Бягство към Ню Йорк

От последната ни среща бяха изминали три години. Три години, през които имах усещането, че този град ме тегли обратно към себе си. Срещах трудности да го обясня на хората около мен. Срещах затруднение и в намирането на съмишленици за едно кратичко пътуване до Ню Йорк… Но ето, че моят месец дойде, а с него и пътуването до големия град на мечтите. Дали там се сбъдват мечти, или самият град е една сбъдната мечта – всеки сам намира отговора за себе си. За мен обаче е факт, че Манхатън е едно от най-привлекателните места в света – и е също толкова трудно да му устоиш, колкото и да го опишеш.

Някои намират небостъргачите му за прекалено огромни и потискащи за отделния човек със среден ръст от 170 см, но за мен те винаги са били символ на човешкото извисяване. Карат ме да се чувствам окрилена, да дишам различно, докато обръщам глава към безбройните етажи нагоре и се опитвам да ги преброя…. Невъзможна мисия. А още по-готино се чувства човек, когато гледа отгоре надолу. Трийсет, четирийсет, петдесет етажа – въпрос на личен кураж и стремеж към гледна точка за фотоапарата.

А после – обратно надолу, към Central Park. Колкото и странно да звучи, легендарният парк на Ню Йорк ме очарова най-силно през единствения ден, когато непрекъснато валеше. Тогава паркът беше очарователно самотен, мокър и пуст, но пък само за мен. Снимки без десетки хора в тях, зеленина, лъскави пейки и алеи, измити от дъжда – мечта за всеки, въоръжен с тежък фотоапарат. Разбира се, слънчевите дни също носят своето очарование – прекрасни снимки край езерото с беседката от ковано желязо, фино като дантела, целуващи се сред зелената вода костенурки, весели и нахални катерички, 50 000 души, които тичат в подкрепа на борбата с рака.
Площта на Манхатън е около 60 кв.км, а на него живеят почти 1 700 000 души от всички раси и почти всички националности на земното кълбо. Островът е разделен на двайсетина квартала – всеки със собствен облик, мирис, настроение и желания.

Upper East Side е домът на Metropolitan Museum, прекрасните жилищни сгради с изглед към Central Park, гурме магазините, нагласените дами с много свободно време и издокарани по последна мода кученца, фантастичните витрини и всеобщото усещане за разкош. Докато приближавах The Plaza Hotel в този ден, станах неволен свидетел на едно особено актуално събитие: снимките на втората част на The Sex and the City. Не успях да чуя широко тиражирания скандал между Кари и Саманта, но пък си беше вълнуващо преживяване да се впиша в тълпата.

Следва Пето авеню, което означава само едно – шопинг! Шарено, лъскаво, хора всякакви, разпродажби във всеки магазин, Trump Tower, Rockefeller Center. Не успях да устоя на внушението и си купих няколко чанти, преди да съобразя, че ще трябва да ги нося още няколко часа и още десетина километра пеша… Нищо – все пак Ню Йорк е модната столица на Америка с генерирани приходи от около 14 милиарда долара годишно, така че може би и аз се почувствах длъжна да дам своя принос.
Напред към Garment District. Китайци, индийци, испански говорещи и други, ама наистина много други, които продават всичко. За мен най-впечатляващ се оказа един магазин, отворен от 1936 г. Казва се M&J Trimming – 500 кв.м украшения, копчета, шивашки декорации и апликации.

Прави впечатление, че Манхатън е облагороден с масички, столове и саксии с големи растения на всеки малък площад или парк по протежение на Бродуей. Използвам случая да благодаря на общината и кмета за кратката почивка, която осигуриха на уморените ми обувки тези столчета на Herald Square (Бродуей и Пето авеню). Но близостта с магазина на Victoria’s Secret не направи чантите ми по-леки…
С натежали чанти и олекнали крака последва ходене и снимане на хора, улици и сгради чак до Washington Square, където се почувствах като героиня от „Приятели“ – това е студентско място, където при топло време младежите лягат на тревата, а иначе сядат на фонтана с книга в ръка.

Последва SoHo (South of Houston Street) с поовехтелите си улички, изтъркани дограми на магазините, ярко боядисани сгради, шантави арт магазини и чаровни ателиета. Една поговорка от Ню Йорк гласи, че това е мястото, където около един истински творец преживяват около хиляда други, на които само им се иска да бъдат такива. За мен SoHo остава незабравим с кулинарните изкушения, поднесени в малки закътани ресторантчета с чаша калифорнийско червено.
Кварталът TriBeCa (Triangle Below Canal Street) изживява ренесанс през последните десетина години – не без помощта на Роберт де Ниро, който купи една стара сграда, за да я превърне във филмово студио, организира кинофестивал и управлява популярния ресторант Tribeca Grill.

След цветовете на SoHo и оживлението на Tribeca, районът на City Hall и Brooklyn Bridge ми се видя малко сив и скучен. Това беше моментът на моето отстъпление – останала без сили, но щастлива, реших да оставя всичко останало в Ню Йорк за друг ден.
За пореден път частица от мен и чифт обувки останаха в Ню Йорк, за да ми напомнят, че любимият ми град е там и ме чака да се върна отново.

Публикувано в Capital Light, декември 2009: http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_light/vuv_fokus/2009/12/16/831237_biagstvo_kum_nju_iork/

Posted in Без категория