Кой кара автобуса на живота ви?

Силата на (не)желанието

Какво се иска за постигането на ефективна и дългосрочна личностна промяна? Достатъчно ли е да имаме силно желание? Или е необходимо да имаме и подкрепа от важните в живота ни хора? Колко силно трябва да бъде желанието, за да се постигне тази промяна, към която се стремим? И колко често всъщност, дълбоко скритото нежелание ни проваля?

Всеки, тръгнал по пътя на личностно или професионално мотивирана промяна, си задава тези въпроси. В НЛП терапията винаги стигаме до въпроса: „Кой кара автобуса на живота ти?“.  И се започва – “ами аз, но… “ След  „но“ следват „невинаги, но по-често“, „не толкова често, колкото ми се иска“, „аз, но някой друг ме навигира“, или „аз, но завися от този човек или тези обстоятелства“. Уважително е да разбираме, че понякога наистина се налага да се съобразим с други обстоятелства, но колко е удобно да споделяме отговорността?! Колко е страшна самотата по пътя! Колко са трудни, непроходими и пълни с неизвестни пътищата на живота! И колко е приятно и лесно да не поемеш отговорност за решенията си, за желанията си, за живота си.

Всички познаваме хора, които непрекъснато се оплакват от това, което им се случва или по-скоро не им се случва. Тези хора четат книги за промяна, за усъвършенстване, за духовно израстване, за силата на възнамеряването и силата на желанията. Но нещо не се получава и желаните резултати не идват. Тук е моментът, в който „НО-тата“ изиграват ролята си.

Ако Животът е една посока, наш е изборът и отговорността за това, по кой път ще караме автобуса на Живота, пътувайки в тази посока – по ярко осветена магистрала с видими и денем, и нощем табели, по второстепенно шосе или по непроправени пътища без указания накъде водят. Наша е отговорността къде спираме с автобуса на Живота, кой качваме и сваляме от него, с каква скорост караме и колко често почиваме. Ние стоим зад решението да ремонтираме автобуса или да продължим до пълна амортизация и тотална невъзможност да продължим напред.

И така – запитайте се – кой кара автобуса на живота ви? Не е достатъчно само да желаете нещо силно. Ето едно предложение като формула за сбъдване на желания:

силно желание за резултат или решение + желание за действие + смелост за действие + действие = резултат или решение

Също толкова важно е и това да заставаме зад решенията си. Да отстояваме това, в което вярваме, независимо от трудностите по пътя на Живота. Понякога прекият път е през неутъпкан треторазряден път и се налага да направим този преход по време на тъмната част от денонощието, рискувайки да срещнем по пътя си  неизвестност, страх, отчаяние или трепетно очакване.

Оправданията, извиненията и липсата на отговорност водят до превес на „НО-тата“ и съответно желанията започват да звучат като НЕжелания.

Опитайте и заменете частицата „но“ с частицата „и“ и вижте как се променя смисълът на това, което казвате. Интересно, нали?

Заменете всички „не искам“ със съответното „искам“ и вижте как понякога замяната е дори невъзможна. Защото „не искам“ е бягане от нещо, т.е. движение назад, а „искам“ е стремеж към нещо, т.е. движение напред. Без да го осъзнават, много хора се оставят в инерцията на „не искам“ – не искам тази работа, не искам тази компания, не искам тази връзка, не искам това, което ми се случва. А какво искаме? Кое е това, което ще ни придвижи напред? Кое е това, което ще накара автобуса на живота ни да се движи с пълна скорост напред и ще се чувстваме щастливи от избраната дестинация?

Бъдете непрестанно зад волана на автобуса на Живота ви. Поемете отговорност за посоката, в която карате автобуса си без извинения. Решете кой ще се вози с вас и каква ще бъде ролята му – пътник, навигатор, помощник – шофьор или просто компаньон. И помнете, че и вашите спътници имат автобуси на Живота, които трябва да карат по пътя на Живота.

Публикувано в списание  GoBio, брой 7, юли 2014

Свали статията в PDF:  GoBio July 2014

 

Posted in Без категория