Паническите атаки

Автор: Даниела Илиева-Колева

Има ли моменти, в които дадено събитие или мисъл ви карат да настръхнете и ви залива непреодолимо безпокойство, граничещо с ужас? От скоро медицината признава така наречените панически атаки като състояния, които изискват медицинско внимание и евентуално лечение.

Невро-лингвистично програмиране заедно с терапия по линия на времето и хипнотерапия предлага специални техники за справяне с фобии и панически атаки.

Какво е паническа атака?

Паническата атака е моментен пристъп на много силен страх, често придружен и от други физически реакции, но без реална причина.  Паническата атака може да е следствие на фобия и се проявява с някой от следните симптоми:

  • тревожност
  • горещи вълни
  • гадене, усещане за напрегнат стомах
  • потене
  • изстиване или изтръпване на крайниците, хипотермия
  • предусещане за нещо лошо
  • силен прилив на адреналин
  • усещане за загуба на контрол
  • усещане за недостиг на въздух
  • ускорен пулс
  • стягане на челюстта
  • усещане за тежест в гърдите
  • слабост в крайниците
  • и др.

 Какво е фобия?

Фобията е постоянен ирационален страх от даден обект или ситуация, която потърпевшият полага специални усилия да избягва, въпреки че страхът обикновено е диспропорционален на действителната опасност и често е ненужен.

Познати са четири основни вида фобии:

Фобии от животни – панически или силен страх от определено животно, например куче, мишка, жаба, змия, паяк и др.

Фобии от околната среда – панически или силен страх от тъмнина, буря, височина, вода и др.

Фобии от ситуации – панически или силен страх от затворени пространства, летене, мостове, тунели, болници, публично говорене и др.

Фобии от кръв, инжекции или нараняване – панически или силен страх от медицински процедури, включващи убождане с игла, гледка на кръв или форми на нараняване на плътта.

Фобиите са проявление на асоциацията на човека с причинителя на фобията или страха. Фобията често се проявява с пълния пакет от сетивни възприятия – визуално, аудиално и кинестетично. Човекът се „въплъщава“ в ситуацията и усеща заплахата сякаш тя е реална, дори и без реално наличие на заплаха. Подсъзнанието възпроизвежда минал опит в сегашно време и се задействат емоционални вериги, които довеждат до паническата атака или панически страх.

Чрез въпроси НЛП специалистът се опитва да проследи последователността на тези емоционални вериги, а чрез други техники се променя асоциативната реакция и поведение с дисоциативни такива. Много често обясняваме асоциация/ дисоциация по следния начин:

Асоциация – когато човек мислено е в спомен или ситуация, но участва като „гледа“ през собствените си очи.

Дисоциация – когато човек мислено възпроизвежда спомен, но „наблюдава“ отстрани и вижда себе си като участник във филм.

Дори и в ситуации, които не засягат панически атаки или страх вследствие на фобия, обикновено се чувстваме смешно и абсурдно, когато след време се „погледнем отстрани“ – този „клик“ момент, в който мозъкът си казва „Ама това ли било? Ами то не е толкова страшно!“. Целта на НЛП специалиста при третирането на фобии и панически атаки е да се достигне до дисоциация (дистанциране от проблема) или до „клик“ момент на осъзнаване и промяна на отношението към причинителя на фобията или страха. НЛП, терапия по линия на времето и хипнотерапия третират основата на проблема, а не самото проявление на проблема.

В предишни статии беше спомената силата на човешкото подсъзнание и че една от основните функции на подсъзнанието е да ни пази. Понякога подсъзнанието пази спомен от опасна ситуация в предишен живот и към сегашния момент споменът служи като предпазна  мярка. Затова всяка фобия или непреодолим страх трябва да се третират с особено внимание.

В ежедневието срещаме хора, които са обект на подигравки заради панически страх от нещо. Ако се случи да попаднете в такава ситуация, или ваш близък се окаже с пристъп на паническо разстройство, е необходимо да знаете начините за справяне с това състояние.

  • Дълбоки вдишвания и издишвания с цел релаксация и възстановяване на нормалните функции на тялото
  • Промяна на физическото място на проявлението на страха – променете местоположението на човека, изпитващ панически страх
  • Дисоциация – опитайте да дистанцирате фокуса на човека от случката като насочите вниманието му/й към нещо друго
  • Терапия с НЛП специалист
  • Хипнотерапия
  • Терапия с психолог

Накрая ще завършим с една мисъл на Публиус Сирус от „Сентенции за морала“ („The Moral Sayings of Publius Syrus“): „Това, от което се страхуваме отминава по-бързо от това, на което се надяваме“.

 

Публикувано в списание  GoBio, брой 10, октомври 2014

Свали статията в PDF:  GoBio October 201

 

Posted in Без категория