Всяка година по същото време традицията повелява всички ние (независимо дали имаме в семейството абитуриент) да се радваме на завършването на един етап от живота на младежите и започването на друг. Споделяме тържествата по площади и емблематични места в различните градове, вълнуваме се, радваме се, а ако домът ни “изпраща” абитуриент, вълненията са на съвсем друго ниво. И моето семейство ще се вълнува на друго ниво тази година, но затова в следваща публикация.
Лично мен, всяка година по същото време ме обземат умилителни спомени за моя сглобен в последния момент бал. Стресът, който причиних на родителите ми, заявявайки едва седмица преди бала, че все пак ще отида на тържеството, е все още сред топ ситуациите от моята младост. Проблемът не беше друг, а 42 номер на обувките през 1998 година! Мисия невъзможна, но все пак с експресен внос бях и аз абитуриентка обута с токчета. Тръгнахме за черна рокля, купихме червена и всичко се получи чудесно. За една седмица.
Спомням си всички трепети и мисли преди и след бала – а сега накъде, ами какво ако, какво ще уча, дали ще ме приемат, какво ще правя (в моя случай транзитът от тенис корта към живот без тенис), какво ще стане с връзката ми (тогавашната) и още много, много мисли, които тревожат младежката глава.
Всяка година, но в малко по-късно време (през есента) виждам същите вече дипломирани ученици на студентските скамейки. Все още стресирани, все още под сянката на множество неизвестни, но поне установени в университета, който (надявам се) са избрали сами. И всяка година – от времето на моите променливи избори, до днес, когато наблюдавам ежегодно изборите на стотици младежи, отново и отново осъзнавам важността на себепознанието за правилните избори, решения и отговорността за тях.
Скъпи абитуриенти, опознайте себе си!
Периодът на матурите, паралелно с финалните изпити, успоредно с подготовката за бала (особено грандиозната подготовка на момичетата), наедно с каквото още имате в живота ви в момента (лична драма, семеен казус, болен близък, финансови проблеми, първата кола в сервиз..), вече Ви е показало и научило на доста неща за Вас самите:
- Как Ви влияе стресът? Дали Ви зарежда, пълнеете ли или отслабвате?
- Как организмът Ви понася умората? Спите ли добре или мозъкът ви “будува” в състояние на полусън?
- Как Ви държат нервите? Вие ли успокоявате околните или те Вас? Как владеете себе си и ситуациите, които зависят или не зависят от Вас?
- Ако сте бил/а лидер, запазвате ли позициите и в тази напрегната ситуация?
- Как реагира стомахът Ви на всичко случващо се? Има ли топка от напрежение или се чувствате стабилни?
- Какво Ви зарежда? План? Списък? Сън? Водата? Гората? Тишина? Купон? Домът? Човек?
- Как разпускате? Сами или в компания? В малка или голяма тълпа?
- Кога сте най-много себе си? В каква среда се разгръща най-големият Ви потенциал с най-малко усилие от Ваша страна?
Себепознанието е непрестанен процес, който тече през целия живот на всеки осъзнат и разумен човек. Себепознанието ни дава най-ценната посока за нас самите, независимо какво казват и съветват родителите, класната, треньорът, менторите и другите важни от нашето обкръжение. Себепознанието ни запознава с онзи глас вътре в нас, наречен интуиция, inner gut или шесто чувство.
Избори ще има и след бала, а отговорността за направените такива вече ще е само Ваша. Пожелавам Ви да правите най-правилните избори за Вас самите, да носите отговорността за тях с лекота и да се радвате на чудото, наречено живот! Защото той, животът, е прекрасен!
Бъдете здрави и на добър час!