Да обърнем внимание на вниманието или (НЕ) вниманието

Да обърнем внимание на вниманието или (НЕ) вниманието

Намираме се в свят на свръх бърз информационен растеж и безпрецедентно по-дълъг човешки живот. И двата фактора поставят голямо предизвикателство да се поддържа когнитивна[1] годност през живота. Хората жадуват за все повече и повече нова информация и става все по-трудно да се обърне внимание на едно нещо трайно. В допълнение, това затруднява и задържането на вниманието на някого за много дълго време.

Дефицитът на внимание се превръща в още по-голям проблем, особено сред децата във възрастова група от 6 до 15 години. Ако за по-малките контролът е възможен чрез функцията на телефона „родителски контрол“, то за децата в тийнейджърска възраст ограничаването на дигиталните стимули е много по-трудно. Чести признаци на дефицит на внимание при децата са трудности при поддържането на фокус, пренебрегване или липса на детайли, допускане на грешки, които биха могли да бъдат избегнати, проблеми при поддържане на вниманието по време на лекции и четене, и проблеми при организиране на задачи или дейности. Установено е, че с увеличеното време за използване на екрани поради онлайн класовете, обсегът на вниманието сред децата е допълнително засегнат.

Неограничена информация е достъпна с едно щракване на бутон. Един смартфон е достатъчен за достъп до информация по широк спектър от теми. Въпреки това, претоварването с информация, съчетано с многобройни дигитални дейности, извършвани на час, може да повлияе на вниманието  на всеки. Въпреки че всички сме склонни или се стремим към мултитаскинг[2], проучванията показват, че ако обръщаме внимание на няколко неща едновременно, тогава ставаме по-бавни и по-склонни да правим грешки, тъй като мултитаскингът намалява вниманието ни. Икономистът и нобелов лауреат Хърбърт Саймън създава изразът „Бедност на вниманието“ преди почти 50 години. Според него информацията поглъща вниманието на своите получатели, а богатството от информация създава бедност във вниманието.[3]

Думата „внимание“ в психологията се отнася до всеки процес, който влияе върху това каква информация от света постъпва и доколко провокира мислене. Терминът „обхват на вниманието“ се свързва с времето, което може да бъде отделено за работа по дадена задача, независимо дали е писане на доклад, четене на книга или статия, или слушане на лекция/ беседа.

Речникът Merriam Webster определя обхват на вниманието като продължителността на времето, през което човек (като индивид или група), е в състояние да се концентрира или да запази интерес.

Yale Journal of Biology and Medicine обяснява когнитивната способност като умението да се разпределя селективно вниманието и да се дава приоритет само на някои елементи от околната среда, докато други се филтрират.

Обхватът на човешкото внимание сега се измерва само на 8,25 секунди, в сравнение с 12 секунди през 2000 г. За сравнение, вниманието на златната рибка, известна със своето непостоянство, бележи 9 секунди. Промяната в човешкия спектър на внимание се дължи на използването на устройства и на разнообразието, предлагано от донякъде разхвърляния свят, в който сега се намираме. През 70-те години на миналия век е изчислено, че човешкият мозък е бил атакуван от около 500 съобщения на ден, а днес изчисленията показват от 6 000 до 30 000 съобщения на ден. В резултат, хората са постигнали изключително подобрени умения за филтриране на съобщенията, които искат да видят и чуят.

Продължителността на вниманието може да бъде повлияна от вътрешни фактори (собственият мозък подтиква преминаването от една задача към друга) или от външни фактори (нещо във външния свят призовава за внимание). Сред основните вътрешни фактори, които влияят на вниманието, са липсата на достатъчно сън, претоварване, липса на мотивация, раздразнение и скука. Сред основните външни фактори, повлияващи негативно човешкото внимание, са дигиталните устройства. Както споменахме в предишна статия в същата рубрика („Дигитална залъгалка“), мозъкът на съвременния човек се е самообучил да проверява имейли, социални медии и телефона няколко пъти на час, защото така бива възнаграден с нова информация и лайкове. Човешкият мозък научава не само обичайно предприетите действия, но и времевата рамка за тяхното предприемане. В резултат на това, на база обичайната проверка на телефона или имейла по няколко пъти на час, на всеки 20 минути мозъкът прекъсва каквото и да прави, за да напомни, че е време да се провери отново.[4]

Подобряването на когнитивното благополучие и предотвратяването на когнитивния спад се постига чрез умствени упражнения и здравословен начин на живот.[5] Изследователите на вниманието в контекста на маркетинга, установяват, че времето за избори и решения се свежда до едва 2 секунди за привличане на вниманието, 8 секунди за да се постигне някаква форма на впечатление или очарование, а решението за ангажираност се взема за едва 20 секунди. Всякакви маркетингови подходи извън тези времеви параметри, са обречени на провал.[6]

В книгата си „Концентрация. Да останеш фокусиран във времена на разсейване“, авторът Щефан ван дер Щигчел подчертава, че концентрацията винаги е била трудна. За да се постигне съсредоточаване  върху една задача за по-дълъг период от време, трябва да се игнорира както отвличането на вниманието от външния свят, така и възможността за вътрешно разсейване. Вътрешното разсейване най-често е блуждаене, характерно за ума когато се опитва да се фокусира върху конкретна задача.

Мултитаскингът се счита за приемлив, особено когато работата изисква по-дълъг период на концентрация. При опит да се правят няколко неща едновременно обаче, това което се случва е превключване между няколко задачи. Това води до времеви разход, повече грешки, както и до по-високи нива на стрес.

Има много решения, базирани на солидни научни данни, подпомагащи обхвата на внимание. Сред тях са ежедневни рутинни упражнения, медитация, ритуали за концентрация, технологични паузи (време без технология), но те изискват знания за основните механизми за това как действа концентрацията в мозъка и изучаване на процесите на внимание в мозъка.[7]

Марта Бржоско представя друга, различна гледна точка към вниманието.  Тя обръща внимание на факта, че намерението (защо да изберем да отделим внимание на нещо) е това, което подхранва вниманието (или върху какво се фокусираме). За да се увеличи вниманието, трябва да се знае защо това има значение, а тренировъчен фокус просто в името на фокуса се счита за безсмислен.

Човешкият мозък е еволюирал и продължава да се развива по начин, по който да преодолява или да се справя с нарастващите дразнения под формата на разсейващи фактори от външната среда. В този контекст, много по-важно е да се приеме наличието на разсейващите елементи и да се търсят начини за справянето с тях. В своята критична статия[8], Бржоско дава предложение за самоанализ и решение на проблемите с фокуса, поставяйки 4 ключови въпроса.

Проблем 1: Липсата на цел за фокуса

Коя дейност, ако можех да се съсредоточа върху нея по-дълго, би имала най-положително въздействие върху живота ми?

Проблем 2: Пристрастие към новини и информация

Проблем 3: Пренасищане на вниманието

Проблем 4: Емоционален дискомфорт

За всички описани проблеми, авторката предлага пътна карта за справяне с тях:

Според Гордън Логан, професор по психология в университета Вандербилт, който изучава вниманието и представянето, хората никога не се справят с мултитаскингът и винаги има дефицит. Той препоръчва при трудност за съсредоточаване, да се посвети цялата енергия и концентрация върху една задача. Това означава противопоставяне на принудата да се превключва между социални медии, новинарски сайтове и работни ангажименти. По този начин не само се подпомага концентрацията, но и се облекчава стреса, намалявайки част от фоновия шум, който затруднява фокусирането на първо място.[9]

Професорът от Юридическия факултет на Колумбийския университет Тим Ву отбелязва, че плащаме за информацията с нашето внимание и с кликвания, които помагат на рекламодателите да научат нашите харесвания и антипатии, за да могат по-добре да приспособят бъдещите съобщения. Със сигурност има предимства: всеки, свързан с интернет, може да търси почти всичко и голяма част от информацията е „безплатна“. Безплатното обаче, е платено с вниманието ни,

В новата си книга The Attention Merchants: The Epic Scramble to Get Inside Our Heads (Knopf, 2016) Ву изследва 20-годишната еволюция на мрежата от „общ фактор, който насърчава аматьорския ексцентрик във всяка интересна област“ до това, което имаме днес: информационен поток, „напълно преодолян от търговски боклуци, голяма част от които са посветени на най-низшите човешки импулси на социално медийно воайорство и възбуда от лайкове“.[10]

Работата от персонален компютър в домашни условия, вместо в класната стая, предоставя на учениците уникалната свобода да изберат на какво да обърнат внимание. И ученици, и възрастни индивиди, са изкушени да се посветят на мултитаскинг, докато са в Zoom или друга платформа за дигитална комуникация. Както вече беше казано, мозъкът не може ефективно да изпълнява много задачи, а по-скоро задачите се накъсват постоянно между задълженията, които индивидът се опитва да изпълни едновременно.

Професорът по психология д-р Луиза Игън Брад твърди, че превръщането на видео връзката в образователно преживяване за децата ще изисква време и усилия, защото до момента видео връзките са били използвани основно  за забавление.[11]

Забелязва се положителна тенденция към дългосрочно внимание към съдържание, когато фокусът е върху нещо, от което личността се интересува или съдържанието е поднесено живо и по интересен начин, носи ценност и е увлекателно.

Извличайки изводи от анализите на вниманието при подрастващи и възрастни, бихме могли да обособим следните начини, чрез които да подпомогнем устойчивостта на вниманието на нашите ученици:

Човешкият мозък притежава свойство, наречено невропластичност. Това означава, че мозъкът може да се променя и адаптира през целия живот. Увеличаването на вниманието е един от възможните пътища за преоформяне на мозъка, а нашата задача е да възпитаваме мозъците на бъдещето.

В следваща статия ще разгледаме постановката за личностно развитие срещу личностно осъзнаване.


Cтатията на Доц. д-р Даниела Илиева е публикувана в списание:
„Предучилищно & училищно образование: управление – възпитание – обучение“ , в рубрика „Модерният учител е в час“. Рубриката има за цел да представи модерни, различни и иновативни подходи за общуване, модели за познание за човешките отношения и развитие, бързи и ефективни техники за преодоляване на поколенчески и други различия.


[1] От англ.ез. cognitive – когнитивен, познавателен

[2] От англ.ез. multitasking – занимание с много задачи. И в българския език е прието да се използва думата мултитаскинг

[3] Shekhar, H., Improving attention span in the age of technology, Deccan Herald, 2020

[4] Markman, A., How to coach your brain to increase your attention span, Fast Company, 2020

[5] Capulong, W., 3 Scientifically-Proven Ways to Improve Children’s Attention Span, Neeuro.com, 2020

[6] Human Attention Span is Getting Shorter,                 AMBA Blog, 2020, достъпно на: https://www.amba.agency/blog/human-attention-span-is-getting-shorter/

[7] Van der Stigchel, S., Concentration: Staying Focused in Times of Distraction, MIT Press, 2020

[8] Brzosko, М., How to Increase Your Attention Span, Better Humans, 2020

[9] Ducharme, J., Struggling to Focus? How to Improve Your Attention Span When ‘the World Is Sick’, TIME Magazine, 2020

[10] Posner, B., How we sell our attention, MIT Sloan Management Review, 2016

[11] Hawi, S., Is online learning shrinking your attention, The Beacon, 2020