От години работя с гласа си. Случва се да говоря по цял ден 4 дни от седмицата. Но освен лекциите и обученията, гласът ми трябва и за ежедневния мениджмънт, както и за викане по децата, ако се налага.
Как да имаме глас, който да се чува? Как да изработим такава тоналност, която да буди респект и доверие?
Никой от нас не се ражда научен. Преди 12-13 години, ако водех целодневно обучение или лекция, още в ранните следобедни часове гласът ми ставаше писклив, плитък, измъчен или дрезгав. И тогава си казах, че ако това е моето призвание, ако ще работя с гласа си, трябва да подходя професионално в усъвършенстването на гласа ми.
На всяко мое обучение казвам, че себепознанието е най-важно, защото само така човек установява най-правилната рецепта за себе си. Насърчавайки ви да търсите вашата най-правилна рецепта за силен, вдъхновяващ, издръжлив и респектиращ глас, ще споделя моята.
Първо се научих да дишам, използвайки диафрагмата – т.е. дълбоко, а това изискваше да забавя бързината на говорене. Няма как да говорим бързо и да дишаме дълбоко.
Научих се да отпускам коремната област, защото в стремежа си да държим корема плосък и стегнат, често точно така потискаме правилното дишане, а от там и плътността на гласа.
Изучих въздухопотокът и дихателната система на човека, за да знам от къде да извадя най-плътния и надежден глас – този, който не само се чува, но и се слуша с удоволствие.
Заставих се да спра газирани напитки преди изяви, както и всички видове цитрусови сокове – не само от кутия, но и фрешовете. Всички цитруси правят гърлото „боцкливо“ и след кратко време на говорене, гласът започва да изневерява.
Забраних си каквито и да било сухи храни преди обучения – солети, разни гризини и други пакетирани удобни храни. Трошичките полепват и ни карат да преглъщаме и да прочистваме гърлото си вместо да „изваждаме“ глас навън.
Отбелязвам си да правя паузи – за да дам шанс на публиката да асимилира казаното, за да си дам почивка и да отпия вода. Паузите са полезни и за мозъка, и за гласа, и за да подчертаем нещо важно и значимо в речта ни.
Напомням си да се хидратирам, защото най-важното нещо за силен и плътен глас е гърлото да не е сухо. Понякога, ако усетя неразположение, вземам обикновени лукчета или при индикация за нещо по-сериозно, винаги нося Трахизан.
Следвам правилата, описани в книгата на един от любимите ми автори – Чиро Импарато. Гласът на авторитета е син, гласът на доверието е зелен, гласът на приятелството е жълт, а гласът на страстта е червен.
И него, и други автори, цитирам в книгата ми „Комуникация НАвреме и НА място“, където в 3 от 6 глави се разглежда влиянието на гласа.