Дигитална залъгалка

Дигитална залъгалка

Тази статия е публикувана в списание
 „Предучилищно & училищно образование: управление – възпитание – обучение“ , в рубрика „Модерният учител е в час“. Рубриката има за цел да представи модерни, различни и иновативни подходи за общуване, модели за познание за човешките отношения и развитие, бързи и ефективни техники за преодоляване на поколенчески и други различия.

Дигитална залъгалка

(Как да преодолеем дигиталната зависимост?)

Повлияна от професионалното ми задълбочаване в сферата на технологиите и изкуствения интелект[1], както и след гледането на превърналия се в номер едно за 2020 г. документален филм “The Social Dilemma”[2], бих искала да посветя тази статия на една нарастваща в световен мащаб инициатива – Движението за хуманни технологии[3]. Това начинание е посветено на привеждането на технологиите в съответствие с човешките нужди, вместо да се използва човешката уязвимост с цел печалба, какъвто е моделът на печалба. Хуманната технология е проектирана да бъде социално отговорна, като предоставя ползи за потребителите и обществото, без да причинява често наблюдаваните негативни ефекти като претоварване с информация и насърчаване на раздори, екстремизъм и дезинформация.

В предишни статии сме обръщали внимание на значимата роля на учителя във формирането на ценностите и характера на ученика. Немалка роля имат и социалните мрежи обаче. Не може да се отрече, че цели поколения ученици и подрастващи преживяват света си, живота и емоциите си през филтрите на социалния си профил. Не се вълнуват толкова от училищните оценки, колкото от системата, генерираща „лайкове“[4]. И цели поколения остават неподготвени за реалния живот, в който лайкове и филтри няма, но има реални проблеми, за които учениците – бъдещите пълнолетни, остават житейски неподготвени.

Информационният поток в момента е в обеми, непознати в цялата история на човечеството. Всяко онлайн действие се мониторира и регистрира, а вследствие на това превръща потребителя в продукт. Ежесекундно се изграждат модели, базирани на алгоритми, които прогнозират нашите действия и превръщат комуникацията в култура на зависимост и  манипулация. Под огромния натиск да се даде приоритет на организационен растеж, технологичните платформи създадоха и продължават да създават надпревара за човешкото внимание, която отприщва невидими вреди за обществото и особено за младите хора.[5] Движението за хуманни технологии се стреми да промени начина на работа на технологичната индустрия, а от там да повлияе на бизнеса, образованието и съществуването, отдалечавайки се от т.нар. “икономика на вниманието”, която се базира на финансови постъпления от технологии, претоварващи и експлоатиращи вниманието на потребителите.

Като социални същества всички ние – и възрастни, и млади, имаме нужда от социална свързаност, одобрение и усещане за важност в групата или групите, към които принадлежим. Но, ако в реалния живот, групата ни наброява под сто (100) преки контакта, то в социалните мрежи могат да бъдат и десет хиляди (10 000). Тази статия не цели да отрича развитието на технологиите и използването на социални мрежи, а да започне изграждането на осъзнатост, че съществува проблем, който дори няма точна формулировка. В дигиталното пространство нашите ученици, а и ние самите, имаме на разположение една дигитална залъгалка, един дигитален биберон, който е на разположение по всяко време, за да създаде илюзорен комфорт и социално утвърждение – независимо дали е заслужено или не. Когато се чувстваме неудобно или сме самотни, когато сме несигурни или уплашени, когато сме стресирани или имаме нужда от малко харесване, ние прибягваме до местата, където е най-лесно да получим лайкове[6], а именно социалните мрежи. Получаването на лайкове е психологическа форма на хранене на егото и необходимост от чуждо одобрение и утвърждаване. Това до известна степен прави човека неспособен да действа съобразно собствените си ценности, а да зависи от ценностите, егото и одобрението на другите като критерии за правилност. Съзряващата и в процес на изграждане личност на детето в тийнейджърска възраст, не успява да създаде неповторима версия на себе си, бидейки подвластна на очакванията към профила в социалните мрежи.  Този порочен цикъл се превръща в още по-сериозна форма на контрол над личността, какъвто дори религията не е постигала.

Всеки може да извика в съзнанието си картина, в която група млади хора са вторачили погледи в мобилните си устройства и преживяват общуването по-скоро през чатове[7], лайкове и емотикони[8], отколкото през самото общуване на живо, един до друг, един с друг. Дали това ще се превърне в преобладаващия начин на общуване за сегашното и бъдещите поколение, ще бъде обект на следващи изследвания. Но задачата на тази статия е да предизвика вниманието на преподавателите, да представи проблемът без име – нереалното съществуване на младите хора в нереалната дигитална среда на социалните мрежи.

В изследване от юли 2020 г. на Европейската комисия, наречено „Да бъдеш млад в Европа днес – дигитален свят“, се цитират актуални статистически данни и препоръки. Изследването заключава, че въпреки че интернет може да осигури място за младите хора, където да споделят опит и да обменят своите възгледи, има и значителни рискове.

Неограниченото излагане на влиянието на дигитални технологии може да има сериозни дългосрочни последици за развитието на децата, създавайки постоянни промени в мозъчната структура, които влияят върху начина, по който децата ще мислят, ще се чувстват и действат през целия си живот.[9]

Някои от опасенията за безопасността на децата и младите хора и тяхното поведение при използване на интернет, са свързани с нарастване на усамотяването и увеличаващата се самота, защото в повечето случаи подрастващите се оттеглят на изолирано място, за да са онлайн, необезпокоявани от офлайн света. Освен това, някои деца и младежи могат да нарушат поверителността си онлайн или да се окажат изложени на потенциално вредно съдържание, което може да доведе до зависимост, безпокойство или агресия.[10] Децата под 14-годишна възраст прекарват близо два (2) пъти повече време на технологични устройства (3 часа и 18 минути на ден), отколкото в разговор със семействата си (1 час и 43 минути на ден).[11] А това само по себе си е предпоставка за опасност, емоционална и социална изолация и дистанцираност. 

Родителите също не изостават от статистиката на повишаваща се зависимост от технологиите и социалните мрежи. 50% от родителите съобщават, че мобилните устройства обикновено са причина за прекъсване на времето, което прекарват с децата си по три (3) или повече пъти на ден.  Само 11% съобщават, че мобилните устройства не смущават времето с децата им.[12]

Масовото навлизане на технологиите в ежедневието на всички, доведе до промени и в комуникационната култура и обноски – 82% от родените милениали[13] определят като допустимо четенето на текстове и имейли по време на социални мероприятия (семейни или приятелски обяди или вечери), докато 75% смятат за приемливо изпращането на текстове и имейли по време на събитието.[14]

През 2019 г. голяма част от младите хора в страните членки на Европейския съюз (ЕС-27) са използвали интернет за редица дейности, които заемат все по-голям дял от ежедневието им. Най-често срещаните онлайн социални дейности сред младежите са били изпращане и получаване на имейли (88%), гледане на телевизионни предавания или видео в интернет (85% според данни за 2018 г.), и участие в социални мрежи като Facebook, Twitter или Instagram (84%). За разлика от това, много по-нисък дял млади хора на възраст между 16 и 29 години играят или изтеглят игри онлайн (51% според данни за 2018 г.)[15]Сравнение между младите хора и цялото възрастно население показва, че съществена разлика в потреблението има основно в слушането на музика през технологични апликации и участието в социални мрежи.[16]

Технологията с фокус към човека проектира технологични решения, които поставят загрижеността и състраданието към човечеството в основата на решението. Хуманната технология е идеал, който има за цел да измести фокуса към създаването на социално отговорна технология, която не експлоатира потребителя. Може би е наивно възприемането, че това е благородна идея, която става все по-важна, тъй като зависимостта на човека от различни технологични форми продължава да се увеличава.

Извън зависимостта от технологиите, съществуват и други рискове:

Фиг.1 Рискове от прекомерна употреба на технологии и социални мрежи

Наред със смекчаването на проблемите, причинени или изострени от социалните медии, Движението за хуманни технолгии също се стреми да подобри качеството на съдържанието, с което хората се сблъскват, за да контролират разпространението на неща като дезинформация, реч на омразата и пропаганда, както и да намалят ефекта им върху хората и обществото. Фалшивите новини например, се разпространяват шест (6) пъти по-бързо от истинските новини. Според научни изследвания това е така, защото фалшивите новини имат свойството да привличат много по-силно вниманието, както и водят до по-голяма емоционална ангажираност. Тези примери доказват несъответствието между естествената човешка чувствителност и експоненциално нарастващата мощ на технологията. Един проблем, който вероятно ще ескалира в бъдеще, а усилията за преодоляването му могат да включват налагане на алгоритмична прозрачност и отчетност за типовете съдържание, които се споделят чрез дадена платформа. [17],[18]

За да се осъзнаят последиците от това, че самата технология е натоварена с материална обремененост и задължение за печалба, е необходимо да се  разгледа уязвимостта на човешкия мозък. Много книги, статии и публикации са написани за разнообразието от когнитивни пристрастия, при които еволюцията ни е оставила също склонността да надценяваме нашата свобода на действие над тях. Много добър пример за това е гледането на видеоклип в YouTube – много скоро след първия видеоклип, се оказва, че сме изгледали много повече отколкото сме планирали. Препоръчителният алгоритъм (“Recommended for you”[19]) на YouTube е експерт в предлагането, като така ни кара да продължим да гледаме още и още, увлечени от „препоръчаното“ за нас съдържание. Такива алгоритми са основани на задържане на интереса и времето на екрана, без да се интересуват какво възнамеряваме да правим през следващите минути от живота си, колко важни задачи ни очакват или какви срокове и обещания трябва да спазим.

Неврологът Даниел Левитин[20] изследва пресечната точка на технологиите, пристрастяването и производителността. Според него излишъкът от информация произтича от нерешителността на хората да определят приоритетите на задачите и дейностите си. Тази нерешителност опустошава вродената система за бърза категоризация на възприетата информация, причинява стрес и води до претоварване с решенията; т.е. човешкият мозък е в състояние на постоянно разсейване. Тези безкрайни разсейвания произтичат от непрекъснато обновяващия се информационен поток, постъпващ предимно от онлайн комуникацията и социалните медии. Тук е моментът да си представим нашите ученици, изложени на този огромен информационен поток, атакуващ непрестанно, почти денонощно, все още не напълно съзрелите мозъчни клетки на подрастващия организъм. Организъм, нуждаещ от сън и почивка повече, отколкото от непрестанно безразборно сканиране на интернет.

Според изследванията на Левитин, полученото когнитивно претоварване, има сериозни физиологични ефекти върху мозъка. Тъй като е установено, че мултитаскингът[21] увеличава производството на хормона на стреса кортизол, както и на отговорния за „бягство или битка“[22] хормон адреналин, човешкият мозък е едновременно и претоварен, и свръхстимулиран. В допълнение към неврологичните последици от претоварването, психологическите ефекти са също значителни. Левитин твърди, че мултитаскингът води до такава степен на умора на мозъка, а това от своя страна ни довежда до толкова изчерпано и изтощено състояние, при което след вземане на поредица от незначителни решения, може да се стигне до крайно неправилни решения за нещо важно.[23] Или до състояние, близко до професионалното прегаряне, на което обаче, учениците все още нямат официално право.

Пристрастяването към утвърждение (лайкове), още един значим елемент от тази проблематика, също ни кара да се ангажираме много повече със съдържание, което поддържа нашите възгледи. Т.е. много по-склонни сме да харесваме съдържание, което е в синхрон с нашите собствени ценности и идеи, отколкото такова, което противоречи и ни изважда от комфортната зона на съгласие.

Необходимостта от социално приемане обаче, би могла да ни накара да възприемем токсично поведение, което други използват в дадена онлайн група, въпреки, че обикновено не бихме се държали по този начин. Такава промяна в обичайното поведение е често срещана при учениците в гимназиален и прогимназиален курс. Агресивното оптимизиране за показатели за ангажираност от страна на социалните мрежи, съчетан с най-новите техники за машинно обучение и тестване, водят до широка поредица от мащабни въздействия, които според Движението за хуманни технологии, понижават човешкия капацитет.[24] В резултат, наблюдаваме понижаване на успеха на учениците, намаляващ интерес към реалната заобикаляща среда, съпътствани от нарастващ интерес към дигиталната залъгалка. Защото там успехът се измерва не с усилия и оценки, а с лайкове.

Според различни статистики, средното време, в което човешкият мозък е в състояние да се фокусира, докато работим на компютри преди вниманието ни да бъде прекъснато, е само четиридесет (40) секунди. Тъй като технологичните компании работят, за да привлекат вниманието ни в настоящата икономика за привличане на внимание, способността ни да се фокусираме може само да става по-трудна.[25] Това е още повече валидно за учениците, които много често имат неограничен достъп до устройства, чрез които се превръщат в целеви обекти за внимание.

В изследване, наречено „Мултитаскинг на едно устройство: възбуда и честота, очакване и прогнозиране на превключването между медийно съдържание на компютър“, авторите правят проследяваt компютърния мултитаскинг в продължение на 1 ден. Изследването показва, че 75% от съдържанието на екрана се гледа за по-малко от 1 минута, а повечето хора превключват между различно съдържание на всеки деветнадесет (19) секунди. Биологичният анализ демонстрира, че участниците изпитват неврологична възбуда когато превключват и така се обяснява защо се чувстваме изкушени да продължаваме да превключваме. Това още повече подчертава как човешката биология ни прави силно уязвими за манипулация от икономиките на вниманието.[26]

В свят, в който приложенията непрекъснато се конкурират за човешкото внимание, осъзнатостта на индивида е под атака. Осъзнатостта означава да усещаме по спокоен и балансиран начин какво се случва в ума ни, в тялото ни и около нас. Осъзнатостта позволява да действаме според намеренията си и да избягваме живот, който се превръща в поредица от автоматизирани действия и реакции, често базирани на страх, временен интерес и недостиг на мислене. Както всяко друго качество, така и умението за осъзнатост може да се развие и възпита у индивида. А ролята на учителя е да подпомага развитието и възпитанието на учениците, и превръщането им в личности с избор и осъзнатост, а не роботизирани хора на автопилот.

В поредица от проучвания изследователите установяват, че когато двойки непознати са били помолени да водят смислени разговори, способността им да се свързват емоционално е била значително намалена, ако е бил видим мобилен телефон в пространството около тях. Самото видимо наличие на мобилен телефон може да наруши връзката между двама души, което води до намалено чувство на съпричастност, доверие и усещане за близост. [27]

Изборът за звуково или беззвуково известие при получаване на определени съобщения, е пример за осъзнат избор на настройки, свързани с технологиите. Повечето хора предпочитат функциите, заложени по презумпция и игнорират възможността за личен и осъзнат избор, чрез който биха могли да променят цялостното отношение и влияние на технологиите върху самия човек.

В заключение, учителите и обучителите носят не само образователната отговорност, но и отговорността за изграждането на ценностите на бъдещите поколения. Начините за промяна не са чрез забрана на технологиите и всичко, до което можем да се докоснем чрез тях, а чрез диалог и личен пример, водещи към осъзнаване и повишено внимание, че такъв проблем съществува. Ако успеем поне да насочим вниманието на учениците, че колкото повече се използва дадена социална мрежа, толкова повече алгоритмите й се захранват с информация, а това води до манипулация и поредица от социални, емоционални и психически рискове, то тогава сме успели. Ако успеем да обърнем внимание, че има живот на живо, който е много по-ценен и интересен от онлайн преживяванията, че няма нищо по-ценно от общуването лице в лице с искрен интерес, то тогава ще сме направили малка крачка към процеса на осъзнаване.

Следващите седем (7) стъпки биха могли да са в помощ на преподавателя и ученика в справянето със свръхинформацията, мозъчното претоварване и риска от загуба на идентичност: 

1. Да изключим известията за съобщения от апликации, които ни разсейват.

2. Да изтрием токсични приложения, които не ни носят никаква полза, а основно ни разсейват и „изяждат“ времето ни.

3. Да използваме полезни приложения, които помагат за концентрация, сън, мониториране на времето, прекарано пред екрана на устройства, както и за медитация и почивка.

4. Да си поставим сами граници и ограничения за използването на приложения и устройства.

5. Да изключваме в пряк и преносен смисъл поне по веднъж на ден за определено време и поне веднъж в седмицата за по-дълъг период.

6. Да използваме технологиите осъзнато, образовано и целенасочено.

7. Да изживяваме осъзнато и пълноценно време извън технологиите и мрежите.


[1] През лятото на 2020г.авторът завършва успешно Executive Program за Artificial Intelligence: Implications for Business Strategy (Изкуствен интелект: приложение в бизнес стратегиите) в Massachusetts Institute of Technology (MIT), САЩ

[2] В превод от англ.ез. „Социалната дилема“, Netflix 2020

[3] Center for Humane Technology, https://www.humanetech.com/

[4] От англ.ез. “like” – харесвам; нарицателно за одобрение в социалните мрежи.

[5] Center for Humane technology, Ledger of Harms, Oct.2020, https://ledger.humanetech.com/

[6] От анлг.ез. like – харесвам; използва се като нарицателно за одобрен пост или публикация в социалните мрежи.

[7] От англ.ез. chat – разговарям, бъбря; използва се като нарицателно за общуване през мобилни апликации като Viber, Whatsapp, Messenger и др.

[8] От англ.ез. emoticons – произлиза от emotional – „емоционален“ и icon – „икона“.

[9] Center for Humane technology, Ledger of Harms, Oct.2020, https://ledger.humanetech.com/

[10] European Commission Report, Being Young in Europe Today – Digital World, July 2020, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Being_young_in_Europe_today_-_digital_world#Youth_online:_a_way_of_life

[11] Donnelly, L., Social media linked to increased risk of mental health problems, 2019. The Telegraph

[12] McDaniel, B., Radesky, J., Technoference: Parent Distraction With Technology and Associations With Child Behavior Problems, Child Development, May 2017, https://srcd.onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/cdev.12822

[13] Поколението, родено между 1981 и 1996г.

[14] Rainie, L., Zickuhr, K., Americans Views on Mobile Etiquette, 2015, https://www.pewresearch.org/internet/2015/08/26/americans-views-on-mobile-etiquette/

[15] European Commission Report, Being Young in Europe Today – Digital World, July 2020, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Being_young_in_Europe_today_-_digital_world#Youth_online:_a_way_of_life

[16] European Commission Report, Being Young in Europe Today – Digital World, July 2020, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Being_young_in_Europe_today_-_digital_world#Youth_online:_a_way_of_life

[17] What is Humane Tech, Ethical.net, 2020, https://ethical.net/glossary/what-is-humane-tech/

[18] Rouse, M., Humane Tech, 2019, https://whatis.techtarget.com/definition/humane-tech

[19] От англ.ез. – препоръчано за вас.

[20] Daniel Levitin Official Website, https://www.daniellevitin.com/

[21] От англ.ез. multitasking – справяне с много задачи.

[22] От англ.ез. популярният израз fight or flight – битка или бягство при критични ситуации.

[23] Lesley University, Why Brain Overload Happens, 2020, https://lesley.edu/article/why-brain-overload-happens

[24] Center for Humane technology, Together, we can change how technology is built. https://www.humanetech.com/technologists

[25] Taylor, S.*, Jaques, N.*, Nosakhare, E., Sano, A., Picard, R. „Personalized Multitask Learning for Predicting Tomorrow’s Mood, Stress, and Health,“ IEEE Transactions on Affective Computing, December 2017.

[26] Leo Yeykelis, James J. Cummings, Byron Reeves, Multitasking on a Single Device: Arousal and the Frequency, Anticipation, and Prediction of Switching Between Media Content on a Computer, Journal of Communication, Volume 64, Issue 1, February 2014, Pages 167–192, https://doi.org/10.1111/jcom.12070

[27] Andrew K. Przybylski, Netta Weinstein,Volume: 30 issue: 3, page(s): 237-246 Article first published online: July 19, 2012; Issue published: May 1, 2013