Знаете ли, че в Швеция наричат lagom философията, която се опитва да обясни баланса във всяка област от ежедневния живот. На шведски lagom буквално означава „нито твърде много, нито твърде малко, правилното количество“. Това е модел, начин на живот, типичен за шведите, изграден върху социално съзнание, умереност и устойчивост. Датският израз hygge (хюга), която се произнася като „hoo gah“, се превежда като „уют“, отнасящ се за домашния интериор, подчертаващ тихи, привлекателни пространства, но се свързва също и с понятия като щастие, комфорт, простота, добри взаимоотношения и релаксация.
Well-being е английският израз, който на български език може да бъде преведен с хубавата и богата дума “благосъстояние”. Дума, която много по-често свързваме с материално благополучие. Богатството е начин на мислене и включва освен умението за материален просперитет, особено важен за всички времена, също и чувство за хармония със себе си, за постигане на спокойствие, добра самооценка, приятно обкръжение, здраве, здравословен живот и духовно израстване.
Благосъстоянието се състои от три различни аспекта:
1. Емоционално благосъстояние
В това състояние животът на човек е изпълнен с щастливи емоции. Положителните и отрицателните преживявания са в баланс и е налице доволство, свързано с много аспекти от живота. Човекът притежава емоционалната интелигентност, необходима за справяне с трудностите в живота си.
2.Социално благосъстояние
При преживяване на социално благосъстояние човекът се радва на ползотворни и смислени взаимоотношения, той получава уважение, има чувство за принадлежност към група, толерира хора от различен произход и вярва, че действията му допринасят за успеха на групата.
3.Психологическо благосъстояние
Човек в това състояние има висока самооценка и осъзнава собствените си способности, притежава смелост за справяне с препятствията и за реализиране на пълния си потенциал. Животът му има смисъл, чувства се самодостатъчен и способен да живее в съответствие със собствените си принципи.
За да бъде постигнат всеки от тези три аспекта на благосъстоянието се изисква съзнателно обучение и насочване към източника на благосъстояние. Това включва отговори на въпроси като:
- „Кой съм аз?“
- „Какви са моите силни страни?“
- „Как мога да работя добре с другите?“ и
- „Как мога да служа на другите?“.
Опитът ми през годините със студенти, партньори и клиенти, както и изследванията, на които посветих книгата “Управление на личностното развитие”, ми доказват отново и отново, че благосъстоянието на човека, неговият личен well-being, зависи от степента на себепознание. Колкото по-добре човек познава себе си, колкото повече живее в синхрон с даденостите и заложбите си (познавайки ги), толкова по-щастлив, пълноценен и удовлетворяващ живот може да изживява.
Много автори насочват вниманието към въпроса “Как да намерим себе си и да заживеем качествено” и ни побутват да търсим какво е призванието, какъв е талантът, какво е това, с което най-много бихме искали да се занимаваме и което бихме правили цял живот с удоволствие.
Аристотел използва термина “евдемонично щастие”, за да обозначи състоянието „да живееш в истината с духа си“.
Всеки идва на този свят, за да развие призванието си и всеки, който се е отклонил от пътя, се чувства нещастен и носи празнота в себе си, която изпитва затруднение да запълни. Именно намирайки същността си и развивайки я, празнотата може да бъде запълнена. Най-трудното е човек да намери себе си и да открие посоката, в която да разгърне същината си.
Всеки има нещо, което умее по-добре от другите, нещо, с което се забавлява и което искрено го интригува. Понякога това е генетична заложба, а понякога се оформя с течение на времето. Но и нерядко се случва тези заложби да бъдат игнорирани, лишени от грижа и внимание.
В свят, който е толкова отворен и разнообразен, всеки има право и възможност да се занимава с това, към което го тласка сърцето, интуицията, подсъзнанието. И за да бъде щастлив, човек е длъжен да го намери.
Трайното усещане за благосъстояние (well-being) е възможна цел – но то е и предизвикателство към интелигентността на човека, към неговата способност да обръща взора си към дълбочината на своята личност, към неговото духовно „трудолюбие“, към искрения му стремеж към познание, към волята му да следва посоките на най-добрите си и ценни импулси.