Р

Доц. д-р Даниела Илиева
Преподавател във Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ)
Изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“
“Най-трудната част от научаването на нещо ново не е възприемането на нови идеи, а раздялата със старите.”
Тод Роуз
В книгата си „Атомни навици“[1] Джеймс Клиър твърди, че животът ни по същество е сборът от нашите навици. Колко сме във форма или извън форма, е резултат от нашите навици. Колко сме щастливи или нещастни е резултат от нашите навици. Колко успешни или неуспешни сме също е резултат от нашите навици. Неговата теория описва процеса на формиране на навици в 4 стъпки: даден сигнал предизвиква копнеж, който мотивира отклик, който осигурява награда, която удовлетворява желанието и в крайна сметка се асоциира с първоначалния сигнал. Заедно, тези четири стъпки образуват неврологичен цикъл за обратна връзка – сигнал, копнеж, отклик, награда; сигнал, копнеж, отклик, награда – този цикъл ни позволява да създадем автоматизирани навици.[2] Според Клиър, този процес от четири стъпки не е нещо, което се случва от време на време, а по-скоро е безкраен цикъл за обратна връзка, който работи и е активен през всеки момент през живота. Мозъкът непрекъснато сканира средата, прогнозира какво ще се случи след това, изпробва различни отклици и се учи от резултатите. Целият процес се случва за части от секундата и всички ние го прилагаме отново и отново, без да осъзнаваме всичко, което е останало в предишния момент.
Навик
Според Oxford English Dictionary, навикът е нещо, което правим често и почти без да мислим, и е нещо, което е трудно да спрем да правим.[3] Навикът е рутинно, неволно поведение, коeто се повтаря редовно и има тенденция да се проявява подсъзнателно. Проучвания на невробиолози, когнитивни психолози и други, показват че от 40 до 95% от човешкото поведение – как мислим, какво казваме и нашите цялостни действия – попада в категорията на навиците. Според Стюарт Уолиш[4], ако се спрем консервативно 50 процента, ние сме на автопилот половината от времето. Шофирането е до голяма степен навик и подсъзнанието „зад волана“ не осъзнава кога сме изминалиняколко улици или няколко квартала без дори да си спомняме, че сме го направили.
Разследващият репортер и автор Чарлз Дюи обяснява, че навиците са „изборът, който всички умишлено правим в даден момент и след това спираме да мислим, но продължаваме да правим, често всеки ден.“ С други думи, когато размишляваме върху някои от навиците ни, независимо добри или лоши, осъзнаваме, че сме ги научили, което означава, че можем да ги отучим или, още по-добре, да ги заменим.[5]
Нашият мозък има два различни режима на вземане на решения. Леон Хо ги нарича Система 1 и Система 2.[6]Система 1 е автоматичен, бърз и обикновено подсъзнателен начин на мислене. Тя е автономна и ефективна, изисква малко енергия или внимание. Например, когато шофираме кола или ходим на работа, автоматично знаем как да стигнем, без да се налага да мислим или да се обръщаме към външна помощ. Получава се естествено.
Система 2, от друга страна, е съзнателен, преднамерен и контролиран начин на мислене. Тя изисква енергия и усилия за поддържане на вниманието. Например, може да се изследват и претеглят различни варианти за кариера или да се измисли нова рецепта за вечеря.
И двете системи работят заедно, но начинът, по който мозъкът работи е, че винаги когато има проблем, естествено избира първо мързеливото решение. Това е вследствие на вродената ни тенденция да се опитваме да пестим енергия, за да си спестим прекомерна обработка. Ако не може да намери решение с помощта на Система 1, тогава мозъкът преминава към Система 2. Така той се учи и картографира модели заедно, за да се справя с ежедневното вземане на решения. Хо твърди, че основният път към изграждането на всеки навик е да се премине от Система 2 към Система 1.
Процесът на промяна на навика в ново поведение се нарича формиране на навици. Трудно е да нарушим старите навици и да формираме нови навици, тъй като поведението ни е вградено в нервните ни пътища и както беше споменато по-рано – навикът ни пести време. Повторението е ключът към промяна на навика. Навиците се формират в процес от три стъпки.
Първата стъпка е тригърът[7] или сигналът, който казва на мозъка да премине в автоматичен режим. Това е вземането на решение от мозъка.
Втората стъпка е рутината или самото поведение. Това е моментът, в който частта от мозъка, която отговаря за решенията работи заедно с частта от мозъка, която отговаря за емоциите или паметта.
Третата стъпка е наградата или празненствата! Това е нещо, което ни харесва и което помага на мозъка да запомни това като навик за в бъдеще. В този етап се намесва частта от мозъка, отговаряща за паметта.
Навиците се формират чрез извършване на определено действие или поведение толкова редовно, че то става автоматично. Продължителността или времето, необходимо за разрушаване или формиране на нов навик, често е обект на обсъждане сред изследователи и учени. Според Браян Трейси, навикът може да се формира и задържи за 21 дни (фиг.1). Основоположник на тази идея обаче, е пластичния хирург Максуел Малц, който издава книга „Психо-кибернетика“[8] през 60-те години на миналия век. В нея той говори за своите наблюдения, а именно – при ампутация, на пациентите са били нужни средно около 21 дни, за да се приспособят към загубата на крайника. Той разсъждава, че същото трябва да е валидно за всякакви големи промени и следва да отнеме 21 дни, за да се промени навикът. Това обаче не е напълно точно.[9]
Изследване на психолога Филипа Лали от University College London, установява, че субектите, които се опитват да научат нови навици, като например да ядат плодове ежедневено или да спортуват всеки ден, се наложило да инвестират средно около 66 дни, преди поведението да стане автоматично. Счита се, че изграждането на наавик мож да отнеме между 18 до 245 дни. Друг мит, който изследването развенчава, е идеята, че при формирането на нов навик, не може да се пропусне нито ден или всичко до момента се явява „изгубено“. Изследването на Лали установява, че пропускането на ден няма значение, но всъщност вярването в този мит може да бъде обезкуражаващо и безполезно, защото затруднява рестартиране на процеса, ако някой все пак излезе извън контрол.[10]
Фиг.1 Формиране на навик за 21 дни (по модел на Браян Трейси)
Навиците са много важни и оформят живота ни много повече, отколкото осъзнаваме. Навиците са много силни и мозъците ни се вкопчват в тях при изключване на всичко останало – включително здравия разум.[11]
Различни изследвания твърдят, че повече от 40% от действията, които извършваме всеки ден, не са в резултат от решения, а вследствие на навици. Навиците са толкова мощни, защото създават неврологично желание: определено поведение се награждава с отделянето на химични „удоволствия“ в мозъка.
Стратегия
Навиците улесняват вземането на решения, спестяват време, енергия и усилия. Процесът на взимане на решения е доста добре описан в литературата. Класическият модел за това как най-добре се вземат решения е:
- Анализ на проблема или ситуацията.
- Откриване на няколко алтернативни решения.
- Избор на едно от тях.
- Приложение на избраното решение.
- Наблюдение на резултатите.
Факт е обаче, че начинът, по който хората вземат решение, е строго индивидуален. По тази причина е важно да разберем как точно човекът, на когото искаме да въздействаме, взема решения. Тоест трябва да сме запознати с неговата стратегия. Под стратегия за вземане на решение тук се разбира процесът (често несъзнателен), през който човек минава при вземането на решение. Съществуват различни стратегии за вземане на определена категория решение, например за подготовка за изпит, за запознанство или за разпределение на бюджет.
Целенасоченото поведение е свързано със специални мисловни стратегии, които по своята същност представляват софтуер за мозъка. Но за разлика от постоянните системи, които контролират дишането и сърдечния ни ритъм например, този софтуеър е динамичен и програмируем.
НЛП (Невро-лингвистично програмиране) обръща специално внимание на стратегиите на хората, най-вече на мислите, които даден човек има, и на това как тези мисли са структурирани и организирани. Тези стратегии са многото, понякога малки и забързани стъпки, които се случват несъзнателно и които водят до добро представяне, към което се стремим.[12]
От гледна точка на практичност и повече яснота, бихме могли да разгледаме стратегиите за вземане на решение, които са обособени на три етапа (въз основа на трудовете на основателите на НЛП Ричард Бандлър и Джон Гриндър):
- Мотивация. В този етап човек става заинтересован да обмисли определено решение. С други думи – ,,решава да реши“;
- Решение. Веднъж мотивиран, в тази фаза човек решава да извърши определено действие (напр. купуване на кола, назначение на служители или одобрение на бюджет). Решението да не направим нищо също е вид решение, което предоставя точно толкова полезна информация, колкото и решение за действие.
- Потвърждаване. На този етап човек се уверява, че решението му е добро или не. Усещането за разочарование от взетото решение често се определя като ,,угризение на купувача“, ако решението е било за закупуване на нещо. [13]
Всеки има стратегия за всичко и много малко хора съзнават, че вършат нещо на автопилот. Когато веднъж осъзнаем, че имаме неефективна стратегия, започваме да търсим инструментите и начините, чрез които да я променим, а също така и да търсим нечия друга стратегия, която работи, за да я копираме. Всички ние имаме стратегии, независимо дали са съзнателни и ефективни или не. Например, имаме лична стратегия как да бъдем мотивирани, как да почистваме работното си място, за пристигането навреме за среща, как да се отървем от нежелани посетители и т.н. Използваме стратегии за всяко действие – влюбване, обич към партньора, родителя, детето или домашния любимец, мразенето, закупуване на любимия парфюм, шофирането, успехът, провалите, здравето, благосъстоянието и щастието като цяло. Според Тад Джеймс, създател на терапията ,,Линия на времето”, стратегия е всяка външна и вътрешна уредба (ред, синтаксис) на преживяванията, която съзнателно води до определен резултат.[14]
Въпреки, че повечето хора се радват на успех и са постигнали много неща в живота си, винаги могат да се намерят стратегии, които работят по-добре.[15]
Kомфортна зона
За да потърсим по-добро решение на нещо чрез изследване на нова, различна стратегия, или да променим навик, който не ни служи достатъчно добре, се налага на първо място осъзнаване на нуждата от промяна. А промяната винаги означава излизане от зоната на познатото или още наречена „комфортна зона“.
От психологическа гледна точка, зоната на комфорт е изкуствена ментална граница, в която поддържаме чувство за сигурност и извън която изпитваме голям дискомфорт. В по-голямата си част комфортната зона е отражение на представата ни за себе си, как мислим и как очакваме да се случат нещата. Когато сме в неудобна ситуация или такава, която не отговаря на нашите очаквания, обикновено правим всичко възможно, за да се почувстваме отново комфортно.
За много хора, дори да са нещастни или неудовлетворени, естествената им склонност е да останат в зоната на комфорт, просто защото е позната и безопасна. Мнозина остават на работни позиции, във връзки и ситуации, които отдавна са загубили своята актуалност, само защото се страхуват от неизвестното. Много автори твърдят, че сигурността не е извън нас самите, а се намира вътре в нас.
За съжаление, ако изберем да останем в зоната си на комфорт, трудно бихме разбрали какъв е истинският ни потенциал или на какви постижения сме способни. Не бихме могли да постигнем значителен успех в нищо, без да се осмелим да излезем от комфорта на познатото.
Ако обаче вземем решение да излезем извън обстоятелствата, хората и преживяванията, които са ни познати, то тогава напускаме зоната на комфорт и тръгваме по пътя на личното развитие. Това е път, който ни принуждава да разширим границите си, да тестваме лимитите си и да се превърнем в различна наша версия от предишната.[16]
Всички ние сме господари на нашата комфортна зона, но въпреки това, понякога се съпротивляваме на любопитството и не пристъпяме извън нея. Известният цитат „Животът започва в края на вашата зона на комфорт“ принадлежи на Нийл Доналд Уолш, автор на популярната книга „Разговори с Бога“, и е описателен за тезата, която развиваме тук. Невинаги хората се съпротивляват да напуснат комфортната си зона, а по-скоро не знаят къде свършва. Страхът да не знаят къде е, как изглежда и как да стигнат до новото и различното, задържа много хора в зона на самодоволство.
Джошуа Милър, един от най-продаваните автори в Amazon.com, предлага седем (7) ползи от напускането на комфортната зона:[17]
Възможност за растеж
Предизвикателството към себе си може да подпомогне достигането на максимално ниво на изпълнение. Не можете да очаква развитие и достигане до нови висоти, ако се придържаме само към нормалните ни навици и рутинен начин на живот. Ученето на нови умения и уроци ни помага през целия ни живот.
Да научим нещо за себе си
Поемането на рискове ни помага да израстваме като индивид и ни учи за нашите интереси, страсти, таланти, силни и слаби страни. Всеки път, когато постигаме нещо, за което не сме мислили, че сме способни, ставаме по-уверени, знаещи и умели.
Разгръщане на личността и творчеството
Когато опитаме нещо ново, можем да открием ново хоби или талант, за които да не сме подозирали, чепритежаваме. Новите и предизвикателни ситуации изискват да намерим собствена креативност, за да достигнем до решение и резултатност.
Повишаване на самоувереността
Справянето с непознатото и доказването на себе си, че можем да излезем извън границите и ограниченията ни,подпомагат изграждането на самоувереност и самочувствие. Несигурността се подхранва от навика да не опитваме. Ако спрем да мислим и започнем да действаме, ще разберем какво е възможно.
Справяне с предизвикателства
Животът е непредсказуем и е важно да имаме умения и увереност, за да посрещнем предизвикателствата. Успехът при преодоляване на нещо, което сме смятали за непреодолимо, изгражда увереността ни и засилва усещането за независимост.
Животът става весел
Животът става по-интересен и си заслужава да се живее. Рисковете може да изглеждат като приключения, а препятствията могат да изглеждат като възможности. Когато сме по-щастливи отвътре, нашата оценка за това, което е около нас, се увеличава. Апелът на автора е да се изненадваме всеки ден.
Изграждане на нови взаимоотношения
Опитването на нещо ново ни помага да срещнем всевъзможни нови хора, които може би не бихме срещнали, ако изберем да останем в зоната си на комфорт. За да имаме добри отношения с другите, трябва да имаме добри отношения със себе си. Ако не сме доволни от това кои сме или какво правим, би било предизвикателство да оценим добрите качества на хората около нас. Излизането от зоната на комфорт, откриването кой съм аз и преодоляването на дълбоките страхове, в крайна сметка ще довежда до по-добри отношения с другите. Усещането за драма в различни ситуации намалява с увеличаване на увереността и житейските перспективи.
Само когато сме готови да се почувстваме комфортно с липсата на комфорт, имаме възможност за промяна и растеж (фиг.2). Хубавите неща не се случват, защото ги искаме; те се случват, когато предприемем действия и сме готови да излезем от зоната на комфорт.[18]
Фиг.2 Във и извън комфортната зона (адаприрано по материал от The Wealth Hike[19])
В заключение, нека да завършим с мисъл на Брайън Трейси:
„Излезте от зоната си на комфорт. Можете да израствате само ако сте готови да се чувствате неловко и неудобно, когато опитате нещо ново.”
Статията на Доц. д-р Даниела Илиева е публикувана в списание:
„Предучилищно & училищно образование: управление – възпитание – обучение“ , в рубрика „Модерният учител е в час“. Рубриката има за цел да представи модерни, различни и иновативни подходи за общуване, модели за познание за човешките отношения и развитие, бързи и ефективни техники за преодоляване на поколенчески и други различия.
[1] Джеймс Клиър, Атомни навици, https://www.ikhermes.bg/atomni-navici.html
[2] https://jamesclear.com/three-steps-habit-change
[3] https://www.oxfordlearnersdictionaries.com/definition/english/habit?q=habit
[4] http://www.helpingyouengineeryourfuture.com/learn-more.htm
[5] https://thriveglobal.com/stories/the-power-of-habit-by-charles-duhigg/
[6] Leon Ho, What Is a Habit? Understand Your Habits to Control Them 100%. достъпено 13.09.1019
[7] Trigger – от англ.език
[8]https://www.audible.co.uk/pd/Psycho-Cybernetics-Book-Condensation-Audiobook/B012OL2TOW?source_code=M2M30DFT1Bk13108281801WF&gclid=EAIaIQobChMI-c21zYrb5AIVkUDTCh1hLAtCEAAYASAAEgLTdPD_BwE
[9] https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2009/oct/10/change-your-life-habit-28-day-rule
[10] http://repositorio.ispa.pt/bitstream/10400.12/3364/1/IJSP_998-1009.pdf
[11] https://www.theworldcounts.com/life/potentials/the-importance-of-good-habits
[12] Купър, Лин. Бизнес нлп for dummies. София: Алекс Софт
[13] Ричардсън, Джери Въведение в НЛП. София: НЛП-България
[14] Реди, Ромила. Бъртън, Кейт. Невролингвистично програмиране for Dummies. София: Алекс Софт
[15] Алдер, Хари. НЛП за мениджъри. Как да бъдем съвършени в работата си. София: Кръгозор
[16] https://www.essentiallifeskills.net/comfortzone.html
[17] https://www.linkedin.com/pulse/7-benefits-from-stepping-outside-your-comfort-zone-joshua-miller/
[18] https://www.linkedin.com/pulse/7-benefits-from-stepping-outside-your-comfort-zone-joshua-miller/