Още в тинейджърските си години имах ментори, но нямах знанието да ги наричам така. След 20-годишна възраст вече ги търсех съзнателно, а сега на почти 41 – още повече. До днес имам ментори в различни области и периоди от живота си. Самата аз съм ментор на много хора, сред които и мои настоящи и завършили студенти.
Какво е ментор и защо ни е нужен такъв през целия живот?
В книгата ми “Менторство и менторски програми” (Изд. ВУЗФ, 2015) потънах в темата за менторството, а днес, 6 години по-късно, продължавам да вярвам още повече в силата на менторството като инструмент за личностно развитие, по-добър от всякакви курсове, обучения или програми.
Менторството е признато като метод за насърчаване и развитие от древни времена. Менторството е най-добрият безплатен подарък, който можем да вземем, поискаме или получим от някой. А този някой обикновено е човек, на когото се възхищаваме, човек, от когото искаме да учим и получим (по)знание наготово, някой с умения и качества, които търсим или още огледало, но критично и обективно по начин, различен от нашето собствено огледало. Не питай старило, питай патило – този познат български израз, означава, че не е задължително менторът ни да бъде по-възрастен от нас. Разбира се, опитът идва с възрастта, мъдростта идва с годините, а натрупването на съдържателна и полезна житейска компетентност си искат една по-дълга линия от време. Но личният ми опит и изследвания доказват, че ментор може да бъде и наш връстник, а дори и човек доста по-млад.
Менторството е един много интимен и изключително личен процес, който изисква нещо много просто – харесване. Изключваме физическата интимност от процеса, разбира се, но оставяме енергийния обмен и магическия клик, който се случва между някои хора. Убедих се, че е много трудно „харесването“, необходимо за менторски процес, да бъде облечено в програма, в задължение, в правило или в практически наръчник със стъпки, които да се следват. И дори стигам до това вече да отричам менторските програми, а препоръчвам да се наричат коучинг програми, ако ще ги има.
Менторът е човек, който доброволно обменя мъдрост и разпространява знания, оставяйки менторствания с повишено чувство на самосъзнание, мотивация, умения за самоуправление и подобрена емоционална интелигентност. В по-зряла възраст, менторът в професионален аспект може да се превърне в ключов фактор за подобряване на кариерната дисциплина и напредък, за развитие на лидерски умения и компетенции, за решения и избори. В свят, в който ще сменяме не само месторабота, но и професия неведнъж, менторът е един безценен коректив.
Ментор-менторстван са взаимоотношения, основани на взаимно уважение и доверие, където по-опитната личност споделя знанията си с желание и ентусиазъм, с по-малко опитен човек. Ролята на ментора може да се разглежда като комбинация от родителски и наставнически елементи, предлагане на насоки и съвети, без да превръща ментора в авторитетна фигура.
Аз – търсещият менторство, искам от теб – моят избран ментор, да ми дадеш мнението си – кажи ми на прав път ли съм, как да разреша дилемата си, този път добър ли е за мен, пасва ли на моите качества и на моите стремежи, дай ми съвет, дай ми критика, дай ми насока, бъди мое различно огледало от това, в което мога винаги да се огледам.
Как да припознаем ментора си и да поискаме подаръка на менторството?
Дай, за да получиш. Искай, за да ти дадат. Няма човек, който да не бъде поласкан, че някой му се възхищава и го припознава като ментор. Наистина, не отиваме при някой и не задаваме въпроса “Моля те, можеш ли да бъдеш мой ментор?”, защото този подход би се възприел странно от немалко хора в България. Но искреното изразяване на възхита към някой за нещо, което знае или умее, търсенето на съвет с готовност да го получим, е един от начините. Менторството иска време – време в неформална среда, в което участниците могат да се опознаят и да създадат почва и основа за полезност.
Не знам как щях да се справя с моите кариерни промени и начинания без моя професионален ментор. С нея обаче сме също и приятели и с времето (почти 10 години) нашите отношения прераснаха в нещо изключително – във взаимно менторство. Тя ми “опъва ушите”, когато е необходимо, дава ми съвети, когато имам нужда от тях, обменяме опит и преживявания, а аз съм нейният енергиен източник.
Нямаше как да опозная тялото и волята си, вегетарианството и ползите от глада без един от моите вече покойни ментори.
Безброй са хората, от които съм си “взела” мъдрост, която съм нямала тогава, получила съм (раз)мисли, до които не съм достигнала сама, и различна гледна точка, която не съм успяла да видя в този момент.
С огромна благодарност към моите ментори – моите огледала!