high-school-research-skills

Насърчаване на изследователски умения в гимназиална възраст

(Research Skills за младежи)

За мнозина думата „изследване“ извиква образ на хора в бели лабораторни престилки, пускащи цветни течности в малки епруветки. Много ученици вярват, че само учени, лабораторни, научни и други изследователи провеждат изследвания. Изследователската дейност в гимназиална възраст има решаваща роля, за да се гарантира, че учениците са добре запознати с определени концепции и се интересуват от изучаване на неизследвани територии в съвременния свят. Въпреки че по-голямата част от учениците са добре запознати с традиционната изследователска дейност, те намират експериментирането с нови неща за значително по-интересно.

Изследването е използването на установени методи за задълбочено изследване на проблем или въпрос с цел генериране на нови знания за него. Изследователската дейност е от съществено значение за напредъка на науката, защото дава възможност на изследователите да доказват или отхвърлят хипотези, въз основа на ясно определени параметри, среда и предположения. В резултат на това се получава принос към науката и знанието, защото изследванията могат да бъдат проверени и възпроизведени.

Има много видове изследвания, които са категоризирани според тяхната цел, задълбоченост, анализирани данни, време, необходимо за изследване на дадено явление, и други фактори. Важно е да се отбележи, че един изследователски проект би могъл да включва повече от един вид изследвания.[1] Фигура 1 класифицира различните видове изследвания.

Фиг. 1 Класификация на видовете изследвания

Най-честите изследвания, които се предприемат в гимназиална възраст, са теоретичните изследвания. Целта на теоретичното изследване, известно още като чисто или фундаментално изследване, е да генерира знание, независимо от неговото практическо приложение. Събирането на данни се използва за генериране на нови общи концепции за по-добро разбиране на конкретна област или за отговор на теоретичен изследователски въпрос. Обикновено този тип резултати са насочени към формулирането на теории и се основават на анализ на документи, създаване на математически формули и размисли върху теориите на изтъкнати изследователи.

Приложните изследвания са друг вид проучвания, където целта е да се идентифицират потенциални решения на конкретен изследователски проблем. Използването на приложни изследвания в STEM[2] дисциплини като инженерство, компютърни науки и медицина е широко разпространено. Приложните изследвания се основават на теория, за да генерират практически научни знания и имат предсказуема цел.

В стремежа да се насърчават изследователските умения в гимназиална възраст, се подчертава развитието на творчеството, въпреки, че най-често се свързва с изкуствата, но също така е от съществено значение за научните и технологичните начинания. В зависимост от контекста, творчеството се разбира и описва по различни начини. В изследователските среди на STEM, креативността обикновено се определя като:

• Генерирането на оригинални и полезни идеи и продукти;

• Иновативно изследване и/или комбинация от съществуващи факти, идеи и теории.[3]

Рамката за развитие на научните изследвания (RDF)[4] илюстрира връзката между творчеството и развитието на изключителни изследователи, като очертава характеристиките на креативните изследователи. Типично за поведението на един креативен изследовател е:

  • Умението да идентифицира нововъзникващите тенденции и възможности;
  • Умението да разработва убедителни и красноречиви аргументи в подкрепа на изследванията;
  • Умението да приема интелектуални предизвикателства;
  • Умение да оспорва статуквото.

В зависимост от това къде се намира даден човек в изследователската си кариера, тези поведения ще се проявят по различни начини.

С нарастване на разбирането за креативността, нараства и признанието за факта, че уменията, талантите и знанията на даден човек не са единствените фактори, които влияят върху способността му да мисли и работи творчески. Нивата на креативност също се влияят от физическата, социалната и интелектуалната среда, в която човекът работи.

Креативността може да се използва във всеки важен етап от изследователския процес, както и в ежедневната изследователска дейност. Креативността може бъдете особено полезна за:

  • Генериране на оригинални идеи;
  • Проектиране на изследователски методики и избор на инструментариум;
  • Конструиране на експерименти;
  • Анализ на данни;
  • Разпространение на констатациите;
  • Развитие на критично мислене и аналитични умения чрез практическо обучение;
  • Дефиниране на академични, професионални и лични интереси;
  • Разширяване на знанията и разбирането на избрана област извън класната стая;
  • Развитие на взаимоотношения с изтъкнати преподаватели в съответната област;[5]

Когато става въпрос за изследвания, има още множество ползи. Когато учениците от гимназиален курс се занимават с изследователска дейност, те придобиват нова гледна точка по различни теми, а това дава възможност на учениците да мислят критично, да подобрят уменията си за решаване на проблеми и да придобият по-задълбочено разбиране на техническите аспекти на различни области.

Изследователската дейност в тази възраст допринася за отличаване на учениците и генериране на допълнителни възможности в последващото им обучение/образование. Стратегията на немалко училища да прилагат смесено обучение, в което учениците се занимават с различни дейности, които кулминират в изследвания за различни проекти, води до отличаване на тези от другите кандидати.

Изследователската дейност разширява кръгозора: много ученици от гимназиален курс често са объркани относно курсове, избор на университети или колежи, и генерално за тяхното бъдеще. Въпреки това, ако учениците притежават отлични изследователски умения, те лесно могат да решат проблемите си. Процесът на изследване им помага да подобрят начина си на мислене и им предоставя нови възможности за учене и приложение на наученото.

Чрез изследователската дейност се достига до най-актуалната информация. Някои ученици са естествено любознателни и обичат да задават въпроси за всичко, което наблюдават. Любознателността е положителна черта и показва, че младежът има изграден навик да бъде актуален във всяка област, която го интересува. Изследванията позволяват да се увеличат знанията за тенденциите, които се развиват, за достоверността на фактите и влиянието на външни и вътрешни фактори. С помощта на изследвания учениците могат да споделят своите мнения или гледни точки, докато взаимодействат с приятели, връстници или групи.

Изследователската дейност фасилитира въвеждането на нови идеи, а идеите изискват знания и разбиране на определена тема. Учениците могат да генерират идеи само ако притежават опитни изследователски умения. Добрите изследователски умения са постижими само ако учениците четат обстойно, водят си бележки и могат да артикулират своите идеи.[6] Изследователските умения са от съществено значение за процеса на писане, защото позволяват на писателите да намерят информация и да създадат очертание на своя проект за писане, независимо дали е творчески или академичен. Разработвайки систематични и ефективни техники за изследване, учениците могат да развият експертиза по всяка тема, за която трябва да пишат в хода на гимназиалното и впоследствие, в университетското си образование.

Представените по-долу техники за изследване и съвети за писане могат да подмогнат усъвършенстването на изследователски и композиционни умения:

  1. Започване с голямата картина, а след това в подробностите. Може да е непосилно за младия изследовател да знае откъде да започне, когато провежда изследвания и е напълно допустимо да се започне с извършването на основно търсене в Интернет. Макар че не винаги са точни, онлайн ресурси като Google и Wikipedia са добър начин за ориентация в дадена тема, тъй като обикновено предоставят основен преглед, кратка история и всички ключови точки;
  2. Идентификация на достоверните източници. Важно е да може да се прави разлика между надеждни и ненадеждни източници, за да се получи точна информация. За да се определи надеждността на даден източник, трябва да се използват аналитични умения и умения за критично мислене и да се задават следните въпроси:
    • a. Този източник съвпада ли с други източници, които съм открил?
    • b. Авторът експерт ли е по темата?
    • c. Съдържа ли гледната точка на автора конфликт на интереси по тази тема?
  3. Проверка на информацията от множество източници. Много уебсайтове не поддържат съдържанието си с фактическа точност, а интернет е огромно пространство, където всеки може да каже каквото си иска. Това показва, че има много ненадеждни и дори неправилни ресурси. Най-добрият начин да се преодолее това е да се гарантира, че резултатите от изследването могат да бъдат независимо проверени от множество източници. Вместо да се разчита на една уеб страница, следва да има уверение, че поне два други източника казват същото.
  4. Възприемчивост към неочаквани отговори. Доброто изследване е свързано с откриването на отговорите на личните изследователски въпроси, а не непременно като средство за потвърждаване на това, което вече се знае. Самото търсене на потвърждение е много ограничаваща изследователска стратегия, тъй като изисква да се направи избор коя информация да се събере и пречи да се получи най-точното разбиране на темата. Когато се провеждат изследвания, умът трябва да се поддържа отворен, за да се придобият възможно най-много знания.
  5. Поддържане на ред. По време на процеса на събиране на данни обикновено се достига до огромно количество информация, включително уеб страници, PDF файлове и видеоклипове. От решаващо значение е да се поддържа ред и организация на цялата тази информация, за да се избегне загуба на нещо или невъзможност да се цитира нещо правилно. Има много начини да се организира даден изследователския проект, но следните са най-често срещаните: отметки в интернет браузъра, индекс карти или постоянно актуализирана анотирана библиография.
  6. Използване на библиотечни ресурси. Много гимназиални и университетски библиотеки предоставят ресурси не само за научни изследвания на преподаватели и студенти, но и за общността като цяло. Проверка на уебсайта на библиотеката за ръководства за изследвания и конкретен достъп до база данни може да подпомогне всяко едно изследване.[7]

В заключение, развитието на изследователска дейност в гимназиална възраст подпомога не само за развитието на научна дейност, но и изграждането на умения за анализ, синтез и възможности за справяне с житейски предизвикателства, които са неизбежна част от живота на всеки.  

За разлика от учителите, които може да са ограничени от време и ресурси, училищните директори могат да насърчат култура на изследователска дейност насърчавайки учениците да се ангажират задълбочено с теми, които ги интересуват извън учебната програма. Това насърчаване може да бъде осигурено имплицитно или изрично чрез конкурси за научни изследвания, летни изследователски програми и сътрудничество с местни изследователски организации и университети.[8] Друга възможност за изява в сферата на изследователската дейност е създаденото през м.май 2022г. от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) списание „Икономисти на бъдещето“ – ученическо списание, което се издава на български език, като в него се публикуват материали, свързани с тематичната му насоченост и ориентирани към ученическата аудитория. Основните тематични раздели са определени от редакционната колегия, която се състои от ас. д-р Христина Атанасова -главен редактор, доц. д-р Даниела Илиева – зам. главен редактор и членове доц. д-р Радостин Вазов, проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева и Снежана Найденова. Обемът на публикациите е от 6 до 10 стандартни страници. Списанието е естественото продължение на няколкогодишен конферентен проект на университета, който служи за платформа млади хора да изявяват изследователските си умения. Списанието е с отворен достъп и в него могат да участват ученици в гимназиален етап от цялата страна.[9]

[1] DiscoverPhDs, Types of Research – Explained with Examples, 2021, https://www.discoverphds.com/blog/types-of-research

[2] От англ.език STEM – Science, Technology, Engineering, Mathematics

[3] Imperial College London, Doing Creative Research, https://www.imperial.ac.uk/media/imperial-college/administration-and-support-services/staff-development/public/postdocs/Doing-creative-research.pdf

[4] RDM – Research and Development Framework

[5] University of San Diego Publications, Benefits of Engaging in Research,  https://www.sandiego.edu/ugresearch/about/benefits.php

[6] HighSchool Moms, 5 Reasons Why High School Students Should Research, 2021, https://www.highschoolmoms.com/post/5-reasons-why-high-school-students-should-research

[7] MasterClass, How to Improve Your Research Skills: 6 Research Tips, 2021, https://www.masterclass.com/articles/how-to-improve-your-research-skills#6-tips-for-improving-your-researching-skills

[8] LinkedIn Publications, Why High School Students Should Consider Research, 2021

[9] https://vuzf.bg/spisaniyaww.vuzf.bg