На 25-ти срещу 26-ти март за пореден път сменихме времето от зимно към лятно часово време. За някои хора този един час по-малко сън води до огромна разлика в усещанията и най-вече в усещането, наречено “пролетна умора”.
Пролетната умора е състояние на изтощение, което типично се случва през този сезон. Това може да бъде причинено от различни фактори, като променящите се условия на околната среда, нарушаване на съня и дисбаланс в хранителния режим. Някои от симптомите на пролетната умора включват системно усещане за отпадналост, разстройство на съня, главоболие, безпричинна тревожност и депресия.
Много често говоря за хората сови (нямат проблем с късното лягане, но сутрините са мъка за тях) и тези, които са чучулиги (обичат да стават рано, но не издържат вечер до късно). Горките сови – животът им току що стана с още един сутрешен час по-мъчителен…
Смяната към лятно часово време може да бъде причина за стрес не само за тези, които обожават съня и щастието им зависи от него. Тази промяна във времето може да повлияе на тонуса и енергията на всички. Ето няколко предложения за преодоляване на стреса от смяната към лятно часово време:
- Ограничение на използването на екраните преди сън е полезен навик не само около периода на смяна на времето. Доказано е, че не само екраните на телевизора, компютъра и мобилните устройства могат да влияят на нашия сън, но и съдържанието, което гледаме на тях.
- Естествени източници на светлина. Отдавна не живеем като прадедите ни лягайки със залеза и ставайки с изгрева, но разчитането на естествената светлина като естествен елемент за събуждане, бодрост и нагласа, е неоспоримо.
- Релаксация и медитация могат да ни помогнат да се справим със стреса и да укрепим психическото си здраве. Опитайте да практикувате релаксация или медитация по няколко минути всеки ден, без стремеж за “изпразване” на главата от всякакви мисли. В статията ми Стрес мениджмънт обръщам внимание на факта, че много хора си мислят, че да медитират успешно, означава да „изпразнят“ главата си, седейки в поза лотус или напевно артикулирайки „оммм“. Нашият мозък е непрестанно зает със 7 +/- 2 неща, т.е. ние непрестанно имаме повече от няколко мисли в главата си. Така че медитацията е целенасочена осъзната концентрация върху едно нещо. И съвсем нормално е, докато сме избрали да се концентрираме върху музика, тон, мисъл, капчук, падащи листа, или просто върху тишината, в мислите ни да прелита списък за пазаруване. Това е моментът, който отказва много начинаещи в медитацията като практика. В момента, в който се „разсеят“ от избрания фокус и си казват, че не могат да се справят и явно не го правят както трябва. А всъщност е достатъчно самодисциплинирано да насочим вниманието си към избрания обект на концентрация и то за не повече от 15 минути. Мислите ни отново ще скачат от едно на друго, на трето и четвърто. Само трябва да върнем фокуса си върху каквото сме избрали. Научно е доказано, че най-полезната медитация е не повече от 15 минути на ден. Чрез медитацията даваме шанс на мозъка да си почине и на мислите ни да се подредят. Нека направим аналогия с разхвърлян гардероб, както често изглежда нашият ум. С медитация и медитативни техники, ние успяваме да подредим менталния си гардероб и по този начин да видим по-добре с какво разполагаме, как да го използваме в ежедневието си, как би изглеждало най-добре и как ще ни донесе най-голяма полза, без усилието да го търсим в хаоса.
- Алкохол и кофеин: приспиване с помощта на алкохол и разбуждане с помощта на извънредни количества кофеинови напитки не е донесло нито краткосрочна, нито дългосрочна полза на никой. Увеличаването на потреблението на кофеин и алкохол може да влоши съня и да доведе до допълнителен стрес, разтуптяно сърце, липса на баланс и контрол на ситуациите в ежедневието ни.