Преди да имаме кой да управляваме, първо трябва да изградим групата “съмишленици”. Търсене, предлагане, подбор, наемане, задържан – това са само част от предизвикателствата във всеки един екип, независимо от индустрията.

Когато организацията е голяма и има HR отдел, като че ли етапите са малко по-лесни, но когато екипът е малък, всяко търсене и наемане минават през мениджъра или лидера.

1 грешка: да се търси и наема човек само на база CV и експертиза. След определено нарастване на екипа, идва момент и за напасване и синхронизиране на личностни характеристики и личностен профил между вече съществуващите в екипа и тези, които ще влязат в него. “Добър експерт, лош характер” не помага на никой.

2 грешка: възприемане на конфликтите като нещо лошо. В друга моя публикация тази тема вече е представена, а на много мои обучения разглеждаме темата Конфликтология. Конфликтите са неизбежна част при управлението на екипи – има ли хора, има конфликти, защото има различия, особености, цикли, настроения, микс от разнообразни обстоятелства с още по-разнообразни характери. По-добре бунтовническата ни енергия срещу конфликта да се запази за разрешаването на нещо възникнало и неизбежно, а не да хабим този така ценен ресурс.

3 грешка: допускането на “незаменимост”. Нито ръководителят, нито който и да е член на екипа, не трябва да се превръща в незаменим за екипа, отдела, организацията. Животът е динамичен и всичко се променя в един миг. “Надуша” ли стремеж към незаменимост, моментално подушвам и burn out – не само за човека, но и за компанията.

4 грешка: “шуробаджанащина” – тази така любима народна дума събирателно изразява нарушаването на интереса на организацията в полза на интереса на някой приближен на някой висшестоящ. Разбира се, живеем на балканите, в малка държава, но все пак мое пътеводно правило винаги е било “да намерим на работата човека, а не на човека работа”. Работата с роднини и приближени е табу в немалко български компании, с които работя.

5 грешка: “майка-квачка” – човек не може да избяга от себе си – има хора “събирачи” (отредено им да инициират и да събират), има хора грижовни (дадено им с лекота да разпознават кога някой има нужда от нещо и притежаващи енергията да обгрижат), има хора, естествено родени да сплотяват и да служат като медиатори и психолози (с нескончаемо любопитство към човешката природа, душа, мотивация и амбиции). Лично аз смятам, че повечето добри HR-и са именно такъв събирателен многопластов образ. Ако тази им роля в организацията им “натежи” – има проблем. Моят баща все казваше – “Не се раздавай от начало с все костите; запази си нещо в задния джоб, с което да изненадваш по-дълго във времето.”. Той визираше лични връзки и отношения, но до немалка степен същото е валидно и в служебните отношения, независимо от позицията.

Защото живеем в свят, в който burn out, multitasking и “живея, за да работя” вече не са модерни термини и преживявания.

Скъпи Ники, ЧЕСТИТО ДИПЛОМИРАНЕ!

Знаеш ли, че до момента на твоето завършване на гимназия, вече сме споделили почти всички дни, които някога ще прекараме заедно под един покрив и около 92% от времето ни заедно в този живот? Казват, че всеки родител има 18-19 летни ваканции с децата си. Отсега нататък всяка вечеря, всяко телефонно обаждане, всяка почивка заедно стават още по-специални. Времето е най-ценният подарък, който можем да си дадем един на друг, и на всеки в живота ни, от момента, в който се впускаш в собственото ти приключение, наречено “Живот”. Защото, в крайна сметка, това, което правим за другите, е онова, което наистина остава, както мъдро отбелязва Айнщайн.

Споделеното до сега ни даде много, за което ще бъда безкрайно благодарна и ще пазя мили, ценни спомени. Нашите бяха много повече от 18-19 физически пътувания и духовни пътешествия – от времето на детското столче на задната седалка в колата, до момента, в който ти започна да ме возиш; от бебешката количка, която бутах из летищата, до времето, в което ти носиш куфарите; от чакането да те взема от ученически купон, до съвсем скорошното “Мамо, пий си винцето, аз ще дойда да те взема от вечерята ти.”

Дипломирането е мост между детството и зрялата възраст, свързващ това, което е било, с това, което ще бъде. „Животът не е да откриеш себе си. Животът е да създадеш себе си.“ Искрено се надявам, че ти създаваш и ще продължиш да изграждаш една автентична версия на себе си, верен на ценностите и принципите си. Хората с устойчива ценностна система умеят да се радват на простите радости – споделен момент, оказана помощ, постигната цел. Това е ключът към вътрешно удовлетворение и щастие. Щастието, както е казал Аристотел, зависи от самите нас, от изборите, които правим, от ценностите, които следваме.

Знаеш ли, често се замислям колко е важно не само какво сме преживели заедно, а и какви уроци сме научили по пътя Вярвам, че най-голямото богатство, което можем да си оставим, са не материалните неща, а ценностите, които сме изграждали ден след ден – с малки жестове, с примери, с разговори и с обич.

Ценностите са твоят вътрешен компас. Те ще ти помагат да намираш посоката, дори когато се чувстваш изгубен или когато никой не гледа (защото, преминавайки по моста към зрелостта, вече никой не гледа).

Честността, отговорността и състраданието – това са не просто думи, а опорни точки, които ще ти помагат да изграждаш здрави отношения, да се справяш с предизвикателства и да намираш смисъл в малките неща. Действай винаги с убеждението, че това, което правиш, има значение – защото наистина има. Истинската сила не е в знанията, а в това да останеш верен на себе си и на принципите, които сме изградили заедно. Светът ще се опитва да те промени, но ценностите ти ще са твоята котва. Не се страхувай да бъдеш различен – именно в това различие често се крие твоята най-голяма сила, твоята индивидуалност и способността ти да вдъхновяваш останалите. Различието ти дава сила.

Знам, че много от тези уроци си научил не защото съм ти ги казвала, а защото си ги видял в ежедневните ни моменти – в начина, по който се отнасяме един към друг, в грижата, в прошката, в радостта от малките победи, в триумфа на големите постижения, в тежките битки за здраве и живот, в семейната ни динамика на голяма, шумна и забавна фамилия, в житейските уроци от твоите баби и дядовци, роднини и семейна среда.

70% от младите хора споделят, че най-силното влияние върху техния морал идва от семейството. Това ме изпълва с още по-голяма отговорност и гордост.

Ценностната система е като имунна система – тя те пази от негативни влияния и изкушения, дава ти стабилност и увереност, когато животът стане труден. Понякога именно трудностите ни изграждат – защото, както всички сме чували онова, което не ни убива, ни прави по-силни. А най-хубавото е, че тези ценности остават с теб за цял живот и един ден ще ги предадеш нататък с твоя личен отпечатък на твоите приятели и колеги, на бъдещото ти семейство, на света около теб.

Сред най-значимите ценности, които искам да отнесеш със себе си, е и здравето – като стремеж, като отговорност, като избор. Здравето не е даденост – то изисква грижа, съзнателност и дисциплина. Само когато се грижиш за себе си, можеш да дадеш най-доброто на света. Защото здравето е истинско богатство – не просто отсъствие на болест, а пълноценност, енергия и възможност да изживееш мечтите си. Основите за здраве – сън и добра храна, не са просто навици, а инвестиции в твоята сила, устойчивост и в капацитета на ума ти да бъде фокусиран, креативен и уверен.

Помни, че изградената ни връзка не свършва с дипломирането. Емоционалната подкрепа, която семейството дава, е източник на сила и щастие. Продължавай да търсиш нашите съвети, когато имаш нужда – всички ние (мама, татко, баби, многото ти лели и каки, вуйчо, братовчеди и още куп рода) винаги ще бъдем тук, за да те подкрепяме и да споделяме твоите важни моменти.

И ето те сега – на прага на новото. В ръцете си държиш своя компас – ценностите и уроците, които ще ти помагат да се ориентираш, дори когато пътят е неясен. В сърцето си носиш богатство – училищни години, (по)знание, приятелства, мечти и още много, което само ти си знаеш. И все пак помни мъдростта на Сократ, че „истинската мъдрост е в това да знаеш, че не знаеш нищо.“

Погледни към звездите – символ на надежда и стремеж. Нека те винаги ти напомнят, че можеш да мечтаеш смело и да следваш светлината си, дори в най-тъмните нощи. Елинор Рузвелт заръчва: „Дръж се здраво за мечтите си. Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си.“

Балният костюм в днешния ден е повече от дреха – той е знак за твоята вътрешна сила и увереност да се впуснеш смело в следващата глава от живота си. Както мъдро напомня Чарлз Суиндол „Животът е 10% това, което ти се случва, и 90% как реагираш на него.“

Той, животът, ще бъде като танците в деня на бала – понякога ще водиш, понякога ще следваш, но най-важното е да се движиш в собствения си ритъм, без страх да импровизираш и да се радваш на всяка стъпка. Всеки провал е стъпка към израстване.

Какво е живот без мечти?! Ако някога забравиш да мечтаеш или да следваш мечтите си, аз ще бъда там да ти напомня колко невероятно е усещането, когато една малка мечта се превърне в реалност. И все пак, „важното не е да следваш пътя, а да оставиш следа.“

Скъпи Ники, гордея се с теб и вярвам, че ще продължиш да създаваш своята уникална история – с компаса на ценностите, с библиотеката от спомени, със светлината на мечтите и със смелостта да танцуваш своя танц в живота.

Ще завърша с безценните мисли на Ейбрахам Линкълн и на дядо ти Николай: „В края на краищата не годините в живота ти са важни, а животът в годините ти.“ и „Нищо не е на всяка цена…“

Обичам те и винаги ще бъда до теб – твоята най-голяма подкрепа и най-верен приятел – Мама!

На 24 май България отбелязва един от най-обичаните си официални празници – Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Докато почитаме великото наследство на светите братя Кирил и Методий, пред нас стои и едно съвременно предизвикателство: как да събудим любов към четенето у младите поколения, израснали в дигиталния свят?

Богатото наследство на 24 май

Денят на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност чества великото дело на светите братя Кирил и Методий, създали глаголицата през IX век. Тази азбука по-късно се развива в кирилица, която днес се използва в 12 държави. Мисията на братята надхвърля езика – те разпространяват грамотността и християнските ценности сред славяните, полагайки основите на българската литература и културна идентичност.

Празникът се отбелязва от векове – първото документирано честване е през 1803 г. в Шумен, а през 1851 г. Найден Геров организира първото официално тържество в Пловдив. През 1980 г. папа Йоан Павел II обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа.

През 2020 г. официалното име на празника е разширено на „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. Традиционно празнуваме с шествия, концерти, тържества и академични събития, които подчертават значението на образованието и културата.

Грамотността в България днес: предизвикателства и възможности

Въпреки богатата литературна традиция, статистиката за четенето в България е тревожна. Според последни проучвания, един от трима възрастни (36%) не чете книги, а само 24% четат почти всеки ден. Има и сериозно поколенческо разделение – почти половината (49%) от хората над 60 години не четат изобщо, докато при младите под 29 години този дял е 24%.

Географските различия също са значителни – ежедневното четене е три пъти по-често в столицата (33%) и областните градове (30%), отколкото в селата (12%).

Особено тревожно е, че според PISA[1] 2015, 41,5% от българските 15-годишни ученици не достигат базово ниво на четивна грамотност и са функционално неграмотни. Това подчертава нуждата от изграждане на култура на четене за удоволствие сред младите хора.  Самата аз изпитвам имах и имам същите предизвикателства у дома с възпитанието на любов към четенето у моите деца.

Грамотността на XXI век

В днешния свят грамотността е нещо повече от умението да четем и пишем. Тя включва критично мислене, медийна и информационна грамотност, дигитални умения – т.нар. „умения на XXI век“. Те са ключови за ориентиране в дигиталната среда и за различаване на достоверна информация от фалшиви новини.

Дигиталната грамотност включва:

• Основни компютърни умения
• Оценка на информацията онлайн – разграничаване на фалшиви от истински новини и публикации
• Критично мислене и разпознаване на пристрастия
• Етично поведение в интернет
• Адаптивност към технологичните промени

Докато честваме делото на Кирил и Методий, трябва да осъзнаем, че развиването на тези умения е жизненоважно за бъдещето на младите българи.

Как да ангажираме дигиталното поколение с четенето

Предизвикателството пред родители, учители и културни институции е ясно: как да направим четенето привлекателно за децата, израснали с екрани? Във всички мои лекции и обучения, пред всички типове аудитории, апелирам към едно и също: решението не е да се противопоставяме на технологиите, а да ги използваме умно. Ето няколко доказани подхода:

1. Използване на дигиталните платформи като врата към четенето

В България вече има успешни примери като „Книговище“[2] – платформа, която превръща четенето в игра. Учениците четат книги, след което отговарят на въпроси онлайн, събират точки и се състезават с връстници. Един учител споделя: „Учениците ми не можеха да дочакат звънеца, за да извадят телефоните си, но с Книговище съчетахме полезното с приятното – сега могат и да четат, и да са на любимите си устройства!“

2. Създаване на социални читателски общности

Четенето не трябва да е самотно занимание:

• Организиране на онлайн кампании с хаштагове като #BulgariaReads
• Създаване на виртуални читателски клубове (това се оказа правилната формула за дъщеря ми)
• Насърчаване на участието в платформи като Goodreads, Bookstagram или BookTok (у дома това проработи за сина ми)

3. Свързването на четенето с личните интереси на децата

Децата четат по-охотно, когато темите ги вълнуват:

• Да им дадем свобода да избират сами какво да четат.
• Да препоръчваме книги според техните хобита и любими занимания.
• Да включваме комикси, кратки разкази, подкасти.

4. Използване на социалното влияние и ролевите модели

• Организирани срещи с известни личности, които споделят за любимите си книги.
• Създаване на програма за „посланици на четенето“ в училищата.
• Насърчаване на семейното четене.

5. Интеграция на четенето в дигиталната комуникация

„Скрийн тайма“ може да бъде използван в наша полза.

• Организиране на онлайн четения на живо.
• Комуникация с автори чрез социалните мрежи (аз самата често пиша директно на някой автор, който ме е впечатлил и винаги досега съм получавала обратна връзка и диалог).
• Насърчаване създаването на дигитално съдържание, вдъхновено от книги (видео, подкаст, графики).

Пътят напред, за който мечтая и като родител, и като университетски преподавател – НОВО НАЧАЛО ЗА БЪЛГАРСКАТА ГРАМОТНОСТ

Днес имаме възможност да преосмислим как насърчаваме грамотността.

Българската писменост е твърде ценно наследство, за да го загубим в дигиталната ера. Като съчетаем традиционното четене с новите технологии, ще почетем делото на Кирил и Методий и ще подготвим децата си да бъдат критични, информирани и активни граждани.

Днес, когато улиците са изпълнени с празнично настроение, нека си обещаем да поставим грамотността на първо място – не само на 24 май, а всеки ден. Така ще гарантираме, че азбуката, създадена преди повече от хилядолетие, ще продължи да вдъхновява и свързва българите и в бъдеще. И ще гарантираме подготвеността на младите за едно по-добро и пълноценно утре.

[1] Programme for International Student Assessment

[2] Книговище | Превръщаме четенето в игра

Всяка година по същото време традицията повелява всички ние (независимо дали имаме в семейството абитуриент) да се радваме на завършването на един етап от живота на младежите и започването на друг. Споделяме тържествата по площади и емблематични места в различните градове, вълнуваме се, радваме се, а ако домът ни “изпраща” абитуриент, вълненията са на съвсем друго ниво. И моето семейство ще се вълнува на друго ниво тази година, но затова в следваща публикация.

Лично мен, всяка година по същото време ме обземат умилителни спомени за моя сглобен в последния момент бал. Стресът, който причиних на родителите ми, заявявайки едва седмица преди бала, че все пак ще отида на тържеството, е все още сред топ ситуациите от моята младост. Проблемът не беше друг, а 42 номер на обувките през 1998 година! Мисия невъзможна, но все пак с експресен внос бях и аз абитуриентка обута с токчета. Тръгнахме за черна рокля, купихме червена и всичко се получи чудесно. За една седмица.  

Спомням си всички трепети и мисли преди и след бала – а сега накъде, ами какво ако, какво ще уча, дали ще ме приемат, какво ще правя (в моя случай транзитът от тенис корта към живот без тенис), какво ще стане с връзката ми (тогавашната) и още много, много мисли, които тревожат младежката глава.

Всяка година, но в малко по-късно време (през есента) виждам същите вече дипломирани ученици на студентските скамейки. Все още стресирани, все още под сянката на множество неизвестни, но поне установени в университета, който (надявам се) са избрали сами. И всяка година – от времето на моите променливи избори, до днес, когато наблюдавам ежегодно изборите на стотици младежи, отново и отново осъзнавам важността на себепознанието за правилните избори, решения и отговорността за тях.

Скъпи абитуриенти, опознайте себе си!

Периодът на матурите, паралелно с финалните изпити, успоредно с подготовката за бала (особено грандиозната подготовка на момичетата), наедно с каквото още имате в живота ви в момента (лична драма, семеен казус, болен близък, финансови проблеми, първата кола в сервиз..), вече Ви е показало и научило на доста неща за Вас самите:

• Как Ви влияе стресът? Дали Ви зарежда, пълнеете ли или отслабвате?
• Как организмът Ви понася умората? Спите ли добре или мозъкът ви “будува” в състояние на полусън?
• Как Ви държат нервите? Вие ли успокоявате околните или те Вас? Как владеете себе си и ситуациите, които зависят или не зависят от Вас?
• Ако сте бил/а лидер, запазвате ли позициите и в тази напрегната ситуация?
• Как реагира стомахът Ви на всичко случващо се? Има ли топка от напрежение или се чувствате стабилни?
• Какво Ви зарежда? План? Списък? Сън? Водата? Гората? Тишина? Купон? Домът? Човек?
• Как разпускате? Сами или в компания? В малка или голяма тълпа?
• Кога сте най-много себе си? В каква среда се разгръща най-големият Ви потенциал с най-малко усилие от Ваша страна?

Себепознанието е непрестанен процес, който тече през целия живот на всеки осъзнат и разумен човек. Себепознанието ни дава най-ценната посока за нас самите, независимо какво казват и съветват родителите, класната, треньорът, менторите и другите важни от нашето обкръжение. Себепознанието ни запознава с онзи глас вътре в нас, наречен интуиция, inner gut или шесто чувство.

Избори ще има и след бала, а отговорността за направените такива вече ще е само Ваша. Пожелавам Ви да правите най-правилните избори за Вас самите, да носите отговорността за тях с лекота и да се радвате на чудото, наречено живот! Защото той, животът, е прекрасен!

Бъдете здрави и на добър час!

От 9-годишна пътувам. Започнах със състезанията по тенис тогава, години по-късно все стягах багаж за местения докато учех в София и после в чужбина, а вече завършила и базирана в едно “у дома”, започна комбинацията от лични и служебни пътувания в България и по света – общо по 150-160 дни на път годишно. Като стане време за багаж, настава чуденката, типична за повечето жени – какво от всичко, което имам и искам да взема, да опаковам с мен този път?

Имам някои изпитани трикове, които ми служат вярно, помагат ми да се впиша в изискуемите килограми и ми позволяват да си “сглобя” ансамбли, с които да се чувствам добре и да се снимам с радост.

• Проверявам времето за дестинацията. Но не само температурата и общите показатели в няколко апликации, а също скорост на вятъра и влажността, защото много често те диктуват нужните дрехи.
• Избирам доминиращ цвят, около който правя комбинациите си за дадено пътуване. Например чанта и обувки, които се съчетават с всичко друго. И не се изкушавам за “само и това”.
• Сгъвам и подреждам всичко много старателно, за да не се налага да нося ютия или да искам такава на място. От тенис годините съм се научила, че перфектно сгънатата тениска или блуза може да бъде облечена без гладене. Немачкаемите леки дрехи също са безценни.
• Имам малки шишенца, в които си нося необходимите козметични продукти. Често дъщеря ми пресипва маска с лъжица или прелива шишенца, когато ми помага. Имам любими продукти, които са в леки опаковки, а в DM и Lilly до касите се продават малки разфасовки на много продукти.
• Винаги си нося голям шал с мен – става за завиване, за намятане, за спане в самолета, за подпиране на главата при нужда, дори за вързоп.
• Съобразявам основните правила на елегантния дрес код – според времето, според обстоятелствата и според възрастта – съобразени едновременно. Бизнес събитие в Испания и бизнес събитие в Азия са с различно изискване към формалността.
• Преценявам с какво тръгвам и с какво ще се върна. Например, от различни изложения винаги се връщам с повече багаж (подаръци, материали, и др.), но авиокомпаниите не се интересуват от моите екстри.
• Последните години ценя още повече лекотата – имам си 2 любими много леки дамски чанти за път, които отиват на почти всичко, както и обувките Vivaia, които са ултра леки, водоустойчиви и много удобни за път. Задължително вземам равни обувки и чехли.

Пътуването не е просто преместване от точка А до точка Б. За мен всяко пътуване е нова среща със себе си в различен контекст – на летище, на конференция, на романтична вечеря или просто в тишината на хотелска стая. Да се чувствам удобно, уверена и подготвена във всеки от тези моменти е въпрос на навик, организация и себеопознаване.

Багажът – малък или голям, е важно да побира точно това, от което имам нужда. И най-вече – свободата да бъда себе си, където и да отида.

Вярата е неразделна част от човешкия живот – тя ни дава смисъл, надежда и сигурност. Но какво стои зад процеса на формиране на доверие и убеждения? В този текст ще изследваме различните аспекти на вярата – от невробиологичните механизми и емоционалните фактори до социалното влияние и психологическите предразположения. Разбирането на тези процеси ни помага да осъзнаем защо вярваме на хора и идеи и как това влияе на нашето поведение и решения.

Невробиологични основи на вярата

• Мозъкът разчита на определени невронни мрежи, които обработват информация и подпомагат създаването на убеждения;
• Части от мозъчната система играят важна роля при възнагражденията и удоволствието, свързани с вярването в успешни идеи;
• Активността на лимбичната система подчертава емоционалната връзка с хора и идеи, което влияе на привързаността и вярата.

Социално влияние

• Вярата често се формира в резултат на групова динамика и социално доказателство – хората вярват по-лесно, ако други около тях вече го правят;
• Харизматични личности могат да предизвикат доверие чрез вербална и невербална комуникация;
• Социалните норми и културният контекст оформят нашата склонност да приемаме дадена идея за истина.

Емоционални фактори

• Хората по-често вярват в нещо, когато то резонира с техните емоции – надежда, страх, радост или желание за принадлежност;
• Емоциите действат като катализатор за запомняне и поддържане на убежденията в дългосрочен план;
• Успешните идеи обикновено предизвикват позитивна емоционална реакция, като удовлетворение или ентусиазъм.

Когнитивни процеси

• Когнитивните предразсъдъци, като например ефектът на потвърждението (confirmation bias), играят роля при приемането на информация, която съответства на вече съществуващи убеждения;
• Процесите на аналитично мислене често биват заобикаляни, когато вярваме на основа интуиция;
• Хората са склонни да вярват в идеи, които изглеждат логични или консистентни с техния светоглед.

Психологически механизми

• Доверие

Вярата в хората често зависи от техния авторитет, надеждност и експертност;

• Потребност от смисъл

Хората вярват в идеи, които придават смисъл на техния живот или предлагат решение на важен проблем;

• Страх от неизвестното

Вярата често служи за намаляване на несигурността и осигуряване на усещане за контрол.

Вярата е комплексен феномен, коренящ се в биологията, емоциите, социалната динамика и когнитивните процеси. Тя оформя начина, по който възприемаме света, хората и идеите около нас. Разбирането на факторите, които изграждат или поддържат нашите убеждения, не само ни помага да направим по-информирани избори, но и ни дава възможност да изградим по-дълбоки връзки с околните. Въпросът не е само защо вярваме, а как използваме тази вяра, за да създадем по-добро бъдеще за себе си и за другите.