Денят на детето се празнува от 1925 г. с решение на Световната конференция за благосъстояние на децата, проведена същата година в Женева, Швейцария.

С всяка изминала година запазването на правата на децата става все по-трудно, но тази статия е за правото да си дете и за търсенето на детето в самите нас.

Много проблеми, от всякакво естество, се „лекуват“ чрез детето в нас, чрез търсенето на онова невинно и безгрижно щастие, което сме изпитвали търкаляйки се по земята, смеейки се на „глупости“, правейки щуротии и може би мажейки се със сладолед или шоколад. Изкуство е да запазим детето в себе си, да притежаваме тази безценна жизнерадост и спонтанност, да сме тук и сега, в мига, на мига.

Почти няма възрастен, който да не си мечтае да бъде отново дете – да се радва на безгрижие, да няма отговорности, да преживява дните си в игри и забавления. Щастливи са тези, които успяват да запазят детето в себе си дори и като възрастни. Щастлива съм аз, когато моите или деца от обкръжението, ми позволят да се докосна до техния свят. Едно безценно преживяване, което навява спомени, носи радости, резонира с различните периоди на моето детство, кара ме да рефлектирам върху какво беше, какво е, и какво би могло да бъде.

Продължавам да се изумявам на услужливо късата им памет и естествения стремеж на децата да се фокусират върху конкретни детайли и ситуации, докато възрастните все мислим абстрактно и търсим разбиране чрез абстрактни понятия и идеи.

Впечатлявам се от детското въображение и креативност, от способността да мислят извън обичайните рамки и да създават нови идеи без ограничения.

Децата имат привилегията да живеят в настоящия момент и да се наслаждават на него. Ние, възрастните, често затрупани от стрес и отговорности, пропускаме мига, момента и насладата от живота.

Присъщата детска искреност и откровеност в комуникацията с другите, естествено води до по-добра връзка и разбирателство. Карат се, сдобряват се и игрите (делата) продължават.

И не на последно място – децата ни показват как да се забавляваме и да се насладим на живота без прекомерна сериозност. Само ако намерим време за игра и радост в своя собствен живот…

С позитивизъм и вяра, с оптимизъм, идеализъм и може би доза наивитет, ще пожелая на всички ни да почетем празника на детето като почетем детето в себе си!

На 25-ти срещу 26-ти март за пореден път сменихме времето от зимно към лятно часово време. За някои хора този един час по-малко сън води до огромна разлика в усещанията и най-вече в усещането, наречено “пролетна умора”.

Пролетната умора е състояние на изтощение, което типично се случва през този сезон.  Това може да бъде причинено от различни фактори, като променящите се условия на околната среда, нарушаване на съня и дисбаланс в хранителния режим.  Някои от симптомите на пролетната умора включват системно усещане за отпадналост, разстройство на съня, главоболие, безпричинна тревожност и депресия.

Много често говоря за хората сови (нямат проблем с късното лягане, но сутрините са мъка за тях) и тези, които са чучулиги (обичат да стават рано, но не издържат вечер до късно). Горките сови – животът им току що стана с още един сутрешен  час по-мъчителен…

Смяната към лятно часово време може да бъде причина за стрес не само за тези, които обожават съня и щастието им зависи от него. Тази промяна във времето може да повлияе на тонуса и енергията на всички.  Ето няколко предложения за преодоляване на стреса от смяната към лятно часово време:

1. Ограничение на използването на екраните преди сън е полезен навик не само около периода на смяна на времето. Доказано е, че не само екраните на телевизора, компютъра и мобилните устройства могат да влияят на нашия сън, но и съдържанието, което гледаме на тях. 
2. Естествени източници на светлина. Отдавна не живеем като прадедите ни лягайки със залеза и ставайки с изгрева, но разчитането на естествената светлина като естествен елемент за събуждане, бодрост и нагласа, е неоспоримо.
3. Релаксация и медитация могат да ни помогнат да се справим със стреса и да укрепим психическото си здраве. Опитайте да практикувате релаксация или медитация по няколко минути всеки ден, без стремеж за “изпразване” на главата от всякакви мисли. В статията ми Стрес мениджмънт обръщам внимание на факта, че много хора си мислят, че да медитират успешно, означава да „изпразнят“ главата си, седейки в поза лотус или напевно артикулирайки „оммм“. Нашият мозък е непрестанно зает със 7 +/- 2 неща, т.е. ние непрестанно имаме повече от няколко мисли в главата си. Така че медитацията е целенасочена осъзната концентрация върху едно нещо. И съвсем нормално е, докато сме избрали да се концентрираме върху музика, тон, мисъл, капчук, падащи листа, или просто върху тишината, в мислите ни да прелита списък за пазаруване. Това е моментът, който отказва много начинаещи в медитацията като практика. В момента, в който се „разсеят“ от избрания фокус и си казват, че не могат да се справят и явно не го правят както трябва. А всъщност е достатъчно самодисциплинирано да насочим вниманието си към избрания обект на концентрация и то за не повече от 15 минути. Мислите ни отново ще скачат от едно на друго, на трето и четвърто. Само трябва да върнем фокуса си върху каквото сме избрали.  Научно е доказано, че най-полезната медитация е не повече от 15 минути на ден. Чрез медитацията даваме шанс на мозъка да си почине и на мислите ни да се подредят. Нека направим аналогия с разхвърлян гардероб, както често изглежда нашият ум. С медитация и медитативни техники, ние успяваме да подредим менталния си гардероб и по този начин да видим по-добре с какво разполагаме, как да го използваме в ежедневието си, как би изглеждало най-добре и как ще ни донесе най-голяма полза, без усилието да го търсим в хаоса.
4. Алкохол и кофеин: приспиване с помощта на алкохол и разбуждане с помощта на извънредни количества кофеинови напитки не е донесло нито краткосрочна, нито дългосрочна полза на никой. Увеличаването на потреблението на кофеин и алкохол може да влоши съня и да доведе до допълнителен стрес, разтуптяно сърце, липса на баланс и контрол на ситуациите в ежедневието ни.

Чували ли сте някога за multi-thinking? Това е като multi-tasking, но на стероиди! Като човек, който е склонен да жонглира с множество проекти и идеи наведнъж, аз съм голям фен на мулти-таскинга.

В основата си мулти-мисленето е актът на работа върху множество проекти или задачи едновременно – всички те изискващи съзнателно внимание. Това може да включва всичко – от вътрешен диалог, през обмисляне на идеи за нов проект, докато едновременно работим върху друг проект, до жонглиране с множество разговори или задачи наведнъж.

За мен мулти-мисленето се е превърнало донякъде в начин на живот. И въпреки че понякога може да бъде стресиращо, този процес ме поддържа енергична, ангажирана и с пъргава мисъл.

Едно от нещата, които харесвам в мулти-мисленето е, че ми позволява да превключвам скоростите бързо и лесно. Ако почувствам блокаж или отегчение в дадена задача, мога бързо да преместя фокуса си върху друга и да се върна към първата със свежа гледна точка. И тъй като винаги работя върху няколко неща наведнъж, никога не се отегчавам или се чувствам сякаш съм затънала в коловоз.

Разбира се, мулти-мисленето не е за всеки. Някои хора процъфтяват в това да фокусират цялата си енергия върху един проект наведнъж и това често е препоръчван модел на работа, гарантиращ успех. Но за тези от нас, които се наслаждават на тръпката от жонглирането на множество идеи и задачи, мулти-мисленето може да бъде чудесен начин да останем не само ангажирани, но и продуктивни.

Едно от най-важните неща, които трябва да имаме предвид при мулти-мисловния режим, е необходимостта да останем организирани. С толкова много идеи и задачи, които хвърчат наоколо, е лесно да се претоварим и да загубим представа за нещата. Аз обичам да си водя списък със задачи и техните срокове – на лист хартия, в календара или в notes в някоя апликация.

Но дори и при добра организация, многофункционалното мислене може да бъде предизвикателство понякога. Определено има моменти, в които чувствам, че “нося твърде много дини под една мишница наведнъж” и това са моментите, в които трябва да направя крачка назад и да се фокусирам отново, да пренапиша задачите или просто да си поема дъх. Подреждането на пространството около мен ми помага много в такива моменти.

Въпреки че multi-thinking е начин на живот за много хора, важно е да признаем, че има и отрицателни аспекти. Ето няколко потенциални недостатъци, които трябва да имате предвид:

• Намален фокус;
• Повишен стрес и burn out;
• Трудно приоритизиране;
• Пропуснати детайли;
• Липса на завършеност;
• Пропуснати възможности;
• Пропилян живот

В заключение, мулти-мисленето може да бъде полезен подход за извършване на нещата, но е важно да сме наясно с потенциалните капани. Всичко е в баланса и нищо не е на всяка цена. Освен, разбира се, здравето, удовлетворението и цялостното благосъстояние.