“Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове” – Джон Ленън

Това изречение е на централно място в един от любимите ми тефтери със записки от 14-годишната ми възраст. Не съм сигурна, че тогава съм осъзнавала смисъла му, но днес, 28 години по-късно, валидността е неоспорима.

Аз съм планьор, организатор, човекът с прякор „дружинната“ в голямото ни семейство, доказана отличничка в това да вместя мулти-мега-таскинг в определен отрязък от време и да го направя не само добре, на и с любов. Казват, че планирането пренася бъдещето в настоящето.

Колкото и да обичам плановете обаче, се научих, или по-скоро животът ме научи, че много по-важна от плановете е гъвкавостта. И особено психологическата гъвкавост, която е способността на човек да се адаптира, да упорства или да се променя в отговор на предизвикателства или променящи се събития. Да прецениш кога, за какво и до колко да „натискаш“ и кога, за какво и до колко да отпуснеш натиска и да се оставиш на момента и обстоятелствата, забравяйки изначалния план. Това е ключът към психичното здраве и жизненоважно умение, което ни помага да се ориентираме в променящите се изисквания на ежедневието. А промени колкото искаме…

Психологическата гъвкавост се определя като контакт с настоящия момент, пълно осъзнаване на емоциите, усещанията и мислите, приемането им, включително нежеланите, и движението в модел на поведение и в услуга на определени ценности.

За да бъде психологически гъвкав, човек трябва да присъства със своите чувства, мисли и цели. Психически гъвкавият човек може да приеме гледната точка на другите, да се адаптира към променящите се изисквания, да направи корекции в умствените си процеси, да регулира трудни емоции и да балансира противоречащи си нужди и желания в стресова ситуация.

За себе си се научих да замълча. Да притихна и да чуя какво ми казва вътрешният ми глас. Да преспя. Да преглътна промяната на плана и да се дистанцирам от емоциите.

Популярният руски психолог и писател Александър Свияш казва, че „животът е многопластов, но човек не винаги може да го приеме в цялото му разнообразие. Той има някакви свои идеали и очаквания от реалността и счита за немислимо разрушаването им.“

Моделът на психологическата гъвкавост на д-р Стивън Хейс[1] предлага шест взаимосвързани процеса: 1. приемане, 2. когнитивно разсейване, 3. осъзнато внимание, 4. наблюдение на ситуацията като наблюдател, 5. ценности и 6. ангажирано действие​.

Приемането е свързано с възприемане на нежеланите преживявания, вместо да се борим срещу тях. Когато човек е гъвкав, той може да приеме чувствата и мислите си, дори тези, които не харесва. Неприемането води да огромна загуба на енергия.

Когнитивното разсейване е способността да се прави разлика между мисли и преки преживявания, така че да избегнем да бъдем доминирани от собствените ни мисли. Гъвкавостта ни позволява да видим, че мислите не са единственият начин да мислим за нещата или че не е задължително действията ни да се ръководят от тях.

Осъзнатото внимание е гъвкаво и фокусирано към настоящето внимание, което позволява на човек да осъзнае настоящия момент. Психологическия гъвкавият човек може да обърне внимание на настоящия момент, вместо да се занимава със собствените си мисли за миналото или бъдещето.

Самонаблюдението отстрани е способността да изпитаме гледна точка, различна от собствената. Гъвкавите хора разбират, че техните мисли и чувства са отделни процеси, които не са непременно определящи.

Ценностите (за които толкова често пиша и говоря) са важни и определящи желанията, качествата, както и важни за постигане на целта. Гъвкавите хора са наясно какво искат да постигнат и са готови да обмислят друг подход, когато е необходимо.

Ангажираните действия са способността да преодоляваме трудностите и да продължаваме напред, за да постигнем целта си. Гъвкавостта позволява на човека да следва ценностите си и да действа съответно, разрешавайки даден проблем.

Тези шест процеса представляват различни гледни точки на набор от взаимосвързани качества или умения, типични за гъвкавия ум. Наличието на гъвкав ум е от решаващо значение за психологическото благополучие и успех. И… за справяне с промяна в плана.

[1] https://stevenchayes.com/

Краят на 2022 г. и посрещането на 2023 г. ще бъдат белязани от новото „нормално“, а именно БЕЗ анти-Ковид мерки. Очаква се да има повече свобода, повече целувки и прегръдки, както и повече партита и купони. Декември традиционно е месецът на фирмените партита и тържества, на които се събират дори хибридно и онлайн работещите.

Дори и да сме позабравили dress code правилата или уменията ни за „купонясване“ да са занемарени, точно сега, точно през декември 2022 г., е времето да освежим с присъствието си празненствата. Да извадим коледните цветове – зелено, червено, златисто, сребристо, но без прекаляване. Твърде късо, твърде неформално, както и твърде формално, са все крайности, с които няма да оставим добро впечатление.

Балансът в цялостния облик е важен особено по време на коледните празници. Никога не е късно човек да стане за смях, така че нека не правим Коледа 2022 паметна по този начин.

Коледните коктейлни събития са богати на коктейли, но не са повод да напуснем събитието безпаметно. Нека запазим мярка, поведение, стил, баланс и естетика.

Храната е шанс за домакините да блеснат, а за нас да се насладим на топлина, уют, нечие старание и кулинарни умения. Ако ни предстои поредица от партита и тържества, може би ще ни помогне правилото „Не е важно какво ядеш между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа“.

Новото „нормално“ ни дава шанс да преживеем коледните празници по нов, незабравим, специален и здравословен начин. Нека използваме този шанс!

Коледа се приближава с всеки изминал ден, а времето за избор и покупка на подаръци се скъсява с всяка минута. Изборът сякаш е огромен, но когато помислим за основното правило, а именно – персонално отношение, изборът се стеснява и може би стресът се увеличава.

Изборът на подарък би бил безкрайно лесен, ако използваме комуникационните си умения, за които споменаваме във всички публикации в блога и в книгата „Комуникация НАвреме и НА място“:

• да слушаме и да чуваме;
• да гледаме и да виждаме;
• да използваме всичките си сетива, за да се сетим, а не да отгатнем, какво да изберем за даден човек.

Ако сме „чули“, че човекът спортува активно, спортен комплект е подходящ подарък. Ако сме станали свидетели на определена страст или хоби, можем да изберем адекватен подарък, който да е в синхрон. Ако сме научили за намерения, можем да съобразим подаръка си с тях и отново да донесем радост и усещане за смисъл. Най-хубавите подаръци са тези, които бихме избрали за себе си. Но разбира се, всеки човек има свой свят, своя вселена и свой модел на света – ако само съумеем да ги прозрем в разговорите, в общуването през годината, в емоциите, които носят блясък в очите на човека и страст в изказа му/й… Тогава ще се получи най-магичният и запомнящ се подарък, такъв, който носи емоция и траен спомен. А не бихме ли искали и ние самите такива подаръци?!

Нерядко подаръците сред колеги са организирани чрез Secret Santa или таен Дядо Коледа. Тогава е важно да изберем подарък, който би бил специален, макар и донякъде безличен. Сложно, но не невъзможно. Според бюджета и пола, бихме могли да изберем от специална дизайнерска чаша, сладки или солени лакомства, брандирана бутилка алкохол, до ваучер за масаж (от който почти всеки има нужда), ваучер за преживяване или персонален хороскоп, което би направило подаръка запомнящ се.

Опаковката на подаръка е важна и тук бихме могли да допринесем много с личен принос – специална ръчна декорация с орехи или фъстъци, клонка иглолистно растение, лъскав елемент или ръчно изрисувана картичка. Важни са креативността, личното време (най-ценната валута днес), както и фактът, че сме вложили усилия в това да зарадваме човека.