Най-общото определение за асертивната комуникация (assertive – от английски език настояващ, отстояващ правата си) е търсенето на win-win ситуацията или„аз печеля – ти печелиш“ ситуацията.

Асертивната комуникация е способността да се говори и взаимодейства по начин, който зачита и уважава правата и мнението на другите, като в същото време се отстояват собствените права, нужди и лични граници. Тези комуникационни умения създават възможност за открита дискусия с различни мнения, желания и възможности за избор чрез почтително изслушване, и се счита за печеливша за постигането на решение на някои проблеми. По този начин могат да подобрят отношенията, да се намалят стресът и конфликтите, и да се предостави социално подпомагане, когато има трудни периоди.

Режим асертивност

Хората, които работят в режим асертивност, се грижат за собствените си нужди и интереси, но признават нуждите и интересите на другите. Те правят това в подходящ баланс. Асертивните хора имат силно чувство за самооценка, което им позволява да защитават правата си. Те използват отворена, директна и честна комуникация с другите хора. Когато се чувстват ядосани или разстроени, се изправят срещу източника на техния гняв или раздразнение на момента с обективна аргументация. Те могат да създават визията в организацията, но и работят в сътрудничество с другите хора. Асертивните комуникатори поемат отговорност за своите решения и поведение, както и признават грешките си. Те се причисляват към поемащите рискове.

Асертивността се разбира най-добре по отношение на две много различни и противоположни форми на лично поведение и комуникация: пасивност и агресия.

Асертивността е умение, което се споменава в социалните и комуникативни умения и обучения. Често неправилно се бърка с агресия, или се разбира като нахални индивиди, които имат за цел да бъдат нито пасивни, нито агресивни в техните взаимодействия с другите хора. Въпреки че всеки действа пасивно и агресивно от време на време, такива начини на реагиране често са резултат от липса на самочувствие и следователно се оказват неподходящи за изразяване на това, което човекът наистина иска да каже.

Пасивността е стеснително състояние, характеризиращо се с покорство, страх или нежелание за застъпване за нечии нужди и интереси. Пасивното лице не се опитва да влияе на другите, вместо това позволява на други да му оказват влияние и да погазват неговите права и граници. Пасивният човек не отстоява мнението си и не навлиза в спорове за защита на мнението си, като обикновено мнението му е неясно или непознато за другите участници в диалога, а това прави споделянето на идеи трудно.
Хората, които работят в пасивен (или ненастоятелен) режим, често са насочени към задоволяване на потребностите и интересите на другите, преди да задоволят собствените си. Те ще побързат да се извинят, понякога дори за нещата, които не правят. Те са склонни да са спокойни, любезни, дори и плахи. Предпочитат да бъдат невидими, намират за трудно да се включват в обсъждания и имат проблеми да приемат комплименти. Вместо да се конфронтират с даден човек или ситуация директно, те ще потиснат чувствата си вътре или ще се оплакват от проблема на някой друг. Когато пасивните хора изпитват гняв, са склонни да го потискат.

Като форма на лично поведение или комуникация, агресията е обратното на пасивността. Агресивното лице няма ограничения в налагането на възгледите си на другите, или да навреди на интересите им в преследването на собствената си цел. Вместо да си сътрудничи с други хора, агресивният човек предпочита да доминира, използва заплахи, организационен орган, или тормоз, когато е необходимо. Той е склонен да следи под микроскоп работата на подчинените си, а нещата трябва да се правят по неговия начин. В повечето случаи агресивният човек не осъзнава влиянието, което има върху другите – той си мисли, че е просто решителен.

Хората, които работят в агресивен режим, се грижат за собствените си нужди и интереси на първо място. Потребностите и интересите на другите винаги са вторични. Тяхното поведение напомня на старата поговорка, че „Това, което е мое, си е мое, това, което е твое, е по договаряне“, т.е. те се застъпват за правата си, но често за сметка на другите.

Агресивните хора нямат проблем да приемат комплименти и могат дори да вземат кредит за работата на други хора. Те имат силно и видимо присъствие в организациите, изпитват затруднение да контролират гнева си и често могат да стигнат дотам да унижават другите в средата си. Агресивните нарушават личните граници на другите хора, демонстрират непреки форми на агресия като сарказъм, който използват, за да потискат или контролират другите.

Асертивността има редица предимства. Има връзка между способността да отстояваш себе си и подобреното самочувствие. Асертивността обикновено насърчава по-добри отношения, като кара човека да се чувства по-комфортно със себе си и следователно е по-приятна компания за околните. Асертивността значително намалява страха и тревожността и дава възможност на хората да излъчват положителна енергия един към друг. Здрави отношения и взаимно удовлетворяване на потребностите във всяка връзка могат да се получат само между самоуверени хора. Най-голямата полза от асертивността е усещането за живеене на собствения живот. Шансовете ни да получим това, което искаме от живота, могат значително да се подобрят, ако можем да споделим с другите какво искаме и от какво се нуждаем, както и как се чувстваме.

Един човек е най-вероятно да получи това, което иска от живота и от другите, когато е категоричен. Разбира се, асертивността не винаги е гаранция, че ще получите това, което искате и ви е необходимо, но в повечето случаи този начин на комуникация е най-подходящ и предпочитан.

Има ли цена прилагането на асертивност?

Да, цена винаги има. Изучаването и прилагането на асертивност отнема усилия и може да бъде трудно. Не е лесно да се промени обичайният начин на комуникация. Искреното споделяне на желания и чувства може да бъде болезнено и да ни постави в уязвима ситуация, както и да доведе до конфликт или отхвърляне. За да бъдем категорични, трябва да сме готови да рискуваме траен конфликт. Но целта си заслужава, а именно – постигането на по-искрени, по-дълбоки, по-дълготрайни и удовлетворяващи отношения.

Една жена е дама, когато владее ситуацията

Всяка жена по рождено право е дама. В съвременното общество обаче е трудно съвместяването на многото роли, които жената има. В корпоративния свят няма полове – там ние сме равни с мъжете, не очакваме да ни кавалерстват, да ни поднасят стола и да ни отварят вратата. За много жени на повисоки постове им е дори обидно, ако мъж бизнес партньор се държи кавалерски. Но… остава едно важно „но“, защото все пак всяка жена след работния ден трябва да смени ролята си и да се превърне в дама на съпруга си или житейския си партньор, да се превърне в майка на децата си, в участник в социалния живот с присъщите на женския пол подготовки и капризи. А смяната на тези роли, при това ежедневно, е много трудна. това е едно от най-големите предизвикателства за съвременните бизнес дами, защото ако не успеят, рано или късно плащат цена, която не са били готови да платят. Обучението How to be a Lady, което ще се състои на 7 март, е много специално, защото комбинира техники и умения от невролингвистичното поведение и коучинга, чрез които можем да се справим с тези трудни задачи, заедно със специфични знания от бизнес етикета и протокола. До този момент по-добно обучение не е правено в България и нямам търпение да се срещна с първите дами, които ще се възползват от него.

Трябва да намерим най-правилния баланс между женската същност и типично мъжкото корпоративно поведение в един свят, в който преобладават мъжете.

Какво ни прави дами?

Визия, осанка, представяне, външен вид, самочувствие – това според мен са комплексно нещата, които придават дамския вид на една жена. Възприемането на една дама не зависи от критериите за красота в дадена държава, а от това как тя изтъква положителните си черти и прикрива несъвършенствата си. В съвременния свят възможностите, които всички козметични и модни компании предлагат, са много, но само с тяхна помощ не може да се изгради образът на дама. необходимо е вътрешно сияние, силно присъствие, демонстрация на самоувереност и умение за владее-не на ситуацията. един от начините за владеене на ситуацията е чрез познаване на общоприетите правила и норми на етикета и комуникацията.

При цялото налично знание, защо често сме неуверени?

Често малките детайли правят съществената разлика. На даден коктейл винаги мога да позная дали една дама е запозната със спецификите на етикета за вечерни събития. Изборът на дължина на полата (според мен панталонът е присъща на мъжете дреха), на чанта и начинът, по който тя се носи по време на коктейла, както и изборът на прическа (или липсата на такава) правят една жена дама.

В едно от обученията си казвате, че етикетът за бизнес закуската започва от вечерята на предишния ден – какво имате предвид?

Задържате ли сол? Има ли храни, които ви подуват? Колко часа сън са ви нужни? Как тялото ви реагира на различните видове алкохол? След късно излизане колко дни сте извън строя? Тези въпроси може и да звучат смешно, но ни дават ключова самодиагностика. Познаването на собственото тяло е от съществена важност за нашето представяне. Трудно е да направиш поредица от посещения в нощни заведения, посрещайки изгрева и да очакваш перфектен външен вид в работно време. Има възраст, на която това е възможно, но обичайно това не е моментът, в който сме изградили кариера и доброто представяне е част от нашия имидж.

Споделете ни, как вие се грижите за себе си?

Аз лично от 20 години не ям месо, защото установих, че това не е моята полезна храна. Но пък рибните и част от млечните продукти ми носят енергия и ми помагат да поддържам пълноценен хранителен режим. Ежедневието ми е много натоварено. Но с помощта на моя НЛП мастър отдавна съм подредила основните приоритети за този етап от живота ми, а това прави ежедневното подреждане на ангажиментите много по-лесно. Същият принцип използвам и в малките решения, като избор на червило или в големите – избор на марка автомобил, защото уверено и информирано направеният избор спестява време в дългосрочен план. Изборът на прическа например съдържа много информация за дадена личност – честата промяна на цвят, дължина или цялостна визия на косата е сигнал за търсене на идентичност. Самата аз продължавам да търся начини за развитие, възможности за надграждане, нови интереси и по-знанства. Моята работа ми показва, че всеки направен избор не е затворена врата, а път към друго ниво на познание.

Популярна шега казва, че добрите обноски са толкова рядко срещани днес, че хората ги бъркат с флирт. Каква е границата между двете?

Съвременният бизнес не толерира флирта със сексуален подтекст под никаква форма. Ако искаме да бъдем възприемани сериозно, ние трябва да намерим най-правилния баланс между женската същност и типично мъжкото корпоративно поведение в един свят, в който преобладават мъжете. И отново не става въпрос да загърбим женското в себе си, напротив – важно е как най-успешно да използваме силните си женски черти – женска логика, емоционалност, интуиция и елегантност. Бизнес етикетът не е само отношение в работната среда. Той включва равенство между половете в бизнес обстановка, игра с мимики и жестове и така модерната асертивна комуникация, или търсенето на „печеля-печелиш“ ситуацията.

Какви могат да бъдат разликите в поведението на любовна и на бизнес среща?

Единственият допустим допир с отсрещната страна при бизнес срещи е ръкуването. В бизнес среща ръкуването е твърдо, силно, по “мъжки”. При събития, които не са от бизнес характер, ръкуването може да бъде по-меко и галантно, а докосването е напълно допустимо. При посрещането на гости в бизнес среща и мъжете, и жените трябва да станат. Докато при друг тип събития жените не са длъжни да стават при посрещането на други гости. Типичните кавалерски жестове не са очаквани в бизнес средата, като пример който стигне първи до вратата, я отваря.

Как протича едно стандартно обучение по бизнес етикет?

Обученията са съобразени на първо място с изискванията, нуждите и очакванията на клиента или организацията, за която се прави. Включваме и задължителни основни умения, които са предварително уточнени. В зависимост от темата на обучение, използваме различни презентационни техники, упражнения, симулации и др. Работата ми като преподавател и обученията, които аз самата преминавам в България и чужбина, ми помагат да получавам и използвам най-съвременните и иновативни подходи при поднасянето на информация.

Какво всъщност е бизнес етикет? И как се променя той в настоящето?

Бизнес етикетът е създаването на връзки и отношения в бизнес среда. Етикетът е всичко това, което правим, когато сме в присъствието на други хора – нашето представяне, вербална и невербална комуникация, облекло, изказ, цялостна енергия. Бизнес етикетът не е сляпо следване на правила и норми, а стремеж да накараме другите да се чувстват добре в нашата компания, без да натрапваме своята персона, знания и умения.

Като всяко нещо в света, в който живеем, бизнес етикетът се изменя и „модернизира“. Първо, защото има тенденции към опростяване на правилата, тъй като времето е най-ценният ни ресурс. Второ, има модернизиране, повлияно от модните тенденции в облеклото и стила. Също така има междукултурни особености, които повлияват даден елемент от бизнес етикета за даден период. Но остават и много от общоприетите, основни правила, без които никой бизнес не може.

Познаваме ли основните правила достатъчно добре?

В контекста на бизнес етикета българинът има едно голямо преимущество. В България го наричаме „възпитание“ и много често го получаваме от семейството, близкото ни обкръжение и учителите. В много развити европейски държави точно този елемент липсва, но пък в по-късна възраст безкомпромисно се налагат социалните норми на поведение и се набляга върху т.нар. „етикет“. Познаването на неговите правила е силно конкурентно предимство в модерния бизнес живот, което подпомага гореизброените качества на дамата – визия, осанка, представяне, външен вид и самочувствие. Бъдете себе си! Бъдете дами!

Наистина ли е така? Всички знаем за логичното мислене на мъжете и емоционалните реакции на жените. Различната анатомия на жените и мъжете предопределя голяма част от комуникационните особености на двата пола. А една основна функция, присъща само на женския организъм, а именно да износва и ражда потомство, обяснява по-силно изразената връзка между ляво и дясно полукълбо на мозъка при жените, за да помага на бременната жена или родилката да прави по-добра връзка между логика и емоция, с цел оцеляване на потомството. Това е и анатомичното предимство на жените що се отнася до по-добрите комуникативни умения и съобразителност.

Невро-лингвистичното програмиране обаче възприема различията в комуникацията между половете не повече от различията в комуникацията между всеки два отделни индивида, независимо от техния пол. Тази статия цели да обърне внимание на новата теория, а именно, че и мъжете, и жените са от Земята и това ги прави много повече еднакви, отколкото различни.

Често срещаме материали, посветени на различията в езика на тялото. Общоприето е, че мъжете се нуждаят от повече пространство, че са по-скоро дистанцирани, отколкото ангажирани телом, че не обичат да докосват, освен като закачлива агресия към същия пол. Обратното пък е валидно за жените – че осъществяват повече контакт с допир, че обръщат тялото и лицето си към човека, с който комуникират и че използват повече жестове с ръцете си. Но нека ви предизвикам да се замислите и направите анализ на хората от обкръжението ви. Сигурна съм, че ще се сетите за много двойки, в които мъжът е по-склонен да прегръща и „обича“ посредством жестове и допир. Ще се сетите и за мъже, които поддържат изключителен зрителен контакт и нямат проблем със скъсената дистанция по време на комуникация.

Друг елемент от анализа на т.нар. различия, се опира на различията в използването на мимиките на лицето. Редица проучвания показват, че мъжете се усмихват по-малко и контролират лицевите си изражения, а жените се усмихват повече и лицата им служат като пътна карта на емоциите, които изпитват. Това така ли е наистина? Познавате ли силно емоционални мъже, които не биха били себе си, ако останат без мимиките и жестовете, които лицето им изразява? А сещате ли се за жени с абсолютно непроницаемо лице, което често наричаме „маска“ (изключваме случаите на блокирани лицеви мускули посредством ботокс или други интервенции)?

Речта е друг елемент, чрез който бихме могли да отчетем прилики и различия в комуникацията между мъже и жени. Според теорията, поддържаща марсово-венерините разделения, мъжете използват разговора, за да отстояват независимостта си, за тях седенето за небрежен разговор не е съществена част от приятелството и чуват всеки по-задълбочен разговор като апел за помощ с цел разрешаване на проблем. Жените от друга страна използват задълбочения разговор, за да постигнат близост и интимност, което е гаранция за приятелство и добри отношения. Фактът, че жените търсят по-често консенсус може да бъде оборен с много по-честите спорове и гневни диалози в женските компании, отколкото в мъжките.

По-долу са представени още някои основни различия между мъжете и жените, като целта е да ви провокирам да видите тези различия от друга гледна точка:

Комуникационни умения и език на тялото

Комуникационният център в женския мозък е много по-голям, отколкото този в мъжкия мозък. Като цяло жените умеят да боравят с думи и езикови средства по-добре от мъжете. Жените отделят специално внимание на думите, четат между редовете и забелязват сигнали на невербална комуникация по-добре от мъжете. Жените също са известни с възможността си да правят няколко неща едновременно, за разлика от мъжете, които се справят успешно с една задача в един определен момент.

Всичко това е вярно както за определени жени, така и за много от мъжете. Ако езиковите познания бяха заложени само на жените, то тогава не бихме имали мъже полиглоти. Уменията за комуникация и разчитане на езика на тялото са плод на натрупано познание, логика, интуиция, мъдрост и най-вече умения и желание за наблюдение. А тази комбинация е присъща както на единия пол, така и на другия. Умението за боравене с няколко задачи или дейности едновременно е въпрос на организираност, житейски постановки или неизбежни условия.

Споделяне и разрешаване на проблеми

Мъжете като цяло са по-независими от жените. Те дори предпочитат да разрешават проблемите си, без да говорят за тях. Жените от друга страна, стават раздразнителни, ако не споделят проблемите си с приятели, дори и те да не могат да им предложат разрешение на проблема. Често срещан конфликт е, когато жената споделя проблем с мъжа, а неговият отговор е в рамките на едно изречение, което изречение дори трябва да послужи за разрешение на проблема.

Това е така и не е така. В съвременното общество, в което жените също работят, независимостта е избор, разрешаването на проблеми е ежедневие, а наличието или липсата на време определят дължината на разговорите и степента на задълбоченост на всеки разговор, независимо кой пол участва в него.

Привличане и секс

Областта, отговорна за сексуалното привличане, е много по-голяма в мъжкия мозък и като резултат:

а) Мъжете мислят за секс много по-често от жените.

в) За мъжете външният вид е много по-важен, отколкото за жените.

с) Мъжете могат много по-лесно да бъдат привлечени от дадена жена, само защото тя изглежда сексуално привлекателна. Жените оценяват много повече личностните характеристики, наред с визуална външност, докато мъжете идолизират физическата външност и са склонни да жертват други черти.

В свят на metrosexual, ubersexual и lumbersexual, показност и изобилие на плът, изборът е толкова голям! Светът има нужда от всякакви хора и както каза един мой познат наскоро: „В крайна сметка жената избира“… Живеем във времена, в които всичко се продава и всичко се купува, но опираме до не на каква цена, а с цената на какво.

Логично мислене и емоционално мислене

Мъжете са по-склонни да вземат решение без емоционално ангажиране, докато жените отчитат други фактори, свързани с емоции, които мъжете неглижират.

Емоционалната ангажираност и чувствителност се обособяват в ранна детска възраст. „Не плачи като момиче!“ или „Това са женски играчки“ са само част от ограниченията, които родителите поставят на децата си и по този начин ги рамкират в общоприетата поведенческа картина. Тези ограничения и при момчетата и при момичетата водят до по-слабо разбиране на палитрата от емоции и чувства. В зряла възраст всички се стремим към по-висока емоционална и социална интелигентност. Модерният начин за справяне със ситуациите е посредством разбиране на емоциите, а не тяхното неглижиране, игнориране или възприемането им като слабост.

Пожелавам ви да изградите богата душевна палитра, изпълнена с емоции и чувства без ограничения, наложени от статистически, полови или други предразсъдъци.

Бъдете себе си и ще откриете себе си.

Ще завършим с мисълта на Пиер Тейяр де Шарден: „Наш дълг като мъже и жени е да се държим така, сякаш не съществуват ограничения за способностите ни. Ние сме сътрудници на сътворението.“

Всичко, което трябва да решим, е какво да правим с времето, което ни е дадено.

Какво е времето? Измерител на минало, настояще и бъдеще? или основно физично понятие и четвърто измерение в пространствено-времевия безкрай? Или квантова генерализация на нещо несъществуващо?

Независимо от нашето собствено разбиране за времето, за момента в този живот, в тази ера и в тази точка на света, всички ние се ръководим от минутите и часовете, дните и седмиците.

Как управляваме времето си, а чрез него задачите и желанията си, е приоритет на съвременния мениджмънт на личността и на организациите. Има хора, които са крале на отлагането, царе на забавянето и богове на забравянето. Но има и хора, които дори без да го искат, успяват да бъдат винаги навреме и по тях можем да си сверяваме часовниците.

Личното възприемане на концепцията за време се влияе от много елементи – характер, минало, основи, положени от семейството, училището и средата, личната степен на отговорност, личната скала на приоритетизиране, индивидуалната ефективност, умението за планиране и организиране, както и националната култура, позната още като „география на времето“. В различните държави усещането за време е различно, в зависимост от дължината на деня и нощта, от основния поминък, от културата и много други фактори.

Според НЛП всички ние кодираме времето и го организираме в собствената си линия на времето. Специалистите по НЛП и терапия по линия на времето боравят с термините „арабско“ време и „европейско“ време или още наречени “In – time” (във времето) и “Through – time (през времето). Арабското време е „по-разтеглено“, „по-неясно“, „по-гъвкаво“. Докато европейското понятие за време изисква точност до минута и уважение към времето като ценна валута.

In-time е често срещан тип времева линия и начин на възприемане на времето. При такъв тип времева линия човек преживява всичко в настоящия момент. Чувството за време минава през тялото в някакъв момент. Има много малко осъзнаване за изтичане на времето.

Когато някой има този вид линия на времето, често закъснява за срещи, защото сегашният момент е по-реален, отколкото бъдещият. Този тип хора не обичат личните органайзъри, планирането и да бъдат държани отговорни за времето си. Те често използват проста система за организация на бъдещите събития като дневник или календар.

Тази линия на времето създава силно емоционални спомени и следователно е един добър начин да се помнят случки или неща, които искаме да запомним и да са ни „под ръка“. Тя дава възможност за спонтанност, гъвкавост и креативност. Много художници използват този начин за филтриране на времето. Но този тип мисловна организация на времето не е полезен за правене на бизнес в западната култура или в други области, в които са включени срокове. Но е доказано най-добрата организация на времето по време на почивка.

Вторият основен начин за организация на времето е Through-time или през времето. С тази система на представяне на времето, хората съхраняват спомените от ляво надясно или от дясно наляво, или по начин, който оставя време пред тях. Предимството е, че миналият опит може да бъде използван като поука, а недостатъкът е, че някои минали събития могат да нямат стойност и съответно да не носят поуки. Хората с този тип линия на времето осъзнават, че времето минава. обичайно ще пристигат навреме или по-рано за уговорени срещи, тъй като навременността е изключително важна, дори понякога по-важна от самата среща.

Този вид филтриране е изключително подходящ, ако целта е планиране, спазване на времеви рамки или посрещане на крайни срокове. Подходящ е при структурирана среда или в западната бизнес култура. По време на ваканция, когато искаме да се насладим на „тук и сега“, тази организация на времето може да се окаже болезнена. Обичайно всеки човек има или In-time или Through time линия на времето и живее с нея през целия си живот, независимо дали се чувства добре с този вид организация на времето. НЛП специалистът може да промени посоката на линията на времето и вида на организация на времето. Често се прибягва до внедряване и на двата вида линия на времето – In-time за почивка и свободно време, и Through time за работното време и ангажименти

Обичайно всеки човек има или In-TIME me или Through TIME me линия на времето и живее с нея През целия си живот, независимо дали се чувства добре с този вид организация на времето.

Намираме време за нещата, които искаме.

Една теория казва, че умението за планиране на времето не подлежи на възпитание, а се влияе строго от желанието или нежеланието ни да направим дадено нещо. ако силно искаме нещо, ще го постигнем с цената на каквото и да било и липсата на време не би била извинение.

Някои основни пречки за добър TIME management:

• Липсата на глобален погледосновен елемент на управлението на времето е глобалният поглед върху цялата картина. улисани в ежедневни задачи и ангажименти, не успяваме да видим цялостната картина и по този начин да създадем приоритети. По-някога е необходимо да се отдръпнем от проблема или ситуацията и да ви-дим частта от цялото и цялото със съставните му части.

• Липсата на умения за приоритети-зиранетичането между задачите, прехвърлянето от едно на друго, изместването на важния фокус, са все пречки за поставянето на приоритети и за определянето на скала за важност и спешност. Всички разполагаме с 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата.

• Липса на целикогато нямаме наши цели, които да ни дадат посока, други хора ще ни дадат тласък в посоката на постигане на техните цели.

• Дали сме по-добри в започването на нещо или в приключването му? Няма правилно или грешно в това дали човек е добър в започването на нещо или в завършването му. Естествено, най-добрият сценарий е този, в който сме във владение на ситуацията от начало до край. По-важна е личната диагностика и познаването на собствените силни и слаби страни.

Има хора, които са крале на отлагането, царе на забавянето и богове на забравянето. но има и хора, които дори без да го искат, успяват да бъдат винаги навреме и по тях можем да си сверяваме часовниците.

Начини за управление на времето:

Mind map – Xmind, mindjet, Coggle, Freemind, mindnode, mind 42. mind mapping или създаването на ментална и визуална карта на задачите и техните елементи е подходящ метод за всички видове задачи, независимо от техния приоритет или област. Изброените софтуеърни програми не претендират да са най-добрите, но са подходящи нструменти за поглед върху цялостната картина на събитията или задачите.

Стивън Кови – в книгата си „7-те навика на високоефективните хора“ той предлага квадрант за управление на времето, в който задачите се под-реждат според степента на важност и степента на спешност. този метод е изключително подходящ за опреде-ляне на приоритети към сегашния и към бъдещ момент.

Календар – все още присъства на много бюра в различна форма – малък за ежедневните задачи или по-голям, в зависимост от типа задачи и от типа човек, който ги изпълнява. всеки има предпочитания за начина, по който ще изглежда страницата за всеки ден, седмица или месец, а пазарът предлага огромно разнообразие за всички вкусове

Time management applications – evernote, Dropbox, rescue Time, remember the milk, Focus Booster, myLifeorganized, Kanbanize. Под-ходящи за организация на краткосрочни и дългосрочни задачи, лесно достъпни за различните видове телефони

Телефонни аларми или reminders – подходящи за ежедневни задачи, но неподходящи за дългосрочно планиране, тъй като сме склонни да забравяме аларми за събития, поставени по-далеч от 7 дни във времето

Добрият стар тефтер – навикът да се носи тефтер остава валиден за много хора и днес. тефтерът предос-тавя уникалната възможност да раз-полагаме с всички минали, настоящи и предстоящи задачи в едно печатно „устройство“.

НЛП използва миналото, само за да извлече поуки и образи, които да използва в сегашния момент или в бъдеще.

Нека напишем празничните си пожелания към себе си за 2015 година! В тях винаги включваме здраве, щастие, любов, късмет, радост и още много приятни неща, които искаме да се случат на нас, и на хората, които обичаме.

Изберете най-красивата картичка и си напишете най-желаните пожелания!

Кога през 2014-а се чувствахте в най-добро здраве?

Споменете си този момент, този ден или тази седмица? Дори и да не сте имали периоди на здравословни неразположения, добре е да си спомните момент на перфектно здраве. Върнете се в мислите си към този момент, спомнете си как се чувствахте, как дишахте, как се хранехте, по колко часа сън имахте, кой беше до вас, кой не беше, какво беше ежедневието ви, колко спортувахте или не, какво беше нивото на енергията ви, как се грижехте са себе си. Спомнете си всичко, което правихте тогава и за да бъде полезно това в Новата година, опитайте се да възпроизведете този момент на перфектно здраве! В предишни статии от рубриката сме споменавали, че подсъзнанието пази спомена за перфектното здраве като модел, който можем да използваме винаги.

Кой беше вашият най-щастлив момент през 2014?

Спомнете си този момент или период и се опитайте да извлечете цялата важна информация от него. По вашата собствена скала на щастие, нека този момент бъде от най-високите степени. Какво предхождаше вашето щастие? Каква беше причината за щастието ви? Какъв беше измерителят ви за щастие? Какво правехте тогава, как се чувствахте, с каква мисъл заспивахте и с каква мисъл се събуждахте? Кой споделяше щастието ви?

НЛП специалистът винаги помага на клиента да намери щастието, което не зависи от външни фактори и обстоятелства, а това щастие, което е вътре в нас и е винаги на наше разположение. Така че то е там, само трябва да го намерим и да го извикаме в сегашния момент. А защо не си отправим предизвикателството да използваме този наш собствен модел на щастие през цялата 2015-а година?

Донесе ли ви 2014-а любов? И какво всъщност е любовта?

Може би 2015-а е вашият нов шанс за проявление на истинската любов – любовта към онези важни неща, които не чакаме някой да ни даде и не се страхуваме някой да ни отнеме. Любовта към природата, любовта към живота, любовта към самия себе си – такъв какъвто си, именно защото си такъв и въпреки всичко.

Направете същото с пожеланията си за радост и късмет – извлечете най-радостните си мигове от миналото и нека те ви послужат като модел – еталон за „радостно ми е“, за отношение към живота и „аз съм късметлия“ нагласа. Някои казват, че късметът идва тогава, когато не го очакваме. Или че желанията намират реално проявление, когато не се вкопчваме в тях, а ги оставим да се случат.

Всеки има рецепта за себе си.

Това е и смисълът на тази статия – да ви подтикнем да намерите скритите си резерви, да намерите собствените си модели и еталони за всичко. Защото най-истинските мигове на щастие и радост имат това свое значение само за нас. И цялата база данни на тези емоции е в нас самите. Само трябва да ги открием…

Каква е целта на всички тези образи? Целта е да извлечете и да изградите събирателен образ за себе си, в който се съвместяват перфектното здраве, щастие, любов, късмет и радост и да позволите на този образ да бъде с вас през цялата нова година. Както инсталирането на всеки нов навик и този ще изисква усилия и постоянство от ваша страна. Но при силна мотивация и желание за гъвкавост на поведението, тази положителна промяна е възможна.

Не всеки от вашето обкръжение ще хареса новите пожелания, които сте си отправили за Новата година. С годините човек се научава да не плаща „данък обществено мнение“. Щом решенията и действията са съгласувани с интуицията ни, с вътрешния ни мир или с душевния ни компас, значи имаме нашето си ОК.

Често самите ние сме пречката за постигане на перфектния образ, събиращ всички положителни емоции. Предпочитаме да се държим здраво за жертвения и страдалчески образ на болен, нещастен, сърдит и отритнат от съдбата карък. Това ли искате за себе си? Бихте ли написали такива пожелания в картичката си до някой друг? А защо тогава, допускаме такива (по)желания за себе си?

Ето и няколко НЛП стъпки на действие, които ще ви помогнат да постигнете желания перфектен образ:

Действайте! Промяната се постига с действие, а действието предизвиква процес на учене.
Създайте собствената си реалност и носете отговорността за това.
Няма провал, а само обратна връзка. Изборът да постигнете целта е ваш и ако не сте постигнали целта си, това означава само, че все още не сте я постигнали.
Всички ние разполагаме с всички необходими ресурси за постигането на желаната цел, а именно – перфектният образ на здраве, радост, щастие, късмет, любов.
Определете целта си и й дайте времево измерение, т.е. дайте посока на вашите мечти.
Правете най-доброто, на което сте способни и ще откриете, че можете и повече.
Оставете ограниченията и генерализациите в 2014-а! „Винаги“ и „никога“ нямат място в новото ви „аз“ през Новата година.
Вярвайте в трите основни части от процеса за постигане на цели:

• Възможността целите ви да бъдат постигнати.
• Способността ви да постигнете целите си.
• Стойността на вашите цели, а именно, че вие заслужавате да постигнете целите си.

В навечерието на 2015-а година ви пожелавам да сте винаги здрави, винаги щастливи, винаги обичащи живота с цялата му прелест и очарование, да се радвате на късмета и на това, което сте избрали да бъдете!

Весели празници и честита Нова щастлива година!