Мъдрост, знание или разбиране

Знанието е свързано с натрупването на информация и факти – „какво“ знаем за нещата. Разбирането извежда знанието на следващото ниво към схващане на смисъла и значението на това, което знаем – свързване на информацията, виждане на връзки и извличане на заключения; „защо“ и „как“ на това, което знаем и способността да виждаме как работят нещата.

Мъдростта е способността да прилагаме собствените знания и разбиране, за да култивираме здрава преценка, да вземаме правилни решения и да създаваме смислен живот. Докато знанието и разбирането могат да бъдат измерени с тестове, мъдростта често се вижда само чрез резултатите от нашето поведение, нашите отговори на ситуации или нашите житейски избори. А понякога мъдростта може да се види едва години по-късно в нечий цялостен принос към обществото.

Мъдростта се свързва с по-добро цялостно здраве, благополучие, щастие, удовлетворение от живота и устойчивост. Проучванията показват, че мъдростта допринася повече за благосъстоянието, отколкото интелигентността и способностите за разсъждение, защото мъдрият избор често води до по-добри резултати, както в личен, така и в професионален план.

Мъдростта води до по-дълъг живот. Положителните ефекти от мъдрото вземане на решения, регулирането на емоциите и избора на здравословен начин на живот могат да допринесат за по-дълъг и по-пълноценен живот.

Мъдростта включва състрадание, загриженост за другите и етични избори, насърчавайки справедливо и ефективно лидерство. Като балансира знанието с разбирането, мъдростта предотвратява импулсивните избори и култивира дългосрочна визия.

Мъдростта ни помага да видим отвъд непосредствените последствия и да обмислим дългосрочните последици от нашите избори. Само така вземаме по-добри решения в личния и професионален живот, намалявайки стреса и съжалението. Мъдрите хора познават, разбират и развиват себе си, своите взаимоотношения и света около тях.

Мъдростта не идва с възрастта. Често казвам, че най-голямото престъпление е да остаряваме без да помъдряваме.

Мъдростта е трудна за дефиниране и изследователите все още обсъждат значението без да са се споразумели за универсална дефиниция. Повечето се обединяват около това, че мъдростта надхвърля знанието или информацията и включва разбиране на сложността, нюансите и взаимосвързаността на живота. Мъдростта е способността да се види по-голямата картина, основните модели и последствията от изборите.

Развитието на мъдростта зависи от шест взаимосвързани фактора:

Себепознание: Този компонент, основа за написването на книгата ми “Управление на личностното развитие”, включва разбиране на собствените силни и слаби страни и чувство за цел, ясно разбиране на личния морал и етика и способността да бъдем автентични независимо от обстоятелствата – да бъдем верни на себе си;

Разбиране на другите: Мъдростта е свързана и с емоционалната интелигентност, а именно разбиране на чувствата и перспективите на другите и вземане на решения, които отчитат благосъстоянието на всички участници, способността да виждаме нещата от различни гледни точки и да вземаме предвид нуждите и чувствата на другите;

Здрава преценка: Мъдростта е умението да виждаме отвъд повърхността и да разпознаваме сложността на ситуациите. Това е способността да се анализират ситуации, да се идентифицират основните проблеми, да се обмислят последствията и да се вземат разумни решения възоснова на това разбиране;

Житейско знание: Въпреки че напредването на възрастта не гарантира увеличение на мъдростта, все пак често с годините натрупваме и положителен, и отрицателен опит, размишляваме върху минали събития, учим се от грешките и разбираме живота по-добре;

Житейски умения: Мъдростта не е само теория, а практическото приложение на знания и прозрения за справяне с предизвикателствата в реалния свят – способността да балансираме множество роли, да управляваме времето си и да приоритизираме ефективно, да се справяме с ежедневни проблеми, да преодоляваме бариери и да се адаптираме към нови предизвикателства;

Желание за учене: Мъдрият човек осъзнава ограниченията на собственото си знание и разбиране и е отворен за учене и израстване през целия си живот. Разбира се, този пакет включва чувство на смирение и готовност да преразгледаме възгледите си в светлината на новата информация.

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО

ЧАСТ 2 – Мъдростта – знание или разбиране

Пролетта дойде внезапно и както обикновено за ден сменихме ботушите с летни сандали. Повече слънце, по-дълги дни, смяна на часа  – всичко това са елементи, които могат да ни повлияят повече уморително, отколкото освежаващо. Особено смяната към лятно часово време и лишението от този един час сутрешен сън…

Тази статия не е с цел съвети за по-здравословно хранене, повече сън и досег с природата. Разбира се, това са важни елементи за нашето състояние на благосъстояние, но още по-важни са вътрешните процеси.

Пролетта носи със себе си обещание за ново начало и свежест, предизвиквайки в нас желание за обновление не само на телата, но и на умовете. В този момент от годината, когато природата се събужда от зимния си сън, пролетната умора може да замъгли нашето възприятие за красотата на този процес на преобразяване. За да преодолеем този период и да възстановим енергията си, можем да се обърнем към силата на присъствието в момента и към изцелителната сила на тишината.

Фокусът върху присъствието в момента ни позволява да изживеем всеки ден по-пълноценно, осъзнавайки красотата на простите неща, които често остават незабелязани. Съзнателното дишане, например, е прост, но изключително мощен инструмент, който можем да използваме по всяко време, за да се върнем в настоящето. Когато усетим, че умът ни броди между миналото и бъдещето, между умората и тревогите, няколко дълбоки и осъзнати вдишвания могат да ни помогнат да се центрираме отново и да намерим спокойствие във вътрешния си свят.

Силата на тишината пък ни предлага възможността да се свържем с вътрешния си глас и да намерим отговори на въпросите, които ни вълнуват. Японците използват концепцията икигай (ikigai), за да започват всеки ден с радост и намерение. В ежедневие, в което шумът и непрекъснатата заетост често ни поглъщат, отделянето на време за тишина става все по-ценно. Това може да бъде практика на медитация в уединение (15 минути са достатъчни, а статията Mindfulness може да даде допълнителни насоки), прекарване на време в природата, далеч от градския шум, или просто намиране на моменти през деня, когато изключваме всички устройства и оставаме насаме със себе си. Тишината ни учи на търпение и ни позволява да наблюдаваме вътрешните си процеси без да ги съдим.

Важно е да признаем, че истинската промяна и преодоляването на умората идват не от външни фактори, а от вътрешното ни състояние. Присъствието в момента и тишината ни показват пътя към самопознанието и самоприемането. Когато научим да ценим тези моменти на спокойствие и осъзнатост, ние откриваме източник на неизчерпаема енергия и вдъхновение в себе си, позовавайки се на собствената си статистика за успех и преодоляване на нежелани състояния. А това е най-голямата сила – да използваме собствените си налични ресурси.

Нека тази пролет бъде повратна точка, в която да се отдадем на изследването на тишината и на красотата на момента. По този начин не само ще преодолеем пролетната умора, но и ще открием по-дълбоко удовлетворение и радост в живота си, повече благосъстояние и wellbeing.

От години работя с гласа си. Случва се да говоря по цял ден 4 дни от седмицата. Но освен лекциите и обученията, гласът ми трябва и за ежедневния мениджмънт, както и за викане по децата, ако се налага.

Как да имаме глас, който да се чува? Как да изработим такава тоналност, която да буди респект и доверие?

Никой от нас не се ражда научен. Преди 12-13 години, ако водех целодневно обучение или лекция, още в ранните следобедни часове гласът ми ставаше писклив, плитък, измъчен или дрезгав. И тогава си казах, че ако това е моето призвание, ако ще работя с гласа си, трябва да подходя професионално в усъвършенстването на гласа ми.

На всяко мое обучение казвам, че себепознанието е най-важно, защото само така човек установява най-правилната рецепта за себе си. Насърчавайки ви да търсите вашата най-правилна рецепта за силен, вдъхновяващ, издръжлив и респектиращ глас, ще споделя моята.

Първо се научих да дишам, използвайки диафрагмата – т.е. дълбоко, а това изискваше да забавя бързината на говорене. Няма как да говорим бързо и да дишаме дълбоко.

Научих се да отпускам коремната област, защото в стремежа си да държим корема плосък и стегнат, често точно така потискаме правилното дишане, а от там и плътността на гласа.

Изучих въздухопотокът и дихателната система на човека, за да знам от къде да извадя най-плътния и надежден глас – този, който не само се чува, но и се слуша с удоволствие.

Заставих се да спра газирани напитки преди изяви, както и всички видове цитрусови сокове – не само от кутия, но и фрешовете. Всички цитруси правят гърлото „боцкливо“ и след кратко време на говорене, гласът започва да изневерява.

Забраних си каквито и да било сухи храни преди обучения – солети, разни гризини и други пакетирани удобни храни. Трошичките полепват и ни карат да преглъщаме и да прочистваме гърлото си вместо да „изваждаме“ глас навън.

Отбелязвам си да правя паузи – за да дам шанс на публиката да асимилира казаното, за да си дам почивка и да отпия вода. Паузите са полезни и за мозъка, и за гласа, и за да подчертаем нещо важно и значимо в речта ни.

Напомням си да се хидратирам, защото най-важното нещо за силен и плътен глас е гърлото да не е сухо. Понякога, ако усетя неразположение, вземам обикновени лукчета или при индикация за нещо по-сериозно, винаги нося Трахизан.

Следвам правилата, описани в книгата на един от любимите ми автори – Чиро Импарато. Гласът на авторитета е син, гласът на доверието е зелен, гласът на приятелството е жълт, а гласът на страстта е червен.

И него, и други автори, цитирам в книгата ми „Комуникация НАвреме и НА място“, където в 3 от 6 глави се разглежда влиянието на гласа.

Това сме ние – жените в нашето семейство.

Имам щастието да съм част от голямо семейство с много жени – майки, дъщери, сестри – всяка с нейните сили и слабости, всяка със своите смели начинания и всяка с личните си страхове. Цветни отвън, шарени отвътре, разнообразни типажи, но семейно свързани. С различни житейски пътища, но на една житейска карта в този живот.

Имам късмета да работя в екип, пълен със стойностни, умни, амбициозни, трудолюбиви и смели момичета.

Имам шанса да обучавам безброй групи, съставени предимно от жени – жадни за знание и търсещи по-дълбоко разбиране на теми и науки, изучаващи себе си и света.

Имам привилегията да бъда част от много житейски истории, споделени в дългогодишни приятелства и срещи „по женски“.

В Международния ден на жената, нека празнуваме женската душа, която е като безкраен океан – дълбока, тайнствена и пълна с неизследвани мистерии. Във всяка капка от този океан се крие сила, достойна за възхищение, която позволява на нас жените да се изправим срещу предизвикателствата с грация и упоритост. Тази сила не е само във физическото преодоляване, но и в способността ни да поддържаме светлина и надежда дори в най-тъмните моменти. Женската душа обгръща, утешава и вдъхновява, като създава безкрайно поле от възможности за любов, творчество и преобразяване.

Женската сила се проявява не само в способността ни да носим живот, но и в твърдостта и решителността да се борим за своите убеждения и мечти.

Нека бъдем извор на вдъхновение за всички около нас, демонстрирайки, че в уязвимостта често се крие най-голямата сила. Нека нашата енергия и страст са като пламъци, които осветяват пътя към равенство, любов и справедливост, правейки света по-добро място за живеене.

Честит празник, скъпи момичета, жени, дами!

Нововъзникващите технологии имат потенциал да революционизират начина, по който работим. Те дори вече го променят толкова съществено, че лесно забравяме какво беше „някога“.

С подобрения като ChatGPT на OpenAI, дискусиите за въздействието на технологиите върху човешките ресурси стават все по-важни. За да процъфтяваме в едно бъдеще (а и настояще) на нововъзникващи технологии, организациите трябва да култивират култура, която е в съответствие с тези постижения. Немалка част от обучението ми по Corporate Governance премина в „прегръщане“ на технологиите – и като среда, в която се случваше, и като съдържание на обучението.

Примерите за това как технологиите помагат на една организация са много: от видеоконференции,  дистанционно гласуване и анкетиране, рационализиране на гласуването в бордови и други срещи за ефективно вземане на решения, до сигурно и безпроблемно сътрудничество при работа с документи и задълбочен анализ на данни.

Настоящата среда на усъвършенствани технологии се среща със сложната организационна динамика, подчертавайки критичната необходимост от ефективни процеси за управление на риска за дългосрочен успех. Организациите реагират на пазарните влияния, като използват технологиите за:

● рационализиране на процесите и отчитане на културните промени;

● повишаване на нивата на интегрирано съответствие в цялата организация;

● подобряване на управлението на данните;

● прилагане на симулационни кейсове, за да се помогне при определянето на организационните инициативи.

Изкуственият интелект е технологията, която вероятно ще има най-значително влияние върху организациите по света. Въпреки че точните му последици остават несигурни, очакванията са AI да се интегрира все повече в лидерските процеси и в управлението на организационните бордове.

Съвсем скоро срещнах мой познат, който работи на висока позиция в банковия сектор и когато заговорихме на тема скорострелното развитие на AI, той спонтанно възкликна „Обожавам AI! Толкова много ми помага в работата!“

AI може да анализира финансови отчети, пазарни тенденции и обратна връзка от клиенти, предоставяйки ценна информация на членовете на борда. Алгоритмите му могат да откриват модели и аномалии във финансовите данни, подпомагайки борда при бюджетиране, инвестиции и финансови стратегии.

AI може да помогне на бордовете при оценката на риска чрез анализиране на данни, идентификация на пробойни и заплахи, наблюдение на пазарните условия и регулаторните промени и предоставяне на ранни предупреждения.

AI също идва с различни предизвикателства и съображения, като например:

• качество и надеждност на данните;
• липса на прозрачност при вземането на решения;
• потенциално изключване на човешките перспективи;
• етични съображения (поверителност, сигурност, пристрастия и т.н.)

Намирането на правилния начин за използване и управление на нововъзникващите технологии е трудно. Организациите трябва да вземат предвид както краткосрочните, така и дългосрочните последствия и тяхното въздействие върху живота и ценностите на организацията. А образователния сектор няма друг избор, освен да тича в надпреварата, да признае силата и влиянието на технологичния напредък и да бърза с интеграцията на новостите в образователния процес.