СПА етикет
Превърналият се в целогодишен за България сезон за спа почивки и забавления на открито и закрито,провокира да поговорим за спа етикета или как да се насладим елегантно на различните спа възможности. Всички сме ставали свидетели на абсурдни ситуации, а може би и неволно сме били главни герои в такива.

Предлагам някои на вид обикновени правила и съвети, но често пренебрегвани или неглижирани.

Бански
Има държави, в които е недопустимо носенето на бански и каквото и да е облекло в сауните, но България не е сред тях. Българите сме страстна и чувствителна към голотата нация и появата ви на публично място au naturelle, ще предизвика неудобство не само за вас, но и за околните.

Боси и обути
За удобство и лична хигиена, ходенето на влажни места изисква да се ходи с чехли или джапанки. Дори луксозните и отлично хигиенизирани спа центрове с отлични спа условия, не са застраховани от появата на вредни за кожата елементи. Опасността от подхлъзване също не е маловажна.

Тишината
Спа центровете обикновено са място за почивка, а не за шумни забавления и разговори. Уважението към уединението и правото на почивка на останалите изключва разговори на по-висок от шептене тон или демонстративни разговори по телефона.  Нека останат за помещенията, които са подходящи за тях.

Стаята за почивка е стая за почивка
Relax room, relax chamber или стая за почивка, обикновено е стая, зала или кът, обособена за почивка след натоварването на сърцето и тялото след сауна, парна баня или масаж. Тишината е основният
сребърен елемент на почивката, а мълчанието е злато. Осигурете си поне сребърна, ако не и златна почивка.

Бързо вътре, бързо вън
Температурата, която се поддържа в различните затоплящи тялото помещения, е специфична. Осведомете се за препоръчителното времетраене на посещенията в сауна, парна баня и др. (обикновено
е 3 пъти по 10-15мин) и ако това времетраене не ви понася и личните ви предпочитания са за по-кратки престои, опитайте да не пречите на другите с широко отворени врати, разговори на вратата, размисли
тип „да вляза или не“, „ за мен ли е или не“, защото така разваляте удоволствието на хората, които са вече вътре, а и вашето собствено, ако изберете спа помещението, точно заради специфичната температура и влажност.

Нейно Величество Хавлията
Една от най-нехигиеничните среди е влажната среда. В нея виреят и се развиват огромно разнообразие от микроорганизми, които със сигурност не желаете да станат жители и на вашия организъм. Повечето спа центрове предлагат хавлии и халати на клиентите си, дори и за децата. Информирайте се предварително какво включва цената на посещението и ако не се предлагат хавлии, носете си собствена за посещението в сауна, стая за почивка, шезлонг около басейн, и др.

Лично пространство
Повечето хора са чувствителни по отношение на личното си пространство и инвазията на някой към него. Когато тялото е разголено, какъвто е случаят по време на спа процедури, чувствителността естествено се засилва още повече. Така че в спа центъра следва да спазваме още по-стриктно правилата
за лично пространство, да пазим своето и да уважаваме чуждото.

Коментари и клюки
Неведнъж съм ставала свидетел на разговори, коментари, обсъждания по отношение на трети лица и последващата абсурдно-комична ситуация на „Ама ти ли беше това? Не те познах без дрехи!“ Приглушената светлина в сауни, парни бани и други спа помещения, породената от голотата интимност, не бива да стават поводи за емоционално поддаване на клюки и душевно разголване на тема кой с кого, какво, кога и как.

За дългите коси
Освен хигиенична, има и практична гледна точка – топлината не е полезна за косата, изсушава косъма и го прави податлив на накъсване. Правилният етикет за дамите с дълги коси е да носят косата си мокра и прибрана, или ако не желаят да я мокрят, с цел предотвратяване на падащи косми и нарушаване целостта на косъма, да завият косата си с кърпа или тюрбан.

Възпитание на децата в къщи
Да си спомним за тишината и няма нужда да се разисква повече темата.

Гардеробите
Етикетът има много важен елемент, а именно естетиката. Много по-естетично е да подредим личните си вещи на мястото, отредено за това, отколкото на разкриваща камара или натоварена купчина на някоя обществено достъпна и видима закачалка.

Превключи, изключи
Защо да сме тук като още сме там? Ефектът от почивката може да се превърне в дефект, ако не изключим динамиката и не превключим на режим „relax”.

Невро-лингвистично програмиране (НЛП) представлява набор от техники, които позволяват бързото постигане на желани резултати в която и да е област от живота. В динамиката на днешния свят НЛП намира още по-голямо приложение, защото спестява от най-ценната валута, а именно времето.

НЛП е наука за съвършенството или как да постигнем съвършенство в индивидуален и в бизнес аспект.

НЛП те събужда. Събужда те за това да си alert за заобикалящата те среда, да използваш максималния капацитет на сетивата си, да гледаш, но и да виждаш отвъд видимото, да слушаш, но и да чуваш нюансите, да усещаш с цялата палитра на съзнанието и подсъзнанието. НЛП те учи да разчиташ сигналите на невербалната комуникация по един абсолютно присъщ на всички човешки същества начин, т.е. няма нищо свръхестествено, но това е невероятно конкурентно предимство и в личната, и в бизнес комуникацията.

НЛП те учи да поемеш отговорност за комуникационните послания, които изпращаш. Учи те да кодираш вербалните и невербални съобщения по начин, който отсрещната страна ще разбере и възприеме така, както ти искаш и по начин, който ще помогне да постигнеш желаното от теб в комуникацията.

НЛП ти дава свобода на мисълта и осъзнаване на подсъзнанието като най-силния ти съюзник в постигането на желаните от теб резултати. НЛП вярва, че подсъзнанието знае и може всичко, че ограниченията са само плод на нашите вярвания, убеждения, минало, преживян опит и ценностна система.

Как можете да се възползвате от НЛП?

Най-лесният и достъпен начин да се потопите и да разберете повече за света на НЛП е чрез книги, посветени на темата. Някои заглавия, които горещо препоръчвам са:

– Въведение в НЛП – Джери Ричърдсън;  Издател: НЛП България
– Изгради живота на мечтите си: НЛП-тайни за бърза и трайна житейска промяна – Ричард Бандлър; Издател: Locus
– Коучинг с НЛП – Джоузеф О’Конър; Издател: Колибри
– Осъществи целите си с НЛП – Анне Линден; Издател: AMG

Другият начин за използване на техники от НЛП е чрез НЛП терапия. Под терапия не разбирайте, че някой ще ви лекува, а по-скоро че някой ще ви асистира в установяването и формулирането на конкретните ви цели и начините за постигането им с помощта на вашите собствени налични ресурси.

Последна, но не на последно място, възможност за изучаване на НЛП е чрез курсове за НЛП практик, мастър и най-високата степен – трейнър. Процесът е дълъг и скъп, но си заслужава.

НЛП техники

Различни НЛП техники помагат да се достигнат/ постигнат полезни състояния за различни ситуации, с които се сблъскват лидери и предприемачи. Универсалните полезни състояния са следните:

• Учене, възприемане на други гледни точки или перспектива
• Отвореност към промяна
• Креативност
• Стремеж към съвършенство
• Планиране и дефиниране на целите и резултатите
• Превъзмогване на ограниченията и неполезните навици
• Преодоляване на стрес и безпокойство
• Яснота в и разбиране на комуникацията
• Проактивни действия и мотивация
• Готовност за поемане на рискове
• Здраве
• Завършеност

НЛП е все пак една цяла друга Вселена на неограничени възможности, неограничено мислене и безгранично изживяване на живота.

Пролетта е време за прочистване, за разтребване и за подреждане. В този брой ще поговорим за подредбата на душата, за силата на прошката и лечебното действие на забравата.  

В младежките ми години имах типичното изпитание и каляване на егото, преживявайки изневяра. Младост, влюбване, любов и раздаване до мига, в който се появява ситуация, която те оставя без сили и те „дарява“ с агония и изтезание над себе си. Минава време, душата се лекува, раните заздравяват, разбираш, че лесно не се умира и че всъщност страда егото, а не сърцето. Прощаваш. И на другия и на себе си. Но остава онази горчилка, която трудно се преглъща. Която те кара да се задавяш от обида, гняв, понякога омраза, а и други неприятни и негативни емоции.  

Изправена пред „житейския урок“, получих един от най-ценните съвети от баща ми, който тогава ми каза – „Ще простиш, но няма да забравиш“. И наистина простих. И наистина не забравих.  

Силата на прошката е неоспорима. Но се иска още повече сила и самодисциплина, за да забравиш стореното, да продължиш напред с чисто съзнание, в което не си закачен на куката на страдаща душа, плачещо сърце и празнини, запълващи се с гняв, омраза и лоши чувства. Когато някой те нарани и когато поставиш себе си в ролята на страдащия (защото ние сами се поставяме в тази роля), най-лесното е да потънеш и да приемеш жертвената роля на обидения. 

Прошката има лечебна сила. Забравата обаче, не само лекува, а и заздравява, създава позитивна енергия и дава крила. А всички се нуждаем от крила, когато искаме да отлетим на по-хубаво място. Правилният ред е първо да простим и след това да забравим. Ако си позволим първо да забравим, то тогава рискуваме да не научим уроците и да не извлечем поуките. 

Прощаването и забравянето са нещо чудесно на теория, но в реалността са нещо трудно. Има полезност в прощаването, но има ползи и в не-забравянето:  

Прошката е критично важна за нашето емоционално здраве. Отказвайки да простим на някого, ние избираме да задържим гнева и горчивината, създадени от действията им. Избирайки да задържим гнева и да му позволим да ни “изяжда“, ние ставаме раздразнителни, нетърпеливи, разсеяни и дори физически болни. Прошката е изцяло за нас, а не за другия човек. Ние не прощаваме на другите, защото го заслужават, а прощаваме за себе си, за да си дадем път напред.  

Прощаваме, защото не е възможно да се освободим напълно от разрушителните емоции вътре в нас, докато не простим. Прошката не е правосъден казус, а казус на сърцето. 

Можем да се поучим от миналия опит. Трябва да вземем поуките, да запомним урока и да продължим напред. Това може да означава да продължим с или без човека, който ни е наранил. Дори и в разгара на дадена ситуация, можем да научим много за себе си – кои са болезнените ни копчета и кой ги натиска, от къде се провокира свръхчувствителността ни и как се справяме с нараняването, което съпътства отношенията с важен за нас човек. С това ново познание за себе си, ние се екипираме по-добре за бъдещи отношения и за неизбежните конфликти, които ги съпътстват.  

Прошката заздравява отношенията ни. Всички връзки и отношения могат да бъдат възстановени, дори да се задълбочат и да процъфтят, не въпреки това, което се е случило в миналото, а поради него. Прошката подсилва ангажираността ни към по-добри отношения в бъдеще. 

Ние се предпазваме от това да се окажем жертва в същата ситуация отново. Не е добре да дълбаем в случилото се и да го преживяваме отново и отново. Далеч по-полезно е да запомним случилото се като поука и урок. Само защото сме простили на някого, не означава, че ще изберем да останат в живота ни. Понякога най-полезното нещо е да простим и да продължим без тях.  

Има голяма стойност в усъвършенстването на умението да прощаваме без да забравяме. Грижата за собственото физическо здраве и психическо състояние изисква регулярно прощаване на другите. Помнете, че го правим за себе си, а не за другите. Не се вманиачаваме, но и не забравяме важните и ценни уроци.  

Станфордският преподавател д-р Лъскин изучава в продължение на 6 години как хората продължават напред, прощавайки на себе си и другите. „Прошката е инструмент, чрез който се изправяме срещу това, което сме направили в миналото, отразяваме грешките си и продължаваме напред.  Не означава, че извиняваш и приемаш случилото се. Не означава, че забравяш.  За всяко нещо си има причина. Има си сезон за страдание и съжаление. Това ни е необходимо. Но сезонът свършва, светът продължава и ние трябва да продължим с него.“ Д-р Лъскин предлага няколко начина за това продължение: 

1.Да определим причината. Повечето хора изпитват затруднение да простят на себе си едно от следните четири неща

• Провал в някаква значима задача, като например създаването на успешен брак. 
• Нараняване на някого чрез действията ни. 

• Вреда на себе си чрез начина на живот: например алкохолизъм или друга саморазрушителна зависимост.  
• Не сме направили нещо, което считаме, че е трябвало да направим. 

Определянето на причината отключва процеса на прошка. Това позволява да се раздроби на малки части стореното, да се разгледа от различни ъгли и от разстояние, а с това започва и оздравителния процес.  

2. Да осъзнаем чувствата. Споделянето с доверени хора за това какво сме направили и вредата, която сме нанесли, ни дава възможност да получим подкрепа, грижа и съвет. Споделянето ни напомня, че всеки прави грешки. Споделянето на стореното ни помага да отразим случилото се в друго огледало (друго мнение) и ни предпазва от това да навлезем във фаза на отрицание, потискане и забрава. 

3. Да разберем какво искаме. Не е задължително да търсим близост с човека, който сме наранили, но е необходимо да се освободим от срама и вината и да намерим спокойствието и собствения си център. А това е нещото, което трябва да искаме. 

4. Да се разделим с нереалистичните очаквания. Повечето от нас имат набор от подсъзнателни правила, които кръжат в дълбините на подсъзнанието ни за това какво поведение можем да очакваме от себе си. Но тези правила, много от които попити в детството, в действителност невинаги са реалистични. 

5. Да идентифицираме болката. Осъзнаването, че чувството за нараняване, мислите за вина и стягащият корема стрес, са усещанията, които ни карат да се чувстваме зле, а не стореното преди 2 минути или 10 години, е ключов мисловен момент. Днешната ни реакция ни към миналите събития е това, което ни причинява проблем. Това са навици, който трябва да си отидат.  

6. Да натиснем бутона СТОП. Повтарянето отново и отново на стореното няма да помогне нито на нас, нито на човека, който сме наранили. Така че всеки момент, в който се уловим, че зацикляме в негативната и самообвинителна въртележка на повтаряне и преживяване на събитието, трябва да си наложим да преместим фокуса си върху нещо положително и градивно. 

7. Да се извиним. Когато не можем да си простим за нещо, което сме направили на друг човек, понякога всичко което се иска, за да се подобрят нещата, е искрено извинение. Извиненията са най-ефективни, ако са направени лично. Но ако това не е възможно, можем да помислим за „опаковане“ на извинението ни в малко хумор.  

9. Да направим редното.  Нека правим добри неща,  а не да чувстваме зли неща. По този начин не само прощаваме на себе си, но преобръщаме енергийно живота си по изцяло нов начин. 

10. Да излезем от ролята на жертва. Веднъж започнали промените, настъпва и времето за излизане от старата роля на жертва и промяна на стария сценарий. Време е да започнем да разказваме нова история в нов сценарий – героична, достойна и позитивна, въпреки всички присъщи човешки слабости. 

11. Да си дадем почивка. Чувството за лоши неща, извършени в миналото, може да създаде доста болезнено настояще. Така че, докато се учим как да си простим и да продължим напред, можем да дадем на ума и тялото си почивка от целия срам и вина, като ги заменим с благодарност.  

Нека пролетта ви е изпълнена с искрена прошка, полезна забрава и дълбока благодарност! 

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален консултант по бизнес етикет и международен протокол, акредитирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol. Тя е и най-висока степен сертифициран трейнър по невро-лингвистично програмиране и мастър по коучинг. Експерт по Международен туризъм и мениджмънт, с бакалавърска степен по бизнес администрация, магистърска степен по маркетинг и докторска степен по социално управление.

Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във ВУЗФ, в международния факултет на университета Шефилд, в УНСС и УНИБИТ. Дисциплините, които преподава, са свързани с мениджмънт и бизнес комуникации.

Нейният профил включва богат опит в бизнес комуникации, междукултурна комуникация и презентационните умения (ораторството). Д-р Илиева е редовно канена като гост-лектор на различни академични и бизнес събития.

Ако трябва да определим с едно изречение какво е бизнес етикет, то това е създаването на връзки и отношения в бизнес среда. Етикетът е всичко това, което правим, когато сме в присъствието на други хора – нашето представяне, вербална и невербална комуникация, облекло, изказ, цялостно излъчване и взаимоотношения.

Златни правила в бизнес етикета не съществуват. Съществува едно основно правило и то е да накараме отсрещната страна да се чувства добре в нашата компания, да оставим усещането, че другият е ценен и важен за нас и че проявяваме искрен интерес към него/нея.

Като всяко нещо в света, в който живеем, бизнес етикетът се изменя и „модернизира”, влияе се от най-ценната валута днес, а именно времето. Бизнес етикетът се влияе и от модните тенденции в облеклото и стила. Също така има междукултурни особености, които оказват влияние върху даден елемент от бизнес етикета за даден период. Но остават общоприетите, основни правила, без които никой бизнес не може.

На бизнес среща

Най-голямото предизвикателство на бизнес срещата е как в краткото време на заетите хора да се вмъкнат много елементи – задължителното внимание към събеседника, разговори тип „общи приказки”, избор на напитки (ако естеството на срещата го позволява) и съществената част на бизнес срещата. Точността е ключова за създаването на добро впечатление и за полагането на

добра основа за успешни бизнес отношения. Отново времето е решаващо за воденето на разговора – кратки и ясни изречения, без отклонения и без излизане от установените параметри на срещата.

На бизнес среща няма дами и кавалери, бизнес дамите не очакват да им се отваря вратата, да им се помага със стола или с връхната дреха. Това малко усложнява ролите на всички и понякога създава комични или абсурдни ситуации – да приеме ли жената кавалерски жест в бизнес ежедневието, да загърби ли възпитаният мъж обноските си, само защото съвременният бизнес изключва половите различия и набляга на еманципацията и равенството между половете. Отговорите на тези въпроси се крият в усета, в използването на интуицията и в достойното поведение. Бизнес дамата може да приеме кавалерски жест с леко кимване като по този начин показва, че е регистрирала вниманието на отсрещната страна, но без загатване на флирт. Отново да напомним, че най-важно е да оставим отсрещната страна с добро усещане след общуване с нас.

На бизнес вечеря

Важно е читателите да знаят, че в бизнес етикета няма такова понятие като „бизнес вечеря”. Бизнес се прави на светло. Естествено, при динамиката на съвременния живот, когато сме зависими от полетни разписания, интензивни графици и напасване на програми, бизнес вечерята е нещо нормално, но все пак следва официално да се стремим максимално да избягваме подобен тип бизнес срещи. „На тъмно” всичко е различно, изисква се повече контрол и концентрация, за да не се стигне до провал, разочарования и провалени сделки и или влошени отношения.

И все пак в нашите географски ширини бизнес вечерята е дори по-често срещана, отколкото бизнес обядът, така че правилото е да се стремим към спазване на правилата на етикета – отношения гост/домакин; който кани, дава тон за избора на ресторант, меню и напитки, плаща сметката и всички съпътстващи разходи като гардероб, паркинг и др.

На коктейл

Често срещано събитие в бизнеса е коктейлът. Коктейлът има определена продължителност и дори и да не е упомената в поканата тя е точно два часа, в които нашето присъствие е желано за час и половина. Коктейлът е социално събитие с една единствена цел – създаване на контакти и networking. Следователно на коктейл (за съжаление) не се храним. И преди някой читател да възроптае, само си представете следната гледка – върви дама с чанта под ръка, държи чаша с вино в едната ръка и чиния, отрупана с хапки в другата. Създаване на контакти при тази ситуация не е възможно. На коктейл подсигуряваме дясната си ръка да бъде винаги свободна и суха, за да може да поздравяваме хората, с които се запознаваме и на които ни представят. Визитките ни следва да са налични, подредени и лесно достъпни. Разговорите по време на коктейл са кратки, уточняващи и създаващи предпоставки за бъдещи срещи и бизнес отношения.

Етикетът се променя. Всички познаваме някого, който изобщо не се придържа към обноските и етикета, но все пак успява да се превърне в желана и търсена компания, добър събеседник и успешен бизнес партньор. Етикетът е усещане за норма, умението да се представим добре в различна среда и сред различни хора. Бизнес етикетът е гъвкавост на поведението, емоционална и социална интелигентност.

Някои „златни” правила

Господа, придържайте се към трите основни корпоративни цвята – сив, черен и тъмносин.

Дами, обличайте се едноцветно и с не повече от три съчетани цвята едновременно.

Така наречените power ties са вратовръзки в червен цвят.

Останете изправени до пристигането на всички в залата за срещи или на седящо събитие. Така изглеждате по-представително и спестявате на гостите да видят първо темето ви когато ги посрещате.

Дамската чанта трябва да бъде с форма и твърда, така че оставена на маса или на стол, да не променя формата си.

Етикетът е в баланса – баланс в облеклото, баланс в бижутата и аксесоарите, баланс в дължините и деколтетата при жените – ако показваме бедра (не повече от 3 пръста над коляното), не показваме деколте (не по-дълбоко от невидимата линия, свързваща двете подмишници).

Ако не знаете как да реагирате, наблюдавайте. Намерете си добър пример за подражание и следвайте модела.

Ако попаднете в неловка или неудобна ситуация, помага само едно – усмивката.