Кога успехът не носи щастие? Какви жертви правят жените и мъжете в името на успехите и постиженията и кой плаща по-високата цена? По темите говорихме с психолога Камелия Тодорова и водещата Радина Червенова, в предаването на bTV „Преди обед“, в рубриката „Опасни връзки“.
Вижте повече във ВИДЕОТО
Начало: 27 .04.2023 г. от 17:30 ч.
Тема: Репрезентативни системи – сетивата, през които обработваме информацията
Лектор: Проф. д-р Даниела Илиева
Организатор: Издателство КЛЕТ България
*След успешно попълване на Вашата регистрация ще Ви се зареди страница, в която да направите своя тест за определяне на предпочитаната репрезентативна система.
Повече информация за срещата:
Всеки човек има различно мислене, опит, ценности, убеждения, поведение, способност за учене, способност за слушане, характер, предпочитания, мнение и други. На базата на тези различия, всеки от нас има предпочитана репрезентативна система или още предпочитано сетиво за възприемане на околния свят. Във всяка една група от общуващи помежду си хора, има разнообразие от преобладаващи възприятия на света. Във всяка една аудитория или класна стая има визуални, аудиални и кинестетични ученици.
На тези и други въпроси ще отговори професионалният трейнър Даниела Илиева на предстоящата среща, част от Е-академия, на тема „Репрезентативни системи – сетивата, през които обработваме информацията“.
Професионален трейнър, консултант по бизнес етикет и муждународен протокол, сертифициран от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol в Брюксел и трейнър по невро-лингвистично програмиране – това е малка част от визитката на проф. Даниела Илиева. На 11 април ще се проведе нейният мастър клас на тема „Успешна бизнес комуникация“, в който се включват личности, желаещи да общуват професионално, да формулират успешно своите вербални и невербални послания и да усъвършенстват науката за езика на тялото.
Проф. Илиева, наистина ли всеки може да се научи да общува успешно? Колко време отнема да „построим“ основите на правилната комуникация?
Умението да общуваме успешно е заложено във всички нас. На всички ни са дадени сетива, които да използваме за разчитане на комуникационните сигнали; всички можем да изградим вербални компетенции и емоционална интелигентност, за да изпращаме правилно формулирани послания. Общуването е най-естественото състояния за нас хората, а усъвършенстването с цел да бъдем разбрани, е най-естественият стремеж.
Основите на правилната комуникация се крият в отговорността – този квантов скок в разбирането за общуването, който ни кара да поемем ангажимента да ни разберат точно така, както искаме, да формулираме посланието си по начин, който отсрещната страна ще възприеме точно в този момент, точно както искаме. И да поемем отговорността да бъдем разбрани. Без прехвърляне на вина и без обвинения.
Как да разберем, че сме на прав път?
Обратната връзка е смисълът на комуникацията. Само и единствено обратна връзка на разбиране, потвърждаваща, че посланието ни е достигнало точно както сме искали и е възпроизвело точно желания резултат е сигнал, че общуваме успешно. Не е лесно, но поемайки отговорността, ние всъщност се издигаме на друго ниво.
Езикът на тялото е нещо, което вълнува доста хора. Какво е важно да знаем за него, за да излъчваме правилните послания?
Всички експерти, изучаващи езика на тялото и комуникационните послания, които излъчваме невербално, се обединяват около твърдението, че над 70% от комуникацията се осъществява чрез невербалните послания. Трябва не само да се вълнуваме, но и да се фокусираме много по-задълбочено върху този значителен елемент от комуникацията. По време на обученията, които правя, обръщам специално внимание и обучавам участниците как лесно да разчитат езика на тялото на отсрещната страна, как да виждат “невидимото”, използвайки естествените ни ресурси – сетивата ни. Още по-специално внимание отделям на сигналите, които ние самите съзнателно или несъзнателно излъчваме, както и как да се “самопрограмираме” положително чрез езика на тялото.
Има ли трик, който ни помага да „излезем“ от себе си и да се погледнем през очите на събеседника?
Да, разбира се. Уважението към чуждия модел на света помага. Всички искаме другите да уважават нашия модел на света, така че и ние дължим това на отсрещната страна. Себепознанието във всякакъв аспект ни помага да познаваме себе си достатъчно добре, за да не се налага да се гледаме през чужди очи. Когато познаваш себе си, наясно си с подсъзнателните реакции, с чувствителните теми, с влиянието, което някой или нещо може да окаже, това се превръща в конкурентно предимство във всяка форма на общуване.
Кое е първото нещо, което се забелязва у нас на първа среща? За какво трябва да внимаваме?
По дрехите посрещат, по ума изпращат. Но не само – осанката, цялостния имидж, езикът на тялото, увереността и не на последно място енергията, която излъчваме, са все важни елементи от първото впечатления, което не може да направим отново. Само първия път правим първо впечатление. По време на различните обучения, които правя, участниците преминават през процеси и осъзнаване, които ги променят трайно – и като визия и разбиране за себе си, и по отношение на околните.
На 11 април ще се проведе Вашият мастър клас на тема „Успешна бизнес комуникация – навреме и на място“. Кое е най-важното послание, което искате да предадете на всички, които ще бъдат на живо пред Вас?
Успешната комуникация Е възможна само, когато сме готови да поемем отговорност. Личният имидж Е важен и рецептата Е лична за всеки. Дай, за да получиш е най-валидно при общуването – дай внимание, дай искрен интерес, отдай старание, за да бъдеш разбран, дай от времето си, и ще получиш златната среда на успешната комуникация.
Винаги е добре да … подхождаме с уважение и разбиране към човека отсреща.
Никога не трябва да бъдем … успешни на всяка цена.
Ако искате да общувате успешно, спрете да … подценявате подготовката – и в личен, и в имиджов, и в професионален аспект.
Печелим преговори, когато … завършим преговорите с усещане за удовлетворение и у двете страни.
Аз искам да бъда още по- … балансирана и мъдра.
Източник: Академия „Живей Елегантно“
Добрата комуникация е част от доброто здраве!
Във видеото: Връзката логика-емоции; изкуството на добрия мениджмънт; прехвърлянето на отговорност; формулирането на послания; за книгите и обученията; за мултитаскинга при съвременната жена и още във видеото.
На 25-ти срещу 26-ти март за пореден път сменихме времето от зимно към лятно часово време. За някои хора този един час по-малко сън води до огромна разлика в усещанията и най-вече в усещането, наречено “пролетна умора”.
Пролетната умора е състояние на изтощение, което типично се случва през този сезон. Това може да бъде причинено от различни фактори, като променящите се условия на околната среда, нарушаване на съня и дисбаланс в хранителния режим. Някои от симптомите на пролетната умора включват системно усещане за отпадналост, разстройство на съня, главоболие, безпричинна тревожност и депресия.
Много често говоря за хората сови (нямат проблем с късното лягане, но сутрините са мъка за тях) и тези, които са чучулиги (обичат да стават рано, но не издържат вечер до късно). Горките сови – животът им току що стана с още един сутрешен час по-мъчителен…
Смяната към лятно часово време може да бъде причина за стрес не само за тези, които обожават съня и щастието им зависи от него. Тази промяна във времето може да повлияе на тонуса и енергията на всички. Ето няколко предложения за преодоляване на стреса от смяната към лятно часово време:
Чували ли сте някога за multi-thinking? Това е като multi-tasking, но на стероиди! Като човек, който е склонен да жонглира с множество проекти и идеи наведнъж, аз съм голям фен на мулти-таскинга.
В основата си мулти-мисленето е актът на работа върху множество проекти или задачи едновременно – всички те изискващи съзнателно внимание. Това може да включва всичко – от вътрешен диалог, през обмисляне на идеи за нов проект, докато едновременно работим върху друг проект, до жонглиране с множество разговори или задачи наведнъж.
За мен мулти-мисленето се е превърнало донякъде в начин на живот. И въпреки че понякога може да бъде стресиращо, този процес ме поддържа енергична, ангажирана и с пъргава мисъл.
Едно от нещата, които харесвам в мулти-мисленето е, че ми позволява да превключвам скоростите бързо и лесно. Ако почувствам блокаж или отегчение в дадена задача, мога бързо да преместя фокуса си върху друга и да се върна към първата със свежа гледна точка. И тъй като винаги работя върху няколко неща наведнъж, никога не се отегчавам или се чувствам сякаш съм затънала в коловоз.
Разбира се, мулти-мисленето не е за всеки. Някои хора процъфтяват в това да фокусират цялата си енергия върху един проект наведнъж и това често е препоръчван модел на работа, гарантиращ успех. Но за тези от нас, които се наслаждават на тръпката от жонглирането на множество идеи и задачи, мулти-мисленето може да бъде чудесен начин да останем не само ангажирани, но и продуктивни.
Едно от най-важните неща, които трябва да имаме предвид при мулти-мисловния режим, е необходимостта да останем организирани. С толкова много идеи и задачи, които хвърчат наоколо, е лесно да се претоварим и да загубим представа за нещата. Аз обичам да си водя списък със задачи и техните срокове – на лист хартия, в календара или в notes в някоя апликация.
Но дори и при добра организация, многофункционалното мислене може да бъде предизвикателство понякога. Определено има моменти, в които чувствам, че “нося твърде много дини под една мишница наведнъж” и това са моментите, в които трябва да направя крачка назад и да се фокусирам отново, да пренапиша задачите или просто да си поема дъх. Подреждането на пространството около мен ми помага много в такива моменти.
Въпреки че multi-thinking е начин на живот за много хора, важно е да признаем, че има и отрицателни аспекти. Ето няколко потенциални недостатъци, които трябва да имате предвид:
В заключение, мулти-мисленето може да бъде полезен подход за извършване на нещата, но е важно да сме наясно с потенциалните капани. Всичко е в баланса и нищо не е на всяка цена. Освен, разбира се, здравето, удовлетворението и цялостното благосъстояние.
Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) организира Трета национална студентска и докторантска конференция на тема: „Присъединяването на България в еврозоната – предизвикателства и възможности“, която ще се проведе на 7 април 2023 г. в хибриден формат, във ВУЗФ, зала 501 и в платформата Google Meet.
Основна цел на конференцията е да предостави трибуна на студенти и докторанти от всички висши училища в България да изложат своята позиция и виждания за предизвикателствата, проблемите и възможностите, които произтичат от присъединяването на страната ни в еврозоната. Под формата на дискусия те ще могат да предложат своите идеи и решения за минимизиране на възможните рискове.
В конференцията могат да участват студенти и докторанти от всички висши училища в България, независимо от степента и формата им на обучение.
Те ще трябва да разработят доклад в обем 8-10 страници и да подготвят презентация на доклада си, която ще изнесат по време на конференцията.
ВУЗФ ще предостави стипендия за обучение в магистърска степен във висшето училище на най-добре представилия се студент в размер на 20% от таксата за обучение.
Победителят ще бъде определен от жури, съставено от преподаватели във висшето училище.
Важни срокове
Краен срок за подаване на заявки за участие с доклади: 20 март 2023 г. на следния линк https://vuzf.bg/zayavka-za-uchastie-studentska-i-doktorantska-konferentsiya
Краен срок за изпращане на пълните доклади: 30 март 2023 г. на е-mail: marketing@vuzf.bg
Допуснатите доклади ще бъдат представени по време на конференцията на 7 април 2023 г.
Краен срок за регистрация за участие в конференцията без представяне на доклад: 4 април 2023 г. на е-mail: marketing@vuzf.bg
Участието в конференцията е без такса.
Изискванията за оформление на докладите можете да видите ТУК.
Докладите от конференцията ще бъдат рецензирани и издадени в електронен сборник от издателството на ВУЗФ „Св. Григорий Богослов“.
Участниците в конференцията ще получат сертификати за участие, подписани от ректора на ВУЗФ проф. д.ю.н. Борис Велчев.
На база подадените заявки за участие с доклади и пълните доклади ще бъде изготвена програмата на конференцията.
За контакти и допълнителна информация: тел. 02/40 15 802; 0882 513 714, еmail: marketing@vuzf.bg
Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Синдикатът на българските учители организират Трета национална научно-приложна конференция на тема „Повишаване на квалификацията на учителите – проблеми и перспективи“, която ще се проведе на 17 март 2023 г. от 10.00 часа във ВУЗФ, гр. София, ул. „Гусла“ 1, зала 501.
Форумът се организира под патронажа на д.ик.н Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ) и доктор хонорис кауза на ВУЗФ. Конференцията ще бъде открита от ректора на ВУЗФ проф. д.ю.н. Борис Велчев, министъра на образованието и науката проф. д-р Сашо Пенов и председателя на СБУ д.ик.н. Янка Такева. Целта на форума е да се състои открита експертна дискусия по въпросите на продължаващата квалификация на учителите и съвременните тенденции в учебното съдържание в средното образование през погледа на висшето образование.
Първият панел ще бъде посветен на състоянието на квалификацията на учителите, съществуващите проблеми и предлаганите решения. В него основен доклад ще представи д.ик.н Янка Такева. Доклади по темата ще бъдат представени и от Полина Фетфова, началник на отдел „Квалификация и кариерно развитие“, дирекция „Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие“, МОН и Димитър Асенов, директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.
Във фокуса на втория панел ще бъдат съвременните тенденции в редица изучавани дисциплини и научни направления. Водещи преподаватели от ВУЗФ ще представят своя опит по различни теми: дефицитите в обучението по икономика в средното образование; зелено ли е бъдещето на планетата; учителят като ментор в живота на ученика; обучението по финансова грамотност и др. Основни презентации по време на форума ще изнесат д.ик.н. Янка Такева, проф. д-р Боян Дуранкев, акад. Сава Гроздев, проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова, проф. д-р Даниела Илиева, проф. д-р Теодора Лазарова, доц. д-р Джеймс Йоловски.
В конференцията е предвидена и дискусия, в която ще вземат участие учители и директори от средните училища в цялата страна, преподаватели във ВУЗФ, експерти и анализатори по въпросите на образованието, представители на МОН, Синдиката на българските учители, бизнеса, академичните и научните среди.
Програма на конференцията можете да видите ТУК. Конференцията е без такса за участие, но със задължителна регистрация. Краен срок за регистрация: 14 март 2023 г. на е-mail: marketing@vuzf.bg
Проф. Илиева, на първо място бихме искали да благодарим за възможността Ви да се включите във второто издание на Sales Club Conference 2023. По време на нашата първа среща се заговорихме за поведенческите модели и промените, които се забелязват между поколенията. Какви са Вашите впечатления от гледна точка на преподавател и то в пет различни университета, в които се наблюдават различия и между представителите на едно и също поколение? Реално, това са представителите на поколение Z, за което се твърди, че са креативни и предприемчиви, преследват мечтите си, търсят щастието си.
Благодаря ви и аз за възможността да бъда част от вашето събитие, което с всяка изминала година става все по-значимо за българската бизнес среда.
Много често ме питат “Какви са младите хора, как са студентите?”. Факт е, че всяка “реколта” студенти, както ги наричам, са различни, по своему уникални и със своите си особености. Днес все повече наблюдаваме промяна в отношението към работата като част от ежедневието – не живеят, за да работят, каквито бяха и сме немалка част от поколенията преди тях. Имам предвид, че основен фокус много по-често е личното щастие и удовлетворение, личното усещане за смисъл, личното време, отколкото това младият човек да се посвети и да отдаде времето си на организацията, на фирмата или на работодателя. Независимо от възнаграждението, бонусите, доверието или други, вторични ползи. Разбира се, парите са важни, но не са най-важното.
Наблюдаваме доста амбициозни млади хора, но нетърпението или по-скоро липсата на търпение и постоянство често не позволяват на амбициите да се реализират. Искат всичко бързо и сега, даже веднага. Понякога току що завършили студенти, подхождат с такова завидно самочувствие, че дори можем да се поучим от тях. Динамиката стана голяма, социалните мрежи и различни медии постоянно ни заливат с всякакви примери за успех, но както знаем – нищо не е каквото изглежда.
От другата страна на бариерата са работодателите, които твърдят, че с представителите на всяко следващо поколение се работи по-трудно. Какви са причините? Защо?
Една от причините за разминаване между очакванията и реалността и в двете страни – работодатели и служители, са именно поколенческите различия. Историята е важна, защото всички ние трябва да помним какво се случваше в страната ни, когато днешните завършващи и излизащи на трудовия пазар, са се родили – бурните времена около 2000-та година. И не можем да се сърдим защо са едни или други, а да си спомним каква беше образователната и социалната система. Какво правеха родителите, какъв беше животът, кой и как се грижеше за тези бебета и деца и каква ценностна система е формирана у тях. Разбира се, не можем да сложим всички под един знаменател, но определено има поколенчески особености и сблъсък между ценностите на поколенията.
Лично аз смятам, че всички ние можем да се учим едни от други – всяко следващо поколение е все “по-чевръсто” и “на ти” с технологиите. А животът за всички ни без технологии е немислим. Всички имат какво да вземат от и да дадат едни на други. Важно са приемането и разбирането, историческата справка и свикване с динамиката и промените, присъщи на днешното общество и живот.
Дебне ли ни кадрова криза? Можем ли да очакваме някаква промяна във взаимоотношенията между потенциалните работодатели и новото поколение професионалисти? Тази промяна дава ли заявка за старт или не сме узрели като общество?
Ние СМЕ в кадрова криза. Пандемията, home office режимът, а сега наместването на пластовете към най-вече хибриден модел на работа, снеха немалка част от старата форма на контрол от страна на работодателя. Има хора интроверти, експерти в различни области, които и преди пандемията са работели отлично от разстояние. Но сега промяната е много повече социална, замисляща всички ни за по-важните неща в живота, за баланса между личен и професионален живот, както и затова какво ще пропуснем, ако посветим още няколко часа на работа вместо на…. и тук можем да изброим цялата палитра от разнообразни изкушения, които средата предлага.
Освен преподавател, сте и още много други неща, които обаче имат едно общо направление, което ги обединява – комуникацията. Автор сте на редица книги, но една от тях приковава вниманието ни – „Комуникация НАвреме и НА място”. Като мениджър, преподавател, автор и професионален трейнър, на Вас ви се налага комуникация на ежедневна база с различни хора, от различни таргет групи, с различни цели и развитие. Какво е общото между тях? Как комуникират тези различни поколения, с различни цели и виждания? Имате ли наблюдения какви са разликите в моделите на поведение?
Темата за успешното общуване, навреме и на място, ми е освен любима, също и основен фокус на изследване. Комуникацията диша и се променя. Както всяка среща с наш приятел или познат, всъщност е среща с променен човек, защото всичко се променя и ние се променяме непрестанно, така и комуникацията никога не е една и съща. Следователно, няма рецепта. Има любопитство, уважение към различията, искрен интерес към другия и неговия модел на света, приемане, че всеки е уникален и има различни ценности, формирали се в младостта му.
Като преподавател се стремя да създам тези нагласи у студентите ми. Като майка правя всичко възможно да възпитам децата си в тези убеждения. Като мениджър, колега и приятел, действам и реагирам, следвайки този модел. Хора сме, имаме емоции и “наследствени” преживявания. Но само чрез разговори и диалог можем да стигнем до златната среда на ценното общуване.
Можем ли да твърдим, че приликите или разликите между поведенческите модели на комуникация на различните, да ги наречем с една обща дума – „поколения“, са част от ключа на успеха им? Какви са спецификите на бизнес етикета в тези модели? Изобщо различни ли са едни от други?
Във всяка класна стая, във всяка лекционна зала, във всеки екип и колектив има всякакви хора и така трябва да бъде, за да се постигне успех. Да, дадено поколение има определени характеристики, но както казах и по-горе, не е добре да слагаме всички под един знаменател. Етикетът също диша и се променя, олекотява се и се деформализира. Но това е много повече повлияно от пост пандемичния период и от “смаляването” на света посредством технологичния напредък, отколкото на влиянието на дадено поколение. В сферата на етикета има разнобой между по-възрастните хора, които държат на определени обноски и поведение, и по-младите, по-лежерни и слабо формализирани отношения на младите хора. Но така е било винаги, и така ще бъде може би занапред.
На всеки участник в нашия блог, а и в събитието ни, задаваме този последен ключов въпрос. Sales Club Conference се зароди като място и време за взаимопомощ между предприемачи. Какво би било Вашето ключово послание за 2023-та към бизнеса?
Толерантност към различните модели на света. Дипломация в отношенията. Любов към работата. Любопитство в общуването. Защото всеки ден е ново знание за този толкова необятен свят.
Темата за криворазбрания феминизъм ми е много любима. Още по-любими са ми въпросите:
Международният ден на жената (8 март) е ден за честване на социалните, икономическите, културните и политическите постижения на жените. Това е ден за признаване и почитане на приноса на жените към обществото и за насърчаване на равенството между половете.
Докато подаряването на цветя на Международния ден на жената може да е мил жест, това не трябва да е единственото действие, предприето от големите корпорации в подкрепа на жените. По-важно е корпорациите активно да насърчават равенството между половете и да създават работна среда, която е приобщаваща и подкрепяща жените.
Някои такива действия, които големите организации могат да предприемат, за да подкрепят жените, включват:
За мен 8-ми март е ден, в който да почета майка ми, баба ми и жените в живота ми; да науча дъщеря ми на уроците, които историята, родителите, страната ни и личният опит са оставили, но и ден, който да ми напомня, че не е нужена конкретна дата в календара и повод, за да бъда истинска жени, бизнес дама, майка, партньор, приятел, пример и модерен човек, почитащ миналото и отворен към бъдещето.
