Нововъзникващите технологии имат потенциал да революционизират начина, по който работим. Те дори вече го променят толкова съществено, че лесно забравяме какво беше „някога“.

С подобрения като ChatGPT на OpenAI, дискусиите за въздействието на технологиите върху човешките ресурси стават все по-важни. За да процъфтяваме в едно бъдеще (а и настояще) на нововъзникващи технологии, организациите трябва да култивират култура, която е в съответствие с тези постижения. Немалка част от обучението ми по Corporate Governance премина в „прегръщане“ на технологиите – и като среда, в която се случваше, и като съдържание на обучението.

Примерите за това как технологиите помагат на една организация са много: от видеоконференции,  дистанционно гласуване и анкетиране, рационализиране на гласуването в бордови и други срещи за ефективно вземане на решения, до сигурно и безпроблемно сътрудничество при работа с документи и задълбочен анализ на данни.

Настоящата среда на усъвършенствани технологии се среща със сложната организационна динамика, подчертавайки критичната необходимост от ефективни процеси за управление на риска за дългосрочен успех. Организациите реагират на пазарните влияния, като използват технологиите за:

● рационализиране на процесите и отчитане на културните промени;

● повишаване на нивата на интегрирано съответствие в цялата организация;

● подобряване на управлението на данните;

● прилагане на симулационни кейсове, за да се помогне при определянето на организационните инициативи.

Изкуственият интелект е технологията, която вероятно ще има най-значително влияние върху организациите по света. Въпреки че точните му последици остават несигурни, очакванията са AI да се интегрира все повече в лидерските процеси и в управлението на организационните бордове.

Съвсем скоро срещнах мой познат, който работи на висока позиция в банковия сектор и когато заговорихме на тема скорострелното развитие на AI, той спонтанно възкликна „Обожавам AI! Толкова много ми помага в работата!“

AI може да анализира финансови отчети, пазарни тенденции и обратна връзка от клиенти, предоставяйки ценна информация на членовете на борда. Алгоритмите му могат да откриват модели и аномалии във финансовите данни, подпомагайки борда при бюджетиране, инвестиции и финансови стратегии.

AI може да помогне на бордовете при оценката на риска чрез анализиране на данни, идентификация на пробойни и заплахи, наблюдение на пазарните условия и регулаторните промени и предоставяне на ранни предупреждения.

AI също идва с различни предизвикателства и съображения, като например:

• качество и надеждност на данните;
• липса на прозрачност при вземането на решения;
• потенциално изключване на човешките перспективи;
• етични съображения (поверителност, сигурност, пристрастия и т.н.)

Намирането на правилния начин за използване и управление на нововъзникващите технологии е трудно. Организациите трябва да вземат предвид както краткосрочните, така и дългосрочните последствия и тяхното въздействие върху живота и ценностите на организацията. А образователния сектор няма друг избор, освен да тича в надпреварата, да признае силата и влиянието на технологичния напредък и да бърза с интеграцията на новостите в образователния процес.

Дойде и този момент. Изборът на университет за сина ми Николай (набор 2006). Преди години си спестихме кандидатгимназиалната истерия като избрахме гимназия с прием още през есента на VII клас и имахме спокойствие и яснота. А избраната гимназия пък предостави на Ники много добра платформа за най-важното познание – това за себе си. Имам един спокоен тийнейджър, който има време за всичко – за учене, за състезания по дебати, за спорт, за помощ вкъщи, за ски с мен и за пътувания – на духа и на тялото.

В книгата ми „Управление на личностното развитие“ пиша за това, че само личност, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личност, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота.

Предвид, че младият човек прекарва толкова много време от живота си в училище или в университета, образователната система трябва да способства именно за това най-важното познание – познанието за себе си, за откриването на онова пресечно място, на което се срещат нещата, които човекът обича да прави, с нещата, които прави „просто добре“, на таланта със страстта, на личните умения и заложби с личните стремежи. Потенциалът на всеки индивид се проявява по различен начин, а откриването и развитието му е важно както за неговото благосъстояние и жизнен успех, така и изобщо за ефективността и здравето на всички социални организации и системи. На фона на трупащи се знания, теории и практики по предмети и дисциплини, рядко се достига до съществено познание за ключовите характеристики и таланти на личността: кое е това, което носи вдъхновение и разпалва вътрешната мотивация, кое храни физиката и психиката на точно този индивид с полезни елементи, кое е това, което осигурява развитие и прогрес в краткосрочен и дългосрочен порядък.

Щастлива майка съм, защото Ники е доста наясно какво НЕ ИСКА и от там пък си изясни КАКВО точно ИСКА. Ясно и категорично заяви, че не иска да учи в чужбина, защото не намира смисъл да изгражда контакти в държава, в която не планира да работи и живее. Да, светът вече е малък и всички ние работим с безброй националности, характери и култури. Наясно е, че не е роден за програмист или физик, но пък има невероятен поглед върху голямата картина, предприемаческо мислене, супер комбинативен мозък и услужлива памет. И остана категоричен, че първи избор е България и Американският университет в Благоевград. През последната година бях нащрек за евентуална промяна. Отчитайки, че човекът на новото време сменя средно 7-12 работни позиции и 5-8 професии в живота си, а какво остава за младежа в XII клас. Разбира се, имаме няколко „резервни“ варианта, но за него те са компромисни. Благословени са родителите, чиито деца са така наясно още от X клас.

Ученето в университет предоставя на младите хора множество възможности, но и редица проблеми. Наред с академичното обучение, студентите трябва да се научат да управляват ежедневния си живот, което често включва приспособяване към нов град или държава, развиване на нови взаимоотношения и приятелства, управление на нови отговорности като финанси и бюджети, избор на специализация и кариерна ориентация.  Образованието се превръща в нещо повече от набор от изолирани семестри; то се превръща в непрекъснато пътуване и учене през целия живот, като очакванията се простират във всички аспекти на това пътуване, а ролята на преподавателите е ключова – от образование, до създаване на възпитаници, чрез подкрепа и менторство, с грижа за благополучие и пълноценно включване в общността.

За много младежи този период се оказва разумен преход с напътствията и помощта на семейството и приятелите. От друга страна, възможно е някои студенти да нямат такава подкрепа и те често се възползват от подкрепата на университета, за да повишат себепознанието си, увереността си, да развият устойчивост и умения за справяне, да изберат правилната кариера, съобразена с техните амбиции, заложби и таланти.

Какво ще стане – не знаем. Има план, има действия, има информация, а информацията е сила. Това, което знам е, че моята роля като родител е да напътствам и подкрепям, да съветвам и да проучвам, но и да се вслушвам в неговия вътрешен глас (защото той знае по-добре от мен), да го оставя да направи собствените си избори, за които той самият ще носи отговорност. И да обичам. Майките са за това.