От 2001 г., когато започнах да ходя на сауна по протокол, сауната се превърна в едно много специално място за мен. Преди няколко дни отново се замислих за това колко години вече сауната ми носи не само физически и здравословни, но и психологически и емоционални ползи.
Преди 20 години посещенията в сауна бяха донякъде по задължение, свързани с тениса, влизаш, излизаш, без правила и без условия – който колкото издържи, важното е да се поти.
През 2001 г. обаче започнаха моите две години учебен живот в Австрия, и то не която и да е част на Австрия, а в алпийски ски курорт. Посещенията в сауната се превърнаха в мое ежедневие, в запълване на времето след класовете, когато ски сезонът не беше активен, в място за мисли, размисли и тишина. И неизбежно започнах да попивам културата. Освен протокола, че се влиза в сауната без бански, защото се счита, че каквато и да е материя пречи на процеса на прочистване и обдишване, че се влиза точно 3 пъти за по точно 15 минути, че започне ли специалната процедура за пара, влага и горещ въздух, никой не излиза, дори и да усеща сякаш сетния си дъх.
И до днес сауната е моето място. Обожавам да отида сама или с някой, с когото да си мълчим. Топлината, тишината, липсата на връзка с друго, освен с пулса, сърцето ми и с горещия въздух, създават едно особено състояние. Състояние на центриране, заземяване, разчистване на главата и подредба на мозъчния гардероб. В рамките на тези 3х15мин, с почивките между тях, чувам мислите си и си намирам баланса, издишвам си въздуха и се снабдявам с нов, изпотявам лошото и си тръгвам с чиста кожа и чиста мисъл.
Кое е вашето място, на което чувате мислите си и подреждате своя мозъчен гардероб?