Ах, че обичам септември! Не само защото е моят месец, не само защото през него имаме 3 седмици лято и 1 седмица есен, не само защото слънцето е меко, морето топло, а планината шарена, а и защото се усеща като една приятна и чакана сиеста.
Август наистина е следобедът на годината, както пише Георги Господинов, но какво е един следобед без своята сиеста.
Септември е преходен период, който обхваща жизнеността на сутринта, представена от пролетта и лятото, и спокойствието на вечерта, символизирано от есента и зимата. Точно както следобедът е време, когато суматохата на сутринта е намаляла, но спокойствието на вечерта все още не е настъпило, септември служи като мост между настроението на лятото и интроспекцията на есента.
Следобедът има мекото сияние от слънцето, което прави всичко да изглежда по-управляемо; тогава я няма пронизващата пладнешка светлина, но не е и все още времето на намаляващия здрач. По подобен начин септември носи със себе си омекотяване – заглушаване на силната лятна жега, но същевременно мека топлина, която предпазва от есенния хлад. Това е време, когато децата се връщат на училище, заредени със спомените и уроците от лятото, готови да се изправят пред образователните трудности, които предстоят. За земята това е време на жътва, когато семената, засети през пролетта и подхранвани през лятото, дават плод.
Следобедната почивка или siesta за Средиземноморието, има множество ползи, както психологически, така и физически. Това е време за презареждане и обновяване, кратка почивка, която може да подобри настроението, да подобри производителността и дори да укрепи здравето. Септември служи като естествена точка за размисъл и освежаване през календарната година. Плановете и проектите, започнати с оптимизъм през януари, са имали времето да се разгърнат и сега можем да направим равносметка, подобно на следобедна пауза, за да обмислим сутрешните задачи и да планираме вечерта.
Точно както следобедната почивка ни подготвя за оставащите задачи от деня, позволявайки ни да се захванем с тях с нова енергия и фокус, септември ни подготвя за последното тримесечие на годината. Това е покана да забавим темпото и да съберем мислите си, да оценим победите и да се поучим от несполуките, да презаредим умовете и духа си за предизвикателствата и възможностите, които ни очакват през „вечерта“ на годината.
Така че независимо дали става въпрос за буквалната пауза на следобедната почивка или метафоричната пауза, която септември предлага в годишния цикъл, и двете служат като безценни прелюдии, предлагащи почивка, размисъл и обновление.