ТОЛЕРАНТНОСТ В КЛАСНАТА СТАЯ

ТОЛЕРАНТНОСТ В КЛАСНАТА СТАЯ

Доц. д-р Даниела Илиева

Преподавател във Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ)

Изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“

„Състраданието и толерантността не са знак за слабост, а знак за сила.“ Далай Лама

Българите сме известни в Европа като слаботолерантна нация. Не защото сме лоши хора. Вярвам, че основната причина е липсата на нарочно възпитание в тази посока, както и заради липса на специфични образователни политики не сега, днес, а в продължение на годините на прехода.

Поради естеството на изданието и наложителния академичен стил на публикацията, не можем да си позволим да цитираме често използвани като обидни от малки и големи думи и наречия. Но всички можем да се сетим за множество такива, част от нашето ежедневие – думи от улицата, в градския транспорт, в училищни коридори и стаи, на площадки, а дори и на престижни работни места. Думи, отхвърлящи различния или различната. Независимо дали различието е породено от цвят на кожата, религиозна, икономическа, сексуална или друга принадлежност, от физическа или умствена невъзможност, от агресия, безсилие или страх.

Това са ситуациите, които ни правят лоши, невъзпитани, нетолерантни и следователно – в значителна степен, неготови за това „утре“, което е на различните. Отчитаме балканския темперамент, богатството на речника и културата ни, както и генерално по-слабата формалност на всички отношения.

Едва през последните години, с нарастващата вълна от мигранти, със „смаляването“ на света и увеличаването на мобилността на хората, в българската образователна система се заговори по-настоятелно за толерантност и уважение към различията. Има проекти, програми и организации от неправителствения сектор, които работят усилено за изграждането на култура на толерантност.

Като преподаватели ние поемаме отговорността нашите ученици, студенти или възпитаници да са подготвени да живеят и работят в разнообразна среда и да имат умения да си сътрудничат с други, които имат различна перспектива, различна визия или гледна точка. Когато включим различни гледни точки в собственото си преподаване и предлагаме на ученици и студенти нови начини да гледат на дадена дисциплина, ние ги подготвяме за разнообразната житейска и работна среда.

Според Надие Карагьозова толерантността и емпатията са важен фактор за социализацията и успешното интегриране на личността в многообразието. Изграждането на взаимоотношения, които се градят на основата на сътрудничество, взаимно разбиране и готовност за приемане на другите с техните възгледи, привички, нрави и особености с уважение, любов и човещина е задължителен образователен елемент.[1]

Многообразието може да се дефинира по различни начини в зависимост от контекста. Когато става въпрос за класната стая, разбираме многообразието като разбиране, че всеки ученик носи уникални преживявания, силни страни и идеи в класната стая. Тези различия могат да са на база раса, етническа принадлежност, сексуална ориентация, пол, социално-икономически статус, възраст, способности, религиозни или политически убеждения или други, различни идеологии. Разнообразието е изследването и включването на тези различия, за да се обогати учебният процес в класните стаи.[2]

На 16 ноември 1996 година на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността, по силата на която понятието е дефинирано по следния начин: „толерантност“ означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Толерантността е хармония в многообразието.

Толерантността представлява ценностно отношение на човек към хората, изразяващо се в признаване, приемане и разбиране на хора от различни култури и проява на търпимост към чуждо мнение, вярвания, поведение, желания, интереси и цели. Или приемане на другите такива, каквито са.

Българският тълковен речник определя толерантността като „търпимост към чуждото мнение“, други речници като „готовността да се приемат чувства, навици или вярвания, които са различни от нашите собствени“.

Фиг.1 Значение на толерантност

Източник: авторово изображение

М. Хаджолян разглежда толерантността като морална категория, която се включва също и в правната система като норма на поведение в определени обществени отношения. На българска основа също можем да изразим понятието с “търпимост”. Тя e една от ценностите на съвременния живот на хората, спомага за тяхното единение, укрепва гражданското общество. Толерантността има и изявено значение за постигане разбирателство и приятелство между народите.

Според автора, толерантността се откроява в различни форми: национална, верска, расова, сексуална, идеологическа, културна и др. В основата им стои готовността:

  • да се приемат като неизбежни и естествени различията между отделните индивиди, които някои автори обединяват с названието “другостта на човека”, а М.Гюлен ги определя като “приемане на всички хора в положението, в което се намират” .
  • различията да се оценяват като своеобразни качествени характеристики на личността, които носят положителен заряд и обогатяват човешкия вид;
  • в международен план, различията да се разглеждат като израз на културна идентичност на народите, постигната в хода на тяхното историческо развитие;
  • да се укрепва убеждението, че различията, даже в най- уязвимите им форми, не са предварително възприета и непреодолима пречка за постигане на човешко съгласие.[3]

Образованието играе ключова роля в подготовката на обществото за толерантност и уважение към различията.

Независим доклад на Европейската комисия разглежда най-релевантните европейски и международни изследвания по тези въпроси, като обобщава съществуващите знания и извежда изводи и поуки. Според доклада, уважението към другите може да бъде научено. От ранна възраст е необходимо да се коригират погрешните схващания и да се предоставят възможности за истински междукултурни преживявания. Училищните политики, които насърчават етническото смесване, създават условия за междуетническо сътрудничество и насърчаване на толерантността. Обаче простото физическо обединяване на млади хора от различни среди не е достатъчно, за да се намалят предразсъдъците и да се развият положителни междукултурни отношения. Училищата трябва да създадат условия за всички деца и училищен персонал да развият своята междукултурна компетентност. Целевата обучителна група не са само учениците, а и самите учители. Учителите се нуждаят от обучение как да подхождат към многообразието. И това не се отнася само до междукултурната компетентност на учителите, а също така до умения за работа с ученици от инвалидна група или с някаква степен на увреждания.  

Начинът, по който функционира едно училище, създава разлика. По-специално, цялостни училищни подходи и училища със силни и динамични връзки с местната общност, имат по-голям потенциал за насърчаване на сближаването. Те създават устойчива положителна атмосфера в училище, както и по-силно чувство за принадлежност.

Различни изследвания изтъкват ползата от извънкласните дейности и статистически доказват, че същите могат да насърчат толерантността и разбирането. Следучилищните дейности могат да помогнат за надграждане върху обучението в клас и могат да допринесат за създаването на динамично и приобщаващо училище. Подходи, които насърчават социалната и емоционална учебна материя, образователни подходи, улесняващи социалното и емоционално развитие на обучаваните, са показани като мощни инструменти за насърчаване на междуетническата толерантност и зачитане на многообразието.

Не само училищната среда, но и ефективното лидерство и управление са от съществено значение. Личният ангажимент на училищните ръководители и други членове на екипите за управление на училища със среда на многообразие е от решаващо значение за развитието на уважението към многообразието сред учениците и подобряването на тяхната междукултурна компетентност.

Образованието е споделена отговорност между училищата и другите заинтересовани страни. Партньорствата между училища, общности, и родители помагат за по-доброто свързване с местните нужди. Те също така увеличават взаимното разбиране и доверие между училищния персонал и общността, както и признаването на активите и експертния опит на различни заинтересовани страни. Училищата могат да се възползват от know-how[4] от трети сектор. В България вече има много местни и международни неправителствени организации  със специфичен опит в тази област, които могат да подобрят експертния опит в училищата, но не се използват достатъчно нито във формалното, нито в неформалното образование.

Училищните програми трябва да включват по-доброто разнообразие. На децата на малцинствата често им е трудно да се идентифицират и да се ангажират с процеса на обучение и съдържанието на монокултурна учебна програма. Разглеждането на религиозни, етнически и други форми на многообразие е критичен аспект на образованието. Културно чувствителните подходи могат да бъдат ефективни за насърчаване на приобщаването. Понастоящем сред страните от ЕС има значим провал да посрещнат адекватно това предизвикателство.

Образованието на майчин език има дълбоко въздействие върху чувството за идентичност и благополучие на човек. Но също така, ефективните форми на двуезично и многоезично образование са от полза както за мнозинството, така и за малцинствата, но рядко се срещат в Европа.

Социалните медии представляват както заплаха, така и възможност. Кибер тормозът представлява нарастваща опасност за младите хора в днешните класни стаи, както и възможността в дадена социална платформа да се излагат екстремистки идеи и омразна реч. Новите медийни продукти обаче също показват потенциал за насърчаване на толерантността и насърчаване на уважението към многообразието.

Необходими са повече изследвания и данни относно това, което работи за преодоляване на нетолерантността и насърчаване на зачитането на многообразието. Въпреки че има някои доказателства, които показват какво действа при борбата с нетолерантността и насърчаването на многообразието, повечето доказателства остават анекдотични.[5]

През 2010г. Британският съвет[6] публикува за първи път Насоки за приобщаване и многообразие в училищата. След това насоките се преиздават отново и отново, но в същината си остават базирани на девет основни елемента. Обобщено представяме някои от тях тук, а целият материал е наличен в интернет източниците. Според насоките, в училищната среда, и учителският състав, и учениците, трябва да се научат да оценяват различията между култури, религии и сексуална ориентация в училищната общност, зачитайки дори и тези, които са неприсъщи за ценностната система на самия индивид. Младите хора трябва да имат правото на собствен глас и мнение, които да бъдат чути и зачитани. В училищната програма трябва да бъде предоставена възможност за ограмотяване по отношение на междукултурните различия. Училищата трябва да обучават личността цялостно – академично, емоционално, физически и морално, за да се достигне максимално развитие на потенциала на личността. Училищата трябва да предоставят нови образователни и обучителни методи, ментори и програми за подкрепа и интеграция.[7]

Изразявайки искрена надежда, че читателят ще възприеме идеите, заложени в статията, по-долу предлагам източници на информация и материали, които носят полезност в образователния процес, за който сме отговорни ние – преподавателите.

  • Компас (Compass)[8] е ръководство за обучение по правата на човека за млади хора, разработено от Дирекцията за младежта и спорта към Съвета на Европа по случай 50-годишнината от създаването на Европейската конвенция за правата на човека.
  • Компасито (Compasito)[9] представлява опростена версия на Compass, публикувана от Съвета на Европа, и – както подсказва заглавието – представлява наръчник за образование за правата на човека за деца. Compasito основно е предназначен за преподаватели и обучители, работещи с деца, техните учители, възпитатели и родители. Той е полезен за всички, които се интересуват от обучението за човешки права, предназначено за деца и които търсят практически инструменти за обсъждане на ценности и социални въпроси с деца. Дейностите са разработени за аудитория от деца на възраст между 6 и 13 години.
  • Priobshti.se[10] е българска платформа, на която могат да бъдат намерени много полезни материали за всички участници в общуването с толерантност и разбиране.
  • Tolerance through education[11] е подробен доклад-наръчник на Joint Research Center на Европейската комисия. Докладът се фокусира върху изграждане на толеранс към етнически и расови малцинства.
  • Teaching Tolerance[12] е платформа, на която, освен че могат да бъдат намерени много полезни статии и готови уроци, има и полезни безплатни материали за принтиране, както и възможности за финансиране[13] за учители, училища и програми, работещи в посока на създаване на култура на толерантност.

В заключение нека се позовем на една извадка от Библията, която ни учи, че любовта е основното качество, което ни помага да сме по–толерантни и да приемаме другите, независимо от техните несъвършенства и особености.



Статията на Доц. д-р Даниела Илиева е публикувана в списание:
„Предучилищно & училищно образование: управление – възпитание – обучение“ , в рубрика „Модерният учител е в час“. Рубриката има за цел да представи модерни, различни и иновативни подходи за общуване, модели за познание за човешките отношения и развитие, бързи и ефективни техники за преодоляване на поколенчески и други различия.


[1] https://priobshti.se/article/ot-specialisti/empatiya-i-tolerantnost-nadie-karagozova

[2] Пак там

[3] https://ejournal.vfu.bg/en/pdfs/Masis_Hadjolyan_Tolerantnostta.pdf

[4] От англ.ез. – натрупано познание, умения, подходи

[5] EDUCATION POLICIES AND PRACTICES TO FOSTER TOLERANCE, RESPECT FOR DIVERSITY AND CIVIC RESPONSIBILITY IN CHILDREN AND YOUNG PEOPLE IN THE EU, Executive Summary Report, 2016; Достъпно на: http://publications.europa.eu/resource/cellar/ee14cd84-ffa7-11e5-b713-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1http://publications.europa.eu/resource/cellar/ee14cd84-ffa7-11e5-b713-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1

[6] British Council

[7] https://www.britishcouncil.es/sites/default/files/british-council-guidelines-for-inclusion-and-diversity-in-schools.pdf

[8] https://www.coe.int/bg/web/compass

[9] http://coiduem.mon.bg/wp-content/uploads/2018/06/kompasito_bg.pdf

[10] https://priobshti.se/tags/tolerantnost

[11] https://crell.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/files/JRC96514_CRELL_External_study_report_tolerance_education.pdf

[12] https://www.tolerance.org/

[13] https://www.tolerance.org/educator-grants