„Не исках много. Само свобода,
в която да съм цялата обичане.
Един човек, с когото да мълча.
И тази тишина да казва всичко.“
Мира Дойчинова
Ние българите хем сме едни такива горделиви и с балканско его, хем имаме силна нужда от разтърсващо осъзнаване. Осъзнаване не само за значимостта на 3ти март като ден на Освобождението на България, а осъзнаване какво имаме и колко е прекрасно!
С тениса обиколих света, с учението ми в Австрия и Испания допълних познанията си за култури и начин на живот, а след това с многобройните служебни пътувания и партньорства затвърдих убеждението си да съм тук и да съм щастлива с това решение.
Защото не е достатъчно да вземеш решение, а да си щастлив с него.
Не е достатъчно да си свободен, ако не изживяваш свободата.
А ние, българите, имаме свободата на четири ясно изразени сезона, на шест фолклорно-музикални области, на ски, спа, морски и езерни курорти, на гори и мъхове, на планини и долини, на домати, които нямат вкус на краставици и на най-красивите ябълки на земята! И най-красивите жени може би…
Имаме свободата на танца, на жаравата, на музиката от опера до попфолк, на достъпните ресторанти и на многопластови етноси и култури. Имаме си баба Яга и баба Марта, Левски и Ботев, Вазов и Яворов!
На децата ми е забранено да изразяват каквито и да било оплаквания, свързани с България, защото България е и ще остане нашият избор и нашата свобода, нашето място и нашата любов. Когато си намерят друг избор, друга свобода, друго място и го заобичат, тогава може и да може.
На студентите ми казвам, че е недопустимо да хулят родината, защото самият избор да останат да учат тук, ги задължава да уважават избора си и да се приемат като агентите на промяната, която желаят.
Не сме перфектни като нация, много има какво да се желае от България, но нека отдадем почит на 3ти март за свободата, която ни е дадена. И нека я оценим още по-силно!
Честит празник, обичащи България българи!