Cблъсъкът на поколенията

 Cблъсъкът на поколенията

„А едно време, ако знаете какво беше…“

Доколко имаме право днес да реферираме към „едно време“ и доколко ние, които познаваме „едно време“, имаме право да търсим уважение към него, е въпрос, който занимава много хора – родители, учители, бизнес и академия, млади и стари. Светът се променя, а с него и поколенията.

Днес в класната стая имаме среща на разнообразие от поколения. Учителите могат да бъдат от поколение Z (млади, току що завършили образованието си) до поколението на бейби бумърите (учители в пред пенсионна възраст). Децата в ученическа възраст са основно представители на поколението Z и поколението Алфа. В такава среда, учителите са тези, които носят отговорността за разбирането и намирането на пресечната точка; тези, които полагат основите на моста между „едно време“ и „днешно време“, които понякога могат да се усещат като две или повече различни вселени.

Наивна генерализация би било рамкирането на всички представители от една поколенческа група в единен типаж. В няколко предишни публикации в рубриката „Модерният учител е в час“, нееднократно беше подчертавана важността на различията и фактът, че всеки човек има негов/ неин модел на света, основан на личните ценности, минало, опит, среда на растеж и съзряване, мислене, убеждения, и др.

За едно поколение се считат всички хора, родени и живеещи по едно и също време, разглеждани колективно.[1] Според друго определение, поколение е определена група, съществуваща в определен момент.[2] Томов влага смисъл в поколение (поколенческа личност) като съвкупност от хора в близка възраст и жизнен етап, които споделят обща история, повлияни от конкретни ценности и идеи, живели в конкретни обществени условия и събития.[3]

В миналото, анализът на поколенията се е свеждал до групирането им в две десетилетия. Днес това не е възможно поради динамиката на живота, бързо променящите се технологии, актуализирането професиите и уменията, и др. Съвремието налага поколенията да бъдат обединени в десет или по-малко години, за да може да се отразят поведенческите модели и вярвания, характеризиращи конкретната генерация. Таблицата по-долу показва валидните за западната култура разделения на поколенията, обособени на база значими културни, политически, икономически и исторически фактори.  

Табл.1. Различните поколения (валидни за западната култура)

Поколение Начало Край Възрастов диапазон
Изгубеното поколение (The Lost Generation) 1890 1915 105 – 130
Междинното поколение (The Interbellum Generation) 1901 1913 107 – 119
Великото поколение (The Greatest Generation) 1910 1924 96 – 110
Тихото поколение (The Silent Generation) 1925 1945 75 – 95
Бейби бумър поколение (Baby Boomer Generation) 1946 1964 56 – 74
Поколение Х (Generation X) 1965 1979 41 – 55
Поколение между Х и Милениали (Xennials*) 1975 1985 35 – 45
Милениали (Поколение Y, следващото поколение) (Millennials Generation Y, Gen Next) 1980 1994 26 – 40
i-Поколение/ Поколение Z (iGen/ Gen Z) 1995 2012 8 – 25
Поколение Алфа (Gen Alpha) 2013 2025 1 – 7

*Xennials няма превод на български

В своята публикация „Различия между поколенията и техни проекции върху процеса на учене“[4], Пенчева констатира, че общите исторически събития, доминиращи ценности, ролевите модели и споделените норми на поведение, икономическите и културните условия на средата формират специфични черти, които събирателно се разглеждат като поколенческа личност. Тези черти са социални, характерни за болшинството от представителите на съответното поколение, проявяват се основно в групова среда и при взаимодействие с други хора. Тъй като тези характеристики не са строго персонални, интензитетът на проявление на поколенческите характерни черти варира при различните индивиди в рамките на една генерация. Следователно, не е правилно всички хора от една поколенческа група да бъдат поставяни под общ знаменател, но би могло да се твърди, че средата и времето предпоставят за идентични проявления.

От комуникационна гледна точка, как поколенията да съжителстват мирно и да общуват успешно помежду си в образователна, бизнес и социална среда, е предизвикателство, валидно за всички. Интерес на настоящата статия е общуването между поколенията в класната стая. По-конкретно – как учителят – представител на няколко поколения, да „достигне“ до ученикът от поколение Z и Алфа. Да си добър учител, отличен педагог и специалист в областта си на преподаване, вече не е достатъчно. Към „пакетът“ от компетенции и задължителните изисквания към съвременния учител, спадат познанието и умението за разбиране на поколенията, които са и които идват. В своя статия Вяра Гюрова твърди, че поради динамично развиващите се и променящи се свят и живот през новото столетие (и хилядолетие), се налага от най-ранна възраст децата да започват да усвояват много и разнообразни „грамотности” (или по-скоро компетентности или култури) – екологическа, кибернетична, здравна, глобална и интеркултурна, социална и емоционална, медийна, финансова и културологична (последната е свързана с изкуствата, културните произведения, ценности и с творчество).[5] Докато концепцията за едно поколение има различни интерпретации в рамките на научната общност, учените са съгласни, че вярванията, нагласите и спомените от юношеството осигуряват обектив, през който се филтрират преживяванията на възрастните. Значимата роля на учителя в този период от съзряването на ученика, налага изискването за това цялостно ново познание, което носи ползи за всички участници в процеса.

Учителите, представители на бейби бум поколението, са традиционно по-консервативни. Те са започнали да преподават във времена, в които учителската професия е имала съвсем различен имидж, стойност и признание в обществото. Нормите, правилата и структурата на преподаване за тези педагози са основани на традиции и определена ценностна система, които са съвсем различни от това, което е модерно, приложимо и актуално сега.

Учителите от поколение X са склонни да проявяват повече отдаденост на концепцията за учене през целия живот и имат по-добра способност да се адаптират към новите условия. Те са готови да си сътрудничат с другите и да приемат и прилагат съвети от администратори или други учители. Учителите от това поколение отдават много по-голямо значение на щастието в класната стая. С приближаването към съвремието, етичните норми и формалността намаляват. Учителят започва да скъсява дистанцията не само с ученика, но и с администрацията и ръководството. Учителят от поколение Х търси повече възможности за развитие и осъзнава по-силно важността на уменията за адаптация.

Типично за следващото поколение учители – поколение Y, е значително по-големият им комфорт с технологиите. Те често са наричани учителите на утрешния ден. В професионален план те са креативни, иновативни и самоуверени. Обичат да споделят наученото чрез сътрудничество в малки групи. Учителят от това поколение става все повече приятел или ментор за ученика, не само заради по-малката възрастова разлика, а основно заради сходството в ценностната система и в желанието да се направи положителна промяна в класната стая и в света като цяло. Въпреки, че представителите на това поколение срещат нова професионална реалност, те прегръщат промяната.

Като първо основатели, милениалите имат склонност да опитват нови неща. Незабавният достъп и бързите отговори са норма. Конвенционалните граници се размиват като се движат безпроблемно между реални, виртуални и хибридни светове.

Докато по-възрастните учители са склонни да се противопоставят на промяната, по-младите учители се ръководят от това. Поколението на бейби бумърите държат да бъдат монологично слушани, а милениалите търсят двустранно изслушване. Друга значима поколенческа разлика, валидна не само за работата в класна стая, е максимата на поколението бейби бум: „Живея, за да работя”. Милениал представителите работят, за да живеят и не обвързват броя работни часове с ефективността.

Една от най-интересните разлики между поколение Z и предшестващите, е техният праволинеен характер. Нивата на употребата на наркотици, консумацията на алкохол, тютюнопушенето и бременността в юношеска възраст са най-ниските от десетилетия. Поколение Z никога не е трябвало да чака да наеме филм или да научи нещо по дадена тема; всичко се случва онлайн, веднага и това ги характеризира като нетърпеливи. За тях е нормално да не чакат. Пораснали по време на раждането на алгоритмите и социалните мрежи, представителите на това поколение са свикнали с персонализирана емисия от информация, забавления, предложения и искания въз основа на индивидуални предпочитания. За тях е повече от нормално да живеят социалния си живот онлайн. Поколение Z се чувства най-удобно в онлайн средата на социалните медии. За повечето предходни поколения, социалните мрежи са разсейване, докато за поколение Z те са неразделна част от социалното поведение. Предпочитание се отдава на онлайн четенето пред четенето на хартия; на видео съобщенията пред писмените.[6]

Учителят от това поколение лесно намира общ език с учениците си, защото общуването онлайн е норма, преподаването чрез технологии е дори задължително, а скъсената дистанция в и извън класната стая е възприета и от двете страни – учители и ученици.

Най-новото поколение – поколение Алфа, е вече тук, но в момента все още не се усеща голямото му влияние, въпреки приблизително 2,5 милиона, които се раждат в световен мащаб всяка седмица, тъй като те още не са навършили тийнейджърските си години.  Интересни факти са, че те са първото поколение, родено изцяло в рамките на 21 век, имат най-възрастните родители от които и да е други деца преди тях, очаква се да са най-дълго живеещите и най-богатите.  И точно както двете поколения преди тях, това поколение ще израства в един онлайн, изпълнен с електроника и социални мрежи свят.  Очаква се също така да продължат да следват „същото влечение към мултикултурализма и дори по-нататъшното разпадане на половите норми“, според статия от Digiday от октомври 2018г.[7]

Много от тези деца са имали екран в ръцете си преди да могат да говорят и първите им „бавачки“ са били устройствата. За тях боравенето с екран е по-естествено от хартията. Мненията за ползите и вредите вследствие на ранното излагане на устройства са противоречиви и варират от забавяне на речевото и възпрепятстване на социалното развитие до изграждане на умения за координация и усъвършенстване на бързите реакции.[8]

Учебните програми ще трябва да претърпят значителна промяна, за да посрещнат нуждите на поколение Алфа. Поколението Алфа ще търси стойност и ще иска да прави неща, които имат значение. Тези ученици ще имат предприемаческа идентичност и ще трябва да бъдат подкрепени в зараждането на техните идеи.

Очакванията са, че ще търсят оценка на ценността на приноса си и ще искат да избират сами какво и как да учат. Правото на избор има голямо значение за съвременните учащи се.

Поколение Алфа ще иска персонализирано обучение. Учителите ще бъдат фасилитатори, които съвместно с ученика установят учебните цели и разработват план за сътрудничество с учениците, за да постигнат тези цели. Смисълът на „преподаване“ и „учене“ ще се сменят тотално.

Това, което вече се забелязва като наследство и от предходните поколения е важността на съдържанието, но и още по-голямата важност на контекста. Съдържание и знание са все по-достъпни навсякъде, но ключов елемент за поколение Алфа са уменията и какво да правят с наученото. Съвременните учащи искат да знаят ЗАЩО на своята работа, а не само КАКВО. Това кара учениците да се стремят към постигането на автентични цели, които са смислени и ангажиращи за тях самите.

Поколението Алфа ще става все по-цифрово. Те ще се нуждаят от изрични инструкции за работа с другите: социални умения като споделяне, групово мислене, задаване и отговаряне на смислени въпроси, съпричастност и т.н., ще бъдат дефицитни.

Поколение Алфа ще бъде най-грамотното по отношение на технологиите поколение в историята на човечеството. Но самата технология няма значение, а по-важно е това, което тези ученици ще направят с технологията, за да създават ценни продукти, да откриват информация, да си сътрудничат, да дават и получават обратна връзка и да насърчават иновациите. Поколението Алфа няма да се интересува от степени, ранглисти и традиционни практики за класиране. Те няма да се интересуват от авторитарни структури, които съществуват, само защото така е било винаги. Те ще оспорват дългогодишните традиции и ще търсят нови форми да демонстрират не само това, което са научили, но и КАК са го научили. Те няма да се интересуват от стандартизация и сравнение с други, а по-скоро ще искат да бъдат чираци, които търсят овладяване на майсторство чрез разговори, проби и грешки, обратна връзка и цикли на растеж, в които не съществува понятието провал.

За да посрещне и задържи това поколение, училищната среда трябва да стане по-гъвкава и да преразгледа традиционните представи за домашна работа, училищните графици и използването на физическото пространство в училищата.

В заключение може да се каже, че съвременният учител има решаваща роля и значение за образованието на това следващо поколение, ако искаме те да израснат като съвестни и комуникативни глобални граждани. Но самият учител има на първо място отговорността да се подготви, ако иска да бъде учителят на бъдещето.


[1] Oxford Dictionary, https://www.oxfordlearnersdictionaries.com/, достъпно на 26.02.2020

[2] Macmillan Dictionary, https://www.macmillandictionary.com/dictionary/british/generation, достъпно на 26.02.2020

[3] Томов Т. Управление на различията. Поколенията и тяхната мотивация на работното място. Издателски комплекс „Труд и право”, http://www.trudipravo.bg/

[4] Пенчева, Миглена. Различия между поколенията и техни проекции върху процеса на учене. Научни трудове на Русенски университет. 2016, том 55, серия 5.1

[5] Гюрова, В., Защо само педагогическа компетентност не е достатъчна за учителя на 21 век?, ДИПКУ Стара Загора, бр.3/ 2018г.

[6] Preville, P., How to Teach Generation Z in the Classroom, Trends in Higher Education, 2018

[7] Liffreing, I., Forget millennials, Gen Alpha is here (mostly), 2018, www.digiday.com

[8] Vargason, D., Meet Generation Alpha: 3 Things Educators Should Know, 2017, www.nwea.org

Статията е част от авторовата рубриката

на доц. д-р Даниела Илиева „Модерният учител е в час“ за брой 3 на списаниe
Предучилищно & училищно образование (май-юни 2020 г.)