Бях на 19 години, когато за първи път нумерологията ми помогна да си обясня нещо. Спомням си, че се чудех защо на мен, предвидимата Даниела, родена в надеждната зодия Дева ми се случва да се влюбя в женен мъж и то чужденец. И той се влюби. И почти се взехме. Но какво и защо ми се случи или не ми се случи тогава, успя да ми обясни само нумерологията на Питагор. Моя приятелка имаше една малка, почти апокрифна книжка, в която бяха описани най-важните аспекти на нумерологичната карта, житейският път, личните нумерологични години от 9-годишния цикъл, на който тази нумерология разделя живота. Разменяхме и преснимахме тази книжка безброй много пъти, научихме се да смятаме и да боравим по-добре с цифрите от всеки един час по математика в училище или университетски курс по корпоративни финанси.
От тогава, неведнъж нумерологията е била моят мост между обяснимото и необяснимото, между разума и емоциите, между видимото и невидимото. Може би и мост между материалния свят на кариерата, амбициите, битовизмът и ежедневието тук на Земята и светът на звездите, които виждаме само нощем, но знаем, че са там, светът на миналото и науката, които знаем, че са там, но не можем да докоснем.
За себе си знам, че имам нужда от този мост.
21 години по-късно, след бакалавърска, магистърска и докторска степен, след редица допълнителни образования, титли и безброй сертификати, аз съм освен всичко друго, и почти „гледачка“ – експерт нумероложка. Приятели ми звънят да попитат за някой или за себе си, смятам дати за брак и годеж, но най-често ме търсят да сметна кога да се родят бебетата, на които им е даден избор от дати. Наред с пожеланията за рожден ден, близките ми си очакват и информация за нумерологичната година, в която влизат, какво е типично за нея, на какво да наблегнат и какво да очакват.
Едновременно с трупането на знания и умения по мениджмънт, развивах и знанията си по нумерология. Изчела съм почти толкова за числата и тяхното значение, колкото и за лидерски и мотивационни теории. Какво се крие зад равния брой единици и двойки, какво символизира осмицата, колко деветки означават стар дух, къде се „виждат“ браковете и в кой нумерологичен ред се показват разделите – от интересно по-интересно.
Символиката на цифрите се открива като постановка и в астрологията. Още като тийнейджърка четях Линда Гудман „Знаците на любовта“ (кой не е?) и много исках да надникна в бъдещето (кой не иска?). Но…
Que sera sera, whatever will be, will be,
The future’s not ours, Que sera sera…[1]
Ако нумерологията разглежда по еднакъв начин всички родени на една дата, то астрологията прави много по-точен профил и прогнози, зачитайки точния час и място на раждане. Имам си като ценен подарък небесната карта в момента и мястото на моето раждане.
Астрологията ни учи на много, помага ни да се поучим от миналото и да надникнем в бъдещето. Да, само с надеждата, че ще го отгатнем или че ще сме поне малко по-подготвени. Моето учение в тази посока продължава. Продължавам да изучавам значението на домовете и цикличността на планетите, да търся общото и различното там горе, за да се науча да виждам и чувам важното и да неглижирам маловажното тук долу.
Луната се превърна в моя важна приятелка. Лунните цикли са най-честите цикли, които ние, земляните, преживяваме. Десетки, може би стотици хора около мен, започнаха да се вълнуват от новолунията, пълнолунията, да следят дните за писане на желания, за сила и важни възнамерявания. Същите тези стотици хора се научиха да НЕ използват „НЕ“ в изказа си. Защото какво не искаме не ни приближава по никакъв начин към това, което искаме. Научихме се заедно как да формулираме желанията си по новолуния сякаш вече са се сбъднали. Научихме се да използваме енергийните прозорци на благоприятен Юпитер и да избягваме Луната без път.
Изграждането на моя собствен мост на разбиране продължи с потапянето ми в света на невро-лингвистично програмиране, а от там и в дълбоките тайнства на хипнотерапията. Там и тогава започнах да внимавам с мислите и думите още повече и да искам от Вселената по правилен начин. Там и тогава започнах да разбирам и да търся връзката съзнание – подсъзнание. Без тази връзка, човек не е цял, не е себе си. Душа, ум и тяло не са едно и нищо не е както трябва. Или поне не за дълго.
Годините след това ме водиха по още стъпала надолу към душата и нагоре към звездите. Защото всичко се преплита и всичко води до едно – по-добро разбиране на този свят и на ролята ни в него.
Когато тръгнеш по този път, срещаш много съмишленици – хора като теб – будни, търсещи отговори дори на непоставени въпроси, отворени за невидимото, любопитни за непонятното, ходещи и дори дишащи по друг начин. Често неразбрани, но смели дори в самотата по пътя си. Вече сме много.
Дори студентите ми, на които преподавам управление на човешки ресурси като доцент по мениджмънт, питат и търсят информация. Младите са много широко скроени и повече от любопитни. Имала съм дори малки групи любопитковци, които са оставали след часовете, за да научат значението на цифрите и кой е житейският им път.
През лятото на 2020 си подарих две обучителни програми – едната, доста скъпа, по изкуствен интелект в Масачузетския институт по технологии, а другата, струваща много малка сума, посветена на кабалистичното дърво на живота с един от най-любимите ми астролози и кабалисти – Гал Сасон. Научих изключително много и от двете програми. И двете, бидейки част от два свята, отново ми служат като мост на разбирането, което търся.
През последните седмици, освен че управлявам хора и процеси и водя лекциите си пред студенти от различни университети, търся пресечния смисъл на нумерология, астрология, кабалистичното познание, природните стихии, значението на сънищата и завихрянето на енергиите.
Не се събуждам всеки ден с астрологичната ми прогноза. Не чакам ретрограден Меркурий да премине преди да подпиша договори, не „проверявам“ хората около мен дали „стават“ според Питагор или къде им е Луната и асцендентът. Но за себе си си обяснявам кармичните уроци, кармичните срещи и кармичните любови. Знам, че един от тези мои кармични уроци е да търся и намирам баланса между материалното и духовното.
Знам, че всяка среща с всеки в живота ни е урок – някак да израснем, нещо да разберем, нещо да получим, нещо да дадем.
И всяка среща е важна, защото може
да е последна.
[1] Популярна песен на Дорис Дей.