Коктейлът не е място за наяждане, поне според добрия тон

Коктейлът не е място за наяждане, поне според добрия тон

Българският бизнес притежава ли необходимата култура и етикет на поведение?

Българинът притежава възпитание, което много нации нямат. Всеки един от нас до седмата си година е подлежал на възпитание от родителите, бабата, учители в детската градина, а в други нации това липсва. Там децата до седмата година са оставяни да изживяват пълната палитра на детството си. Така че ние имаме едно конкурентно предимство, което по-късно, с нарастване на възрастта и навлизане в бизнес сфера, за съжаление, се превръща в неувереност поради непознаване на конкретни правила. Всъщност българинът ги познава, но му липсва категоричната увереност, че така се прави. Предвид това, че живеем на Балканите, в България все още цари нуждата на хората да изпъкнат, което в бизнес етикета няма място. А темите табу, които не бива да се обсъждат при подобни срещи, са спорт, религии, политика, пари и семейство.

Златните правила при избор на бизнес облекло?

В бизнес облеклото трябва да сме по-обрани. По-семплият профил води до по-елегантен имидж и съответно до по-добро представяне. Най-важното е човек да бъде себе си. Защото, ако не си себе си и не си облечен с дрехите, които са удобни за теб, не можеш да излъчиш правилно комуникационно послание. Второ правило е да демонстрираме увереност и тук идва приказката, че „По дрехите посрещат, а по ума изпращат“. По-конкретно – има правила за трите цвята. В мъжкия корпоративен гардероб цветовете, които следва да се ползват, са: тъмносиньо, сиво и черно. В гардероба на българския мъж все още присъства кафявия цвят, който се счита за цвят на земеделието, а той няма място в корпоративната среда. Ризата с къс ръкав също намира широко приложение, но тя е абсолютно недопустима за бизнес атмосфера. Жените могат да играят повече с цветовете, но и там остава правилото за три цвята, т. е. едновременно не трябва да имаме върху нас повече от три цвята. Може да бъдат всякакви, въпросът е дрехите да бъдат едноцветни и да кореспондират на цялостния имидж на жената. Препоръчвам да се избягват шарени дрехи, защото в бизнес света те се набиват на очи и омръзват бързо. Ако присъстваш на дадено събитие с шарена дреха, снимките омръзват на окото. Тоест тази дреха вече е изтощена и ти повече не можеш да я облечеш, без да се набиеш отново на очи. Докато едноцветните дрехи позволяват да ги съчетаваме по различни начини и да ги използваме отново и отново. Друго правило е, че трябва да изпращаме посланието спрямо това, към което се стремим, а не позицията или положението, в което сме в момента. Тоест, нашето облекло, излъчване и стил трябва да отразяват нашите желания.

Посочете комичен пример с неподходящо облекло на бизнес среща?

Любимият ми пример е с коктейлното облекло. Коктейлът е много важно събитие за българския бизнес, който се случва много често. Основните грешки, които се допускат на коктейл при дамите, е дължината на полата. Коктейлът като събитие за създаване на контакти изисква от нас да бъдем свободни в движението си. На коктейл нито минижупът, нито дългата развяваща се пола или рокля имат място. Там трябва да бъдем обрани, стегнати, корпоративни, с прибрана пола или рокля до под коляното, с малка и удобна чанта, а не с голямата бизнес чанта, с която сме прекарали целия ден. Освен това коктейлът не е място за хранене. Когато искаме да осъществяваме контакти, единственото, което можем да си позволим, е в едната ни ръка да има чаша с напитка. Другата ни ръка трябва да е свободна за ръкуване, размяна на визитки и общуване. Когато се храним и се движим на коктейл с чинии, отрупани с храна, а другата ръка е заета с напитки, и се чудим къде да се позиционираме, то тогава ние абсолютно ограничаваме възможността да комуникираме и създаваме контакти, какъвто е смисълът на коктейлното събитие.

Посочете положителен и отрицателен пример с облеклото при политиците.

Мъжете могат да си позволят да ходят без вратовръзки, както често се случва, но това трябва да е с подходяща риза, на която яката не излиза извън реверите на сакото. Дрехата не по мярка е основна грешка. Шарени и многоцветни дрехи при дамите е другата грешка. Има едно правило при жените: едра жена – малка чанта, фина жена – голяма чанта, така че трябва да има кореспонденция и баланс. Моят апел към всички, които искат да изградят стойностен, личен имидж, е стремеж към баланс. Ако поставим едно едро бижу, то останалите трябва да са по-дребни. Ако сложим един забележителен аксесоар, то останалите неща трябва да са по-обрани. Ако ще показваме малка част от деколтето, тогава дължината на полата трябва да кореспондира. Основна грешка при мъжкото сако е, че мъжете си позволяват да разшиват фабрично зашитите външни джобове. Те никога не се разшиват, защото този джоб, когато бъде разшит, той предразполага да слагаме различни неща в него – ръцете, портфейл, визитки и др., които веднага развалят фасона на сакото. Мястото, където мъжете трябва да съхраняват личните си вещи, е вътрешния джоб на сакото.

Много мъже подражават на премиера Бойко Борисов, като ходят небръснати. Как се приема тази визия в политическите и бизнес среди?

Има мода при дебелите бради, но когато говорим за наболата брада, стига тя да отива на човека, стига да създава излъчване за поддържаност, а не на неугледност и нечистоплътност, тогава е абсолютно допустимо. Има мъже, на които много им отива такава леко набола брада, така че не мога да я заклеймя като анти- или проетикетна. Всичко зависи от личния имидж и послание, което мъжът иска да отправи. В днешни дни една от най-ценната валута е времето, и в този ред на мисли модата с наболата брада се обособи именно поради липсата на време.

Leave a Reply

Your email address will not be published.Required fields are marked *