Сам равно ли е на самотен?

Сам равно ли е на самотен?

Доколко времето сам се свързва със самота? Така набедената самота… В
тази статия мненията ще се разделят по две, а може би по три и повече
направления. Някои щe кажат, че да си сам е най-ужасното нещо, други
ще заявят, че да си сам е страхотно!
Човекът е социално същество. По тази причина търсенето на социална
компания под формата на приятелство, брак, съдружие, партньорство,
взаимност, и други, е най-естественото нещо. И все пак, защо понякога
сме с някого, но се чувстваме по-самотни от всякога или сме сами, но
душата ни си има най-добрата компания? Често чуваме, че някой си търси
„половинката“, други чакат „принца или принцесата на бял кон“, трети
търсят каквато и да е компания, само и само да не останат насаме със
себе си, защото… щом си сам, значи си самотен.
Да бъдеш сам попада в негативния стереотип като време на скръбно и
принудително изключване от хората около нас, или обществото като
цяло. Страхът от времето сам може да бъде ужасяващ и влудяващ, тъй
като ни принуждава да влезем в дискусия със себе си, да поразговаряме
със собственото си аз, което обаче не винаги е подходяща компания, в
добро настроение и предизвикващо позитивни настроения.

Всички сме били сами, чувствали сме се самотни, или и двете в даден
момент от живота ни. Има хора, които се чувстват самотни като са сами и
има хора, които избират да са самотни, като не са непременно сами.
Самотата не се измерва с цифри или брой хора, отговорили на
въпросник. Самотата е вечно състояние на търсене на това, което си
пожелаваме и което ни трябва. Тя идва със примирение с по-малко,
отколкото заслужаваме и също така със стремеж за достигането на това,
което не може да се постигне. Това състояние не се лекува с компанията,
може дори да се влоши в присъствието на приятели, може безпощадно да
сграбчва отвътре, независимо от обкръжаващата среда.
Колко е самотен някой не може да бъде обект на изследване и не може да
се лекува с рецепта за НЕсамота. Но усещането за самота показва
необходимост от преодоляването на нуждата за принадлежност към нещо
или някой.
Уединението е нещо различно. Уединението е намирането на свобода в
същата тази изолация и самота. Това е странното състояние на
блаженство, което идва с това да си истински, честен, беззащитен в
собствената си компания.
Самотата и уединението застават като двете крайни амплитуди на едно
емоционално махало. Има дни на толкова силна физическа самота, на
такова силно усещане за изоставеност в собствената си компания, че се
оказваме с усмивка без причина. Има и дни, прекарани в океан от чувства
с този, когото обичаме, и въпреки това изведнъж политаме в пропастта
на сълзите.
НЛП цели да помогне на клиента да постигне цялост – цялост в
единението, в самотата, в индивидуалността, в усещането, че сам си цял и
нямаш нужда от допълване от някой или нещо, за да бъдеш НЕ сам.
Когато отидем до сладкарница, за да купим торта, ние не купуваме
половин торта, не се съгласяваме да ни запълнят отрязаното парче с
друго парче от друга торта, макар и от същия вид. Искаме си цялата
красива торта без компромис.
В сезона на постите търсим уединение и нарочна самота. Можем ли в
сезона на предстоящите красиви и топли празници да си отправим
предизвикателството да станем приятели със себе си, да запълним тези
празнини в душата и сърцето с личните ни чувства и усещания, с
разговор със себе си, в който си задаваме честните въпроси? Какво ни
кара да бягаме от собствената си компания? Какво ни кара да търсим
чуждата такава, само и само да не останем насаме със себе си?
Променете менталната история, която разказвате на себе си. Превърнете
самотата в позитивно нещо. Направете нещата, които обичате да правите
сами и станете най-добрия си приятел.
Самотата е липса, чувството, че нещо липсва, болка, депресия,
необходимост, липса на пълнота, отсъствие. Усамотението е присъствие,
пълнота, живина, радост от живота, преливаща любов. Вие сте пълни и
никой не ви е необходим. Вие сте самодостатъчни в усамотението, а
усамотението дава свобода. Любовта позволява и укрепва свободата.
Любовта и свободата са двете крила на една и съща птица. Всеки растеж
се нуждае от любов, но безусловна любов. През този месец обичайте
безусловно и не искайте нищо в замяна. Приемете любовта като
споделяне, а не като необходимост. Концентрирайте вниманието и
енергията си върху любовта. Любовта е решението, което лекува болката
и страха, разсейва тъмнината и отчаянието, носи нов ритъм на щастие,
мир и радост – едно ново възприятие на самотата.
Понякога най-доброто лекарство срещу самотата е да спрем да бягаме от
нея и да останем сами.
Пожелавам ви весели празници и месеци, в които да се насладите на
мигове на пълноценно уединение!