ВИРТУАЛНАТА ЗАВИСИМОСТ

ТЕКСТ Д-Р ДАНИЕЛА ИЛИЕВА, НИКОЛА ДИМИТРОВ

Нашият живот неизбежно е повлиян от технологиите. Дали хората контролират технологиите, или технологии контролират хората? Каква е вероятността хората да се пристрастяват към въображаемия дигитален свят? Учените спорят за положителните и отрицателните аспекти на дигитализацията и капацитета на човешкия мозък да се справи с това.

В тази статия ще анализираме къде е критичната линия между виртуалната зависимост и изискванията на околната среда, и как могат хората да постигнат собствен баланс между двете. От гледна точка на развитие, човешкият мозък се развива успоредно с изискванията на околната среда и не страда от въвеждането на електронните технологии – по-скоро, създава нови невронни връзки, които подобряват мозъчната функция и капацитет.

Хората са били физически и психологически зависими към много поведения и вещества в продължение на векове. Този компулсивен модел не отразява случаен интерес, а по-скоро се състои от задвижван модел на поведение, което често може да ескалира до степен да повлияе не-гативно върху живота ни. Основните жизнени области, които обикновено са засегнати, са брак и взаимоотношения, заетост, здраве и правно/финансово състояние. Фактът, че вещества като алкохол и наркотици променят настроението, могат да създадат физическа или психическа зависимост, е добре познат. И някои поведенчески зависимости като хазарт, хранене, работа, упражнения,пазаруване и секс са придобили по-скорошно възприемане по отношение на техния потенциал за пристрастяване. Напоследък обаче се потвърждава, че такъв вид компулсивно поведение може да имитира компулсивно процеса, установен при употребата на наркотици, алкохол и други вещества. Същият процес може да бъде открит и в някои аспекти на интернет зависимостта.

Чрез изследване на емоционалните причинители, стреса и други допринасящи променливи, включително на неврофизиологията, свързана с технологичното пристрастяване, може да се научи как да се използват стратегиите на поведение на мозъка, за да се разбира и контролира проблематичното използване на технологиите.

Интернет може да бъде един огромен авариен изход. Когато животът стане твърде труден и стресиращ, когато взаимоотношенията станат твърде непълноценни или незадоволителни, е изкушаващо да се скочи в интернет пространството, в света на виртуалната реалност, напълно разбирайки, че не е съвсем реална. В сравнение с това колко лош е реалният живот в момента, виртуалният се явява за предпочитане. Взимайки предвид размера на личен контрол, който се упражнява върху виртуалния свят, в сравнение с липсата на контрол, който се усеща в реалния свят, е изкушаващо да се помисли за виртуално приемлив компромис.

Използването на онлайн пространството като бягство не означава само потопяване в игри, въпреки че това със сигурност е привлекателен път, по който да се поеме. Създаването на алтернативна реалност не е само за тези с аватари във виртуалния свят. Живеенето на виртуален живот е възможно, борейки се с ежедневните задачи и се случва, когато се придава по-голяма стойност на преживяванията, които се създават онлайн, отколко-то на тези, които се случват в реалния живот. Живеенето на виртуален живот се случва, когато се излезе от ис-тинския живот и се създаде неистински живот онлайн.Технологията е аморална, това не е изначално добро или зло, но е въздействие върху начина, по който живеем живота си. Любовта към технологиите и виртуалната зави-симост носят доверие и сляпа вяра заради надеждата за бъдещето, което обещават и пленяват с покана за нови по-добри неща – по-добро днес и по-атрактивно утре. Социалните медии и смарт технологиите допринасят за изграждането на по-богати социални преживявания и за свързване между хората по нови начини. Благодарение на социалните медии сме в състояние да се срещаме с хора, които се превръщат впоследствие в близки приятели. И това не е изолиран случай, а доказано проучване сред по-требители на социални мрежи дигитални технологии. В детството полетите и отклоненията към един фан-тастичен свят имат смисъл и стойност. Този фантастичен свят на въображението е преди всичко за учене на радостта от запълването на съзнанието на човека извън това, което може да види и докосне. Това е преди всичко обучение как да се мисли отвъд това къде се намира инди-видът в момента и научаване как може да реагира в дадена ситуация. Това е учене как да се играе и как от нищо да се създаде нещо повече от съдържанието на собственото въображение.

За възрастните фантазията може да се отнася по-малко до научаването как да се подготвят за реалността и повече за това как да се избяга от нея. Децата създават фантазията, за да практикуват кои ще бъдат. Възрастните създават фантазия, за да се скрият от това кои са. Това е мощната примка, която интернет и онлайн дейностите представляват. Това не е просто отклоняване от истинския живот, предоставено чрез време онлайн и далеч от нещата, които се налага да се правят. Отнася се също така до съдържанието на илюзията, към която индивидът се стреми да създаде и поддържа онлайн, от внимателно конструирания Facebook профил до аватарите, в които се въплъщава в игралните сайтове. Колкото по-стресиращ е животът, толкова по-примамливи стават виртуалните отклонения.

В един виртуален свят могат да се избират само предизвикателства, които не са от значение, тъй като те не са истински. Това е така поради факта, че виртуалната реалност е по-скоро игра, отколкото реален живот. Како беше споменато, да има авариен изход за бягство от време навреме е добре. Често обаче интернет се използва прекомерно като авариен изход, който евентуално може да се развие в технологична зависимост. Интернет може и дава ясни промени в настроението. Почти 30% от интернет потребителите признават, че с помощта на мрежата променят настроението си така, че да облекчат отрицателно състояние или на-строение. С други думи, те използват интернет като наркотик.

Технологиите и най-вече компютрите и интернет, изглежда са най-добрият начин за лесно употребяване/злоупотребяване, а в най-лошия случай – пристрастяване. Съчетанието на налично стимулиращо съдържание, лесен достъп, удобство, ниска цена, визуална стимулация, автономност и анонимност допринася за по-силен психоактивен опит. С други думи, тези технологии влияят върху начина, по който живеем и обичаме. Някои от тези ефекти са по-малко положителни и могат да допринесат за различни негативни психологически ефекти. Има изобилие от клинични, правни и анекдотични доказателства, които предполагат, че има нещо уникално да бъдеш онлайн и че това произвежда мощен ефект върху хората. Може би трябва да се спре да се мисли, че технологиите рушат всичко, че превръщат човешките индивиди в роби на безсмислено използване на смартфони. Технологиите обогатяват живота, играят ролята на свързващ елемент между хората, независимо от това колко далеч са те. Така че е може би обществото следва да преосмисли твърдението, че ще бъде по-добре без технологиите, да спре да ги обвинява за отсъствието на естествени човешки поведения.

Leave a Reply

Your email address will not be published.Required fields are marked *