За кармичната любов

За кармичната любов

Има такaва любов. Идва неочаквано, изненадва ти сърцето и душата, преобръща ти света и те запознава с ново “себе си”.

Кармичната любов. Тази, която може би не е могла да се случи в предишни животи, или която просто е чакала благословията на Вселената, за да се превърне в Съдба тук и сега.

И “тук и сега” ти дава втори чифт крила и нови хоризонти на летене, води другото ти “АЗ” под формата на огледало, в което се намираш друг и различен, но все пак себе си, и изведнъж разбираш смисъла на “обичам те от тук до Луната и обратно”.

Много обичам да анализирам. Даже прекалено. Ретроградната Венера била виновна за точно тези анализи, точно сега. Но това ми дава възможност да огледам дадена ситуация от различни страни, да “обуя” различни обувки, да “видя” с различни очи и от различен ъгъл нещата.

Любовта не се анализира, не се размишлява, тя се изживява. И все пак размислите ми са за две неща:

Когато кармичната любов се появи, дали е любов за оставане? От онези, които идват и искат да се бориш за тях? Да водиш битки със себе си, с другия, за другия, с обстоятелства, със ситуации? За да дадеш все пак шанс на Кармичната любов не само да се случи, но и да пребъде?

Или кармичната любов идва за преминаване и учене? Да се случи, да предаде няколко кармични урока и хайде, всеки в бъдещето си.

И къде остават мечтите?  Грешно ли е да мечтаеш?! Най-тежката изневяра към себе си е да си убиеш мечтите…

Ако е за оставане, дали не е кармичната любов, заради която да трябва да си носиш кръста на създадени и погубени мечти, на битки и войни, които не излъчват любов, не носят любов и не са любов, и да си кажеш, че така ще намериш щастието. И нали, когато нещо красиво и съдбовно предопределено “е писано” да се случи, то не включва битки и тегоби. Писаните неща се случват лесно и без усилия, защото цялата Вселена иска да се случат. Изживявайки я тази любов, внимаваш да не пропуснеш нещо важно и съществено, което Вселената иска да ти каже. Питаш се и си отговаряш: Обичам ли? – Безумно! Значима ли е тази любов? – Най-значимата! Но…, страх ли е това? Страхът, че не си готов да загубиш нещо толкова красиво и значимо. Страхът, че Кармичната любов не заслужава битовизми и рамкиран статус и че ако попадне в тях, тя ще загуби много повече, отколкото ще спечели. А може и да не е страх, а поука от миналото, която ти шепне да дадеш шанса на Кармичната любов да си остане специална, възвишена и красива, да й оставиш въздуха, така необходим, за да се превърне в най-красивия спомен.

Със спомени обаче, не се живее. На душата й трябва мечтание за бъдеще. На влюбената душа й трябват обещания за сбъднати мечти, красота, споделеност и любов, много любов – на едро. Имаш много да дадеш, извира от теб. Искаш да се раздаваш, да се грижиш, да обичаш. Няма егоизъм, когато искаш да споделяш време и любов. Любов без време няма. И кармичната любов обикновено го доказва.

Като че ли това са най-тежките битки в живота – за време и любов. За любов, слава Богу, не съм се борила, но за време много. И се питам, защо понякога не стига любовта? Защо се уморяваш да се бориш за време? Трябва ли да скъсаш с “нас”, за да дадеш шанс на „утре-то“ да ти донесе илюзорно удовлетворение и усещане за подредена скука?! Или да чакаш да ти се случат всички мечтани неща, предварително знаейки, че няма да са с Кармичната любов и че тази любов е без бъдеще. Без онова голямото бъдеще, достойно за такава голяма любов.

Питаш се в някои моменти дали да не я опаковаш тази голяма любов в сърцето, да я запечаташ там – такава голяма, красива, запомняща се, и да си тръгнеш с този гарантирано красив спомен. Да отчетеш планетарните транзити като неподходящи или да обвиниш тежкия Сатурн… Както Мария Лалева казва в преобръщащата души книга “Живот в скалите”, така поне ще си сигурен, че няма да унищожиш сърцето си, а заедно с него и любовта. Само така ще знаеш, че ще запазиш и себе си, и другия, и любовта.

Или да рискуваш и всеки миг заедно да се изживява по най-красивия начин като последен, защото краят е предизвестен. Go with the flow.

Някои хора винаги са знаели, че ще бъдат заедно – рано или късно, след малко или след много години, по един или друг начин. Някои кармични любови нямат „заедно“, въпреки че “по-заедно“ от такава любов не се знае дали има. Знаеш си, че само минаваш, за да дадеш и да получиш любов, да създадеш спомени и може би разкази за внуците. И всеки да научи нещо – щастливата новина, че голямата любов я има и тъжната новина, че при цялата си възможност, тя невинаги има бъдеще.

Ако само ще е за преминаване и учене тази Кармична любов, защо така боли от  мисълта, че бъдещето не е заедно?!

Никога не си представяме бъдеще с кармичната любов, но изправени пред осъзнаването, ни става много, много тъжно. Сърцето страда и боли. Една любов без време. Или може би без време в този живот…

Няма по-тежка раздяла от тази да си отидеш от човек, който (все още) обичаш.

Ще свикнеш, че Кармичната любов ти желае щастие. И ти пожелаваш същото. Но най-вече, пожелаваш същото на себе си, защото обичаш него/нея, но обичаш и себе си.

И започваш да се учиш да обичаш без мечти. Учиш се да не искаш. Нещо много трудно за хората, които напредват, учат се, развиват се, обичат дори, с искане. Да намериш някое удобно място в сърцето си за Кармичната любов, където да е добре, но и ти да си добре.

Продължението е едно – колкото толкова, до когато, до тогава, както може, така. С малко по-различен mindset, с малко повече яснота, с една тежка емоционална криза по-малко и с една голяма доза помъдряване в повече. 

Но не такова примиренческо, а по-скоро оценявайки много по-силно ТУК и СЕГА.

Джаки Бергман, в книгата си “Страх или любов” казва, че “когато любовта се проявява, не ние изживяваме любовта, а тя изживява нас”.

А когато се изживява любов, не, не любов, а ЛЮБОВТА, Юпитер, Сатурн, Уран, ретроградната Венера…, наистина нямат значение. Може и да дават обяснение на някои неща, но нищо не може да обясни невероятната магия на Кармичната любов, на всичко, което преживяваш и изпитваш, начинът, по който те кара да се чувстваш.

И тогава…, тогава безкрайно оценяваш и благодариш за всичко – за разтуптяното сърце, за красотата на Живота, за личния подарък от Вселената и за измечатаната мечта.

И накъдето и да се е обърнала Венера, където и да транзитира Сатурн, ти просто обичаш!