На 24 май България отбелязва един от най-обичаните си официални празници – Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Докато почитаме великото наследство на светите братя Кирил и Методий, пред нас стои и едно съвременно предизвикателство: как да събудим любов към четенето у младите поколения, израснали в дигиталния свят?
Богатото наследство на 24 май
Денят на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност чества великото дело на светите братя Кирил и Методий, създали глаголицата през IX век. Тази азбука по-късно се развива в кирилица, която днес се използва в 12 държави. Мисията на братята надхвърля езика – те разпространяват грамотността и християнските ценности сред славяните, полагайки основите на българската литература и културна идентичност.
Празникът се отбелязва от векове – първото документирано честване е през 1803 г. в Шумен, а през 1851 г. Найден Геров организира първото официално тържество в Пловдив. През 1980 г. папа Йоан Павел II обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа.
През 2020 г. официалното име на празника е разширено на „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. Традиционно празнуваме с шествия, концерти, тържества и академични събития, които подчертават значението на образованието и културата.
Грамотността в България днес: предизвикателства и възможности
Въпреки богатата литературна традиция, статистиката за четенето в България е тревожна. Според последни проучвания, един от трима възрастни (36%) не чете книги, а само 24% четат почти всеки ден. Има и сериозно поколенческо разделение – почти половината (49%) от хората над 60 години не четат изобщо, докато при младите под 29 години този дял е 24%.
Географските различия също са значителни – ежедневното четене е три пъти по-често в столицата (33%) и областните градове (30%), отколкото в селата (12%).
Особено тревожно е, че според PISA[1] 2015, 41,5% от българските 15-годишни ученици не достигат базово ниво на четивна грамотност и са функционално неграмотни. Това подчертава нуждата от изграждане на култура на четене за удоволствие сред младите хора. Самата аз изпитвам имах и имам същите предизвикателства у дома с възпитанието на любов към четенето у моите деца.
Грамотността на XXI век
В днешния свят грамотността е нещо повече от умението да четем и пишем. Тя включва критично мислене, медийна и информационна грамотност, дигитални умения – т.нар. „умения на XXI век“. Те са ключови за ориентиране в дигиталната среда и за различаване на достоверна информация от фалшиви новини.
Дигиталната грамотност включва:
- Основни компютърни умения
- Оценка на информацията онлайн – разграничаване на фалшиви от истински новини и публикации
- Критично мислене и разпознаване на пристрастия
- Етично поведение в интернет
- Адаптивност към технологичните промени
Докато честваме делото на Кирил и Методий, трябва да осъзнаем, че развиването на тези умения е жизненоважно за бъдещето на младите българи.
Как да ангажираме дигиталното поколение с четенето
Предизвикателството пред родители, учители и културни институции е ясно: как да направим четенето привлекателно за децата, израснали с екрани? Във всички мои лекции и обучения, пред всички типове аудитории, апелирам към едно и също: решението не е да се противопоставяме на технологиите, а да ги използваме умно. Ето няколко доказани подхода:
1. Използване на дигиталните платформи като врата към четенето
В България вече има успешни примери като „Книговище“[2] – платформа, която превръща четенето в игра. Учениците четат книги, след което отговарят на въпроси онлайн, събират точки и се състезават с връстници. Един учител споделя: „Учениците ми не можеха да дочакат звънеца, за да извадят телефоните си, но с Книговище съчетахме полезното с приятното – сега могат и да четат, и да са на любимите си устройства!“
2. Създаване на социални читателски общности
Четенето не трябва да е самотно занимание:
- Организиране на онлайн кампании с хаштагове като #BulgariaReads
- Създаване на виртуални читателски клубове (това се оказа правилната формула за дъщеря ми)
- Насърчаване на участието в платформи като Goodreads, Bookstagram или BookTok (у дома това проработи за сина ми)
3. Свързването на четенето с личните интереси на децата
Децата четат по-охотно, когато темите ги вълнуват:
- Да им дадем свобода да избират сами какво да четат.
- Да препоръчваме книги според техните хобита и любими занимания.
- Да включваме комикси, кратки разкази, подкасти.
4. Използване на социалното влияние и ролевите модели
- Организирани срещи с известни личности, които споделят за любимите си книги.
- Създаване на програма за „посланици на четенето“ в училищата.
- Насърчаване на семейното четене.
5. Интеграция на четенето в дигиталната комуникация
„Скрийн тайма“ може да бъде използван в наша полза.
- Организиране на онлайн четения на живо.
- Комуникация с автори чрез социалните мрежи (аз самата често пиша директно на някой автор, който ме е впечатлил и винаги досега съм получавала обратна връзка и диалог).
- Насърчаване създаването на дигитално съдържание, вдъхновено от книги (видео, подкаст, графики).
Пътят напред, за който мечтая и като родител, и като университетски преподавател – НОВО НАЧАЛО ЗА БЪЛГАРСКАТА ГРАМОТНОСТ
Днес имаме възможност да преосмислим как насърчаваме грамотността.
Българската писменост е твърде ценно наследство, за да го загубим в дигиталната ера. Като съчетаем традиционното четене с новите технологии, ще почетем делото на Кирил и Методий и ще подготвим децата си да бъдат критични, информирани и активни граждани.
Днес, когато улиците са изпълнени с празнично настроение, нека си обещаем да поставим грамотността на първо място – не само на 24 май, а всеки ден. Така ще гарантираме, че азбуката, създадена преди повече от хилядолетие, ще продължи да вдъхновява и свързва българите и в бъдеще. И ще гарантираме подготвеността на младите за едно по-добро и пълноценно утре.
[1] Programme for International Student Assessment