6[1]

Изненадващите ползи от мълчанието

Защо говоренето по-малко може да трансформира нашето благополучие?

Изследванията продължават да доказват, че прекарването на време в тишина и говоренето по-малко може драстично да подобри както психическото, така и физическото ни здраве. Ето защо осъзнатото създаване на пространство за тишина може да е едно от най-добрите неща, които можем да направим за себе си.

Може би именно отпуските през летния сезон могат да се превърнат в източник на всички ползи от тишината, описани по-долу.

Физическо здраве – тишината като лечебен инструмент

Само няколко минути мълчание могат да понижат кръвното налягане и сърдечната честота по-ефективно от релаксиращата музика, благодарение на активирането на режима на тялото ни „почивка и храносмилане“. Тишината също така намалява кортизола – хормона на стреса – помагайки на мускулите да се отпуснат, подобрявайки съня и укрепвайки имунната система.

Мозъчна сила и развитие на ума в тишината

Тишината буквално помага на мозъка ни да расте. Проучванията показват, че периодите на тишина могат да стимулират създаването на нови мозъчни клетки в хипокампуса, областта, отговорна за паметта и ученето. Работата или релаксацията в тишина също така повишава фокуса, креативността и уменията за решаване на проблеми, като същевременно намалява умствената умора и стреса.

Емоционален баланс или спокойствие за ума

Тихите моменти дават пространство на мозъка ни да обработва емоциите си и да намалява тревожността. Тишината насърчава самосъзнанието, емоционалната стабилност и по-доброто настроение. Също така ни помага да размишляваме, да придобием перспектива и да вземаме обмислени решения – нещо, което е все по-трудно в забързания ни живот.

По-добри взаимоотношения чрез активно слушане и повече свързаност

По-малкото говорене ни превръща в по-добър слушател като ни позволява да се ангажираме по-дълбоко, да изграждаме по-силни взаимоотношения и да общуваме по-ефективно. Хората, които възприемат тишината, често избират думите си внимателно и се възприемат като по-надеждни и внимателни.

Практически предимства – повече продуктивност, по-добър сън и повече осъзнатост

Тишината намалява разсейването, което улеснява фокусирането и продуктивността. Тя може също така да подобри съня ни, като успокоява ума и тялото преди лягане. Освен това, тихото време естествено насърчава осъзнатостта, помагайки ни да останем в настоящето и центрирани през целия си ден.

Науката за това как тишината променя мозъка ни

Когато сме в тишина, мозъкът ни навлиза в състояние, което подкрепя дълбоките размишления и ученето. Тишината повишава невропластичността – способността на мозъка ни да се адаптира и расте – което ни прави по-устойчиви, гъвкави и емоционално балансирани.

В крайна сметка

Тишината не е просто липса на шум, а мощен инструмент за здраве, щастие и личностно израстване. Независимо дали я намираме чрез медитация, разходка сред природата или просто пауза, преди да говорим, отделянето на време за тишина може да промени живота ни. В свят, който рядко спира да говори, е добре са помним, че понякога тишината наистина е злато.

dani

Преодоляване на страха от говорене пред публика

Страхът от говорене пред публика в повечето случаи възниква още в първи или втори клас, когато детето, научило прекрасно стихотворението си, се изправя пред класа да го каже, за да получи отлична оценка, но има нещастието да се озове на “тъпото място”, както го наричам. Онова място с бяло петно, на което мозъкът блокира и паузата сякаш реже въздуха.

За следващия път, когато се озовете на “тъпото място”, просто излезте от него – сменете, позата, променете локацията си, “върнете” се стъпка назад, както когато отидем до някоя стая за нещо и забравим за какво, връщаме се обратно и някъде по трасето си спомняме.

И все пак, за тези, които искат да усъвършенстват презентационните си умения, предлагам няколко важни стъпки, извадки от книгата ми, която написах за моята докторантура – “Усъвършенстване на презентационни умения”:

  1. Подготовка
    1. на себе си – Облечете се и се подгответе, така че по време на говоренето пред множеството да не мислите за себе си – дрехи за публиката, но и дрехи за вас самите (да не личи изпотяване, да не ви стягат, да не ви карат да се занимавате с тях, а не с публиката);
    1. на съдържанието – знайте си нещата – и това, което представяте конкретно, и темата, и естеството на бизнеса. “Въоръжаването” с актуална информация е важен елемент, за да оставим впечатление за компетентност, професионализъм, експертиза, автентичност и достоверност;
    1. на мястото – навременното пристигане и “присвояването” на залата са безценни инструменти за отлично представяне. Винаги оглеждайте сцената, стаята или залата, кабелите, които ще използвате или ще се налага да прескачате, пространството, в което ще се движите и ще презентирате вербално и невербално.
  2. Дишане

Дълбокият глас, който те кара да слушаш, идва от диафрагмата, от целия въздухопоток, който можем да си осигурим. Синхронизацията на изречените думи с дишането показва увереност, владение на себе си и на аудиторията;

  • Лична история

През личните истории се помни най-лесно – презентаторът си знае историята, а публиката така ще запомни най-много от споделеното;

  • Метафорични послания

Чрез метафората можем да “прокараме” много послания на подсъзнателно ниво. Метафорите карат мозъка да превключи на алфа вълни и да бъде по-възприемчив;

  • Силен завършек

Завършете с някоя крилата мисъл, с впечатляваща статистика, с мотивационно послание и разбира се, с благодарност за най-ценното – споделеното време.

Говоренето пред публика е умение, не дарба. Може да се развие. Мога да ви помогна чрез индивидуално и специално разработено обучение „Бизнес етикет и комуникация“

high-school-research-skills

Насърчаване на изследователски умения в гимназиална възраст

(Research Skills за младежи)

За мнозина думата „изследване“ извиква образ на хора в бели лабораторни престилки, пускащи цветни течности в малки епруветки. Много ученици вярват, че само учени, лабораторни, научни и други изследователи провеждат изследвания. Изследователската дейност в гимназиална възраст има решаваща роля, за да се гарантира, че учениците са добре запознати с определени концепции и се интересуват от изучаване на неизследвани територии в съвременния свят. Въпреки че по-голямата част от учениците са добре запознати с традиционната изследователска дейност, те намират експериментирането с нови неща за значително по-интересно.

Изследването е използването на установени методи за задълбочено изследване на проблем или въпрос с цел генериране на нови знания за него. Изследователската дейност е от съществено значение за напредъка на науката, защото дава възможност на изследователите да доказват или отхвърлят хипотези, въз основа на ясно определени параметри, среда и предположения. В резултат на това се получава принос към науката и знанието, защото изследванията могат да бъдат проверени и възпроизведени.

Има много видове изследвания, които са категоризирани според тяхната цел, задълбоченост, анализирани данни, време, необходимо за изследване на дадено явление, и други фактори. Важно е да се отбележи, че един изследователски проект би могъл да включва повече от един вид изследвания.[1] Фигура 1 класифицира различните видове изследвания.

Фиг. 1 Класификация на видовете изследвания

Най-честите изследвания, които се предприемат в гимназиална възраст, са теоретичните изследвания. Целта на теоретичното изследване, известно още като чисто или фундаментално изследване, е да генерира знание, независимо от неговото практическо приложение. Събирането на данни се използва за генериране на нови общи концепции за по-добро разбиране на конкретна област или за отговор на теоретичен изследователски въпрос. Обикновено този тип резултати са насочени към формулирането на теории и се основават на анализ на документи, създаване на математически формули и размисли върху теориите на изтъкнати изследователи.

Приложните изследвания са друг вид проучвания, където целта е да се идентифицират потенциални решения на конкретен изследователски проблем. Използването на приложни изследвания в STEM[2] дисциплини като инженерство, компютърни науки и медицина е широко разпространено. Приложните изследвания се основават на теория, за да генерират практически научни знания и имат предсказуема цел.

В стремежа да се насърчават изследователските умения в гимназиална възраст, се подчертава развитието на творчеството, въпреки, че най-често се свързва с изкуствата, но също така е от съществено значение за научните и технологичните начинания. В зависимост от контекста, творчеството се разбира и описва по различни начини. В изследователските среди на STEM, креативността обикновено се определя като:

• Генерирането на оригинални и полезни идеи и продукти;

• Иновативно изследване и/или комбинация от съществуващи факти, идеи и теории.[3]

Рамката за развитие на научните изследвания (RDF)[4] илюстрира връзката между творчеството и развитието на изключителни изследователи, като очертава характеристиките на креативните изследователи. Типично за поведението на един креативен изследовател е:

  • Умението да идентифицира нововъзникващите тенденции и възможности;
  • Умението да разработва убедителни и красноречиви аргументи в подкрепа на изследванията;
  • Умението да приема интелектуални предизвикателства;
  • Умение да оспорва статуквото.

В зависимост от това къде се намира даден човек в изследователската си кариера, тези поведения ще се проявят по различни начини.

С нарастване на разбирането за креативността, нараства и признанието за факта, че уменията, талантите и знанията на даден човек не са единствените фактори, които влияят върху способността му да мисли и работи творчески. Нивата на креативност също се влияят от физическата, социалната и интелектуалната среда, в която човекът работи.

Креативността може да се използва във всеки важен етап от изследователския процес, както и в ежедневната изследователска дейност. Креативността може бъдете особено полезна за:

  • Генериране на оригинални идеи;
  • Проектиране на изследователски методики и избор на инструментариум;
  • Конструиране на експерименти;
  • Анализ на данни;
  • Разпространение на констатациите;
  • Развитие на критично мислене и аналитични умения чрез практическо обучение;
  • Дефиниране на академични, професионални и лични интереси;
  • Разширяване на знанията и разбирането на избрана област извън класната стая;
  • Развитие на взаимоотношения с изтъкнати преподаватели в съответната област;[5]

Когато става въпрос за изследвания, има още множество ползи. Когато учениците от гимназиален курс се занимават с изследователска дейност, те придобиват нова гледна точка по различни теми, а това дава възможност на учениците да мислят критично, да подобрят уменията си за решаване на проблеми и да придобият по-задълбочено разбиране на техническите аспекти на различни области.

Изследователската дейност в тази възраст допринася за отличаване на учениците и генериране на допълнителни възможности в последващото им обучение/образование. Стратегията на немалко училища да прилагат смесено обучение, в което учениците се занимават с различни дейности, които кулминират в изследвания за различни проекти, води до отличаване на тези от другите кандидати.

Изследователската дейност разширява кръгозора: много ученици от гимназиален курс често са объркани относно курсове, избор на университети или колежи, и генерално за тяхното бъдеще. Въпреки това, ако учениците притежават отлични изследователски умения, те лесно могат да решат проблемите си. Процесът на изследване им помага да подобрят начина си на мислене и им предоставя нови възможности за учене и приложение на наученото.

Чрез изследователската дейност се достига до най-актуалната информация. Някои ученици са естествено любознателни и обичат да задават въпроси за всичко, което наблюдават. Любознателността е положителна черта и показва, че младежът има изграден навик да бъде актуален във всяка област, която го интересува. Изследванията позволяват да се увеличат знанията за тенденциите, които се развиват, за достоверността на фактите и влиянието на външни и вътрешни фактори. С помощта на изследвания учениците могат да споделят своите мнения или гледни точки, докато взаимодействат с приятели, връстници или групи.

Изследователската дейност фасилитира въвеждането на нови идеи, а идеите изискват знания и разбиране на определена тема. Учениците могат да генерират идеи само ако притежават опитни изследователски умения. Добрите изследователски умения са постижими само ако учениците четат обстойно, водят си бележки и могат да артикулират своите идеи.[6] Изследователските умения са от съществено значение за процеса на писане, защото позволяват на писателите да намерят информация и да създадат очертание на своя проект за писане, независимо дали е творчески или академичен. Разработвайки систематични и ефективни техники за изследване, учениците могат да развият експертиза по всяка тема, за която трябва да пишат в хода на гимназиалното и впоследствие, в университетското си образование.

Представените по-долу техники за изследване и съвети за писане могат да подмогнат усъвършенстването на изследователски и композиционни умения:

  1. Започване с голямата картина, а след това в подробностите. Може да е непосилно за младия изследовател да знае откъде да започне, когато провежда изследвания и е напълно допустимо да се започне с извършването на основно търсене в Интернет. Макар че не винаги са точни, онлайн ресурси като Google и Wikipedia са добър начин за ориентация в дадена тема, тъй като обикновено предоставят основен преглед, кратка история и всички ключови точки;
  2. Идентификация на достоверните източници. Важно е да може да се прави разлика между надеждни и ненадеждни източници, за да се получи точна информация. За да се определи надеждността на даден източник, трябва да се използват аналитични умения и умения за критично мислене и да се задават следните въпроси:
    • a. Този източник съвпада ли с други източници, които съм открил?
    • b. Авторът експерт ли е по темата?
    • c. Съдържа ли гледната точка на автора конфликт на интереси по тази тема?
  3. Проверка на информацията от множество източници. Много уебсайтове не поддържат съдържанието си с фактическа точност, а интернет е огромно пространство, където всеки може да каже каквото си иска. Това показва, че има много ненадеждни и дори неправилни ресурси. Най-добрият начин да се преодолее това е да се гарантира, че резултатите от изследването могат да бъдат независимо проверени от множество източници. Вместо да се разчита на една уеб страница, следва да има уверение, че поне два други източника казват същото.
  4. Възприемчивост към неочаквани отговори. Доброто изследване е свързано с откриването на отговорите на личните изследователски въпроси, а не непременно като средство за потвърждаване на това, което вече се знае. Самото търсене на потвърждение е много ограничаваща изследователска стратегия, тъй като изисква да се направи избор коя информация да се събере и пречи да се получи най-точното разбиране на темата. Когато се провеждат изследвания, умът трябва да се поддържа отворен, за да се придобият възможно най-много знания.
  5. Поддържане на ред. По време на процеса на събиране на данни обикновено се достига до огромно количество информация, включително уеб страници, PDF файлове и видеоклипове. От решаващо значение е да се поддържа ред и организация на цялата тази информация, за да се избегне загуба на нещо или невъзможност да се цитира нещо правилно. Има много начини да се организира даден изследователския проект, но следните са най-често срещаните: отметки в интернет браузъра, индекс карти или постоянно актуализирана анотирана библиография.
  6. Използване на библиотечни ресурси. Много гимназиални и университетски библиотеки предоставят ресурси не само за научни изследвания на преподаватели и студенти, но и за общността като цяло. Проверка на уебсайта на библиотеката за ръководства за изследвания и конкретен достъп до база данни може да подпомогне всяко едно изследване.[7]

В заключение, развитието на изследователска дейност в гимназиална възраст подпомога не само за развитието на научна дейност, но и изграждането на умения за анализ, синтез и възможности за справяне с житейски предизвикателства, които са неизбежна част от живота на всеки.  

За разлика от учителите, които може да са ограничени от време и ресурси, училищните директори могат да насърчат култура на изследователска дейност насърчавайки учениците да се ангажират задълбочено с теми, които ги интересуват извън учебната програма. Това насърчаване може да бъде осигурено имплицитно или изрично чрез конкурси за научни изследвания, летни изследователски програми и сътрудничество с местни изследователски организации и университети.[8] Друга възможност за изява в сферата на изследователската дейност е създаденото през м.май 2022г. от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) списание „Икономисти на бъдещето“ – ученическо списание, което се издава на български език, като в него се публикуват материали, свързани с тематичната му насоченост и ориентирани към ученическата аудитория. Основните тематични раздели са определени от редакционната колегия, която се състои от ас. д-р Христина Атанасова -главен редактор, доц. д-р Даниела Илиева – зам. главен редактор и членове доц. д-р Радостин Вазов, проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева и Снежана Найденова. Обемът на публикациите е от 6 до 10 стандартни страници. Списанието е естественото продължение на няколкогодишен конферентен проект на университета, който служи за платформа млади хора да изявяват изследователските си умения. Списанието е с отворен достъп и в него могат да участват ученици в гимназиален етап от цялата страна.[9]


[1] DiscoverPhDs, Types of Research – Explained with Examples, 2021, https://www.discoverphds.com/blog/types-of-research

[2] От англ.език STEM – Science, Technology, Engineering, Mathematics

[3] Imperial College London, Doing Creative Research, https://www.imperial.ac.uk/media/imperial-college/administration-and-support-services/staff-development/public/postdocs/Doing-creative-research.pdf

[4] RDM – Research and Development Framework

[5] University of San Diego Publications, Benefits of Engaging in Research,  https://www.sandiego.edu/ugresearch/about/benefits.php

[6] HighSchool Moms, 5 Reasons Why High School Students Should Research, 2021, https://www.highschoolmoms.com/post/5-reasons-why-high-school-students-should-research

[7] MasterClass, How to Improve Your Research Skills: 6 Research Tips, 2021, https://www.masterclass.com/articles/how-to-improve-your-research-skills#6-tips-for-improving-your-researching-skills

[8] LinkedIn Publications, Why High School Students Should Consider Research, 2021

[9] https://vuzf.bg/spisaniyaww.vuzf.bg

Teaching a good career-1

Да започнем със ЗАЩО

Всеки човек има неговото си ЗАЩО: “защо” е целта, причината или вярата, която ни вдъхновява да правим това, което правим. Тази статия има за цел да представи една популярна, практична и доказала се теория за мотивация, вдъхновение и постижения, която може да се използва успешно в преподавателската дейност на учители и лектори.

Вече повече от десетилетие Саймън Синек популяризира концепцията “Start with WHY” или да започнем със защо. В завладяващо TED Talk видео, гледано от над 5 милиона души, Саймън Синек описва как големите лидери вдъхновяват действие у своите слушатели и последователи, като комуникират отвътре навън или започват със ЗАЩО.  Синек обосновава теорията си с биологията на иднивида, а не с психологията, фокусирайки се върху лимбичния мозък и подсъзнателните “животински” реакции. Ако изполваме теорията на Саймън Синек за подхода към лидерството, наречена „Златният кръг“ и я приложим аналогично върху образованието, ще видим, че в центъра на Златния кръг е ЗАЩО. Следващият концентричен кръг е КАК. И накрая, най-отдалеченият кръг е КАКВО.

Фиг. 1. Златният кръг

Източник: Собствено изображение

Всеки лидер и всеки учител познава своето КАКВО и може успешно да опише своите продукти, респективно преподавателски дисциплини. Някои компании/ учители също знаят КАК правят това, което правят – техните уникални предимства, тяхната стойност и техните ценности, или същите на преподавания предмет. Но малко компании/ учители знаят или обръщат внимание на ЗАЩО – тяхната цел, причината или вярата им. ЗАЩО е тяхната причина. И ЗАЩО е защо някой трябва да се заинтересува.

Динамиката, предизвикателствата, възможностите и разнообразието на 21ви век са огромни. За да „слуша“ и „внимава“ в час, на днешния ученик му е необходима много добра обосновка ЗАЩО?

Днешната младеж, както ги наричаме, питат ЗАЩО и ние трябва да сме готови да отговаряме. Дори малките дечица питат ЗАЩО и не се задоволяват с диктаторски и авторитарен отговор „Защото така казвам“.

Тъй като КАКВО е най-лесно да се знае и да се изрази, повечето лидери и учители започват с КАКВО. Понякога те също обсъждат КАК, но рядко говорят за ЗАЩО. По отношение на Златния кръг, те преподават навън. Саймън Синек препоръчва да обърнем реда. Да започнем отвътре навън в Златния кръг, да започнем със ЗАЩО, да обсъдим КАК и да завършим с КАКВО.

Винаги е имало много разговори за „какво“ и „как“ в образованието.  Много повече се говори за това какво се преподава в училищата и как се преподава.  Недостатъчно внимание се отделя обаче на ЗАЩО компонента на обучението и образованието.  Не става въпрос само за това учениците да бъдат подготвени за по-нататъшното си образование или за живота, а за много по-дълбок смисъл, а именно да се гарантира, че учителите, и още по-важно, учащите, имат отговор на въпроса „Защо изучавам това?“, който надхвърля „да си намеря работа“ или „да отида в университет“.

Ако самите преподаватели могат да започнат с това ЗАЩО намират своята собствена цел и страст в обучението, това ще постави по-силен акцент върху целта на учащите се в тяхното собствено пътуване към познанието.

Ирландският драматург и поет, Уилям Бътлър Йейтс казва, че „образованието не е пълнене на кофа, а запалване на огън“. Светлината на този огън ще бъде един от ключовете за решаване на предстоящото глобално предизвикателство на младежка безработица.  Създаването на по-независими и целенасочени учащи се ще гарантира, че учениците на бъдещето ще вземат по-активна роля в избора на кариера и живот, така че да имат по-ясна представа за това, което могат и искат да направят, много преди да завършат гимназиален курс.  Според Нафез Даккак[1], който се занимава активно с образователната реформа в световен мащаб, започвайки със ЗАЩО е ключово, ако нашата цел е да създадем предприемаческо и мислещо общество, в което хората да се справят с ежедневните си предизвикателства, включително намирането на работа, чрез промяна на начина на мислене.  Един от пионерите в образованието, сър Кен Робинсън, твърди, че „намирането на вашата страст променя всичко”. Преподавайки със ЗАЩО, ние помагаме на учащите се да намерят своята собствена страст.

Теорията, свързана със ЗАЩО е използвана още през 70те години на 20ти век от детската учителка Бърнис Маккарти в нейната система, наречена „The 4 MAT System“. Системата 4МАТ произтича от изследване на стиловете на учене. Тя забелязала, че когато преподава на децата в училище, те учат по различни начини. По-конкретно, учат като задават специфични въпроси. Тя разделила децата в четири основни категории, в зависимост от съответната им нагласа, както следва:

  • Деца, които задават въпроса „Защо?“. Те искали причини. „Защо правим това? Защо се случва това?“
  • Деца, които задават въпроса „Какво?“. Те искали факти и информация. „Разкажи ми за това. Колко различни начина има? Откъде произлизат?“
  • Деца, които задават въпроса „Как?“. Те искали да правят нещата и да разберат как нещата работят. Търсели прагматичност. „Как да направя това? Как работи това?“
  • Деца, които задават въпроса „Какво, ако?“. Те искали да проучат бъдещите последствия. „Какво ще стане, ако направя това? Какво ще стане, ако не направя това? Какво няма да се случи, ако направя това?“

Първоначалната работа на Бърнис Макарти е свързана с психологическите типове на Карл Юнг и се появява отново в стиловете на учене на Дейвид Колб. Макарти осъзнава, че повечето от материала, който се дава на децата в училище, попада само в един от тези въпроси: „Какво?“ – факти, информация, данни. През по-голямата част на формалното обучение се предоставя информация за нещата, за хората, за света. Формалното образование се концентрира върху категорията „Какво?“. Това дава добър резултат при децата, които имат този стил на учене. Но не толкова добър за децата в другите три категории.

Първият план на Бърнис Макарти е да открие стила на учене на всяко дете, когато започва училище, след което да обособи четири потока, така че на всяко дете да се преподава в предпочитания от него стил.

  • На децата от категорията „защо“ се дават много причини и обяснения.
  • На децата от категорията „какво“ се дават много данни и информация.
  • Децата на категорията „как“ учат с практика, с пряк опит, те правят нещата.
  • Децата от категорията „какво, ако“ имат по-скоро откривателски стил на учене, с групови дискусии.

Първоначално се вярвало, че това ще е най-ефикасната система за преподаване на децата. По-нататъшните изследвания доказали, че този начин на преподаване всъщност ще намали гъвкавостта на децата и би било много по-добре образователната система да се структурира така, че да отговаря и на четирите въпроса за всички деца. По този начин всеки ученик ще има своя предпочитан стил на учене, който ще има наистина добър ефект за него, но ще бъде изложен и на другите стилове, така че и да повишава гъвкавостта си на учене.

Етапите на системата 4 МАТ са четири:

  1. Започва се със „защо“, тъй като докато не се представят причини, хората на “защо“ няма да изслушат останалата част от информацията. При обучение те няма да са мотивирани да правят упражненията и със сигурност няма да се замислят върху „какво, ако“.
  2. След това трябва да се представи част от информацията за „какво“. Хората имат нужда от подробности, преди да направят дадено упражнение или да обмислят как да използват нещо.
  3. На трето място трябва да се разгледа „как“. При обучение това е упражнението; при преподаване може да е обяснение на това как може да се използва предоставената информация, когато се върнат в своята среда или работно място.
  4. Накрая трябва да се разгледат последствията. Какво би станало, ако се направи това? Какво би станало, ако не се направи? Какво има вероятност да се случи, ако се отклоним от плана? В края на презентацията, може да се провокира „какво, ако“ като се даде шанс за въпроси.

Съдържанието на всеки урок трябва да отговаря на следните четири въпроса: 1.Защо?; 2.Какво?; 3.Как? и 4.Какво, ако?.

За да може отправеното послание на обучаващия да достигне до по-голяма част от обучаваните, всеки един от четирите въпроса – „защо“, „какво“, „как“, „какво, ако“ трябва да присъства в изложението на презентацията или урока. От гледна точка на това, четирите въпроса могат да бъдат разгледани по следния начин:

Фиг. 2. Въпроси, чрез които учителят може да достигне до по-голяма част от аудиторията

Източник: Собствено изображение

Техники за прилагане на системата 4МАТ

Възрастните запазват предпочитания си стил на учене от детството и така се разбира, че един конкретен стил е най-удобен за начина на работа на даден индивид. Фиг.3. илюстрира процентното разпределение според различните стилове на учене при деца и възрастни.

Фиг.3.5. Системата 4 МАТ в проценти

Източник: Адаптирано от Silver, Harvey, Richard Strong and Matthew Perini, “Integrating learning styles and multiple intelligences”, September, 1997, http://www.ascd.org/publications/educational-leadership/sept97/vol55/num01/Integrating-Learning-Styles-and-Multiple-Intelligences.aspx

Групата на ЗАЩО учи най-добре, като обсъжда причините. Следвайки този стил, деца и възрастни искат да узнаят защо си струва нещо да се направи: „Защо трябва да знаем тези неща? Защо да си правим труда да ги използваме?“. Решението за действията се подбужда от ясно изложени и възприети причини, предадени чрез комуникационния канал. Учителят, познавайки този стил на възприятие, трябва да организира посланието така, че то максимално точно да отговаря на възникващите въпроси – „Защо?“.

Групата на КАКВО учи най-добре, когато информацията се дава устно или на хартия. При презентации обучения хората на „какво“ са най-доволни, когато има толкова много информация, че могат да си водят бележки. Предоставянето на възможност от страна на презентиращия за отсяване на най-важното от наличните материали, е основополагащ критерий за възприемането на съобщението от страна на аудиторията. Хората от този стил се чувстват поласкани, когато им се даде свобода сами да решават кое от наличните факти, числа и статистика им е необходимо, за да имат възможност да отсеят онази част от информацията, която им трябва. Това се явява основен критерий за успешно презентиране пред подобна аудитория.

Хората на КАК учат най-добре чрез правене. Те не се интересуват от теорията или причините, а по-скоро искат да изпробват нещата чрез практически подход, за да ги възприемат. Обучаващият трябва да има наставническа роля, да накара обучаваните да направят нещо, да им даде обратна връзка за това, което са направили, както и насоки за това, какво могат да подобрят. Предпочитанието за „как“ се задоволява с правенето на практически упражнения въз основа на новопостъпилата информация. При презентации и обучения първо трябва да се представят причините, поради които обучаваните биха искали да направят упражнението, а след това да направят упражнението сами. Подготовката на учителя е от изключително значение, защото учениците от „как“ стилът няма да възприемат едно или друго съобщение, ако то е чисто информационно, без наличието на практическо онагледяване с примери.

Хората на КАКВО, АКО учат най-добре чрез самостоятелно откриване. Когато започват да правят дадено упражнение по време на обучение или презентация, е възможно това, което правят по нищо да не прилича на онова, което са били помолени да направят. Като цяло хората на „какво, ако“ обмислят последствията от направените промени в структурата на упражнението, последствията от правенето му в друг контекст, както и възможните последствия за самите тях, поради непридържане към инструкциите. Този стил е стилът на откривателите, който искат сами да достигнат до посланието на презентационното съобщение, разнищвайки всички алтернативи на действие, за да изберат най-правилната.

В обобщение на най-важното, предлагам 3 стъпки, които бихме могли да следваме в класната стая:

  1. Да имаме своето ясно и обосновано ЗАЩО. Защо преподавам? ЗАЩО съм тук? ЗАЩО преподаването ми е страст и цел?
  2. Да можем да представим ЗАЩО този предмет/ дисциплина/ тема са важни? ЗАЩО ученикът трябва да „внимава“ и да ми отдаде вниманието си? ЗАЩО това, което имам да кажа днес и сега е важно и ЗАЩО ще бъде полезно на ученика?
  3. Да сме готови не само да отговаряме на въпроса ЗАЩО, а да го правим с вдъхновение, модерна мисъл, любов, внимание, грижа и отговорност към поколенията.

За финал ще използвам формулировката на американския автор Уилям Уорд, който казва: „Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. По-добрият учител демонстрира. Великият учител вдъхновява.“


[1] TED Talk са видео записи на презентации, които представят вдъхновяващи, добре оформени идеи за по-малко от 18 минути. Форматът TED е създаден през 1984г., а от 1990г. се провежда ежегодно на различни места по цял свят. Презентациите се разпространяват под насдлов “Ideas Worth Spreading” или “Идеи, които си заслужава да бъдат споделени”.

[2] Simon Sinek, How Great Leaders Inspire Actions: https://www.ted.com/talks/simon_sinek_how_great_leaders_inspire_action

[3] Саймън Синек е мотивационен лектор, маркетингов консултант и автор на популярната теория и книга с едноименно заглавие “Start With Why” („Започнете със ЗАЩО“, изд. „Книгопис“, 2014г)

[4] Nafez Dakkak, “Start with “why”… in education!”, World Economic Forum 2012

[5] Др. Бърнис Маккарти е автор, лектор, изследовател и създател на системата за учене 4 MAT

[6]Silver, Harvey, Richard Strong and Matthew Perini, “Integrating learning styles and multiple intelligences”, September, 1997

[7]Kolb, David, “Learning styles model and experiential learning theory (ELT)”, 2005

[8] Джеймс, Т., Шепард, Д., „Вълшебството на публичната изява“, НЛП България, 2010

team

5 често срещани грешки при управлението на екипи

Преди да имаме кой да управляваме, първо трябва да изградим групата “съмишленици”. Търсене, предлагане, подбор, наемане, задържан – това са само част от предизвикателствата във всеки един екип, независимо от индустрията.

Когато организацията е голяма и има HR отдел, като че ли етапите са малко по-лесни, но когато екипът е малък, всяко търсене и наемане минават през мениджъра или лидера.

1 грешка: да се търси и наема човек само на база CV и експертиза. След определено нарастване на екипа, идва момент и за напасване и синхронизиране на личностни характеристики и личностен профил между вече съществуващите в екипа и тези, които ще влязат в него. “Добър експерт, лош характер” не помага на никой.

2 грешка: възприемане на конфликтите като нещо лошо. В друга моя публикация тази тема вече е представена, а на много мои обучения разглеждаме темата Конфликтология. Конфликтите са неизбежна част при управлението на екипи – има ли хора, има конфликти, защото има различия, особености, цикли, настроения, микс от разнообразни обстоятелства с още по-разнообразни характери. По-добре бунтовническата ни енергия срещу конфликта да се запази за разрешаването на нещо възникнало и неизбежно, а не да хабим този така ценен ресурс.

3 грешка: допускането на “незаменимост”. Нито ръководителят, нито който и да е член на екипа, не трябва да се превръща в незаменим за екипа, отдела, организацията. Животът е динамичен и всичко се променя в един миг. “Надуша” ли стремеж към незаменимост, моментално подушвам и burn out – не само за човека, но и за компанията.

4 грешка: “шуробаджанащина” – тази така любима народна дума събирателно изразява нарушаването на интереса на организацията в полза на интереса на някой приближен на някой висшестоящ. Разбира се, живеем на балканите, в малка държава, но все пак мое пътеводно правило винаги е било “да намерим на работата човека, а не на човека работа”. Работата с роднини и приближени е табу в немалко български компании, с които работя.

5 грешка: “майка-квачка” – човек не може да избяга от себе си – има хора “събирачи” (отредено им да инициират и да събират), има хора грижовни (дадено им с лекота да разпознават кога някой има нужда от нещо и притежаващи енергията да обгрижат), има хора, естествено родени да сплотяват и да служат като медиатори и психолози (с нескончаемо любопитство към човешката природа, душа, мотивация и амбиции). Лично аз смятам, че повечето добри HR-и са именно такъв събирателен многопластов образ. Ако тази им роля в организацията им “натежи” – има проблем. Моят баща все казваше – “Не се раздавай от начало с все костите; запази си нещо в задния джоб, с което да изненадваш по-дълго във времето.”. Той визираше лични връзки и отношения, но до немалка степен същото е валидно и в служебните отношения, независимо от позицията.

Защото живеем в свят, в който burn out, multitasking и “живея, за да работя” вече не са модерни термини и преживявания.

A Show ad Tell About My Best Friend Lacey

Из речта на една горда майка на абитуриент

Скъпи Ники, ЧЕСТИТО ДИПЛОМИРАНЕ!

Знаеш ли, че до момента на твоето завършване на гимназия, вече сме споделили почти всички дни, които някога ще прекараме заедно под един покрив и около 92% от времето ни заедно в този живот? Казват, че всеки родител има 18-19 летни ваканции с децата си. Отсега нататък всяка вечеря, всяко телефонно обаждане, всяка почивка заедно стават още по-специални. Времето е най-ценният подарък, който можем да си дадем един на друг, и на всеки в живота ни, от момента, в който се впускаш в собственото ти приключение, наречено “Живот”. Защото, в крайна сметка, това, което правим за другите, е онова, което наистина остава, както мъдро отбелязва Айнщайн.

Споделеното до сега ни даде много, за което ще бъда безкрайно благодарна и ще пазя мили, ценни спомени. Нашите бяха много повече от 18-19 физически пътувания и духовни пътешествия – от времето на детското столче на задната седалка в колата, до момента, в който ти започна да ме возиш; от бебешката количка, която бутах из летищата, до времето, в което ти носиш куфарите; от чакането да те взема от ученически купон, до съвсем скорошното “Мамо, пий си винцето, аз ще дойда да те взема от вечерята ти.”

Дипломирането е мост между детството и зрялата възраст, свързващ това, което е било, с това, което ще бъде. „Животът не е да откриеш себе си. Животът е да създадеш себе си.“ Искрено се надявам, че ти създаваш и ще продължиш да изграждаш една автентична версия на себе си, верен на ценностите и принципите си. Хората с устойчива ценностна система умеят да се радват на простите радости – споделен момент, оказана помощ, постигната цел. Това е ключът към вътрешно удовлетворение и щастие. Щастието, както е казал Аристотел, зависи от самите нас, от изборите, които правим, от ценностите, които следваме.

Знаеш ли, често се замислям колко е важно не само какво сме преживели заедно, а и какви уроци сме научили по пътя Вярвам, че най-голямото богатство, което можем да си оставим, са не материалните неща, а ценностите, които сме изграждали ден след ден – с малки жестове, с примери, с разговори и с обич.

Ценностите са твоят вътрешен компас. Те ще ти помагат да намираш посоката, дори когато се чувстваш изгубен или когато никой не гледа (защото, преминавайки по моста към зрелостта, вече никой не гледа).

Честността, отговорността и състраданието – това са не просто думи, а опорни точки, които ще ти помагат да изграждаш здрави отношения, да се справяш с предизвикателства и да намираш смисъл в малките неща. Действай винаги с убеждението, че това, което правиш, има значение – защото наистина има. Истинската сила не е в знанията, а в това да останеш верен на себе си и на принципите, които сме изградили заедно. Светът ще се опитва да те промени, но ценностите ти ще са твоята котва. Не се страхувай да бъдеш различен – именно в това различие често се крие твоята най-голяма сила, твоята индивидуалност и способността ти да вдъхновяваш останалите. Различието ти дава сила.

Знам, че много от тези уроци си научил не защото съм ти ги казвала, а защото си ги видял в ежедневните ни моменти – в начина, по който се отнасяме един към друг, в грижата, в прошката, в радостта от малките победи, в триумфа на големите постижения, в тежките битки за здраве и живот, в семейната ни динамика на голяма, шумна и забавна фамилия, в житейските уроци от твоите баби и дядовци, роднини и семейна среда.

70% от младите хора споделят, че най-силното влияние върху техния морал идва от семейството. Това ме изпълва с още по-голяма отговорност и гордост.

Ценностната система е като имунна система – тя те пази от негативни влияния и изкушения, дава ти стабилност и увереност, когато животът стане труден. Понякога именно трудностите ни изграждатзащото, както всички сме чували онова, което не ни убива, ни прави по-силни. А най-хубавото е, че тези ценности остават с теб за цял живот и един ден ще ги предадеш нататък с твоя личен отпечатък на твоите приятели и колеги, на бъдещото ти семейство, на света около теб.

Сред най-значимите ценности, които искам да отнесеш със себе си, е и здравето – като стремеж, като отговорност, като избор. Здравето не е даденост – то изисква грижа, съзнателност и дисциплина. Само когато се грижиш за себе си, можеш да дадеш най-доброто на света. Защото здравето е истинско богатство – не просто отсъствие на болест, а пълноценност, енергия и възможност да изживееш мечтите си. Основите за здраве – сън и добра храна, не са просто навици, а инвестиции в твоята сила, устойчивост и в капацитета на ума ти да бъде фокусиран, креативен и уверен.

Помни, че изградената ни връзка не свършва с дипломирането. Емоционалната подкрепа, която семейството дава, е източник на сила и щастие. Продължавай да търсиш нашите съвети, когато имаш нужда – всички ние (мама, татко, баби, многото ти лели и каки, вуйчо, братовчеди и още куп рода) винаги ще бъдем тук, за да те подкрепяме и да споделяме твоите важни моменти.

И ето те сега – на прага на новото. В ръцете си държиш своя компас – ценностите и уроците, които ще ти помагат да се ориентираш, дори когато пътят е неясен. В сърцето си носиш богатство – училищни години, (по)знание, приятелства, мечти и още много, което само ти си знаеш. И все пак помни мъдростта на Сократ, че „истинската мъдрост е в това да знаеш, че не знаеш нищо.“

Погледни към звездите – символ на надежда и стремеж. Нека те винаги ти напомнят, че можеш да мечтаеш смело и да следваш светлината си, дори в най-тъмните нощи. Елинор Рузвелт заръчва: „Дръж се здраво за мечтите си. Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си.“

Балният костюм в днешния ден е повече от дреха – той е знак за твоята вътрешна сила и увереност да се впуснеш смело в следващата глава от живота си. Както мъдро напомня Чарлз Суиндол „Животът е 10% това, което ти се случва, и 90% как реагираш на него.“

Той, животът, ще бъде като танците в деня на бала – понякога ще водиш, понякога ще следваш, но най-важното е да се движиш в собствения си ритъм, без страх да импровизираш и да се радваш на всяка стъпка. Всеки провал е стъпка към израстване.

Какво е живот без мечти?! Ако някога забравиш да мечтаеш или да следваш мечтите си, аз ще бъда там да ти напомня колко невероятно е усещането, когато една малка мечта се превърне в реалност. И все пак, важното не е да следваш пътя, а да оставиш следа.“

Скъпи Ники, гордея се с теб и вярвам, че ще продължиш да създаваш своята уникална история – с компаса на ценностите, с библиотеката от спомени, със светлината на мечтите и със смелостта да танцуваш своя танц в живота.

Ще завърша с безценните мисли на Ейбрахам Линкълн и на дядо ти Николай: „В края на краищата не годините в живота ти са важни, а животът в годините ти.“ и „Нищо не е на всяка цена…“

Обичам те и винаги ще бъда до теб – твоята най-голяма подкрепа и най-верен приятел – Мама!

dani-books

24 май – Mост между традицията и дигиталните иновации

На 24 май България отбелязва един от най-обичаните си официални празници – Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Докато почитаме великото наследство на светите братя Кирил и Методий, пред нас стои и едно съвременно предизвикателство: как да събудим любов към четенето у младите поколения, израснали в дигиталния свят?

Богатото наследство на 24 май

Денят на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност чества великото дело на светите братя Кирил и Методий, създали глаголицата през IX век. Тази азбука по-късно се развива в кирилица, която днес се използва в 12 държави. Мисията на братята надхвърля езика – те разпространяват грамотността и християнските ценности сред славяните, полагайки основите на българската литература и културна идентичност.

Празникът се отбелязва от векове – първото документирано честване е през 1803 г. в Шумен, а през 1851 г. Найден Геров организира първото официално тържество в Пловдив. През 1980 г. папа Йоан Павел II обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа.

През 2020 г. официалното име на празника е разширено на „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. Традиционно празнуваме с шествия, концерти, тържества и академични събития, които подчертават значението на образованието и културата.

Грамотността в България днес: предизвикателства и възможности

Въпреки богатата литературна традиция, статистиката за четенето в България е тревожна. Според последни проучвания, един от трима възрастни (36%) не чете книги, а само 24% четат почти всеки ден. Има и сериозно поколенческо разделение – почти половината (49%) от хората над 60 години не четат изобщо, докато при младите под 29 години този дял е 24%.

Географските различия също са значителни – ежедневното четене е три пъти по-често в столицата (33%) и областните градове (30%), отколкото в селата (12%).

Особено тревожно е, че според PISA[1] 2015, 41,5% от българските 15-годишни ученици не достигат базово ниво на четивна грамотност и са функционално неграмотни. Това подчертава нуждата от изграждане на култура на четене за удоволствие сред младите хора.  Самата аз изпитвам имах и имам същите предизвикателства у дома с възпитанието на любов към четенето у моите деца.

Грамотността на XXI век

В днешния свят грамотността е нещо повече от умението да четем и пишем. Тя включва критично мислене, медийна и информационна грамотност, дигитални умения – т.нар. „умения на XXI век“. Те са ключови за ориентиране в дигиталната среда и за различаване на достоверна информация от фалшиви новини.

Дигиталната грамотност включва:

  • Основни компютърни умения
  • Оценка на информацията онлайн – разграничаване на фалшиви от истински новини и публикации
  • Критично мислене и разпознаване на пристрастия
  • Етично поведение в интернет
  • Адаптивност към технологичните промени

Докато честваме делото на Кирил и Методий, трябва да осъзнаем, че развиването на тези умения е жизненоважно за бъдещето на младите българи.

Как да ангажираме дигиталното поколение с четенето

Предизвикателството пред родители, учители и културни институции е ясно: как да направим четенето привлекателно за децата, израснали с екрани? Във всички мои лекции и обучения, пред всички типове аудитории, апелирам към едно и също: решението не е да се противопоставяме на технологиите, а да ги използваме умно. Ето няколко доказани подхода:

1. Използване на дигиталните платформи като врата към четенето

В България вече има успешни примери като „Книговище“[2] – платформа, която превръща четенето в игра. Учениците четат книги, след което отговарят на въпроси онлайн, събират точки и се състезават с връстници. Един учител споделя: „Учениците ми не можеха да дочакат звънеца, за да извадят телефоните си, но с Книговище съчетахме полезното с приятното – сега могат и да четат, и да са на любимите си устройства!“

2. Създаване на социални читателски общности

Четенето не трябва да е самотно занимание:

  • Организиране на онлайн кампании с хаштагове като #BulgariaReads
  • Създаване на виртуални читателски клубове (това се оказа правилната формула за дъщеря ми)
  • Насърчаване на участието в платформи като Goodreads, Bookstagram или BookTok (у дома това проработи за сина ми)

3. Свързването на четенето с личните интереси на децата

Децата четат по-охотно, когато темите ги вълнуват:

  • Да им дадем свобода да избират сами какво да четат.
  • Да препоръчваме книги според техните хобита и любими занимания.
  • Да включваме комикси, кратки разкази, подкасти.

4. Използване на социалното влияние и ролевите модели

  • Организирани срещи с известни личности, които споделят за любимите си книги.
  • Създаване на програма за „посланици на четенето“ в училищата.
  • Насърчаване на семейното четене.

5. Интеграция на четенето в дигиталната комуникация

„Скрийн тайма“ може да бъде използван в наша полза.

  • Организиране на онлайн четения на живо.
  • Комуникация с автори чрез социалните мрежи (аз самата често пиша директно на някой автор, който ме е впечатлил и винаги досега съм получавала обратна връзка и диалог).
  • Насърчаване създаването на дигитално съдържание, вдъхновено от книги (видео, подкаст, графики).

Пътят напред, за който мечтая и като родител, и като университетски преподавател – НОВО НАЧАЛО ЗА БЪЛГАРСКАТА ГРАМОТНОСТ

Днес имаме възможност да преосмислим как насърчаваме грамотността.

Българската писменост е твърде ценно наследство, за да го загубим в дигиталната ера. Като съчетаем традиционното четене с новите технологии, ще почетем делото на Кирил и Методий и ще подготвим децата си да бъдат критични, информирани и активни граждани.

Днес, когато улиците са изпълнени с празнично настроение, нека си обещаем да поставим грамотността на първо място – не само на 24 май, а всеки ден. Така ще гарантираме, че азбуката, създадена преди повече от хилядолетие, ще продължи да вдъхновява и свързва българите и в бъдеще. И ще гарантираме подготвеността на младите за едно по-добро и пълноценно утре.


[1] Programme for International Student Assessment

[2] Книговище | Превръщаме четенето в игра

Cream and Beige Friend Anniversary Events and Special Interest Presentation

В сезона на баловете – от безгрижието към отговорното пълнолетие

Всяка година по същото време традицията повелява всички ние (независимо дали имаме в семейството абитуриент) да се радваме на завършването на един етап от живота на младежите и започването на друг. Споделяме тържествата по площади и емблематични места в различните градове, вълнуваме се, радваме се, а ако домът ни “изпраща” абитуриент, вълненията са на съвсем друго ниво. И моето семейство ще се вълнува на друго ниво тази година, но затова в следваща публикация.

Лично мен, всяка година по същото време ме обземат умилителни спомени за моя сглобен в последния момент бал. Стресът, който причиних на родителите ми, заявявайки едва седмица преди бала, че все пак ще отида на тържеството, е все още сред топ ситуациите от моята младост. Проблемът не беше друг, а 42 номер на обувките през 1998 година! Мисия невъзможна, но все пак с експресен внос бях и аз абитуриентка обута с токчета. Тръгнахме за черна рокля, купихме червена и всичко се получи чудесно. За една седмица.  

Спомням си всички трепети и мисли преди и след бала – а сега накъде, ами какво ако, какво ще уча, дали ще ме приемат, какво ще правя (в моя случай транзитът от тенис корта към живот без тенис), какво ще стане с връзката ми (тогавашната) и още много, много мисли, които тревожат младежката глава.

Всяка година, но в малко по-късно време (през есента) виждам същите вече дипломирани ученици на студентските скамейки. Все още стресирани, все още под сянката на множество неизвестни, но поне установени в университета, който (надявам се) са избрали сами. И всяка година – от времето на моите променливи избори, до днес, когато наблюдавам ежегодно изборите на стотици младежи, отново и отново осъзнавам важността на себепознанието за правилните избори, решения и отговорността за тях.

Скъпи абитуриенти, опознайте себе си!

Периодът на матурите, паралелно с финалните изпити, успоредно с подготовката за бала (особено грандиозната подготовка на момичетата), наедно с каквото още имате в живота ви в момента (лична драма, семеен казус, болен близък, финансови проблеми, първата кола в сервиз..), вече Ви е показало и научило на доста неща за Вас самите:

  • Как Ви влияе стресът? Дали Ви зарежда, пълнеете ли или отслабвате?
  • Как организмът Ви понася умората? Спите ли добре или мозъкът ви “будува” в състояние на полусън?
  • Как Ви държат нервите? Вие ли успокоявате околните или те Вас? Как владеете себе си и ситуациите, които зависят или не зависят от Вас?
  • Ако сте бил/а лидер, запазвате ли позициите и в тази напрегната ситуация?
  • Как реагира стомахът Ви на всичко случващо се? Има ли топка от напрежение или се чувствате стабилни?
  • Какво Ви зарежда? План? Списък? Сън? Водата? Гората? Тишина? Купон? Домът? Човек?
  • Как разпускате? Сами или в компания? В малка или голяма тълпа?
  • Кога сте най-много себе си? В каква среда се разгръща най-големият Ви потенциал с най-малко усилие от Ваша страна?

Себепознанието е непрестанен процес, който тече през целия живот на всеки осъзнат и разумен човек. Себепознанието ни дава най-ценната посока за нас самите, независимо какво казват и съветват родителите, класната, треньорът, менторите и другите важни от нашето обкръжение. Себепознанието ни запознава с онзи глас вътре в нас, наречен интуиция, inner gut или шесто чувство.

Избори ще има и след бала, а отговорността за направените такива вече ще е само Ваша. Пожелавам Ви да правите най-правилните избори за Вас самите, да носите отговорността за тях с лекота и да се радвате на чудото, наречено живот! Защото той, животът, е прекрасен!

Бъдете здрави и на добър час!

3

Малко място, много багаж – вечният проблем при пътувания

От 9-годишна пътувам. Започнах със състезанията по тенис тогава, години по-късно все стягах багаж за местения докато учех в София и после в чужбина, а вече завършила и базирана в едно “у дома”, започна комбинацията от лични и служебни пътувания в България и по света – общо по 150-160 дни на път годишно. Като стане време за багаж, настава чуденката, типична за повечето жени – какво от всичко, което имам и искам да взема, да опаковам с мен този път?

Имам някои изпитани трикове, които ми служат вярно, помагат ми да се впиша в изискуемите килограми и ми позволяват да си “сглобя” ансамбли, с които да се чувствам добре и да се снимам с радост.

  • Проверявам времето за дестинацията. Но не само температурата и общите показатели в няколко апликации, а също скорост на вятъра и влажността, защото много често те диктуват нужните дрехи.
  • Избирам доминиращ цвят, около който правя комбинациите си за дадено пътуване. Например чанта и обувки, които се съчетават с всичко друго. И не се изкушавам за “само и това”.
  • Сгъвам и подреждам всичко много старателно, за да не се налага да нося ютия или да искам такава на място. От тенис годините съм се научила, че перфектно сгънатата тениска или блуза може да бъде облечена без гладене. Немачкаемите леки дрехи също са безценни.
  • Имам малки шишенца, в които си нося необходимите козметични продукти. Често дъщеря ми пресипва маска с лъжица или прелива шишенца, когато ми помага. Имам любими продукти, които са в леки опаковки, а в DM и Lilly до касите се продават малки разфасовки на много продукти.
  • Винаги си нося голям шал с мен – става за завиване, за намятане, за спане в самолета, за подпиране на главата при нужда, дори за вързоп.
  • Съобразявам основните правила на елегантния дрес код – според времето, според обстоятелствата и според възрастта – съобразени едновременно. Бизнес събитие в Испания и бизнес събитие в Азия са с различно изискване към формалността.
  • Преценявам с какво тръгвам и с какво ще се върна. Например, от различни изложения винаги се връщам с повече багаж (подаръци, материали, и др.), но авиокомпаниите не се интересуват от моите екстри.
  • Последните години ценя още повече лекотата – имам си 2 любими много леки дамски чанти за път, които отиват на почти всичко, както и обувките Vivaia, които са ултра леки, водоустойчиви и много удобни за път. Задължително вземам равни обувки и чехли.

Пътуването не е просто преместване от точка А до точка Б. За мен всяко пътуване е нова среща със себе си в различен контекст – на летище, на конференция, на романтична вечеря или просто в тишината на хотелска стая. Да се чувствам удобно, уверена и подготвена във всеки от тези моменти е въпрос на навик, организация и себеопознаване.

Багажът – малък или голям, е важно да побира точно това, от което имам нужда. И най-вече – свободата да бъда себе си, където и да отида.