All posts by : daniela.bg

В ерата на дигиталната трансформация все повече системи са автоматизирани и рационализирани, а необходимостта от хора с по-добри и ефективни комуникационни умения непрекъснато се увеличава. Техническите и функционални умения се считат за изключително важни, имайки предвид все по-голямата глобализация на пазара и прехода към Индустрия 4.0. Според експерти обаче, уменията за общуване се оценяват като ключови за успеха на личността както в професионален, така и в личен план.

„В модерната бизнес комуникация времето е от решаващо значение. За да сме успешни е важно да познаваме нюансите на вербална и невербална компетентност, да знаем как да изграждаме личностен имидж, кои са дигитални аспекти на комуникационния процес, как чрез думи, жестове и поведение да постигнем желания от нас резултат по-бързо“, споделя своето мнение доц. д-р Даниела Илиева – професионален трейнър, консултант по Бизнес етикет и международен протокол, сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), част от преподавателите в иновативната бизнес магистърска програма „Бизнес софтуер и ERP решения“.

С появата на нови технологии като IoT, Big Data, Artificial Intelligence и други, компаниите търсят все повече кадри, които са проактивни, способни да анализират, да се адаптират към променяща се среда, да комуникират и презентират сложни концепции, използвайки достъпен за клиента език. Пример за такъв тип специалисти са бизнес консултантите, които от години са сред най-търсените кадри както в България, така и в световен мащаб. Бизнес софтуерът и платформите за цялостно управление на бизнеса са изключително специфична и сложна материя, а за да работят правилно и в полза на клиента е необходимо да има специалисти, съчетаващи в себе си богати икономически и IT познания, които да познават метологията и да прилагат ефективни решения, водещи до подобряването на функционирането на компаниите, правейки ги по-конкуретноспособни и стабилни на глобалния пазар.

От години в световен мащаб фокусът е върху програмистите, но всъщност встрани остана цял един сектор – този на бизнес анализаторите и хората с икономически познания, които внедряват и поддържат тези системи. Все повече компании внедряват различни класове бизнес софтуер и в резултат браншът усеща нарастващ недостиг на кадри, които да се ангажират с продажбата на такива решения, управлението на проектите, интеграцията с наличните системи при клиентите, както и бъдещото им развитие и поддръжка. В отговор на тази нужда на бизнеса специалистите от образователната организация ERP Academy и Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) създават магистърската програма „Бизнес софтуер и ERP решения“, която да започне подготовка на ново поколение кадри, готово да отговори на изискванията на новата и все по-динамична икономическа среда.

Абитуриентските балове преминаха и тази година шумно и цветно, но е време за нови хоризонти след завършване на гимназията. На помощ идва писмото на доц. д-р Даниела Илиева, което пише до сестра си Никол за абитуриентския й бал. Професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и международен протокол, акредитирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol (Брюксел), сертифициран трейнър по невро-лингвистично програмиране (НЛП) и коучинг, преподавател във ВУЗФ – Университет по финанси, бизнес и предприемачество и корпоративен обучител, профилът на Даниела Илиева включва богат опит в бизнес комуникации, имидж мениджмънт, публични изяви и говорене пред публика, междукултурна комуникация, презентационни умения, личностен и корпоративен коучинг. Aкредитирана е от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг. Публикуваме без редакционна промяна писмото, предоставено от Даниела Илиева.

***

Скъпа Никол,

Скъпа сестричке,

Дойде и този ден – денят на твоя абитуриентски бал. Затваря се вратата на гимназията и се отваря портата на пълнолетния живот. 

Искам да ти пожелая толкова много неща! 

На първо място – бъди здрава! Здравето е грижа и любов към себе си, хубава храна, споделена с верни приятели и добра компания. Здравето е разходка край морето или в планината. Здравето е забавления и споделена радост, секс, любов и смях! Постарай се да бъдеш здрава и да се наслаждаваш на всеки миг от този прекрасен живот!

Искам да ти пожелая време. Време да се запознаеш със себе си и да се научиш да слушаш сърцето си. То ще ти говори най-истински. Слушайки сърцето си, ще откриеш най-добрата версия на теб самата. А смисълът на този живот е това – днес да бъдеш по-добра от твоето вчера, а утре – по-добра от днес. 

Пожелавам ти мечти. Мечтите искат време – време да ги измечтаеш (слушайки сърцето си) и време да ги реализираш. Мечтите искат също постоянство, сила, мъдрост, енергия, вяра в доброто и упование на вселенските закони. 

Пожелавам ти да се научиш на егоизъм. Но не себичен и вреден, а здрав и полезен егоизъм. Онзи, който те кара да обичаш първо себе си, да поставяш себе си на първо място и да осъзнаваш, че ако ти не се обичаш и не си добре, никой около теб няма да е в състояние да те обича и да бъде добре. Помни все пак, че си жена и че някой ден ще станеш майка. И че точно заради това, е добре ние, жените да оставим доза мекота и умение да се раздаваме безгранично и с любов… 

Пожелавам ти да научиш най-важното за себе си, а именно какво те зарежда и какво те разрежда. Всичко, което отнема от твоята енергия, нека не бъде част от живота ти. Обгради се с хора и неща, които ти носят одухотворение, положителни емоции, смях, лекота, пълнота в сърцето и смисъл на съществуването ти точно в този миг. Защото във всяко преживяване има стойност и нещо ценно.

Мога да ти обещая, че най-хубавото сега започва – нови запознанства, сладки предизвикателства, открития за света и за теб самата! Благородно ти завиждам за предстоящите студентски партита и вярвам, ще намериш чар дори в безсънните нощи на учене за изпити. 

Но най-хубавото предстои в пътешествията на духа ти, в трансформацията ти от малко момиче, което напускайки семейната градина, ще открие жената в себе си, разхождайки се из красиви паркове и гори. 

Хубавото ще идва с всеки ден, в който ще научаваш колко много всъщност знаеш и колко много още имаш да научиш… 

Помни, че този живот принадлежи на смелите!

Помни, че ти държиш волана на живота си!

Помни, че е готино да си важен, но по-важно е да си готин!

На добър час!

Честито дипломиране!

С обич,

Твоята сестра

Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Фондация “Право и Интернет”. Дисциплините и научните разработки, които попадат в нейната експертиза са управление на бизнес процеси и бизнес комуникации, бизнес етикет и протокол, управление на човешките ресурси. Доц. д-р Даниела Илиева е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, както и трейнър по Бизнес етикет и международен протокол. Като корпоративен конмсултант и обучител, сред нейните клиенти са Microsoft, Sitel, Pepsi, Unitcargo, Pipe System, Trace, Сдружение на фамилния бизнес, Български зъболекарски съюз, големи правни кантори, както и други частни и правителствени организации.

В България си говорим за много неща и в общи линии винаги се стига до два основни проблема – няма пари или няма достатъчно пари. Това сякаш стана мантра, с която всеки в днешно време може да оправдае дадена липса. И докато преди 20 години темповете, с които се развиваше света, а и България, бяха сравнително по-бавни, то сега разполагаме с безгранични възможности да правим сравнения, да наблюдаваме нечии решения и да се учим от чуждите грешки. И да разберем, че не винаги парите са водещият фактор, от който може да произлезе решение. Всичко това стана до голяма степен възможно заради интернет средата и дигиталните технологии. Информационната инфраструктура в България е на изключително високо ниво и доказателство за това е IT секторът ни. В същото време, обаче, сякаш не може да оползотворим достатъчно добрите ресурси, с които разполагаме. Това не е мое мнение, това е явление, което в световната академичната практика си има име – digital divide (от англ. дигитално разделение). То се изпозлва за описание на различията между тези, които имат достатъчно познания и достъп до технологии, и тези които нямат. Но с намаляването на цената и с увеличаването на достъпността на технологиите, ножицата се отваря все по-широко. Все по-видимо става разделението между тези, които имат уменията за продуктивно и ефективно използване на технологиите, и тези, които ги използват само за социални и ежедневни развлекателни цели. Така стигаме до момента, в който всеки може да работи с фейбук, но не всеки може да създаде таблица в Exel, или по-общо казано – да използва информационните технологии за осъвършенстване на работния процес. Неотдавна, например, стана ясно, че в една от големите български служби пратките за изпращане и получаване се описват в тефтер. Това е само един малък пример, който чудесно описва термина дигитално разделение.

Неравенството в достъпа до технологии е ярко изразено във всяко общество, като някои от факторите, които допринасят за цифровото разделение, включват бедност и лоша инфраструктура, корупция и бюрокрация, както и образование и техническа подкрепа. Образователният фактор в дигиталното разделение е като дилемата за яйцето и кокошката – и двете са взаимно свързани и е трудно да се разбере кое от кое зависи.Въздействията му се срещат във всички сфери на живота, но може би най-ключово се усещат в образованието, където технологии могат да бъдат изключително силен инструмент.

При т.нар digtal divide в образованието има няколко типа несъответствия. Според Digital Divide Council, достъпът до информационни и комуникациоонни технологии в съвременната епоха е широкообхватна тема, която включва както наличието на хардуер, софтуер, аксесоари и мрежи, така и неограничен достъп до надеждна информация, особено при формално обучение. Първото и най-очаквано разделение, което се дефинира, е между хората и учебните заведения, които имат технологичен ресурс, и тези които нямат. Тук причините за разделението могат да са географски, социално-икономически и пр.

Второто несъответствие е между тези, които могат и използват ресурса и тези, които не знаят как. Като се има предвид жизненоважната роля на информационните и комуникационните технологии в училище редица страни в света вече са си поставили за основен фокус да гарантират ефективно равенство в образованието. Усилията за преодоляване на пропастта се увеличават по целия свят и излизат извън това единствено да се предоставят устройства и техника. Някои от най-важните допълнения в стесняване на цифровото разделение включват насърчаване на дигиталната грамотност на доставчиците на образование – учители и обучители. Използват се кампании или стимули, устойчиви партньорства с успешни организации и надеждна партньорска мрежа за споделяне на добри практики. Преодоляването на дигиталната пропаст в образованието е постепенен и скъп процес.

Когато заговорим за образованието в България, несъоответствие има както между достъпа до технологии на ученици от малки (а и не само) населени райони и на такива от по-големите градове, така и между старомодните умения на учителите и високотехнологичните (донякъде идващи “по рождение”) навици на учениците. В Стратегията на МОН за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката (2014-2020) са споменати ключови цифри: 2600 действащи образователни институции, 85 000 учители и преподаватели, 100 000 компютърни и терминални устройства. През януари 2019 г. министерството на образованието обяви 76 милиона лева финансиране за 17 национални програми за модернизиране на образованието, което не е малък ресурс. Има стратегия, има инициативи на МОН и на други организации, които се ангажират с образователни проекти. В същото време средствата достигат до едва 15% от училищата, което по-скоро ни говори за разделение.

Ако инвестициите в технологична инфраструктура не могат да бъдат направени веднага, то има и редица други проекти, чрез които да се елиминира поне едното неравенство – това в уменията. Обучения в рамките на образователната ни система, по-специално в развитието на дигиталната грамотност на учителите и тези, ангажирани в образователните процеси, са някои от начините да се гарантира преодоляване на дигиталното разделение. Тези мерки следва да подпомогнат и преодоляването на поколенчески различия и социо-културни бариери. Това от своя страна би дало поне основните за изграждане на една по-силна образователна система, която се развива адекватно и логично на промените в технологиите. Модерният учител не само влиза в час, а и самият той „е в час” с тенденциите. За да заслужи и без друго крехкото доверие и уважение на учениците си, учителят трябва да демонстрира познания освен в предмета на преподаване, а и в начина на преподаване.

Законът за развитие на академичния състав, донякъде задължава преподавателите във висши учебни заведения да се развиват и да актуализират уменията си за работа с дигитални технологии, да творят академично, да участват в конференции и събития, както и нерядко – да участват в национални или международни проекти. Ситуацията в училищата е различна. Не е новина, че учителският състав в България застарява, а размерът на учителската заплата влияе върху интереса на младите към учителската професия. Новина е, че с решение на Министъра на образованието от 2018 г. учителските заплати са повишени от началото на тази година. Това поражда надежда, че професията ще успее да привлече повече млади и гъвкави учители. И тук говоря за преподаватели, които да са наясно, че е необходимо да учебният процес да се адаптира към изискванията на високотехнологичната информационна епоха, а и за такива, които да използват модерните средства, за да вдъхновяват и кореспондират с “вродените” компетенции на подрастващите.

В никакъв случай не искам да принизя или подценя уменията на учителите и директорите, които не попадат в категория “млади”. Напротив. Учителската професия, след може би лекарската, е една от най-благородните. Аз самата се гордея, че я практикувам. Но и тя, както всяка една, трябва да бъде адаптирана и развивана според времето, в което живеем.

Липса на информираност, както и липса на активност от страна на директори и учители, са част от споменатите проблеми при проучването за този материал. По-будните ръководители търсят информация, сглобяват изискваната документация, борят се и успяват да постигнат понякога дори чудеса. Но по-често срещаната практика е учителите да показват пасивност и нежелание да се ангажират с проекти, различни от тези в класната стая. Което донякъде е и разбираемо, защото професията и без друго е достатъчно отговорна, тежка и изискваща.

Нуждата от допълнителна, продължителна подготовка и квалификация в сферата на информационните и комуникационните технологии на преподавателите в училищната мрежа, е посочена и в Стратегията. Активността на българските преподаватели в подобни курсове за дигитална грамост в педагогическата практика е над средните нива в ЕС. Но достатъчно ли е това и процентите всъщност отговарят ли на реалната ситуация в страната?

Не може да не се замислим дали всъщност не са необходими политики за насърчаване на мениджърския опит на учители и директори. Все пак дори и да разполагаме с безграничен технологичен ресурс, ако хората не знаят как да боравят с него, за какво ни е? Трябва да инвестираме не просто в закупуване на техники, но и в обучения. Човешкият ресурс е може би най-големият дефицит, с който се сблъскваме на всички нива през последните години. Затова трябва да се намери начин, с който да се научим да използваме максимално наличните ресурси, за да постигаме нови умения в нова среда. Светът, в който живеем, изисква огромна доза гъвкавост и проактивност. И това трябва да се възпитава в младите. За целта са ни нужни учители, които освен изключително добре подготвени технологично, трябва и да са ментори, фасилитатори и ролеви модели за децата ни.

Има такaва любов. Идва неочаквано, изненадва ти сърцето и душата, преобръща ти света и те запознава с ново “себе си”.

Кармичната любов. Тази, която може би не е могла да се случи в предишни животи, или която просто е чакала благословията на Вселената, за да се превърне в Съдба тук и сега.

И “тук и сега” ти дава втори чифт крила и нови хоризонти на летене, води другото ти “АЗ” под формата на огледало, в което се намираш друг и различен, но все пак себе си, и изведнъж разбираш смисъла на “обичам те от тук до Луната и обратно”.

Много обичам да анализирам. Даже прекалено. Ретроградната Венера била виновна за точно тези анализи, точно сега. Но това ми дава възможност да огледам дадена ситуация от различни страни, да “обуя” различни обувки, да “видя” с различни очи и от различен ъгъл нещата.

Любовта не се анализира, не се размишлява, тя се изживява. И все пак размислите ми са за две неща:

Когато кармичната любов се появи, дали е любов за оставане? От онези, които идват и искат да се бориш за тях? Да водиш битки със себе си, с другия, за другия, с обстоятелства, със ситуации? За да дадеш все пак шанс на Кармичната любов не само да се случи, но и да пребъде?

Или кармичната любов идва за преминаване и учене? Да се случи, да предаде няколко кармични урока и хайде, всеки в бъдещето си.

И къде остават мечтите?  Грешно ли е да мечтаеш?! Най-тежката изневяра към себе си е да си убиеш мечтите…

Ако е за оставане, дали не е кармичната любов, заради която да трябва да си носиш кръста на създадени и погубени мечти, на битки и войни, които не излъчват любов, не носят любов и не са любов, и да си кажеш, че така ще намериш щастието. И нали, когато нещо красиво и съдбовно предопределено “е писано” да се случи, то не включва битки и тегоби. Писаните неща се случват лесно и без усилия, защото цялата Вселена иска да се случат. Изживявайки я тази любов, внимаваш да не пропуснеш нещо важно и съществено, което Вселената иска да ти каже. Питаш се и си отговаряш: Обичам ли? – Безумно! Значима ли е тази любов? – Най-значимата! Но…, страх ли е това? Страхът, че не си готов да загубиш нещо толкова красиво и значимо. Страхът, че Кармичната любов не заслужава битовизми и рамкиран статус и че ако попадне в тях, тя ще загуби много повече, отколкото ще спечели. А може и да не е страх, а поука от миналото, която ти шепне да дадеш шанса на Кармичната любов да си остане специална, възвишена и красива, да й оставиш въздуха, така необходим, за да се превърне в най-красивия спомен.

Със спомени обаче, не се живее. На душата й трябва мечтание за бъдеще. На влюбената душа й трябват обещания за сбъднати мечти, красота, споделеност и любов, много любов – на едро. Имаш много да дадеш, извира от теб. Искаш да се раздаваш, да се грижиш, да обичаш. Няма егоизъм, когато искаш да споделяш време и любов. Любов без време няма. И кармичната любов обикновено го доказва.

Като че ли това са най-тежките битки в живота – за време и любов. За любов, слава Богу, не съм се борила, но за време много. И се питам, защо понякога не стига любовта? Защо се уморяваш да се бориш за време? Трябва ли да скъсаш с “нас”, за да дадеш шанс на „утре-то“ да ти донесе илюзорно удовлетворение и усещане за подредена скука?! Или да чакаш да ти се случат всички мечтани неща, предварително знаейки, че няма да са с Кармичната любов и че тази любов е без бъдеще. Без онова голямото бъдеще, достойно за такава голяма любов.

Питаш се в някои моменти дали да не я опаковаш тази голяма любов в сърцето, да я запечаташ там – такава голяма, красива, запомняща се, и да си тръгнеш с този гарантирано красив спомен. Да отчетеш планетарните транзити като неподходящи или да обвиниш тежкия Сатурн… Както Мария Лалева казва в преобръщащата души книга “Живот в скалите”, така поне ще си сигурен, че няма да унищожиш сърцето си, а заедно с него и любовта. Само така ще знаеш, че ще запазиш и себе си, и другия, и любовта.

Или да рискуваш и всеки миг заедно да се изживява по най-красивия начин като последен, защото краят е предизвестен. Go with the flow.

Някои хора винаги са знаели, че ще бъдат заедно – рано или късно, след малко или след много години, по един или друг начин. Някои кармични любови нямат „заедно“, въпреки че “по-заедно“ от такава любов не се знае дали има. Знаеш си, че само минаваш, за да дадеш и да получиш любов, да създадеш спомени и може би разкази за внуците. И всеки да научи нещо – щастливата новина, че голямата любов я има и тъжната новина, че при цялата си възможност, тя невинаги има бъдеще.

Ако само ще е за преминаване и учене тази Кармична любов, защо така боли от  мисълта, че бъдещето не е заедно?!

Никога не си представяме бъдеще с кармичната любов, но изправени пред осъзнаването, ни става много, много тъжно. Сърцето страда и боли. Една любов без време. Или може би без време в този живот…

Няма по-тежка раздяла от тази да си отидеш от човек, който (все още) обичаш.

Ще свикнеш, че Кармичната любов ти желае щастие. И ти пожелаваш същото. Но най-вече, пожелаваш същото на себе си, защото обичаш него/нея, но обичаш и себе си.

И започваш да се учиш да обичаш без мечти. Учиш се да не искаш. Нещо много трудно за хората, които напредват, учат се, развиват се, обичат дори, с искане. Да намериш някое удобно място в сърцето си за Кармичната любов, където да е добре, но и ти да си добре.

Продължението е едно – колкото толкова, до когато, до тогава, както може, така. С малко по-различен mindset, с малко повече яснота, с една тежка емоционална криза по-малко и с една голяма доза помъдряване в повече. 

Но не такова примиренческо, а по-скоро оценявайки много по-силно ТУК и СЕГА.

Джаки Бергман, в книгата си “Страх или любов” казва, че “когато любовта се проявява, не ние изживяваме любовта, а тя изживява нас”.

А когато се изживява любов, не, не любов, а ЛЮБОВТА, Юпитер, Сатурн, Уран, ретроградната Венера…, наистина нямат значение. Може и да дават обяснение на някои неща, но нищо не може да обясни невероятната магия на Кармичната любов, на всичко, което преживяваш и изпитваш, начинът, по който те кара да се чувстваш.

И тогава…, тогава безкрайно оценяваш и благодариш за всичко – за разтуптяното сърце, за красотата на Живота, за личния подарък от Вселената и за измечатаната мечта.

И накъдето и да се е обърнала Венера, където и да транзитира Сатурн, ти просто обичаш!

СПА етикет
Превърналият се в целогодишен за България сезон за спа почивки и забавления на открито и закрито,провокира да поговорим за спа етикета или как да се насладим елегантно на различните спа възможности. Всички сме ставали свидетели на абсурдни ситуации, а може би и неволно сме били главни герои в такива.

Предлагам някои на вид обикновени правила и съвети, но често пренебрегвани или неглижирани.

Бански
Има държави, в които е недопустимо носенето на бански и каквото и да е облекло в сауните, но България не е сред тях. Българите сме страстна и чувствителна към голотата нация и появата ви на публично място au naturelle, ще предизвика неудобство не само за вас, но и за околните.

Боси и обути
За удобство и лична хигиена, ходенето на влажни места изисква да се ходи с чехли или джапанки. Дори луксозните и отлично хигиенизирани спа центрове с отлични спа условия, не са застраховани от появата на вредни за кожата елементи. Опасността от подхлъзване също не е маловажна.

Тишината
Спа центровете обикновено са място за почивка, а не за шумни забавления и разговори. Уважението към уединението и правото на почивка на останалите изключва разговори на по-висок от шептене тон или демонстративни разговори по телефона.  Нека останат за помещенията, които са подходящи за тях.

Стаята за почивка е стая за почивка
Relax room, relax chamber или стая за почивка, обикновено е стая, зала или кът, обособена за почивка след натоварването на сърцето и тялото след сауна, парна баня или масаж. Тишината е основният
сребърен елемент на почивката, а мълчанието е злато. Осигурете си поне сребърна, ако не и златна почивка.

Бързо вътре, бързо вън
Температурата, която се поддържа в различните затоплящи тялото помещения, е специфична. Осведомете се за препоръчителното времетраене на посещенията в сауна, парна баня и др. (обикновено
е 3 пъти по 10-15мин) и ако това времетраене не ви понася и личните ви предпочитания са за по-кратки престои, опитайте да не пречите на другите с широко отворени врати, разговори на вратата, размисли
тип „да вляза или не“, „ за мен ли е или не“, защото така разваляте удоволствието на хората, които са вече вътре, а и вашето собствено, ако изберете спа помещението, точно заради специфичната температура и влажност.

Нейно Величество Хавлията
Една от най-нехигиеничните среди е влажната среда. В нея виреят и се развиват огромно разнообразие от микроорганизми, които със сигурност не желаете да станат жители и на вашия организъм. Повечето спа центрове предлагат хавлии и халати на клиентите си, дори и за децата. Информирайте се предварително какво включва цената на посещението и ако не се предлагат хавлии, носете си собствена за посещението в сауна, стая за почивка, шезлонг около басейн, и др.

Лично пространство
Повечето хора са чувствителни по отношение на личното си пространство и инвазията на някой към него. Когато тялото е разголено, какъвто е случаят по време на спа процедури, чувствителността естествено се засилва още повече. Така че в спа центъра следва да спазваме още по-стриктно правилата
за лично пространство, да пазим своето и да уважаваме чуждото.

Коментари и клюки
Неведнъж съм ставала свидетел на разговори, коментари, обсъждания по отношение на трети лица и последващата абсурдно-комична ситуация на „Ама ти ли беше това? Не те познах без дрехи!“ Приглушената светлина в сауни, парни бани и други спа помещения, породената от голотата интимност, не бива да стават поводи за емоционално поддаване на клюки и душевно разголване на тема кой с кого, какво, кога и как.

За дългите коси
Освен хигиенична, има и практична гледна точка – топлината не е полезна за косата, изсушава косъма и го прави податлив на накъсване. Правилният етикет за дамите с дълги коси е да носят косата си мокра и прибрана, или ако не желаят да я мокрят, с цел предотвратяване на падащи косми и нарушаване целостта на косъма, да завият косата си с кърпа или тюрбан.

Възпитание на децата в къщи
Да си спомним за тишината и няма нужда да се разисква повече темата.

Гардеробите
Етикетът има много важен елемент, а именно естетиката. Много по-естетично е да подредим личните си вещи на мястото, отредено за това, отколкото на разкриваща камара или натоварена купчина на някоя обществено достъпна и видима закачалка.

Превключи, изключи
Защо да сме тук като още сме там? Ефектът от почивката може да се превърне в дефект, ако не изключим динамиката и не превключим на режим „relax”.