All posts by : daniela.bg

Невро-лингвистично програмиране (НЛП) представлява набор от техники, които позволяват бързото постигане на желани резултати в която и да е област от живота. В динамиката на днешния свят НЛП намира още по-голямо приложение, защото спестява от най-ценната валута, а именно времето.

НЛП е наука за съвършенството или как да постигнем съвършенство в индивидуален и в бизнес аспект.

НЛП те събужда. Събужда те за това да си alert за заобикалящата те среда, да използваш максималния капацитет на сетивата си, да гледаш, но и да виждаш отвъд видимото, да слушаш, но и да чуваш нюансите, да усещаш с цялата палитра на съзнанието и подсъзнанието. НЛП те учи да разчиташ сигналите на невербалната комуникация по един абсолютно присъщ на всички човешки същества начин, т.е. няма нищо свръхестествено, но това е невероятно конкурентно предимство и в личната, и в бизнес комуникацията.

НЛП те учи да поемеш отговорност за комуникационните послания, които изпращаш. Учи те да кодираш вербалните и невербални съобщения по начин, който отсрещната страна ще разбере и възприеме така, както ти искаш и по начин, който ще помогне да постигнеш желаното от теб в комуникацията.

НЛП ти дава свобода на мисълта и осъзнаване на подсъзнанието като най-силния ти съюзник в постигането на желаните от теб резултати. НЛП вярва, че подсъзнанието знае и може всичко, че ограниченията са само плод на нашите вярвания, убеждения, минало, преживян опит и ценностна система.

Как можете да се възползвате от НЛП?

Най-лесният и достъпен начин да се потопите и да разберете повече за света на НЛП е чрез книги, посветени на темата. Някои заглавия, които горещо препоръчвам са:

– Въведение в НЛП – Джери Ричърдсън;  Издател: НЛП България
– Изгради живота на мечтите си: НЛП-тайни за бърза и трайна житейска промяна – Ричард Бандлър; Издател: Locus
– Коучинг с НЛП – Джоузеф О’Конър; Издател: Колибри
– Осъществи целите си с НЛП – Анне Линден; Издател: AMG

Другият начин за използване на техники от НЛП е чрез НЛП терапия. Под терапия не разбирайте, че някой ще ви лекува, а по-скоро че някой ще ви асистира в установяването и формулирането на конкретните ви цели и начините за постигането им с помощта на вашите собствени налични ресурси.

Последна, но не на последно място, възможност за изучаване на НЛП е чрез курсове за НЛП практик, мастър и най-високата степен – трейнър. Процесът е дълъг и скъп, но си заслужава.

НЛП техники

Различни НЛП техники помагат да се достигнат/ постигнат полезни състояния за различни ситуации, с които се сблъскват лидери и предприемачи. Универсалните полезни състояния са следните:

• Учене, възприемане на други гледни точки или перспектива
• Отвореност към промяна
• Креативност
• Стремеж към съвършенство
• Планиране и дефиниране на целите и резултатите
• Превъзмогване на ограниченията и неполезните навици
• Преодоляване на стрес и безпокойство
• Яснота в и разбиране на комуникацията
• Проактивни действия и мотивация
• Готовност за поемане на рискове
• Здраве
• Завършеност

НЛП е все пак една цяла друга Вселена на неограничени възможности, неограничено мислене и безгранично изживяване на живота.

Пролетта е време за прочистване, за разтребване и за подреждане. В този брой ще поговорим за подредбата на душата, за силата на прошката и лечебното действие на забравата.  

В младежките ми години имах типичното изпитание и каляване на егото, преживявайки изневяра. Младост, влюбване, любов и раздаване до мига, в който се появява ситуация, която те оставя без сили и те „дарява“ с агония и изтезание над себе си. Минава време, душата се лекува, раните заздравяват, разбираш, че лесно не се умира и че всъщност страда егото, а не сърцето. Прощаваш. И на другия и на себе си. Но остава онази горчилка, която трудно се преглъща. Която те кара да се задавяш от обида, гняв, понякога омраза, а и други неприятни и негативни емоции.  

Изправена пред „житейския урок“, получих един от най-ценните съвети от баща ми, който тогава ми каза – „Ще простиш, но няма да забравиш“. И наистина простих. И наистина не забравих.  

Силата на прошката е неоспорима. Но се иска още повече сила и самодисциплина, за да забравиш стореното, да продължиш напред с чисто съзнание, в което не си закачен на куката на страдаща душа, плачещо сърце и празнини, запълващи се с гняв, омраза и лоши чувства. Когато някой те нарани и когато поставиш себе си в ролята на страдащия (защото ние сами се поставяме в тази роля), най-лесното е да потънеш и да приемеш жертвената роля на обидения. 

Прошката има лечебна сила. Забравата обаче, не само лекува, а и заздравява, създава позитивна енергия и дава крила. А всички се нуждаем от крила, когато искаме да отлетим на по-хубаво място. Правилният ред е първо да простим и след това да забравим. Ако си позволим първо да забравим, то тогава рискуваме да не научим уроците и да не извлечем поуките. 

Прощаването и забравянето са нещо чудесно на теория, но в реалността са нещо трудно. Има полезност в прощаването, но има ползи и в не-забравянето:  

Прошката е критично важна за нашето емоционално здраве. Отказвайки да простим на някого, ние избираме да задържим гнева и горчивината, създадени от действията им. Избирайки да задържим гнева и да му позволим да ни “изяжда“, ние ставаме раздразнителни, нетърпеливи, разсеяни и дори физически болни. Прошката е изцяло за нас, а не за другия човек. Ние не прощаваме на другите, защото го заслужават, а прощаваме за себе си, за да си дадем път напред.  

Прощаваме, защото не е възможно да се освободим напълно от разрушителните емоции вътре в нас, докато не простим. Прошката не е правосъден казус, а казус на сърцето. 

Можем да се поучим от миналия опит. Трябва да вземем поуките, да запомним урока и да продължим напред. Това може да означава да продължим с или без човека, който ни е наранил. Дори и в разгара на дадена ситуация, можем да научим много за себе си – кои са болезнените ни копчета и кой ги натиска, от къде се провокира свръхчувствителността ни и как се справяме с нараняването, което съпътства отношенията с важен за нас човек. С това ново познание за себе си, ние се екипираме по-добре за бъдещи отношения и за неизбежните конфликти, които ги съпътстват.  

Прошката заздравява отношенията ни. Всички връзки и отношения могат да бъдат възстановени, дори да се задълбочат и да процъфтят, не въпреки това, което се е случило в миналото, а поради него. Прошката подсилва ангажираността ни към по-добри отношения в бъдеще. 

Ние се предпазваме от това да се окажем жертва в същата ситуация отново. Не е добре да дълбаем в случилото се и да го преживяваме отново и отново. Далеч по-полезно е да запомним случилото се като поука и урок. Само защото сме простили на някого, не означава, че ще изберем да останат в живота ни. Понякога най-полезното нещо е да простим и да продължим без тях.  

Има голяма стойност в усъвършенстването на умението да прощаваме без да забравяме. Грижата за собственото физическо здраве и психическо състояние изисква регулярно прощаване на другите. Помнете, че го правим за себе си, а не за другите. Не се вманиачаваме, но и не забравяме важните и ценни уроци.  

Станфордският преподавател д-р Лъскин изучава в продължение на 6 години как хората продължават напред, прощавайки на себе си и другите. „Прошката е инструмент, чрез който се изправяме срещу това, което сме направили в миналото, отразяваме грешките си и продължаваме напред.  Не означава, че извиняваш и приемаш случилото се. Не означава, че забравяш.  За всяко нещо си има причина. Има си сезон за страдание и съжаление. Това ни е необходимо. Но сезонът свършва, светът продължава и ние трябва да продължим с него.“ Д-р Лъскин предлага няколко начина за това продължение: 

1.Да определим причината. Повечето хора изпитват затруднение да простят на себе си едно от следните четири неща

• Провал в някаква значима задача, като например създаването на успешен брак. 
• Нараняване на някого чрез действията ни. 

• Вреда на себе си чрез начина на живот: например алкохолизъм или друга саморазрушителна зависимост.  
• Не сме направили нещо, което считаме, че е трябвало да направим. 

Определянето на причината отключва процеса на прошка. Това позволява да се раздроби на малки части стореното, да се разгледа от различни ъгли и от разстояние, а с това започва и оздравителния процес.  

2. Да осъзнаем чувствата. Споделянето с доверени хора за това какво сме направили и вредата, която сме нанесли, ни дава възможност да получим подкрепа, грижа и съвет. Споделянето ни напомня, че всеки прави грешки. Споделянето на стореното ни помага да отразим случилото се в друго огледало (друго мнение) и ни предпазва от това да навлезем във фаза на отрицание, потискане и забрава. 

3. Да разберем какво искаме. Не е задължително да търсим близост с човека, който сме наранили, но е необходимо да се освободим от срама и вината и да намерим спокойствието и собствения си център. А това е нещото, което трябва да искаме. 

4. Да се разделим с нереалистичните очаквания. Повечето от нас имат набор от подсъзнателни правила, които кръжат в дълбините на подсъзнанието ни за това какво поведение можем да очакваме от себе си. Но тези правила, много от които попити в детството, в действителност невинаги са реалистични. 

5. Да идентифицираме болката. Осъзнаването, че чувството за нараняване, мислите за вина и стягащият корема стрес, са усещанията, които ни карат да се чувстваме зле, а не стореното преди 2 минути или 10 години, е ключов мисловен момент. Днешната ни реакция ни към миналите събития е това, което ни причинява проблем. Това са навици, който трябва да си отидат.  

6. Да натиснем бутона СТОП. Повтарянето отново и отново на стореното няма да помогне нито на нас, нито на човека, който сме наранили. Така че всеки момент, в който се уловим, че зацикляме в негативната и самообвинителна въртележка на повтаряне и преживяване на събитието, трябва да си наложим да преместим фокуса си върху нещо положително и градивно. 

7. Да се извиним. Когато не можем да си простим за нещо, което сме направили на друг човек, понякога всичко което се иска, за да се подобрят нещата, е искрено извинение. Извиненията са най-ефективни, ако са направени лично. Но ако това не е възможно, можем да помислим за „опаковане“ на извинението ни в малко хумор.  

9. Да направим редното.  Нека правим добри неща,  а не да чувстваме зли неща. По този начин не само прощаваме на себе си, но преобръщаме енергийно живота си по изцяло нов начин. 

10. Да излезем от ролята на жертва. Веднъж започнали промените, настъпва и времето за излизане от старата роля на жертва и промяна на стария сценарий. Време е да започнем да разказваме нова история в нов сценарий – героична, достойна и позитивна, въпреки всички присъщи човешки слабости. 

11. Да си дадем почивка. Чувството за лоши неща, извършени в миналото, може да създаде доста болезнено настояще. Така че, докато се учим как да си простим и да продължим напред, можем да дадем на ума и тялото си почивка от целия срам и вина, като ги заменим с благодарност.  

Нека пролетта ви е изпълнена с искрена прошка, полезна забрава и дълбока благодарност! 

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален консултант по бизнес етикет и международен протокол, акредитирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol. Тя е и най-висока степен сертифициран трейнър по невро-лингвистично програмиране и мастър по коучинг. Експерт по Международен туризъм и мениджмънт, с бакалавърска степен по бизнес администрация, магистърска степен по маркетинг и докторска степен по социално управление.

Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във ВУЗФ, в международния факултет на университета Шефилд, в УНСС и УНИБИТ. Дисциплините, които преподава, са свързани с мениджмънт и бизнес комуникации.

Нейният профил включва богат опит в бизнес комуникации, междукултурна комуникация и презентационните умения (ораторството). Д-р Илиева е редовно канена като гост-лектор на различни академични и бизнес събития.

Ако трябва да определим с едно изречение какво е бизнес етикет, то това е създаването на връзки и отношения в бизнес среда. Етикетът е всичко това, което правим, когато сме в присъствието на други хора – нашето представяне, вербална и невербална комуникация, облекло, изказ, цялостно излъчване и взаимоотношения.

Златни правила в бизнес етикета не съществуват. Съществува едно основно правило и то е да накараме отсрещната страна да се чувства добре в нашата компания, да оставим усещането, че другият е ценен и важен за нас и че проявяваме искрен интерес към него/нея.

Като всяко нещо в света, в който живеем, бизнес етикетът се изменя и „модернизира”, влияе се от най-ценната валута днес, а именно времето. Бизнес етикетът се влияе и от модните тенденции в облеклото и стила. Също така има междукултурни особености, които оказват влияние върху даден елемент от бизнес етикета за даден период. Но остават общоприетите, основни правила, без които никой бизнес не може.

На бизнес среща

Най-голямото предизвикателство на бизнес срещата е как в краткото време на заетите хора да се вмъкнат много елементи – задължителното внимание към събеседника, разговори тип „общи приказки”, избор на напитки (ако естеството на срещата го позволява) и съществената част на бизнес срещата. Точността е ключова за създаването на добро впечатление и за полагането на

добра основа за успешни бизнес отношения. Отново времето е решаващо за воденето на разговора – кратки и ясни изречения, без отклонения и без излизане от установените параметри на срещата.

На бизнес среща няма дами и кавалери, бизнес дамите не очакват да им се отваря вратата, да им се помага със стола или с връхната дреха. Това малко усложнява ролите на всички и понякога създава комични или абсурдни ситуации – да приеме ли жената кавалерски жест в бизнес ежедневието, да загърби ли възпитаният мъж обноските си, само защото съвременният бизнес изключва половите различия и набляга на еманципацията и равенството между половете. Отговорите на тези въпроси се крият в усета, в използването на интуицията и в достойното поведение. Бизнес дамата може да приеме кавалерски жест с леко кимване като по този начин показва, че е регистрирала вниманието на отсрещната страна, но без загатване на флирт. Отново да напомним, че най-важно е да оставим отсрещната страна с добро усещане след общуване с нас.

На бизнес вечеря

Важно е читателите да знаят, че в бизнес етикета няма такова понятие като „бизнес вечеря”. Бизнес се прави на светло. Естествено, при динамиката на съвременния живот, когато сме зависими от полетни разписания, интензивни графици и напасване на програми, бизнес вечерята е нещо нормално, но все пак следва официално да се стремим максимално да избягваме подобен тип бизнес срещи. „На тъмно” всичко е различно, изисква се повече контрол и концентрация, за да не се стигне до провал, разочарования и провалени сделки и или влошени отношения.

И все пак в нашите географски ширини бизнес вечерята е дори по-често срещана, отколкото бизнес обядът, така че правилото е да се стремим към спазване на правилата на етикета – отношения гост/домакин; който кани, дава тон за избора на ресторант, меню и напитки, плаща сметката и всички съпътстващи разходи като гардероб, паркинг и др.

На коктейл

Често срещано събитие в бизнеса е коктейлът. Коктейлът има определена продължителност и дори и да не е упомената в поканата тя е точно два часа, в които нашето присъствие е желано за час и половина. Коктейлът е социално събитие с една единствена цел – създаване на контакти и networking. Следователно на коктейл (за съжаление) не се храним. И преди някой читател да възроптае, само си представете следната гледка – върви дама с чанта под ръка, държи чаша с вино в едната ръка и чиния, отрупана с хапки в другата. Създаване на контакти при тази ситуация не е възможно. На коктейл подсигуряваме дясната си ръка да бъде винаги свободна и суха, за да може да поздравяваме хората, с които се запознаваме и на които ни представят. Визитките ни следва да са налични, подредени и лесно достъпни. Разговорите по време на коктейл са кратки, уточняващи и създаващи предпоставки за бъдещи срещи и бизнес отношения.

Етикетът се променя. Всички познаваме някого, който изобщо не се придържа към обноските и етикета, но все пак успява да се превърне в желана и търсена компания, добър събеседник и успешен бизнес партньор. Етикетът е усещане за норма, умението да се представим добре в различна среда и сред различни хора. Бизнес етикетът е гъвкавост на поведението, емоционална и социална интелигентност.

Някои „златни” правила

Господа, придържайте се към трите основни корпоративни цвята – сив, черен и тъмносин.

Дами, обличайте се едноцветно и с не повече от три съчетани цвята едновременно.

Така наречените power ties са вратовръзки в червен цвят.

Останете изправени до пристигането на всички в залата за срещи или на седящо събитие. Така изглеждате по-представително и спестявате на гостите да видят първо темето ви когато ги посрещате.

Дамската чанта трябва да бъде с форма и твърда, така че оставена на маса или на стол, да не променя формата си.

Етикетът е в баланса – баланс в облеклото, баланс в бижутата и аксесоарите, баланс в дължините и деколтетата при жените – ако показваме бедра (не повече от 3 пръста над коляното), не показваме деколте (не по-дълбоко от невидимата линия, свързваща двете подмишници).

Ако не знаете как да реагирате, наблюдавайте. Намерете си добър пример за подражание и следвайте модела.

Ако попаднете в неловка или неудобна ситуация, помага само едно – усмивката.

Красотата ли привлича? Красотата е до време. Това и баба го знае и ни е учила да не разчитаме на това. Богатата душевност ли е разковничето?

Душата иска грижа и баланс, тя търси и намира, но дали душите се намират случайно или съдбата има своя „случаен“ принос. Непрестанно развиващият се ум ли запленява? В днешния еманципиран свят жените не са ли прекалено силни така или иначе, за да се натрапват още повече със силата на ума си?

Може би е енергията? Онази специална енергия, която обкръжава жената и кара околните да искат да се докоснат до нея. Тази култивирана енергия, която съвместява грижата за физическото тяло, развитието на ума и обогатяването на душевността. Може да бъде разграничена два вида енергия – тази, с която преживяваме, и енергията, която излъчваме. Излъчваната енергия е тази, която ни пази като щит, но и прави нашата компания желана, търсена и омагьосваща.

В книгата си „Изворът на женската сила“ Лариса Ренар разделя жените и мъжете в няколко взаимно търсещи се и взаимно изключващи се типове. Дали ще приемем това за закономерност зависи от нас, но си струва да ги разгледаме, съпоставени един с друг и да направим наш собствен експеримент. „Енергията управлява света, привлича и задържа. Слънцето е концентрирана енергия и благодарение на нея привлича планетите. Жената също е сгъстена енергия и благодарение на нея привлича мъжете, като магнит привлича възможности, пари, полезни познанства… Обикновеният човек получава енергия благодарение на жената“. Лариса Ренар базира типовете на база енергиите, които ги управля-ват, а те са основани на природните сили земя, вода, огън и въздух. „Земята ни дава практичност и устойчивост, умение да виждаме детайлите и да поддържаме чистота и ред, умение да бъдем конкретни и разсъдливи. Водата ни дарява с емоционалност и чувствителност, със състрадание, с умението да се осланяме на чувствата си, въпреки логиката. Огънят ни дарява с творчество и въображение, с умението да фантази-раме и да изобретяваме, със способността да виждаме скрити възможности, които се крият във всяка нова крачка. Въздухът поддържа в нас способността да анализираме и да разсъждаваме, да се вдъхновяваме и да строим системи, да бъдем волеви“

Последователите на астрологията ще открият още по-вече смисъл в силата и влиянието на тези стихии върху енергията, която носим. Астрологичните знаци също са разделени според стихията, която ги управлява: земни – козирог, телец и дева, водни – рак, скорпион и риби, огнени – овен, лъв и стрелец, въздушни – близнаци, везни и водолей.

Четирите роли, които жената въплъщава – любовница, кралица, момиче и домакиня, също се разпределят според енергиите, които ги управляват. (таблица1)

За да има успех сред мъжете, една жена трябва да съвместява успешно и четирите роли, като придава превес на ролите, с които би могла да привлече мъжа. Осъзнавам, че съществува огромен риск да си навлека гнева на върлите феминистки, заради опасността да възприемат тази статия като предателство към женския пол. Но това е статия за обмена на енергии, за силата и енергията на жената и как тя би могла да използва това в своя полза. Според Лариса Ренар във всеки мъж присъстват всички стихии, но само две доминират и от тях зависят качествата и способностите на мъжа. Всеки две водещи стихии формират категория. Представяме ги в таблицата, в която също включваме и ролите, които мъжът търси у жената според енергиите, които го ръководят и силите, които му липсват. Съществува компенсаторна функция в природата и обменът на енергии е най-добрият пример за това. (таблица2)

Не знам дали жената прави мъжа и дали мъжът е наистина толкова зависим от жената. Вярвам в енергията и в силата на мисълта, в позитивното мислене и в личностното развитие. Затова вярвам, че ако жената се развива, изпълва потенциала си, постави си за цел да открива нови хоризонти в себе си, чувства се реализирана и се обича и цени, то тогава тя привлича същото и от външния свят – любов, обожание, възможности за развитие, ви-сока оценка и признание.

И да, трудно е да се съвместяват многото и различни роли на жената – да бъдем и атрактивни любовници, и добри и грижовни майки, и предани и търпеливи съпруги и домакини, и не на последно място – завладяващи кралици, които излъчват сила, достойнство, мъдрост и класа. Но не е ли това най-красивото и прекрасно нещо, присъщо на жените – умението да се въплътяваме в много и различни роли, да играем умело на сцената Живот.Пожелавам ви да се превърнете в най-доброто „себе си“ и да привличате най-доброто, което (по)желаете.

ТЕКСТ Д-Р ДАНИЕЛА ИЛИЕВА, НИКОЛА ДИМИТРОВ

Нашият живот неизбежно е повлиян от технологиите. Дали хората контролират технологиите, или технологии контролират хората? Каква е вероятността хората да се пристрастяват към въображаемия дигитален свят? Учените спорят за положителните и отрицателните аспекти на дигитализацията и капацитета на човешкия мозък да се справи с това.

В тази статия ще анализираме къде е критичната линия между виртуалната зависимост и изискванията на околната среда, и как могат хората да постигнат собствен баланс между двете. От гледна точка на развитие, човешкият мозък се развива успоредно с изискванията на околната среда и не страда от въвеждането на електронните технологии – по-скоро, създава нови невронни връзки, които подобряват мозъчната функция и капацитет.

Хората са били физически и психологически зависими към много поведения и вещества в продължение на векове. Този компулсивен модел не отразява случаен интерес, а по-скоро се състои от задвижван модел на поведение, което често може да ескалира до степен да повлияе не-гативно върху живота ни. Основните жизнени области, които обикновено са засегнати, са брак и взаимоотношения, заетост, здраве и правно/финансово състояние. Фактът, че вещества като алкохол и наркотици променят настроението, могат да създадат физическа или психическа зависимост, е добре познат. И някои поведенчески зависимости като хазарт, хранене, работа, упражнения,пазаруване и секс са придобили по-скорошно възприемане по отношение на техния потенциал за пристрастяване. Напоследък обаче се потвърждава, че такъв вид компулсивно поведение може да имитира компулсивно процеса, установен при употребата на наркотици, алкохол и други вещества. Същият процес може да бъде открит и в някои аспекти на интернет зависимостта.

Чрез изследване на емоционалните причинители, стреса и други допринасящи променливи, включително на неврофизиологията, свързана с технологичното пристрастяване, може да се научи как да се използват стратегиите на поведение на мозъка, за да се разбира и контролира проблематичното използване на технологиите.

Интернет може да бъде един огромен авариен изход. Когато животът стане твърде труден и стресиращ, когато взаимоотношенията станат твърде непълноценни или незадоволителни, е изкушаващо да се скочи в интернет пространството, в света на виртуалната реалност, напълно разбирайки, че не е съвсем реална. В сравнение с това колко лош е реалният живот в момента, виртуалният се явява за предпочитане. Взимайки предвид размера на личен контрол, който се упражнява върху виртуалния свят, в сравнение с липсата на контрол, който се усеща в реалния свят, е изкушаващо да се помисли за виртуално приемлив компромис.

Използването на онлайн пространството като бягство не означава само потопяване в игри, въпреки че това със сигурност е привлекателен път, по който да се поеме. Създаването на алтернативна реалност не е само за тези с аватари във виртуалния свят. Живеенето на виртуален живот е възможно, борейки се с ежедневните задачи и се случва, когато се придава по-голяма стойност на преживяванията, които се създават онлайн, отколко-то на тези, които се случват в реалния живот. Живеенето на виртуален живот се случва, когато се излезе от ис-тинския живот и се създаде неистински живот онлайн.Технологията е аморална, това не е изначално добро или зло, но е въздействие върху начина, по който живеем живота си. Любовта към технологиите и виртуалната зави-симост носят доверие и сляпа вяра заради надеждата за бъдещето, което обещават и пленяват с покана за нови по-добри неща – по-добро днес и по-атрактивно утре. Социалните медии и смарт технологиите допринасят за изграждането на по-богати социални преживявания и за свързване между хората по нови начини. Благодарение на социалните медии сме в състояние да се срещаме с хора, които се превръщат впоследствие в близки приятели. И това не е изолиран случай, а доказано проучване сред по-требители на социални мрежи дигитални технологии. В детството полетите и отклоненията към един фан-тастичен свят имат смисъл и стойност. Този фантастичен свят на въображението е преди всичко за учене на радостта от запълването на съзнанието на човека извън това, което може да види и докосне. Това е преди всичко обучение как да се мисли отвъд това къде се намира инди-видът в момента и научаване как може да реагира в дадена ситуация. Това е учене как да се играе и как от нищо да се създаде нещо повече от съдържанието на собственото въображение.

За възрастните фантазията може да се отнася по-малко до научаването как да се подготвят за реалността и повече за това как да се избяга от нея. Децата създават фантазията, за да практикуват кои ще бъдат. Възрастните създават фантазия, за да се скрият от това кои са. Това е мощната примка, която интернет и онлайн дейностите представляват. Това не е просто отклоняване от истинския живот, предоставено чрез време онлайн и далеч от нещата, които се налага да се правят. Отнася се също така до съдържанието на илюзията, към която индивидът се стреми да създаде и поддържа онлайн, от внимателно конструирания Facebook профил до аватарите, в които се въплъщава в игралните сайтове. Колкото по-стресиращ е животът, толкова по-примамливи стават виртуалните отклонения.

В един виртуален свят могат да се избират само предизвикателства, които не са от значение, тъй като те не са истински. Това е така поради факта, че виртуалната реалност е по-скоро игра, отколкото реален живот. Како беше споменато, да има авариен изход за бягство от време навреме е добре. Често обаче интернет се използва прекомерно като авариен изход, който евентуално може да се развие в технологична зависимост. Интернет може и дава ясни промени в настроението. Почти 30% от интернет потребителите признават, че с помощта на мрежата променят настроението си така, че да облекчат отрицателно състояние или на-строение. С други думи, те използват интернет като наркотик.

Технологиите и най-вече компютрите и интернет, изглежда са най-добрият начин за лесно употребяване/злоупотребяване, а в най-лошия случай – пристрастяване. Съчетанието на налично стимулиращо съдържание, лесен достъп, удобство, ниска цена, визуална стимулация, автономност и анонимност допринася за по-силен психоактивен опит. С други думи, тези технологии влияят върху начина, по който живеем и обичаме. Някои от тези ефекти са по-малко положителни и могат да допринесат за различни негативни психологически ефекти. Има изобилие от клинични, правни и анекдотични доказателства, които предполагат, че има нещо уникално да бъдеш онлайн и че това произвежда мощен ефект върху хората. Може би трябва да се спре да се мисли, че технологиите рушат всичко, че превръщат човешките индивиди в роби на безсмислено използване на смартфони. Технологиите обогатяват живота, играят ролята на свързващ елемент между хората, независимо от това колко далеч са те. Така че е може би обществото следва да преосмисли твърдението, че ще бъде по-добре без технологиите, да спре да ги обвинява за отсъствието на естествени човешки поведения.

Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме.
Елберт Хъбар

В книгата си „Раздавачът на щастие“ Лаура Ескивел казва, че „обичам“ е глагол, защото човек разкрива любовта си чрез дела. Любовта е благодарност. Тя е споделена радост, време заедно и вяра. Вяра, че доброто съществува и че „аз + ти“ е по-добре от „ти или аз“. Любовта е без условия. Най-висшата форма на загърбване на егото и най-комплексната емоция. Любовта е синхрон и допълване, компромис и приятелство. Тя не се наема, не можеш да я уволниш от душата си, не можеш да я притежаваш. Любовта вълнува, но и ни кара да се страхуваме. Любовта е сила. И слабост.

Безусловната любов е трудно постижима, без изисквания и очаквания. В този свят на „на ти, дай ми“, трудно можем да излезем от рамките и ограниченията, които обществото, близките, а и ние самите си поставяме.

Любовта има различни измерения през различните етапи на живота ни. Но както за всяко нещо в живота ни, така и за любовта всеки от нас си има стратегия. Стратегията ни отразява как точно обичаме, в какво се изразява любовта за нас, какво очакваме в процеса на обичането. Някои ще кажат, че любовта е емоция, чувство и енергия и че не може да се сравнява със стратегия. И ще са прави. Но любовта е и ментален процес, нещо, което ние разпознаваме като познато или непознато на душата и сърцето.

Откъде знаете, че някой специален в живота ви наистина ви обича? Помислете за това, което се е случило в момента, в който сте разбрали със сигурност? Какво се случи, че ви убеди? Беше ли начинът, по който погледна към вас? Или беше това, което ви каза и как го каза? Или беше неговата целувка, докосване, прегръдка или някакъв друг физически контакт? Всички ние имаме различна стратегия, нашият собствен индивидуален компас, който ни показва вътре в нас самите, че сме дълбоко обичани. В невролингвистичното програмиране (НЛП) и в коучинга за стратегия се смята умственият процес, който използваме за постигане на нашите желани резултати.

Така че, за да убедите партньора си, че е силно обичан от вас, както и обратното, трябва да сте наясно с любовните стратегии на всеки от двамата.

Има три елемента в пълната „любовна стратегия“. Първата част е първоначалното привличане, втората част е осъзнаването, че привличането съществува и третата част е силната любов. Ако разгледаме стратегията за силната любов, ще разберем, че познаването й ще ни помогне да се научим как да комуникираме нашите чувства към някого и да сме сигурни, че посланието ни е възприето.

И в предишни статии сме разглеждали основните начини, по който възприемаме света около нас и тълкуваме нашите сетивни преживявания. Използваме всичките си сетива в различно време, но всички ние имаме една по-предпочитана сетивна система.

СЕТИВНИТЕ СИСТЕМИ СА:

1. ВИЗУАЛНА – ТОВА, КОЕТО ВИЖДАМЕ.

2. АУДИАЛНА – ТОВА, КОЕТО ЧУВАМЕ

3. КИНЕСТЕТИЧНА – ТОВА, КОЕТО ЧУВСТВАМЕ, ВКУСВАМЕ, ПОМИРИСВАМЕ.

Човек, който възприема обичането визуално, или използва визуална стратегия за силната любов, иска да „вижда“, че го обичате. Той иска да му покажем, че го обичаме. „Виждането“ на любовта става под формата на подаряване на цветя или подаръци, неочаквани, но обмислени действия, като специална романтична вечер или ден на глезене, вечеря в красив ресторант и др. Хората с такава стратегия трябва да видят „доказателства“, че са обичани. Те дори обичат, когато ги погледнете по определен начин.

Този, който използва аудиална стратегия за любов иска да чуе думите „Обичам те!“ или подобни думи на обич, за да се почувства искрено и напълно обичан. Те искат да чуят определен тон на гласа, да знаят, че тази тоналност е само за тях и това им докарва слабост в коленете. Умалителни обръщения, комплименти и интимни шеги ги карат да се чувстват обичани и обожавани.

Този, който използва кинестетична стратегия за любов, се нуждае от физическото докосване, за да се чувства обичан. Палитрата от физически докосвания може да включва масаж на определени места по определен начин, целувки на определено място, прегръдки, държане за ръце и др. При кинестетичната стратегия всичко опира до допира. Това е контактът на кожата с кожа, чувството за физическа близост с партньора, и не непременно секс.

В началото на всяка връзка обикновено покриваме всички тези аспекти – ходим на специални места, поглеждаме се по определен начин, казваме си специални неща с определен тон на гласа, държим се или се докосваме по специален начин. Но след известно време заедно сме склонни да се „изгубим“ в това, което ние обичаме, а не в това, което харесва на партньора ни.

Попитайте партньора си за предпочитанията му, а след това се уверете, че ги изпълнявате. Не приемайте за даденост, че знаете стратегията му, или че ако наистина го обичате, той го знае.

Вашата стратегия за любов обикновено е само една от опциите. Или е визуална, или аудиална, или кинестетична и обикновено е последователна. Ако зададем въпроса за важността им, повечето хора вероятно ще кажат, че и трите стратегии са важни. И те са, но всички ние имаме една преференция, един начин, който ни харесва повече от останалите. Един начин, който наистина работи за нас – който изостря нашите чувства, разтърсва душата ни, натиска емоционалните ни бутони и има мощно въздействие.

Ако не знаете каква е любовната стратегия на вашата половинка и ако не я използвате редовно, може би никога няма да се чувства напълно обичан от вас и може да чувства, сякаш „нещо липсва“.

Има някои НЛП въпроси, които помагат за идентифицирането на любовната стратегия на значимите за нас хора, или за да се определи собствената любовна стратегия.

Задайте на партньора си следния въпрос, като използвате точно следните думи:

„За да се чувстваш силно и напълно обичан, нужно ли ти е да чуеш думите „Обичам те“?“ Ако получите отговор „Не“, повторете въпроса със следващата стратегия: „За да се чувстваш силно и напълно обичан, нужно ли ти е бъдеш докосван по определен начин?” Ако получите отговор „Не“, повторете въпроса с третата стратегия: „За да се чувстваш силно и напълно обичан, нужно ли ти е да го усещаш чрез определени действия или докосване?“

След като разберете предпочитана любовна стратегия на важен и значим за вас човек, не забравяйте да споделяте любовта си на неговия „език“ толкова често, колкото можете. Подарявайте подаръци или картички на визуалните, погледнете ги дълбоко в очите с любов. Говорете специални думи на аудиалните и прегръщайте поне веднъж на ден кинестетичните.

Разкриването на любовната стратегия на партньора ви не отнема много време, а наградата е, че той знае, без съмнение, че го обичате. Щом веднъж осъзнаете какви са вашите собствени предпочитания, не се страхувайте да ги споделите, за да могат да бъдат посрещнати. Кажете на партньора си какво ви трябва, за да се чувствате обичани, защото любовта е игра, която се играе и се печели от двама. Мисълта на Петър Дънов ми се струва подходяща за завършек: „Любовта е вечният стремеж на две души“.

Пожелавам ви любов!