281690739_398305452306060_214967336755485126_n

Етикет по време на коктейл – Съвместна рубрика с Genica news

Второ видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Етикет по време на коктейл“.

видео

Продуцент- Атанас Месечков

Редактор- Атанас Месечков

Оператор- Благой Момчилов

Монтаж- Благой Момчилов

Партньори- Хотел Sense

2282341_375_282_4x3

Кандидат може да не бъде повикан на интервю заради неуместни постове в социален профил

В бизнес етикета винаги казваме: „Няма втори шанс за първо впечатление“. Отговорност и на двете страни е да се подготвят за това първо впечатление. Защото изборът, особено напоследък, невинаги е на работодателя. Има драстично разминаване между търсене и предлагане на подходящи кандидати за различни позиции, а това води до по-голям избор за кандидатите, отколкото за работодателите„, споделя Даниела Илиева, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката „HR Guest„.

Кой е тя?

Даниела Илиева е страстен доцент преподавател, изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“, академичен изследовател, публицистичен блогър, корпоративен обучител, който прави запомнящи се обучения, преплитащи експертиза от невро-лингвистично програмиране, бизнес етикет и протокол, и комуникационни техники и умения.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Добре е да има структура на интервюиране, която да се следва за всяко интервю. Само така може да се гарантира обективност и еднакъв подход към всеки кандидат. За съжаление, това е практика предимно в големи организации. Моите задължителни въпроси са свързани не само с темата на интервюто и позицията, а и с по-лични аспекти като например къде живее кандидатът, какво е семейното му/й положение, какви са стремежите. Ако нещо от CV-то ми е направило впечатление, дори и да е в графа „неудобни въпроси“, питам. Използвам всички комуникационни техники и инструменти от невро-лингвистично програмиране, както и цялото ми познание за езика на тялото, за да получа максимално количество информация от тази, понякога единствена, среща с даден кандидат. Старая се да слушам и да чувам, да гледам и да виждам, без да създавам усещане за разпит.

Времето е най-ценната валута за всички ни сега. Hезависимо дали ще има продължение или не, старая се да информирам кандидатите и да предоставям необходимата обратна връзка навреме. Разбира се, невинаги всичко е идеално. Важното е да приемаме и неидеални ситуации.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според Bас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Винаги съветвам и студентите си и хората, които консултирам, да бъдат себе си. Ако „влязат в роля“ още преди интервюто, шансът след това да бъдат себе си не е голям. От облеклото до поведението е добре човек да кореспондира на себе си и на собственото си амплоа.

Друг важен съвет е внимание към социалните медии и присъствието там. Не крия, че разглеждам профилите на кандидати преди интервюто. От гледна точка на психология, може да се извлече немалко информация за даден кандидат от постовете му в социалните мрежи. Много хора биха казали, че това е личният им профил, но самото значение на социална мрежа е обществено достъпна. Имало е случаи, в които кандидат да не бъде повикан на интервю заради неуместни постове в социален профил.

В организацията, която управлявам, имаме практика да предоставяме казус на кандидата, който да бъде решен в рамките на определено време. По време на пандемията, решаването беше онлайн, а сега се случва като последна стъпка от интервюто. Разбира се, уведомяваме кандидатите, че това се очаква от тях, за да са психически подготвени.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

В бизнес етикета винаги казваме: „Няма втори шанс за първо впечатление“. Отговорност и на двете страни е да се подготвят за това първо впечатление. Защото изборът, особено напоследък, невинаги е на работодателя. Има драстично разминаване между търсене и предлагане на подходящи кандидати за различни позиции, а това води до по-голям избор за кандидатите, отколкото за работодателите.

Професионализмът изключва лични усещания и предразсъдъци. Ако някой интервюиращ си позволи лично настроение или моментно състояние да го води в избора на кандидат, има нещо силно сгрешено. Два са водещите ми принципи в такива случаи:

1. Търсим на работата човека, а не на човека работа (основно правило в мениджмънта);

2. Винаги провеждам интервюто в присъствието на още един човек, за да намалим елемента на субективност.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат – възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Бих искала да кажа, микс от двете – и възнаграждението, и възможностите за развитие. Но всеки човек има различни мотивационни бутони и фактори, които го задвижват. Така че за някои е решаващо възнаграждението, а за други различни неща. И в това няма нищо лошо. Хората са различни и светът има нужда от тези различия.

По отношение на назначенията, отново ще се върна на търсене и предлагане (demand and supply). Понякога се налага да се направят компромиси и да се наеме човек, който не е достатъчно подготвен за позицията, но показва потенциал. Ако обаче има цялостно разминаване и се озовем в ситуацията, в която да търсим на човека (кандидат) работа, тогава и краткосрочно, и дългосрочно, си създаваме голям проблем.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Винаги търся блясък в очите. „А къде и как го виждате?“ – въпрос, който често ми е задаван. Вижда се, усеща се, улавя се, когато някой гори (без да прегаря) и влага страст и любов в нещата, които прави.

Идеалният кандидат е този, който до голяма степен ще изпълни критериите и изискванията за длъжността, но и този, който ще вложи от себе си тази страст и любов, които споменах. Няма срамни въпроси, има незададени въпроси и неполучени отговори, така че винаги окуражавам хората да питат. Аз самата питам непрестанно и не ме е срам, нито пък изпитвам неудобство.

Впечатляващи качества са обективно себепознание, устойчива ценностна система и желание за учене и научаване.

Повечето конфликти между хората или между даден човек и организация, възникват на ниво ценностна система. Така че много се радвам, когато още в изпитателния срок се окаже, че има баланс, кореспонденция, подобие между ценностната система на новопостъпилия и тази на организацията. Тогава има една особена симбиоза и добра основа за дългосрочност на отношенията.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

От 6 години имаме активно участие в стажантски програми – или нашата ежегодна, или такива, които са релевантни за естеството на работата ни. Имали сме изключително приятни кандидати, които сме канили да станат част от екипа ни. Донякъде е до късмет, но има и голяма доза взаимно доверие и създаване на възможности. Всеизвестен факт е, че стажът във Фондация „Право и Интернет“ включва реална работа по реални проекти. Такъв стаж носи много реален опит, самочувствие и отговорности на стажантите ни. А това се превръща в безценен опит, независимо дали ще останат част от нашия екип или не.

Като университетски преподавател в няколко университета, имам особено положителни впечатления от днешните младежи. Те са различни, с широк спектър от интереси, работят, за да живеят, а не обратното, ценят свободното си време и разбира се, имат различна ценностна система и различно разбиране за света, живота и работата. Поколенческите различия са нещо, което не трябва да ни плаши, а напротив – да търсим разбиране и общото, а не различното; да сме любопитни, гъвкави и отворени към младите хора. Менторството е един начин да скъсим дистанцията между поколенията и да учим едни от други. Защото винаги има какво да научим дори от много по-младите.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Най-важните стъпки бяха смелите стъпки! Онези, които водят в неясно, тъмно и непознато бъдеще. Аз имам няколко кариерни промени и от позицията на времето осъзнавам, че са били най-доброто, което ми се е случило. Разказвам историята си от тенис корта, през туристическата индустрия, до хибрида между мениджмънт, корпоративни обучения и академична кариера като нещо, което е и забавно, и в помощ на млади хора, които не са намерили пътя си от раз. В последната ми книга – „Управление на личностното развитие“, разглеждам детайлно така необходимото себепознание още от ранна възраст като ключово за избори на образование и кариера, съобразени с личните дадености, таланти и призвания. Онази пресечна точка, която ще доведе до блясъка в очите.

Не бих променила нищо от миналото, а най-важният момент е излизането ми от комфортна зона, който също така наричам „челен сблъсък“ с новото. Когато преминеш и през това, смелостта и удовлетворението стават твои постоянни спътници.

Промениха ли се критериите Bи за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Примерите от Фондацията, която управлявам, може би не са общовалидни, защото екипът ни е малък, а и ние се върнахме на работа в офиса още през месец май 2020 г. Не успяхме да загубим връзката, за да се налага да я възстановяваме. Но опитът ми като консултант на различни бизнеси, показва, че нуждата от промяна на много нива е належаща. Каквото работеше преди пандемията, не работи по същия начин сега. Хората се промениха, моделите на работа също, а това изисква адаптация и на бизнесите, и на начините, по които се управляват. И в момента няма рецепта – тепърва ще се обособяват моделите за новото управление на новите хора по новия начин. Това, че търсенето на кадри в момента е по-голямо от предлагането, също допринася за липса на предсказуемост и за належаща необходимост от ситуационна адаптивност.

Кой работен модел предпочита вашата компания – работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Екипът ни е от предимно млади хора и повечето предпочитат работа от офиса. Разбира се, има случаи на home office, но те са най-вече, за да си свърши човек нещо, свързано с майстори или други лични дела, които изискват да е в къщи в определен ден или за определен период. Самата аз съм изключително толерантен работодател и проявявам грижа и интерес към личните преживявания на хората от екипа. Защото, когато някой има лични проблеми, болно детенце, или други грижи, той или тя няма нужда от допълнителен стрес и липса на разбиране от организацията или ръководителя. Много е важно да се отбележи, че в този екип всеки се е доказал, поел е и е носил отговорностите си, така че доверието е взаимно така, както и разбирането.

Очаквам още много промени, да. Следя внимателно и световните, и европейските, и балканските тенденции. Освен личен интерес и бизнес подготвеност, тези тенденции са важни за подготовката на нашите студенти за бъдещето им, за личното и кариерно развитие.

Искрено се надявам все повече хора да търсят и намират най-важното познание – познанието за себе си, за откриването на онова пресечно място, на което се срещат нещата, които човекът обича да прави, с нещата, които прави „просто добре“, на таланта със страстта, на личните умения и заложби с личните стремежи.

Източник: www.business.dir.bg

https://business.dir.bg/karieri/kandidat-mozhe-da-ne-bade-povikan-na-intervyu-zaradi-neumestni-postove-v-sotsialen-profil

danin

В сезона на кандидатстудентската кампания: Как да изберем подходящото образование

В сезона на кандидатстудентската кампания: Как да изберем подходящото образование

Като преподавател с 15-годишна практика, всяка година виждам млади хора, които не вървят по пътя на щастието. Една мисъл гласи, че щастието е сутрин да бързаш за работа, вечер за вкъщи и да ти е пълно и на двете места.

Изборът на образование и кариера са решаващи за тази “пълнота” и са обект на изследване в последната ми книга – “Управление на личностното развитие”, която ще излезе от печат много скоро. Ако искаме да постигнем т. нар. well-being – състояние на благосъстояние (тази толкова хубава дума) в различните области от живота, се изисква едно единствено нещо – себепознание.

Себепознанието не е нещо, което се случва еднократно, а ежедневен, ежеминутен процес. Разбира се, този процес не приключва никога, но има ключова възраст, в която, ако опознаем себе си, ще имаме много по-големи шансове за избор на правилното образование, а оттам и правилната кариера.

Ценностната система на всеки индивид се формира до 21-годишна възраст. След навършване на 14 години се счита, че човек вече е в състояние да анализира себе си обективно и да осъзнава силните и слабите си страни.

Образователната система в повечето държави, включително и в България, не е способства за най-важното познание – познанието за себе си, за откриването на онова пресечно място, на което се срещат нещата, които човекът обича да прави, с нещата, които прави „просто добре“, на таланта със страстта, на личните умения и заложби с личните стремежи.

Потенциалът на всеки индивид се проявява по различен начин, а откриването и развитието му е важно както за неговото благосъстояние и жизнен успех, така и изобщо за ефективността и здравето на всички социални организации и системи. Натрупват се знания, теории и практики по предмети и дисциплини, но рядко се достига до съществено познание за ключовите характеристики и таланти на личността: кое е това, което носи вдъхновение и разпалва вътрешната мотивация, кое храни физиката и психиката на точно този индивид с полезни елементи, кое е това, което осигурява неговото развитие и прогрес в краткосрочен и дългосрочен порядък.

Затова и сега, в разгара на кандидатстудентските кампании, бих посъветвала младите хора, поставени пред образователен и кариерен избор да помислят над най-важните въпроси, а именно:

  • Кой съм аз? 
  • Кога съм аз?
  • Кое ме прави щастлив и ме вдъхновява?
  • Кое разпалва блясък в очите ми и пламък в душата ми?
  • Кое е това, което не ми омръзва?
  • Кое е това, което съм обичал/а да правя като дете и за което винаги съм намирал/а време и място?

Полепналите амбиции на други хора не са индикатор за това кои са талантите и даденостите на даден човек. Съвременното общество и култура разглеждат процеса на личностно развитие като се фокусират предимно върху кариерните и личностните успехи, но рядко се разглежда цялостното благосъстояние, удовлетворението и комплексното добруване на индивида като измерители на личностното развитие.

В този забързан свят, в който времето е най-ценната валута и в който основният поглед е насочен предимно навън към света, често не остава време за поглед навътре. А само личност, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личност, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота.

Image-1

Успешна приключи обучението на Премиум екипите на Пощенска банка

С 61 делегати от Премиум екипите на Пощенска банка приключихме един вълнуващ проект, в който имах удоволствието да бъда лектор. В продължение на 5 месеца те се обучаваха на Бизнесетикет от най-висок и съвременен стандарт.

Когато си част от Premium и работиш с Premium клиенти, не може да има компромиси и тайни в общуването на живо или в дигитална среда. Не трябва да се допускат моменти на съмнение и неуместност. Познанието за фините настройки на комуникацията и за нюансите на етикета водят до по-голяма увереност, по-доволни клиенти, по-удовлетворени и мотивирани служители, по-добри резултати, но най-вече до по-добър свят на разбирателство и желание за общуване.

Освен нови знания и усвоени умения, всеки от делегатите получи сертификат за успешно преминато обучение и скромен комплимент от мен – книгата „Комуникация НАвреме и НА място“, защото лимитираните количества от нея са за хора, които заслужават!

Благодаря за доверието на Пощенска банка!

dilieva

Даниела Илиева в ТениСтраст: Животът е 10% това, което се случва и 90% реакация на случващото се

Колко важно е умението на професионалните тенисисти да говорят пред медиите? Всички помним как Наоми Осака бе дисквалифицирана на миналогодишния Ролан Гарос, защото отказа да се яви в залата за пресконференции.

От гостуването на доц д-р Даниела Илиева в предаването ТениСтраст ще разберете:

  • Как да отговаряме на провокативни и неудобни въпроси?
  • Комуникацията между треньор-състезател?
  • Защо спортистите имат странни ритуали?
  • Какво е закотвяне?

И още…

Break point
new-kk

Репрезентативни системи – Съвместна рубрика с Genica news

Първото видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата „Репрезентативни системи“.

  • Продуцент – Атанас Месечков
  • Редактор – Атанас Месечков
  • Оператор – Благой Момчилов
  • Монтаж – Благой Момчилов
  • Партньори – Хотел Sense

image-38

HOW TO BE A LADY- в един мъжки бизнес свят или границата на еманципацията

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър  консултант по Бизнес етикет  и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL  The European School of

Protocol (Брюксел, Белгия). Сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране  (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП  Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по  менторство и коучинг. Профилът й включва богат опит с бизнес етикет и протокол,  бизнес коучинг, бизнес комуникации, мениджмънт на бизнес процеси, междукултурни  комуникации и презентационни умения.

Експерт по Международен туризъм и хотелиерски мениджмънт, има бакалавърска  степен по Бизнес администрация, магистърска степен по Маркетинг, докторска  степен по Икономика (Социално управление) и е добила академичната длъжност  доцент по Мениджмънт на бизнес процеси и бизнес комуникации с основен академичен  труд книга на тема „Mentoring: process, guidelines and programs”(„Менторството:  процес, насоки и програми”).

Преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), в Софийски  университет “Св.Климент Охридски”, в УНСС, в Университета по библиотекознание  и информационни технологии (УНИБИТ) и международния факултет на University of  Sheffield.

Последната й книга, “Комуникация НАвреме и НА място” изследва задълбочено  тенденциите в бизнес общуването, вербалната, невербалната, писмената и  дигиталната комуникация, и разкрива разнообразие от ефективни техники.

Често е канена като гост-лектор за различни академични и бизнес събития. Единствен  трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес  етикет, международен протокол и управление на имиджа. Сред нейните клиенти са  Microsoft, Sitel, Pepsi, TRACE, Novartis, Junior Achievement Bulgaria, Unitcargo, Pipe System  Bulgaria, Български зъболекарски съюз, Сдружение на фамилния бизнес, Института по  публична администрация, големи кантори, както и други частни и правителствени  организации.

***************************************

Да си бизнес дама днес не е лесно. Битките, победите и мениджмънта  на бизнес арената са далеч по-лесни за управление от личния живот  и отношенията с другия пол. Обути в “бизнес панталони” забравяме  да носим дамски поли? Чудим се дали 21-ви век не ни среща с един  криворазбран феминизъм, където балансът между бизнес имидж,

доходи, управление на хора, личен и служебен живот, е непосилен или  често невъзможен дори за съвременната успяла жена.

Светът е пълен с дами, които изключително успешно управляват хора,  процеси и микровселени, но не знаят как да управляват собствения си  свят на отношения. Жени, които на фона на триумфите си в работата,  преживяват провал след провал в личния живот и комуникацията.

Жени, които са неразбрани и неразбиращи къде грешат.

Феминизмът е движение за равноправие на жената, теория за  политическо, икономическо и социално равенство на половете и  организирана дейност за правата и интересите на жените.

Като човек, който управлява 2 организации и преподава в  няколко университета, с 5 формални образования и 7 специални

акредитационни такива, майка, корпоративен обучител, автор,  консултант, НЛП и коучинг трейнър, лицензиран хипнотерапевт,  трейнър по бизнес етикет и международен протокол, както и луд  пътешественик, не определям себе си за феминистка.

Щастлива съм, че имам свободата да правя всичко изброено, защото  някой вече е провел борбите, които са направили това възможно.

Борбата в средата на 19-ти век за равни права, очертала връзката между  феминизъм и социализъм. Борбата в края на 19-ти и началото на 20-ти  век, посветена основно на извоюване на избирателни права. Борбата в средата на 20-ти век, която възражда традицията за равни права на  жените във всяка сфера от живота.

Много е постигнато, но със сигурност има още за какво да се борим.

Общувайки с многообразие от хора – в България и в чужбина, ставайки  свидетел на множество ситуации в бизнес формална и неформална  среда, както и в терапевтичната ми практика, стигам до извода, че има  много объркани жени. И много объркани мъже.

Мъже и жени, които управляват хора, процеси и микровселени, но не  знаят как да управляват собствения си свят на отношения. Мъже и  жени, които на фона на триумфите си в работата, преживяват провал  след провал в личния живот. Мъже и жени, които са неразбрани и  неразбиращи къде грешат.

Светът се промени, правата се изравняват, но според мен същият този  свят стана много по-сложен за отношенията между мъжете и жените.

След всички спечелени борби и битки за равноправие, задавам  си въпроса за какво още ще се борим? Има ли още нещо останало

непреборено? Има ли опасност да се изгубим в борба за нещо, което  имаме? Обявихме състезание, в което няма победители, а само губещи.  Губим, да. Ние, жените, изгубихме, защото станахме пó мъже от мъжете.  Станахме пó пичове от пичовете. Загубихме мекотата и финеса си.

А мъжете продължават да си задават въпроса

„Какво искат жените?“

Нито жените, нито мъжете печелят от такова съревнование.

Когато обучавам делегати по бизнес етикет, най-трудната част е да ги  обуча в модерните правила за общуване между мъжете и жените – тези  правила, които запазват кавалерството, но и зачитат постигнатото от  феминизма. Създала съм си методология, в която разделям етикета на светло и на тъмно, между формална и неформална среда, между  работни и неработни отношения, по време на работа и след работа.

Но колкото и добре да са обучени участниците в комуникационния  процес, се стига до криворазбран феминизъм. Може да се стигне дори  до биполярно разстройство, защото всички трябва да имат поне по 2  режима на функциониране.

В бизнес среда, вероятен кавалерски жест като асистиране със стола  или с палтото, може да получи отговор в 3 действия:

1во действие: жената – обект на жеста, се обръща гневно, обидена, че  феминистките й права са погазени и просъсква „Аз съм еманципирана жена“.

2ро действие: жената – обект на кавалерски жест, използва същия този  жест като повод за флирт и се разтопява в отговор.

3то действие: най-нормалното според мен – жената кима незабележимо  в знак на благодарност и бизнес делата си продължават  без обидени, без флиртове, без погазване на нечии права.

Преборили сме се за правото да работим и сме постигнали равно  заплащане, а понякога и по-високо от това на мъжа във формална  среда, но остава очакването мъжът-кавалер да плати сметката в  неформална.

Доказахме, че жените са по-слабият пол само във физическата си  сила, извоювахме си свобода и право на избор за почти всичко, но  често се чува „Простакът не ми отвори вратата.“

По правило в бизнеса на 21-ви век няма мъже и жени, няма кавалерски  жестове, ние жените не следва да очакваме да ни отварят вратата, да  ни асистират с палтото или със стола, или да ни носят багажа, но все  пак нерядко се улавяме да промълвим макар и само на себе си

„Не останаха мъже на тази земя…“

Това може да се нарече само по един начин – двоен стандарт. Искаме  две различни поведения често от един и същи човек – да уважава  равноправието с жените през деня, да не прилага кавалерство

в никакъв случай, за да не бъде линчуван на база феминизъм,  еманципация или равноправие.

А вечер, ех, на тъмно всичко се променя – нека бъде кавалер, нека  носи, води, плаща. Не е ли това обаче някаква грешка в съотношението  мъже – жени?!

КАКВО ТЪРСИМ  РАВНИ СИЛИ ИЛИ РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ?

Вече всичко е възможно. Дори да си купим бебе. Знаете ли, че има  държава в Европа, където има банки и за двата вида материал, нужен  за бебе. Бъдещата майка трябва само да реши дали да износи сама  бебето си или да наеме сурогатна майка. Всичко може. И още повече ще  може в най-близко бъдеще с напредъка на медицината и технологиите.  Но не е готино. Този живот и този свят е създаден за мирно споделяне.  Достатъчни са войните по света, за да ги водим и в къщи, с партньора.

А що се отнася до нас жените – през деня твърди като скали, а вечер  меки като памук; през деня в борба за равно заплащане за равно  извършен труд, а след работа меки, нежни и готови за кавалерство.

Но ако все пак жената реши да плаща сметки, защото и тя работи и  печели, остава въпросът дали не разглезва мъжа и дали не му осигурява  комфортна зона? Освен, че се доказахме, изглежда, че подчинихме  мъжете и им взехме страха. Сменят памперси, стават през нощта,  помагат в домакинството.

Но нека си признаем – искаме си и си търсим жестовете, вниманието  и подаръците. Имаме нужда от женската енергия, такава каквато  природата я е създала. И от мъжката природа, такава, каквато  природата я е създала. Нямаме нужда от битки, които вече не са  валидни тук и сега. Имаме нужда от нежност, любов, топлина,  взаимност, близост, радост, хубави емоции и смисъл в точно тези  отношения. Имаме нужда от ухажване. Имаме нужда, ако не да сме  слаби, то поне за миг да оставим силата и борбата и да си починем.

Нека си оставим правото да бъдем жени. Нека си оставим правото да  изберем да спрем да си пречим сами. Нека не да им дадем шанс, а да  им оставим възможността да бъдат кавалери. Феминизмът е борба за  жените, а не срещу мъжете. Всъщност ние правим мъжете мъже. Силата  да не бъдеш еманципирана пред партньора. Защото се иска сила да  покажеш слабост.

ДАЛИ МОЖЕМ ДА ДАДЕМ РЕЦЕПТА ДНЕС?

Не. И аз самата още я търся рецептата.

Но знам, че има един може би модерен феминизъм, в който и  мъжете участват.

Независимо колко се развиват технологиите, независимо колко  напредват иновациите, независимо какво решават САЩ и Русия, и  независимо кой е президент на страната ни, ние жените трябва да  запазим нежността си, а мъжете трябва да бъдат кавалери.

Публикувано от genicanews.bg на 27.04.2022

the-power-of-silence

Да чуем тишината

„Мълчанието е източник на голяма сила“.

Лао Дзъ

Какво е за вас тишината?

Отсъствие на шум? Липса на активност? Изолация от устройства? Съзерцание в нищото? Време сам/а?

Времето, прекарано в тишина и мълчание изглежда страховито за някои хора. Други си мечтаят за тези мигове и ги очакват с нетърпение. Оставайки в тишината невинаги знаем какво ще чуем, накъде ще ни понесе вътрешният диалог, какви разговори ще проведем със себе си и до какви мисли и прозрения ще достигнем. Счита се, че човек уважава живота си, когато практикува редовно моменти на тишина и мълчание.

Доколко някой цени тишината, се определя отчасти от профила му на интроверт или екстроверт. Все повече хора откриват ползите и силата на тишината в този все по-шумен и стресиращ свят. Тихите паузи през деня могат да ни помогнат да се „изключим“ от фона, да отпуснем умовете си и да се свържем отново със себе си. Множество експерти от различни области, изучаващи човешкото развитие се обединяват, че всички имаме нуждата да изберем тишината в живота си и да й намерим място в календара си.

Тишината позволява себеотражение (от англ.ез. self-reflection) и мечтаниe, като и двете стимулират множество области на мозъка. По този начин си даваме възможност да успокоим вътрешното си бърборене и да пренасочим вниманието си върху това, което наистина има значение. Освен това насърчава вниманието, осъзнаването и оценяването на настоящия момент.

Твърде многото стимули и шум, които непрекъснато ни атакуват от заобикалящия ни свят, могат да бъдат непосилни за мозъка. Оставяйки телефона и другите дигитални устройства за малко поне, съзнателно избираме да използваме тишината за тихо размишление и подобрение на психичното ни здраве.

Позволяваме на ума да се забави в тишината. Избирайки нещо положително, върху което да насочим вниманието си в моментите на тишина, ни дава възможност да прекъснем порочния цикъл на прекомерно натоварване.

Тишината ни позволява да фокусираме енергията си. Тя ни осигурява яснотата, от която се нуждаем, за да се изправим спокойно пред предизвикателствата и несигурността. Час (или 30 минути) в тишина могат да послужат като време за събиране на мислите, подреждане на умствения гардероб, генериране на креативност и създаване на нова алтернатива.

Виджай Есуран[1] е предприемач, мотивационен лектор, филантроп и автор на бестселъра „В сферата на тишината“[2]. Икономист по образование, той е основател на многомилионен глобален бизнес. В множеството си публични изяви и в книгата си той представя някои от предимствата на тишината:

  • Помага да се избегнете разсейването, а това води до повишена производителност;
  • Позволява на ума да обработва информацията по-добре, а така ще сме по-добре подготвени да разсъждаваме над проблеми;
  • Позволява ни да правим по-решителни избори. Всеки се бори понякога с нерешителност, но тишината ни позволява да мислим по-ясно и по този начин да правим по-решителни избори;
  • Помага за облекчение на стреса и тревожността и синхронизация с целите ни, а това ни позволява да се съсредоточим върху това, което е важно.

Тишината може да ни помогне и здравословно по няколко начина:

  • понижение на кръвното налягане;
  • подобрение на концентрацията и фокуса;
  • създаване на успокояващи мисли;
  • стимулиране развитието на мозъка;
  • намаляване на нивата на кортизол (хормон на стреса);
  • стимулиране на творчеството и креативността;
  • преодоляване на безсънието;
  • насърчаване на полезното внимание.

Как да практикуваме полезна тишина?

Може да си поставим амбициозна цел и да се посветим на 21-дневен цикъл с 30-минутни ежедневни моменти на тишина. И може би това ще стане ежедневие.

Ако обаче тази задача ви се струва непосилна, следните действия или бездействия биха могли да са добро начало:

  • да се насладим на сутрешното си кафе или чай без устройство или четиво;
  • да гледаме през прозореца следващия път, когато сме пътник в колата, вместо да се взираме в телефона си;
  • да се разхождаме сами и да слушаме естествените шумове около нас, вместо музика.

Тишината винаги има какво да ни каже.

„Мълчанието е истински приятел, който никога не предава.

Конфуций


[1] www.vijayeswaran.com

[2] www.amazon.com/gp/product/9719264721/ref=x_gr_e_d_bp_nyt18_sout_bb?ie=UTF8&tag=x_gr_e_d_bp_nyt18_sout_bb-20&linkCode=as2&camp=1789&creative=9325&creativeASIN=9719264721&SubscriptionId=1MGPYB6YW3HWK55XCGG2

278012393_520184492968174_6974045619887831517_n

Доц. д-р Даниела Илиева участва във Втората национална конференция за повишаване на квалификацията на учителите

На 19 април 2022 г., доц. д-р Даниела Илиева бе модератор и лектор на Втората национална конференция за повишаване на квалификацията на учителите, организирана от ВУЗФ.

Целта на конференцията е да предложи открита експертна дискусия по въпросите на продължаващата квалификация на учителите и съвременните тенденции в учебното съдържание през погледа на висшето образование. Събитието протече в три последователни панела и бе открито от ректора на ВУЗФ проф. д.ю.н. Борис Велчев и председателя на СБУ д.ик.н. Янка Такева.

Модератор на първия панел бе доц. д-р Илиева, а във втория – посветен на съвременните тенденции в редица изучавани дисциплини и научни направления, взе участие с презентация „Управление на личностното развитие в училищата“.

Фокусът на представянето беше върху:

  • Новото разбиране за човешкия талант
  • Образователната система в България
  • Знание Vs. Себепознание
  • Well-being = Благосъстояние
  • Училището като идеална среда

Конференцията се провежда като част от специалните събития, научни форуми и експертни дискусии, които ВУЗФ провежда през цялата 2022 година, с които се отбелязва 20-та годишнина на бизнес университета.

231982981_5855844967819476_1550761115290928736_n

Повече комуникация – повече бизнес

Познаването на правилата за общуване и поведение в различните бизнес ситуации създава увереност и самочувствие. Когато знаем, че така се прави, не е нужно да се замисляме дали сме облечени по правилния начин, дали поведението ни кореспондира на обстановката и обстоятелствата, дали излъчваме правилните вербални и невербални сигнали.

Модерният етикет не е фанатично следване на правила и норми на поведение, а е умението да накараме събеседника ни да се чувства добре в нашата компания. А това би означавало да пожелае да продължи общуването, което автоматично увеличава и шансовете за правена на бизнес.

В моите обучения по бизнес комуникации и бизнес етикет винаги поставям фокус върху отговорността в комуникацията.  Отговорността да бъдем разбрани по начина, по който желаем. Отговорността да формулираме посланието си на езика на другия, независимо от нашите лични разбирания.  Отговорността и уважението към чуждия модел на света, знаейки, че всеки човек е една различна вселена от минало, личен опит, ценности, преживявания, решения и убеждения.

Ако си представим подготовката за един важен бизнес ден (а кой ден не е важен за бизнеса?) като списък (check list) с най-важните елементи, то той би изглеждал така:

  • Сън

Качеството на съня определя началото на деня. Всеки сам за себе си знае колко часа сън са му необходими, за да нахрани мозъка си с достатъчно кислород, но качеството на съня е също толкова важно, колкото количеството.

  • Храна

Какво ни храни истински? Коя е храната, която ни носи сила и енергия, тонус и вдъхновение? Няма единна рецепта за всички, но има така важното себепознание за това какво ни казва тялото и чуваме ли го.

  • Dress code

Изграждането на личен бизнес имидж е цяло изкуство, съчетаващо уважение към изискванията на бизнес средата или събитието със собствен стил и адекватност на облеклото спрямо личността и посланията, които иска да отправи. Елегантното облекло се подчинява на три правила: според възрастта, според времето и според обстоятелствата.

  • Обноски, поведение и етикет

Познанието за обноски и поведение носи незаменима сила. Наричам обучението, което правя по бизнес етикет “Етикет НАвреме и НА място”, защото етикетът е точно това – как да се държим по всяко време и на всяко място по начин, който да накара събеседниците ни да чувстват добре в нашата компания и да оставим трайна положителна следа.

  • Страст, тонус и любов

Всичко, в което влагаме страст и любов си личи. Не става дума за интимни страсти и любови, а за онази наша вътрешна страст към това, което правим в работата си и любовта, с която го правим. Тогава тонусът ни е различен и се превръщаме в притегателна сила за хора и успехи, но най-вече получаваме удовлетворение и смисъл.