love

Истинската любов иска време

Съвсем скоро прочетох в една книга, че любовта не е емоция. Любовта е връзка. Всъщност, чувствата са реакцията към качеството и дълбочината на тази връзка.

(“Love is not an emotion. Love is the connection. Your feelings are a reaction to the quality of that connection.”)

Тази мисъл много ми допадна и я усетих като силно валидна за себе си.

Дали сте избрали 14-ти февруари за тържество на любовта или сте от хората, които празнуват целогодишно, винаги е приятно да се поговори за любов.

Един импулс, два пресечени погледа, няколко потрепвания и ето че нещо се случва. Любовта се основава на връзка и свързаност, а за да се получи връзка и свързаност, трябва време. Дали ще има шанс от едно трепване да се развие нещо специално, зависи от времето. Не само от обстоятелствата, които моментът във времето предоставя (или не), не само да измине време във времето, а качествено инвестирано и осмислено време заедно.

Мислители и философи твърдят, че истинската любов е безусловната любов. Но след време на безусловно отдаване и при продължителна липса на реципрочност, нещо се пропуква. Вселената е създала Закон за реципрочността и това не е неслучайно. Има си правила за даване (винаги с дясна ръка) и за получаване (винаги с лява ръка), за да продължи да циркулира енергията за всички. Любовта трудно се побира в шепи, но концепцията е ясна.

Често оставаме във връзки с нарушена реципрочност, само за да не останем сами. Мотиватор за “заедно” (или “поне не съм сам/а) е нуждата от принадлежност, типична за всички човешки същества. В мотивационната си пирамида Маслоу поставя на трето място нуждата от принадлежност. Сексът и общуването с друг човек на физическо ниво, са мотивационни елементи още на първото ниво на пирамидата.

Нуждата от утвърждаване и нуждата от принадлежност си остават двигатели през целия ни живот. Принадлежността е в някой, в чиито очи да се огледаме и да се видим по-добри, по-красиви, по-завършени и нечии. Принадлежността е да се декларираме с всички форми на “НИЕ” – нашият дом, нашата връзка, нашите планове, нашата програма.

Успешните отношения попадат в изследванията за успешното общуване. Често се създават проблеми от комуникационна гледна точка, които възникват, защото вярваме наивно, че партньорът ни има пророчески способности и че може да чете мислите ни. Въпросът тук е не дали да си кажем мислите, напреженията и нещата от главата, а как да си кажем.

Конфликти и разминаване могат да възникнат на различни нива. За тези, които са присъствали на мои обучения, знаят колко често споменавам примери за конфликти между силно визуален (предпочита да възприема света чрез зрението) и силно аудиален (предпочита да възприема света чрез слуха) партньор, например. Единият очаква любовта да му се показва, а на другият да му се казва. Визуалните и кинестетични (предпочитащи да възприемат и обработват света чрез вкус, обоняние и допир) партньори пък, могат да намерят за невъзможно да съчетаят сетивните си очаквания и предпочитания. Общуването и изказването на мисли, чувства, емоции и преживявания, е от ключово значение за продължение на отношенията.

В търсене на половинката може да мине цял един живот. Щастливци са тези, намерили истинската си половинка, която не се усеща като такава, без която не можем, а такава, без която не искаме. Ние човеците не сме някакви половин същества, които се разхождат нецели в търсене на цялостност чрез друг човек. Ние сме си перфектно цели, но имаме нужда от красивото огледало, в което ни оглежда споделената любов.

Любовта трябва да ни прави по-красиви, да разхубавява душата и да разкрасява тялото ни, да надгражда личността ни и да ни одухотворява към по-добрата ни версия. Защото другото няма смисъл.

Позволявам си да изброя продуктите, необходими за целогодишна рецепта за любовен сладкиш:

  • Щипка тръпка
  • Лъжица проблясък
  • 200 г искрен интерес и внимание
  • 500 г диалог навреме и на място
  • 150 г слушане и чуване
  • 150 г гледане и виждане
  • 500 г деликатно търпение
  • 1 кг обич
  • 1 кг любов
  • Време за втасване

Пече се докато видим и усетим реципрочност!

B3A1952.jpg

Как да седим за здраве, сила и влияние

През последните няколко дни ме е сполетяла музата за научно писане. Колкото и чаровно да звучи тази част от работата на “нАучните работници” – доктори, доценти и професори, колкото и впечатляващи трудове да произлизат от тази муза, в края на всеки ден, посветен на писане, тялото страда. Творил си ментално, но си изморен физически. Обаждат се разни части от тялото, напомняйки, че седенето не е любимата им поза.

Ежедневно, дори ежечасно, си напомням какво ми казва моята терапевтка, а именно:

“Правилното седене е на двете бузи на дупето! Ние имаме седалище, за да седим на него, а не на долната част на кръста, свлечени в стола”!

Много пъти ми се е карала през годините, когато съм стигала до нея с болки тук и там, травми и възпаления.

Много от нас прекарват по-голямата част от деня седейки, а немалка част от работните пози са свързани със седене на бюро по цял ден. Начинът, по който седим обаче, разкрива много за личността ни.

В книгата ми “Комуникация НАвреме и НА място” имам цяла глава, посветена на езика на тялото. Позата на седене може да ни донесе здраве и дълголетие в живота, сила и влияние в бизнеса.

Ето как:

С двата крака на земята

Ако седим правилно в стола, гърбът ни трябва да е изправен, а кръстът ни да образува лека чупка, защото сме с открит гръден кош и шия, седнали на седалището. За жените е по-лесно, ако са седнали по-напред на седалката на стола. Мъжете имат повече свобода, защото нямат неудобството на полата. И двата пола ще постигнат психологическо предимство, ако седят подредени в правилната поза, с достойнство и във владение на собственото си тяло.

С две ръце по равно

Независимо дали боравим с дясна или с лява ръка по рождение, добре е редовно да се упражняваме и да използваме равномерно и недоминиращата ръка. Това не само тренира двете половини на мозъка ни, но и ни създава навици за симетрия на позата. Хората, които боравят с дясна ръка, могат лесно да бъдат разпознати по типичното усукване на тялото. Същото е валидно и за тези, на които лявата ръка е доминираща.

Със симетрия във всичко

Освен упражняването за боравене и с двете ръце, добре е да се стремим към цялостна симетрия. В природата симетричните форми са най-привлекателни. Поза на седене, която е симетрична, освен, че гарантира по-добро здраве във времето, допринася и с красота, а красотата е симетрия.

С мисъл за бъдещето

Как седим днес, ще ни се отплати след време. И ако след време искаме да сме здрави, в кондиция, красиви и във владение на собственото си тяло, нека днес се изправим в стола и от стола, и да се погрижим за утрешното си Аз.

спа-666x1024-1

SPA възпитание

Sanitas per Aquam или Sanus per Aquam  –
Здраве чрез/от водата

SPA хотелите са в разгара на сезона, естествено спазвайки всички мерки и изисквания. Но спазваме ли ние, SPA посетителите, SPA правилата?

Днес отново се “развълнувах” по темата, защото отново станах свидетел на липса на познания за поведението, правилата и условията за ползване на SPA услуги и помещения.

Например, видях хора, които седят в парната баня върху хавлиени кърпи! Не, не го правете никога, защото в парната баня е мокро и влажно. Там измиваме с душовете мястото, на което ще седнем и се оставяме на влагата и парата.

Видях хора, които седят в сауната без кърпи! Не, не го правете никога, защото оставяте мокри потни отпечатъци от телесните ви течности, а хората след вас няма как да измият дървените пейки в сауната!

Видях хора, които с влизането в SPA центъра се устремиха към ледените душове! Не, не го правете никога, защото шоковото охлаждане има смисъл само и единствено след екстремно затопляне на цялото тяло. Иначе рискувате немалко болести, схващания и дефекти, вместо SPA ефектите.

Споделям отново тази моя отдавнашна, но много актуална и днес статия, която много SPA хотели използват като наръчник и протокол, и днес.
Приятни SPA почивки!

P.S. Настоявяйте и възпитавайте децата ви да са тихи, когато ги водите в SPA център!

image0-1024x682-1

Животът е пътешествие, а пътувайки живееш два пъти

Life is a journey and travel is to live twice. Omar Khayyam

Съвсем скоро, в едно интервю, ме попитаха, ако животът ми беше книга, какво заглавие щеше да носи. Мисля мигновено, без всякакво колебание отговорих –  “Живот на път”!

Пътешественикът е пътешественик по душа. Pажда се такъв и няма сила на земята, която да спре нуждата от движение, от смяна и промяна, от търсене и потапяне в нови светове, култури и преживявания. Има ли желание, има и начини, казват хората. За много от познатите ми, такива неспирни пътешественици, Съдбата сякаш реди, помага и подрежда по всякакъв начин обстоятелства и трасета, графици и програми, за да се случи движението.

Спомням си, когато трябваше да избирам какво да уча и как ще се развивам професионално, след годините по тенис кортове и състезания, основен мотив беше възможността да пътувам. Вече бях закърмена с вечно стегнат багаж, постоянни пътувания от град на град и от хотел на хотел. Спирайки с тениса, не исках пътуванията да спират. Ученето на специалност “Международен туризъм”, не е директен полет за където и да било, но отново някак съдбовно, и тогава, и сега, всичко се намества, така че половин година съм на път. Служебно, лично, образователно, задължително, пожелателно, избирателно, или в различни комбинации – пътят е мой. Коли, влакове, самолети – средството е без значение, стига дестинацията да се приближава.

Физическото пътешествие, свързано с релокация от едно място на друго за кратко или по-дълго време, е само едната част от пътешествията.

“Живот на път” като заглавие на житейската книга за мен означава и онова друго пътешествие – пътешествието към себе си. Всички знаем за 7-те посоки на света – изток, запад, север, юг, нагоре, надолу и навътре към себе си.

Преживявайки всичко, което пътят ни поднася, откриваме частица от себе си – във всеки миг. Оглеждаме се в различни от обичайните ни огледала. Виждаме света от различна гледна точка. Откриваме и се откриваме. Най-важното обаче, е какво правим с тези открития. Дали ги осмисляме и възприемаме, дали осъзнаваме, че сме имали нужда точно от тях, точно по този начин, е въпрос на личен избор. И личен път.

Пътят калява, дисциплинира и променя. Пътят изгражда характер и разгражда стереотипи. Пътят дори лекува.

Спътниците, които сме избрали, са важен елемент от преживяването. И адът може да бъде рай, и раят ад, зависи с кой си. Но както Конфуций е казал, където и да отидем, нека отиваме с цялото си сърце.

Пожелавам ви пътешествие на духа, движение на тялото и дестинация “желана промяна” през 2022 г.!

89961-istock-871610664

Време за подаръци – съвети и идеи

Какви подаръци да изберем за гости и гостуващи, как да сме сигурни, че ще уцелим вкусовете и предпочитанията и че подаръкът ни ще се хареса?

Добрите умения за комуникация ни позволяват да “чуем” какво харесва някой, ако слушаме внимателно и да “видим” какво обича, ако гледаме с внимание. Пълноценното качествено общуване ни предоставя много информация, стига активно да използваме дадените ни сетива.

Понякога се случва да ни поканят на гости и хора, които не познаваме достатъчно добре или общуването ни е съвсем отскоро. Етикетът все пак изисква да поднесем подарък.

Ето няколко изпитани идеи, които винаги са актуални и се харесват от всички.

Кошница със сезонни или екзотични плодове

Изключително добре приет подарък е кошницата със сезонни или екзотични плодове, вместо такава с лакомства. Малка или пищна, тя е здравословна, цветна и красива. Рисковете от обработената захар са преодолени, а нашите домакини винаги ще намерят място за плодове на трапезата си.

Коледна играчка или декорация

Традиционно през декември, гости и домакини разменят коледни неща. Ако изберем да поднесем ръчно изработена, красиво декорирана, различна коледна играчка, ще зарадваме малки и големи, a подаръкът ни вероятно ще остави спомен и за идните години, заставайки на елхата. Защо не и от български производител като ВИДЕНОВ.

Коледна декорация с лампички ми е много любим подарък, защото всеки обича топлината на коледните светлини и блясъка, който те придават. Намирам ги във „ФЛОРА КОМЕРС“ или  Гурме Хаус.

Кошница със специални печива

Друг приятен подарък е кошница със здравословни печива. През последните години усещаме силното влияние на здравословното хранене. Има достатъчно приятни пекарни, които предлагат безглутенови, диабетични, пълнозърнести, специални и уникални сладки и солени продукти и бихме могли да изненадаме нашите домакини или приятели със селекция от любимите ни продукти. Още по-добре е, ако положим допълнителни усилия и аранжираме селекция от няколко пекарни. Траен, вкусен и впечатляващ спомен в един подарък, който аз подбирам в Iole Alternative и Ananda Bakery.

Свещи

Ароматните свещи са прекрасен подарък не само за коледните и новогодишни празници, а целогодишно. Старая се винаги вкъщи да имам поне два комплекта (по 3 броя) от любимите ми ароматни свещи и ролка бляскава панделка, за да съм подготвена за спешна реакция. Немалко хора са се влюбили в моите любими и впоследствие са ме питали къде могат да ги намерят. Две са моите места: IKEA, Gourmet House

Книга или специално издание

Книга, която наскоро сте прочели и Ви е впечатлила, специално издание или книга с автограф на автора, доставят удоволствие на интелектуалци и обичащи написаното на хартия. Моят последен избор.

Бях много приятно изненадана да разбера, че книгата ми “Комуникация НАвреме и НА място” е планиран подарък от и за доста хора.

Каквото и да изберете, каквото и да поднесете, нека бъде с любов и внимание, заредено с блясъка на празничния дух!

Щастливо подаряване!

Best-Christmas-Wishes-to-Write-in-Christmas-Cards

Силата на (по)желанията

Декември е месецът, който затопля душите ни, въпреки студеното време.

Декември е месецът на желанията и пожеланията. Дори когато отдавна не вярваме в Дядо Коледа, на всички ни се иска наистина да има приказка и магията да се посипе върху нас.

Може би това е възможно. Преди години, в статията “Поискай и ще ти се даде” разгледахме силата на думата “искам”, как Вселената “чува” буквално и колко е важно да бъдем точни в (по)желанията си.

Обличането на мечтите в добре формулирани желания е изкуство, което всеки може да овладее, защото Вселената наистина чува и иска да ни чуе.

Изхождайки от концепцията за неограниченост, цитирана от множество популярни автори като Джо Витале (“Абсолютната неограниченост”), Ронда Бърн (“Тайната”), Уейн Дайър (“Вие сте това, което мислите”, “Сбъднати желания”), единственото, което ни спира да получим желаните резултати, са само нашите собствени ограничения. Дори Мери Попинс казва, че всичко е възможно, дори невъзможното.

След време на изпитания, имаме нужда от време за мечтания. А коледните празниците са точното време да изберем вярата и силата на възнамеряването, за да дадем шанс на Вселената да ни поднесе всички желани от нас неща.

Как?

  1. Избираме момент, в който сме в прекрасно настроение.
  2. Усамотяваме се – без хора, шум, телевизия, интернет и други разсейващи фактори около нас.
  3. Вглъбяваме се и си задаваме следния въпрос: Какво липсва в живота ми, което сега силно искам?
  4. Според законите на Вселената, какво искаме и от какво имаме нужда, трябва да съвпадат.
  5. Формулираме желанията си в положителна форма, все едно, че вече са се случили, смело, дръзко и без ограничения, без влиянието на минал опит, лични убеждения, че нещо е невъзможно, без прокрадващи се мисли, поставящи ни в ограниченията на собствения ни ум.

Примери:

  • Аз съм…
  • Аз искам…
  • Аз получавам…
  • Аз изживявам…
  • Аз притежавам…

6.Поставяме срок на желанията.

7. Написваме формулираните желания. Самият акт на написване води до още по-добра формулировка и по-голяма ангажираност.

8. “Пускаме” желанията си с абсолютната вяра, че най-доброто предстои и го заслужаваме.

Аз вярвам. Използвам силата на новолунието всеки месец, за да формулирам желанията си. В повечето случаи това, което всъщност помага най-много, не е нито новолунието, нито Коледа, нито нещо специално, а целенасоченото мислене какво искаме и ясното формулиране на желанията в положителна форма.

Пожелавам ви силна вяра най-вече във вашата собствена неограниченост, сбъднати мечти и магични празници!

getty_514574878_320831

Дигитално предприемачество. Как да го насърчим?

Дигитализацията променя начина, по който живеем, работим и дори учим. Счита се обаче, че много хора нямат необходимите умения да реагират на възникващата дигитална икономика и общество. Вследствие на това, пазарът на труда, бизнесът и организациите изпитват недостиг на квалифицирана и образована работна сила, което от друга страна, намалява конкурентоспособността и се отразява негативно на производителността на компаниите.

Значение и важност на уменията по дигитално предприемачество

Наличието на умения е изключително важно, за да бъде гарантирана конкурентоспособността и работоспособността на индивида. Важността на уменията произтича от структурните промени, предизвикани от глобализацията и последващия технологичен напредък, които изискват специфични трудови умения, които стимулират производителността и гарантират по-добри работни места.[1] Разминаването между уменията на младите хора, които напускат образователната система, и исканията на работодателите, е общоизвестен проблем, който може да бъде решен чрез въвеждане на обучение / курс по предприемачество като част от задължителната училищна програма.[2] Всъщност предприемачество е много повече от просто създаване на собствен бизнес. Например, то може да се разглежда като начин на мислене, култура на поведение, отношение и гъвкав подход към различни въпроси чрез адаптиране към постоянно променящата се среда. Освен това, предприемачеството насърчава социалните дейности, поемането на отговорност, сътрудничеството със съответните заинтересовани страни, осведомеността във връзка с различните професионални или кариерни области. Чрез развитието на такива умения хората ще станат по-добре подготвени за нуждите на пазара на труда, като същевременно придобиват компетенции като критично мислене, алтернативи за решаване на проблеми, които биха били ценни и за личностното им развитие.

Тенденции в сферата дигиталните и предприемаческите умения
Дигитални умения

Българската икономика е изключително зависима от достъпа и използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Бързите промени и краткотрайните ИКТ продукти изискват по-голям опит и адаптивност от страна на бизнесите и техните служители. Имайки предвид това, националните ИКТ стратегии гравитират около предлагането на дигитални умения за управление на търсенето и дигиталния потенциал на индустрията.

Търсенето на дигитални умения

За да бъде изследвано търсенето на дигитални умения в България, е направен анализ, който се базира на два показателя – броят на заетите ИКТ специалисти и броят на заетите лица с образование в сферата на ИКТ. Целта е да бъде проследен броят и да се идентифицират тенденциите в търсенето на дигитални умения на българския трудов пазар. Първият индикатор разглежда различните възрастови групи (от 15 до 34 години и от 34 до 74 години), докато поради липсата на налични данни, вторият разглежда по-широк възрастов диапазон – от 15 до 74 години.

Графика.1. Брой на заетите ИКТ специалисти в България между 15 и 34 години (2016-2019 г.) (в хиляди)[3]

Източник: Eurostat Database

Както се вижда от графиката, за периода 2016-2019г. са регистрирани колебания в стойностите на показателя. През 2017г. е достигната най-ниската стойност (35,5 хил.), а през 2018г. броят на заетите ИКТ специалисти се покачва до 50,0 хил. Независимо от това, данните за изминалата 2019г. показват, че търсенето на ИКТ специалисти между 15 и 34 години отново е намаляло (45,6 хил.).


Графика.2. Брой на заетите ИКТ специалисти между 34 и 74 години в България (2016-2019г.) (в хиляди)[4]


Източник:
Eurostat Database

При броят на заетите ИКТ специалисти между 34 и 74 години отново се забелязват колебания в стойностите. От 42,6 хиляди през 2016г., индикаторът достига 35,5 хиляди през 2017г. и така регистрира най-ниската си стойност за периода. От друга страна, най-високата стойност е достигната през 2018г. (45,9 хиляди). Що се отнася до изминалата 2019г. (43,6 хил.), тогава търсенето на ИКТ специалисти видимо е намаляло.
Изводът е, че и при двете възрастови групи е имало значителни колебания в броя на наетите лица.

В допълнение, за да се изследва търсенето на дигитални умения в България, анализът се обръща и към броя на заетите лица с образование в сферата ИКТ. В случая, използваният показател засяга по-голяма възрастова група (от 15 до 74 години).

Графика.3. Брой на заетите лица с образование в сферата на ИКТ в България (между 15 и 74 години) (2016-2019г.)(в хиляди)[5]

 
Източник:
Eurostat Database

Както се вижда на графиката, броят на заетите лица с образование в сферата на ИКТ е нараснал значително за периода 2016 – 2019г. Най-ниската стойност е регистрирана през 2016г., когато само 28,1 хил. души с ИКТ образование са били регистрирани като трудово заети в сферата. Предвид очевидният стабилен темп на растеж, най-високата стойност на индикатора е достигната през 2019г. (42,8 хил.)

Предлагане на дигитални умения

Що се отнася до предлагането на дигитални/ИКТ умения в България, университетите играят ключова роля. Всъщност усилията на висшите училища се фокусират в изграждането на партньорства с индустриалния сектор и в обучението на бъдещите работници. По европейската програма „Развитие на човешките ресурси” са финансирани различни проекти, които целят адаптиране на учебната програма на университетите към нуждите на индустрията. Например, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и по-специално Факултетът по математика и информатика (ФМИ) работи съвместно с ИКТ индустрията, за да отговори на нуждите на работодателите. Факултетът има открити бакалавърски програми, които са хармонизирани с квалифицираната работна сила, изисквана от индустрията. Освен това, целта на магистърските програми във ФМИ е да осигурят по-високо ниво на дигитални и интердисциплинарни компетенции, които отново да са в съответствие с нуждите на бизнеса. В допълнение, Министерството на образованието и науката (МОН) участва в проект за студентски практики, по който работодателите си сътрудничат с университетите за практическата подготовка на студентите. МОН изготвя и система за оценяване на университетите в България, според която субсидии получават тези висши учебни заведения и програми, които предлагат търсените от индустрията умения, предоставят висококачествено образование и заетост на студентите си, които съответстват на получената квалификация.[6]

Предприемачески умения

Предприемачеството е от голямо значение за функционирането на българската икономика. Всъщност предприемачите стимулират икономическия растеж и заетостта. Освен това създаването на бизнес води до по-високи доходи, което, от друга страна, води до нарастващи данъчни печалби и повече правителствени разходи. Всъщност, колкото по-голям е националният доход, толкова по-голяма е възможността правителството да инвестира в проблемни сектори на икономиката и човешките ресурси. Предприемачеството носи социална трансформация, повишава жизнения стандарт на населението и икономическата свобода.[7] Не на последно място, предприемачите търсят решения, когато се сблъскват с проблеми, което стимулира креативното мислене и иновациите.[8]

Търсене на предприемачески умения

За да бъде анализирано търсенето на предприемачески умения в България, по-долу е представен броят на самостоятелно заетите лица в страната за периода 2016-2019г. Първоначално се разглежда възрастовата група между 15 и 24 години, а след това  фокусът е върху лицата между 25 и 74 години.

Графика.4. Броят на самостоятелно заетите лица между 15 и 24 години в България (2016-2019г.) (хиляди)[9]


Източник:
Eurostat Database

От данните изведени в графиката става ясно, че има значителни колебания в броя на самостоятелно заетите (между 15 и 24 години) за периода 2016-2019г. Стойността на индикатора достига своето най-ниско ниво през 2018г. (4,5 хил.), докато най-високото равнище е регистрирано през 2017г. (6,1 хил.). През 2019г. (5,6 хил.) има значително увеличение в броя на самостоятелно заетите, но то не надвишава нивата от 2017г.


Графика.5. Брой на самостоятелно заетите лица между 25 и 74 години в България (2016-2019г.) (в хиляди)[10]


Източник:
Eurostat Database

От 329,5 хил. през 2016г., броят самонаети лица се покачва до 342,9 хил. през 2017г. Независимо от това, нивата на индикатора започват да намалява през 2018г. (337,6 хил.) и достигат 322,5 хил. през 2019г.  

Изводът от направения анализ е, че броят на самозаетите лица между 25 и 74 години е по-голям от този на самонаетите между 15 и 24 – годишна възраст.

Предлагане на предприемачески умения

Що се отнася до предлагането на предприемачески умения в България, анализът се насочва към предприемаческото образование и обучение в страната. Всъщност предприемаческото образование засяга всички нива на българското образование – начално, средно и висше. Следователно, основните „доставчици“ на предприемачески умения са училища, професионални училища, университети/колежи, образователни институции, специализирани в сферата на бизнеса и други професии. На практика висококвалифицираните служители са двигател на икономически просперитет, конкурентоспособност и производителност в дадена страна. Според доклада на GEM, хората със средно образование обикновено участват в ранната фаза на предприемаческите дейности. По принцип хората със средно образование, получено в професионално училище, надвишават броя на предприемачите с обикновено средно образование. Освен това, тези, които са придобили средно образование в професионална институция, бакалаврите и магистрите представляват 81% от хората мотивирани от наличието на възможности, за да стартират бизнес. От друга страна, предприемачите, завършили средни училища и магистърска степен, започват собствен бизнес, както поради фактори повлияни от възможности, така и поради необходимост. Всъщност лицата със средно професионално образование и бакалавърска степен са по-скоро мотивирани от възможности, отколкото от необходимост  да стартират собствен бизнес. С други думи, техните предприемачески опити са мотивирани от наличните подходящи възможности, докато слабо образованите лица се ръководят от необходимостта.[11]

Качеството на обучението по предприемачество в българските училища не е достатъчно високо, което показва, че националната образователна система не предоставя необходимата квалификация. Обучението по предприемачество в България не е широко разпространено и ефективно. Това се дължи на факта, че учителите не притежават необходимите умения, за да преподаване на учениците. Следователно експертите смятат, че има недостатъци в основното и средното образование в страната, но оценяват високо условията на бизнес обучението. Проблемите на средното образование наистина са по-големи поради факта, че това ниво на обучение е от решаващо значение за интеграцията на индивида в обществото.[12]

Връзката между дигиталните и предприемаческите умения

Въпреки факта, че дигиталните и предприемаческите умения обикновено се разглеждат поотделно, те са взаимосвързани. Взаимозависимостта между тях е явна, когато се разглежда понятието дигитално предприемачество. Като цяло дигиталното предприемачество се отнася до създаването на иновативни предприятия, продукти или услуги, които се реализират чрез интернет.[13] Това е подгрупа от предприемачеството, която използва инструментите и методите на дигитализация в своята дейност. Проучванията показват, че този вид предприемачество играе ключова роля, когато става въпрос за икономически просперитет и повишаване на пригодността за заетост. Последното произтича от факта, че ИКТ влияят върху конкурентоспособността и върху начина, по който бизнесът функционира.[14] Освен това, уменията са от голямо значение за дигиталните предприемачи. За разлика от традиционните предприемачи, техните дигитални колеги трябва да притежават ИКТ компетенции, заедно с лидерски, управленчески и комуникационни умения.

В тази връзка в момента се осъществява проектът DEEP (Дигитално предприемачество за насърчаване на заетостта) [15], чиято целева група са настоящите и вече завършили ученици, както и преподаватели в сферата на професионалното образование и обучение (ПОО), училища и институции в тази област, компании, малки и средни предприятия (МСП) и социални партньори. Целта на DEEP е да увеличи шансовете за професионален успех на учащите в сферата на ПОО, развивайки не само предприемаческите им умения, но и техните дигитални компетенции. Иновативният елемент на проекта е, че дигиталните и предприемаческите умения няма да се третират поотделно както обикновено, а по-цялостен, интегриран и интердисциплинарен подход. По-конкретно учителите и менторите, в рамките на ПОО, ще получат необходимите инструменти и знания, за да подпомогнат учащите и да предоставят ефективно обучение. В своята същност проектът повдига въпроси относно значението, важността, търсенето и предлагането на дигиталните и предприемачески умения в България. DEEP е насочен към образователните институции, студентите и учителите в професионалните училища, бизнеса, МСП и други социални партньори. Целта на проекта е да предостави повече възможности на учениците чрез развитие на техните предприемачески и дигитални умения.

Заключение

В заключение дигиталните и предприемаческите умения са от голямо значение за просперитета на българската икономика. Търсенето на дигитални умения нараства през последните няколко години, тъй като броят на заетите ИКТ специалисти и на лицата с ИКТ образование се увеличава. От друга страна, предлагането на цифрови умения в България обикновено се свързва с висшите училища и програмите, които те предлагат.

Както стана ясно, броят на самонаетите лица между 25 и 74 години е по-голям от този на самозаетите между 15 и 25-годишна възраст. Предприемаческите умения в България основно се предлагат от училища за професионално образование и обучение, университети / колежи и образователни институции специализирани в сферата на бизнеса. Въпреки това качеството на предприемаческото образование в страната не е добро, тъй като учителите не са снабдени с необходимите умения за обучаване на учениците. А това може да се промени.


Статията на доц. д-р Даниела Илиева преподавател във Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ и Димислава Георгиева експерт „Стратегическо развитие“ във Фондация „Право и Интернет“ е публикувана в списание:
„Предучилищно & училищно образование: управление – възпитание – обучение“ , в рубрика „Модерният учител е в час“. Рубриката има за цел да представи модерни, различни и иновативни подходи за общуване, модели за познание за човешките отношения и развитие, бързи и ефективни техники за преодоляване на поколенчески и други различия.

БРОЙ 4/2020 Г.

ЮЛИ – АВГУСТ



[1] European Commission, European Semester – Thematic Factsheet: Skills for Labour Market, [online], available at: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/european-semester_thematic-factsheet_skills-for-labour-market_bg.pdf

[2] JA Bulgaria, 2018, Защо e необходим предмет предприемачество и защо е необходимо да се изгражда предприемачески начин на мислене от най-ранна възраст?, [online], available at: https://www.jabulgaria.org/article/news/zashto_e_neobhodim_predmet_predpriemachestvo_i_zashto_e_neobhodimo_da_se_izgrazhda_predpriemacheski_nachin_na_mislene_ot_nay_ranna_vazrast  [accessed on 20 March 2020].

[3] Eurostat, 2020, Database, available at: https://ec.europa.eu/eurostat/data/database  [accessed on 19 May 2020].

[4] Eurostat, 2020, Database, , available at: https://ec.europa.eu/eurostat/data/database  [accessed on 19 May 2020].

[5] Eurostat, 2020, Database, available at: https://ec.europa.eu/eurostat/data/database  [accessed on 19 May 2020].

[6] Gourova, Elissaveta & Ionkov, Nikifor & Dragomirova, Mila. (2014). E-skills Challenges in Bulgaria. Conference Paper. 12th International Conference E-society 2014, At Madrid Spain.

[7] Investopedia, 2019, Why Entrepreneurship is Important to the Economy, [online], available at:  https://www.investopedia.com/articles/personal-finance/101414/why-entrepreneurs-are-important-economy.asp  [accessed on 20 March 2020].

[8] Global Entrepreneurship Monitor Bulgaria, 2019, Why is entrepreneurship important?, [online], available at: https://gemorg.bg/zashto-e-vazhno-predpriemachestvoto/  [accessed on 6 April 2020].

[9] Eurostat, 2020, Database, [online], available at: https://ec.europa.eu/eurostat/data/database  [accessed on 19 May 2020].

[10] Eurostat, 2020, Database, , available at: https://ec.europa.eu/eurostat/data/database  [accessed on 19 May 2020].

[11] Andonova, V. & Krusteff M. (2017). GEM National Report on entrepreneurship in Bulgaria, [online], available at: https://gemorg.bg/wp-content/uploads/2017/10/GEM-Annual-Report-ENG-2017-final-WEB.pdf [accessed on 3 April 2020].

[12] Andonova, V. & Krusteff M. (2017). GEM National Report on entrepreneurship in Bulgaria, [online], available at: https://gemorg.bg/wp-content/uploads/2017/10/GEM-Annual-Report-ENG-2017-final-WEB.pdf [accessed on 3 April 2020].

[13] Desirée van Welsum. (2016). World Development Report. Background Paper. Digital Dividends: Enabling Digital Entrepreneurs. World Bank Group. [online], available at: http://pubdocs.worldbank.org/en/354261452529895321/WDR16-BP-Enabling-digial-entrepreneurs-DWELSUM.pdf [accessed on 31 March 2020].

[14] G.S. Vineela. (2018). Digital Entrepreneurship. IJIRMPS Volume 6, Issue 4, 2018. ISSN: 2349-7300. Available at: https://www.ijirmps.org/papers/2018/4/160.pdf [accessed on 7 April 2020].

[15] https://project-deep.eu/index.php

(Как да го насърчим?)

_B3A1962

Година след 40

Преди година, в навечерието на специфичния за нашите ширини 40-ти рожден ден, написах статията “40 дни преди 40” . За мен беше материал за рестроспекция, анализ и благодарност за преди 40, и за планове и мечти за след 40.

Някои хора споделиха, че статията се е превърнала в четиво за размисъл, други в четиво за самосъжаление, но истината е, че това беше статия, в която всеки сам за себе си може да се замисли къде, кога, как и с кого сме в Живота си, какви сме били и какви искаме да сме.

Днес, година по-късно, е време за “Година след 40 = 41 щастия”.

Всяка жена познава онова отражение в огледалото, което подсказва, че няма връщане назад, че колкото и каквито и процедури и терапии, гимнастики и упражнения да правим, земното притегляне си казва думата. Често се изискват нечовешки усилия, за да му се противопоставим. Малко са хората, които ни виждат “au naturel”, а още по-малко са тези, които знаят тайните ни за гладка кожа и сияйни очи. Ние си знаем най-добре силните страни и слабите бъгове, безсънните поводи и сутрешните доводи.

Дали навършването на 41 години е някакъв предел, не знам. Дали за мъжете 40-те или 50-те носят подобни размисли, също не знам. Но знам, че всяка възраст трябва да се празнува. Всеки ден трябва да се осмисля. Всеки момент трябва да се изживява осъзнато. И по възможност с любов. Особено след последните година-две, в които се случиха толкова много неща, не само в личен или служебен план, но и в национален и глобален. За всеки един от нас.

И така, днес ще празнувам 41 щастия:

  1. Щастието да дишам.
  2. Щастието да ходя на собствен ход.
  3. Щастието да имам план за днес.
  4. Щастието да имам план за утре.
  5. Щастието да имам кой да поканя за рождения ми ден.
  6. Щастието 2 деца да ме целунат с “Честит рожден ден, мамо!”
  7. Щастието един пухкав пудел да върти опашка край мен.
  8. Щастието да имам работа, която обичам и която ме обича.
  9. Щастието да имам избор.
  10. Щастието да намирам смисъл в днес.
  11. Щастието да имам правото да търся смисъла в утре-то.
  12. Щастието да общувам с майка и татко – на живо, често, с обич и любов.
  13. Щастието да познавам здравето и да мога да си го позволя.
  14. Щастието да имам спомени.
  15. Щастието да имам блянове.
  16. Щастието да сънувам цветно (и мечтателно).
  17. Щастието да имам 2983 приятели в една социална медия.
  18. Щастието да имам за кого да се грижа.
  19. Щастието да имам жива баба и да мога да й позвъня за рецепта.
  20. Щастието да имам възможността да създавам спомени за моите бъдещи внуци.
  21. Щастието да съм изборът на някого.
  22. Щастието да познавам повече добро, отколкото зло в живота си.
  23. Щастието да имам поне 41 човека, на които мога да позвъня, за да споделим сладолед, разходка, гости или просто телефонно обаждане.
  24. Щастието да имам младежки дух и дивашки пориви.
  25. Щастието да мога да карам 15 км колело със сина ми.
  26. Щастието да сбъдна мечтата си да отида на пазар с дъщеря ми.
  27. Щастието да мога да се разбирам на няколко езика.
  28. Щастието да мога да облека красива рокля, да си сложа красиви бижута, да обуя убиващи ме обувки и да отида на прекрасно събитие.
  29. Щастието да знам какво мога и да мога, каквото знам.
  30. Щастието да искам още и да знам, че може.
  31. Щастието да имам много повече поводи за усмивки, отколкото за сълзи.
  32. Щастието да участвам в най-забавния братско-сестрински чат.
  33. Щастието да знам, че никой няма утре-то обещано и че най-важно е днес.
  34. Щастието да ми е спокойно на душата.
  35. Щастието да ми е леко на сърцето.
  36. Щастието да виждам изгрева.
  37. Щастието да очаквам залеза.
  38. Щастието да знам какво е обич и любов.
  39. Щастието да усещам пълна къща и пълно сърце.
  40. Щастието да познавам истинското искрено приятелство.
  41. Щастието да се чувствам по-щастлива отвсякога.

По случай моя рожден ден Ви пожелавам да откриете, изброите и отпразнувате Вашите си “щастия”, за Вашата си възраст!

andergassen-druck-1269

Сауна размисли

От 2001 г., когато започнах да ходя на сауна по протокол, сауната се превърна в едно много специално място за мен. Преди няколко дни отново се замислих за това колко години вече сауната ми носи не само физически и здравословни, но и психологически и емоционални ползи.

Преди 20 години посещенията в сауна бяха донякъде по задължение, свързани с тениса, влизаш, излизаш, без правила и без условия – който колкото издържи, важното е да се поти.

През 2001 г. обаче започнаха моите две години учебен живот в Австрия, и то не която и да е част на Австрия, а в алпийски ски курорт. Посещенията в сауната се превърнаха в мое ежедневие, в запълване на времето след класовете, когато ски сезонът не беше активен, в място за мисли, размисли и тишина. И неизбежно започнах да попивам културата. Освен протокола, че се влиза в сауната без бански, защото се счита, че каквато и да е материя пречи на процеса на прочистване и обдишване, че се влиза точно 3 пъти за по точно 15 минути, че започне ли специалната процедура за пара, влага и горещ въздух, никой не излиза, дори и да усеща сякаш сетния си дъх.

И до днес сауната е моето място. Обожавам да отида сама или с някой, с когото да си мълчим. Топлината, тишината, липсата на връзка с друго, освен с пулса, сърцето ми и с горещия въздух, създават едно особено състояние. Състояние на центриране, заземяване, разчистване на главата и подредба на мозъчния гардероб. В рамките на тези 3х15мин, с почивките между тях, чувам мислите си и си намирам баланса, издишвам си въздуха и се снабдявам с нов, изпотявам лошото и си тръгвам с чиста кожа и чиста мисъл.

Кое е вашето място, на което чувате мислите си и подреждате своя мозъчен гардероб?

facebook

Метавселената на Фейсбук

Новото голямо откритие в света на иновациите или поредната заплаха на технологиите към съвременното общество?

доц. д-р Даниела Илиева *
доц. д-р Мартин Захариев**

Представете си, че слагате специални 3D очила и с една крачка се потапяте в изцяло нов свят – свят, паралелен на нашата реалност, в който присъствате чрез виртуален образ (аватар). Тази паралелна реалност е изградена от машини и в нея разстоянията са лесно преодолими – например, може по всяко време да седнете на един и същ виртуален диван с партньор, намиращ се в Ню Йорк или Берлин, докато Вие сте в София, за да обсъдите бъдещите си бизнес начинания. Или да присъствате от дома си на виртуален онлайн курс в училище или университета. Или да се съберете и да си побъбрите с приятели, които учат или работят в чужбина и с които досега сте се виждали на живо един или два пъти годишно, когато се връщат в България или им отидете на гости. А в останалото време общувате чрез приложения за видеоконферентна връзка – Facetime, WhatsApp, Viber, Skype, MS Teams, Webex, Zoom и др. 
Това не е научна фантастика. Това е новият проект на Фейсбук за Метавселена – паралелен дигитален свят, в който много хора могат да присъстват и общуват помежду си едновременно . Метавселената е изградена на база на концепциите за виртуална и добавена реалност, като за нейни първообрази се сочат различни игри за деца . 

Една подобна иновация безспорно ще промени начина ни на живот, но тя води със себе си и определени рискове, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Затова преди да се впуснем нетърпеливо в този нов виртуален свят, е добре да си отговорим на няколко важни въпроса, първият от които е

Права и свободи под риск? 

Всеки нов технологичен проект, който събира и обработва наши лични данни, следва да зачита основните правила и принципи, гарантиращи неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. Влизайки в Метавселената, ние разкриваме наши данни – информация за това как тялото и съзнанието ни реагират на различни видове информация, съдържание и взаимодействия. Тази информация може да представлява биометрични данни – чувствителни данни съгласно Общия регламент за защита на данните (GDPR), които по принцип е забранено да се обработват, освен при наличието на някои изчерпателно определени в GDPR и правото на ЕС и държавите членки основания. Едно от възможните основания за обработването на чувствителни данни и може би единственото подходящо в контекста на услуга като метавселената е изричното съгласие на субекта на данни. Дори да приемем, че можем да дадем валидно изрично съгласие за тяхното събиране и обработване, фактът, че компаниите, стоящи зад метавселената, ще събират такива данни и могат да ги използват, за да влияят върху нашите информирани избори, поведение и предпочитания, е достатъчно притеснителен.

И ако в 2D пространството, в което ние за момента взаимодействаме със социалните мрежи (чрез смартфон, таблет, компютър или друго крайно устройство) неведнъж с острота се поставя въпросът за това как може да ни манипулират (скандалите с Кеймбридж Аналитика са само един малък пример за това), то представете си какви неограничени възможности за контрол и манипулация се разкриват в 3D виртуалното пространство на метавселената. Затова изграждането на подобен проект предполага спазването на стриктни правила, забраняващи използването на биометрични данни от аватари за създаване на поведенчески профили, за манипулация и въздействие върху подсъзнанието на потребителите. Правилата на ЕС в областта на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот при електронните комуникации, а и бъдещите правила, които се очаква да се приемат в областта на изкуствения интелект, следва да бъдат отправна точка и стандарт при създаването на метавселена.

Някои от привържениците на проекта за метавселена казват, че това ще е новият Интернет. Ако това е така, метавселената не следва да се монополизира от една компания, била тя и технологичен гигант с размерите на Фейсбук. Същата следва да е достъпна за различни компании, които да могат да допринасят за създаването на отделни елементи от този нов свят и да се възползват от възможностите, които той предоставя. Това обаче поражда определени въпроси от гледна точка на режима за защита на конкуренцията. По-специално, една Метавселена трябва да гарантира оперативна съвместимост , да е достъпна за всички играчи на пазара, които искат да работят в нея или да я изграждат. Това предполага свободен достъп, неналагане на неравноправни условия от доминиращите компании и други подобни. 

На практика обаче има риск водещите технологични компании-гиганти да се окажат единствените, притежаващи нужните ресурси да участват в проекта за метавселена. Това може да доведе до своеобразен „клуб на технологичните гиганти“, който да държи ключа за влизане в метавселената. И ако думи като „картел“ и „забранени споразумения“ на такъв ранен етап звучат крайно, все пак е добре да се обмисли и влиянието на такъв мащабен проект върху пазара и свободната конкуренция. Идеята на конкуренцията е компаниите да се състезават честно за дял от пазара, за вниманието и избора на потребителите, което в крайна сметка да повиши качеството на предлаганите услуги и да оптимизира техните цени. Затова честната конкуренция е полезна и желана на пазара в модерните икономики и гарантирането ѝ трябва да е първостепенна задача при създаването на метавселената.

Метавселената крие нови възможности в областта на труда и образованието, особено в условията на COVID-19 пандемията и социалната дистанция. Но е важно да знаем, че тя може да засили съществуващото неравенство между хората. По-специално, ако ще се ползва подобна технология от работодатели или образователни институции, те са тези, които трябва за своя сметка да осигурят нужното за ползването ѝ оборудване, а не достъпът до нея да е за сметка на служителите, учениците и студентите. 

Това далеч не са всички нерешени правни проблеми, които метавселената поставя. Други отворени въпроси са например кой ще носи отговорност за съдържанието, генерирано при ползване на метавселената – компаниите, стоящи зад нея или потребителите като нейни ползватели; кой ще поеме отговорност, ако претърпим телесно увреждане в реалния свят, докато със съзнанието си сме в метавселената; аватарът е продължение на нашата личност, но възможно ли е да съществуват някакви права на интелектуална собственост върху него (авторски права и други подобни) в полза на създателите на метавселената и как те се съотнасят с нашите лични права. Въпросите на този етап са повече от отговорите, но ние като общество не трябва сляпо да вървим към една иновация, без адекватно да оценим рисковете от нея и да вземем мерки те да се изключат или ограничат. 

И макар в едно демократично общество съобразяването с правните механизми и регулации да е от първостепенно значение за нормалните процеси в него, то не трябва да забравяме, че хората не са роботи, изпълняващи механично дадени команди. Хората са социални същества, а в основата на нормалното им развитие като личности стои общуването – със семейството, с приятелите и колегите. Затова не по-малко важен от правната страна на метавселената е въпросът 

А общуването между хората?

Ние хората сме социални същества и комуникираме, използвайки цяла палитра от сетива, които се активират при общуване на живо. По време на локдаун периодите немалко хора страдаха и продължават да страдат заради променения начин, по който се случват не само бизнес, но и личните срещи. Липсва усещането за гледане и виждане на цялата картина, за слушане и чуване на нюансите на казаното, за активирането на вкус, обоняние и допир, нормални при среща на живо. Липсва усещането да усетим човека, независимо дали ще наречем това интуиция или шесто чувство. 

Виртуалното общуване в една дори супер технологично напудрена метавселена, няма как да ни осигури тези елементи – не можем да усетим мириса на бебешка косичка, не можем да изживеем емоцията на мига след дълга раздяла, не можем да усетим истинския захват на някой, с когото се ръкуваме, не можем да усетим много от емоциите, възможни само от общуване на живо. Защото мозъкът и сетивата са свързани, нашият и чуждият организъм са живи и общуват най-истински, когато са на живо. 

Много изследвания са направени за психологическите последици от прекомерната употреба на социални медии. Всички сме чували израза „Нищо не е каквото изглежда“, а този израз е още по-валиден, когато става дума за виртуално присъствие. Проблемите с изкривяването на действителността, с филтрирането не само на снимки, но и на цели животи, е доста обезпокоителен елемент, който ще бъде проблемен и в една виртуална метавселена.

Доколко ще можем да се доверим на аватара на човека отсреща? Доколко ще сме уверени в достоверността на идентичността, която ни се представя? Доколко ще можем да уловим нюансите на поведението, които при общуване на живо активират или деактивират нашето доверие, спокойствие и желание за продължение на комуникацията. Влизането в роли и „криенето“ зад видими и невидими филтри и сега води до сериозни психологически проблеми и дори до нужда от психотерапия. Виртуалното общуване не е нашият естествен начин за свързване с останалите. По-често оставаме физически, емоционално и енергийно изтощени след такава форма на комуникация, отколкото заредени и енергизирани. Това е защото мозъкът ни се напряга допълнително да компенсира всички липсващи елементи, които биха били налични при общуването на живо. 

Идеята за метавселената би имала своето незаменимо място в някои аспекти на бизнес общуването или в образователната сфера, при условие, че е само компенсаторен инструмент, когато логистиката, логиката или целта на събитието позволяват то да се случи в максимално реалистична виртуална среда, какъвто е планираният модел на метавселената. Предстои ни един нов свят, който със сигурност ще създаде нови синаптични връзки в нашите мозъци и ще видоизмени гените на бъдещето. Не можем да отречем, че метавселената неимоверно ще подпомогне задаващия се, като че ли неизбежен модел на бъдещето, а именно хибридния.  

В обобщение на казаното дотук добре е да се отбележи, че (почти) никоя технология не е автоматично лоша или добра – важно е хората да използват технологиите по съзидателен и полезен начин. Остава да се надяваме, че така ще бъде използвана и метавселената и че тя ще подобри начина ни на живот.

*доц. д-р Даниела Илиева, изпълнителен директор на Фондация „Право и интернет“и преподавател във Висше училище по застраховане и финанси
**доц. д-р Мартин Захариев, старши правен експерт във на Фондация „Право и интернет“, старши адвокат в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“,  и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии

В РЕЗЮМЕ Проектът на Фейсбук за виртуална реалност, в която да общуваме чрез наши виртуални образи – аватари, звучи атрактивно, но крие своите рискове за правата, свободите и отношенията между хората.

Bloomberg Businessweek Bg