9o6izkz8xB9DnNAj4acqquhhkFaP6h-fEQWD8RwWB7Y

Модул 4: Robotics

Модул 4-ти от програмата Artificial Intelligence: Implications for Business Strategy беше най-интересният за мен – посветен на Роботиката в бизнеса. От момента, в който модулът отвори, бях като омагьосана. Светът на роботите е толкова различен и няма много общо със стандартната представа за това какво точно правят роботите в бизнеса.

Изгледах с огромен интерес лекциите на преподавателите, изчетох всички допълнителни материали и прегледах предоставените линкове. Буквално погълнах информацията, потопих се с вдъхновение в една различна от моята експертиза тематика, а резултатът също показа колко много ме е увлякла тази тема.

Този модул ме научи на:

  • Основните характеристики на роботиката като трансформативна технология.
  • Как в момента роботите са внедрени в индустрии и какви различни различни функции изпълняват, съвместяват или допълват.
  • Как една организация може да използва роботиката за постигане на различни организационни стратегии.
  • Преценка за приложението на роботиката в дадена организация.
  • Оценка на стратегическите, технически и други аспекти на приложението на роботиката.

Роботите могат да имат хуманоидна форма, но могат и да са нещо, приличащо на малък чип; могат да са много добри в изпълнението на дадена задача, но могат да бъдат изключително тромави и несръчни; могат да ни помагат, но могат и да ни разочароват, особено, ако не са постигнали достатъчно съвършенство. Повдигайки темата за етичните аспекти около роботиката, много ми хареса една цел, към която изследователите и създателите на роботика се стремят, а именно – Robots take the robot out of the human, или роботите изваждат робота от човека. По този начин, ние, хората, ще можем да се занимаваме с далеч по-креативни, когнитивни и съзидателни задачи, които все още са, а и може би още дълго ще останат, непосилни за роботиката. Пътят е все още много дълъг, но все пак остава любопитството ми кога по пътя ще се движат автономни автомобили. Или може би ще бъде по-лесна регулацията на летящите автомобили?

natural-language-processing-game-of-thrones-copyright-iStock-RaStudio

Модул 3: Natural Language Processing

Третият модул от програмата Artificial Intelligence: Implications for Business Strategy беше посветен на Natural Language Processing (ще си спестя опита за превод на български) и ми донесе лека паническа атака, защото няма нищо общо с NLP (Neuro-linguistic Programming), което аз съм изучавала до ниво Trainer.

 След седмицата на Machine Learning, трябваше да положа още немалко усилия, за да разбера приликите и разликите между двете както и „участието“ им в Artificial Intelligence (AI).

От много рано в своето развитие компютрите са били в състояние да разбират високо структурирани езици за компютърно програмиране, като C, Python и др., както и командите, използвани в електронни таблици. Но огромни количества човешка дейност не използват тези силно структурирани езици, a използват естествени езици като английски, испански и китайски. Изненадващо трудно е компютрите да разберат и генерират тези неограничени естествени езици с гъвкавостта и разбирането, които дори всяко 5-годишно дете има. Частта от изкуствения интелект, която е фокусирана върху научаването на компютрите да правят тези неща по-добре, се нарича Natural Language Processing.

За да разбират компютрите и системите нашите гласови команди, за да имаме не само Alexa, Google, Siri, но и за да спестяваме време от обработка на огромни количества данни, както и да разчитаме на помощ от bot-ове и други дигитални асистенти, да се радваме на апликации, които познават вкусовете и предпочитанията ни, всичко това е благодарение на Natural Language Processing.

Прецизността на входните данни обаче, е решаваща за това как машините ще се научат да разбират и интерпретират езика, и съответно, как ще изпълняват поставените задачи. Модул 3 създаде огромно поле за размисли и надгради предишните два модула, които ни въведоха в AI и ни посветиха в машинното обучение.

Остават предизвикателствата „от кой“ и „на какво“ се учат технологиите, колко от предадения им опит (данни) са правилни, полезни, безпристрастни, къде е границата на взаимното учене между хора и машини и има ли такава.

Успешно беше преминаването и на този модул, главата ми продължава физически да се разтяга, а модул номер 4 идва с роботите – Viva Robotics!

1_VZ_2XyhNDygBcXk7JVdkZA

Модул 2: Machine Learning in Business

Модул II от програмата Artificial Intelligence: Implications for Business Strategy e посветен на machine learning и e челен сблъсък за мен с абсолютно нова информация и термини. Още от първото лекционно видео бяхме „хвърлени“ във вектори и равнини, изчисления, кодиране, X & Y.

Въпреки, че 4-та глава от книгата ми „Комуникация НАвреме и НА място“ се казва Дигитална комуникация и там направих всичко възможно за адекватност в превода на чужди термини, свързани с технологии, тук предпочитам да запазя някои от термините в оригинал.

И така, в тази 3-та седмица от програмата и II обучителен модул, през първите 48 часа след като отвориха достъпа до модула, започнах да се съмнявам в себе си и да се чудя дали съм избрала правилната програма. Дори отново прегледах условията за участие в програмата, за да се уверя, че не се изискваха задълбочени технически познания, за да изучавам бизнес приложение на изкуствения интелект… Но, оказа се, че целта е все пак да знаем какво се случва, когато машинното обучение се занимава с компютърни програми, които се опитват да се учат от опита, и това е с цел, а обикновено целта е прогнозиране, моделиране, опит за разбиране на данни или опит за контрол на нещо. В едно от видеата, проф. Яаккола представя четири основни причини за постиженията в машинното обучение:

  • натрупването на огромни количества данни;
  • напредъкът в изчислителната мощност;
  • нарастващата сложност на моделите;
  • новите възможности, създадени от архитектурите за deep learning

С изненада открих колко много неща се случват и биха могли да се случат, в резултат на machine learning. Още по-изненадващо беше да науча, че за machine learning не винаги са нужни големи количества данни.

Доста усилия, четене, видео материали, въпроси от мен и отговори на експерти ми отне, за да разбера supervised, unsupervised и deep machine learning. В допълнение, този модул се оказа с много повече материали, подредени по по-различен начин в системата от модул I и едва след няколко дни разбрах, че съм пропуснала част от материала в т.нар. casebook. Все пак навреме открих „скритото“, навреме предадох ежеседмичния assignment и с радост научих, че въпреки челния сблъсък, все пак съм се справила достатъчно добре.

Модул III предстои – другото NLP – Natural Language Processing, а не Neuro-Linguistic Programing!

artificial-intelligence

Модул 1: An introduction to artificial intelligence

Модул 1-ви от програмата Artificial Intelligence: Implications for Business Strategy беше посветен на въведение в изкуствения интелект (ИИ = AI) – концепция,  историята на AI, неговата роля в колективната интелигентност и как може да доведе до стратегическо предимство. Преди по-подробна информация за модула, е важно да отбележа е, че т.нар. online campus (достъпен през платформата GetSmarter.com) е изключително добре организиран. Всички материали се качват там, като всеки нов модул отваря в сряда, точно  в 17:00 ч. (българско време) и приключва със задача (assignment), за която крайният срок е седмица по-късно – вторник вечер; там е мястото за съобщения, форум дискусии, качване на изпитните задачи, въпроси и отговори към професорите преподаватели, административния екип или колегите съкурсници.

В рамките на този модул интуитивното определение за изкуствен интелект на професор Малоун е, че това са:

„Mашини, действащи по начини, които изглеждат интелигентни“

По-формалното определение на професор Патрик Уинстън е:


“Изкуственият интелект е за архитектурите, които разгръщат методи, активирани от ограничения, изложени от репрезентации, които поддържат модели на мислене, възприятие и действие. И разбира се, не става въпрос само за правене, а и за научаване да се прави.”

Първият модул беше много интересен за мен, не само защото материята ми е непозната като терминология, а и защото по време на същия този първи модул, се учих как се случват нещата в програмата. От предходната седмица (Orientation Week) имах насоки, имах и помощта от приятели. Екатерина Маринова, един от най-добрите експерти по AI в България, вече ме беше подготвила как да се ориентирам и как да подходя към задачите, свързани с данни. Бяхме измислили заедно на какъв тип организация ще бъде добре да базирам ежеседмичните задачи – индустрия, която ми е позната, но не е IT бизнес, за да мога да докажа т.нар. impact – въздействие от предложените приложения на AI, Machine Learning, Natural Language Processing, Robotics и др. Проф. Георги Димитров пък беше така добър да прегледа готовия ми казус задача и да ме успокои с “много добре си се справила”. Седмица по-късно излезе първият резултат от първата задача – наистина се бях справила много добре, обратната връзка беше положителна, а насоките за следващите седмици бяха в добронамерен дух. Получихме цяла методология за оценяването и обратната връзка, така че разбрах, че оценки няма, но има няколко вида обратна връзка – (1) кратка положителна в самата система, в която е предадена задачата = pass, (2) по-задълбочена критична  обратна връзка в прикачен файл = все пак pass, и (3) задълбочена негативна обратна връзка = fail.

Модул 2 е посветен на machine learning. Да видим аз, човекът, как ще го learn-вам…

NORRAG_Highlights38

АЗ СЪМ ПОРОДА “УЧИТЕЛЯТ УЧЕНИК”


Artificial Intelligence: Implications for Business Strategy

Част 1

От около една година търся нещо ново, което да уча (и може би науча) и което да ми даде усещане за по-добро разбиране на света сега и света на бъдещето. Няма нищо случайно и след поредица, от наглед случайни и несвързани събития, препоръки и неформални разговори, стигнах до платформата GetSmarter.com, която предлага Executive Level програми на най-престижните университети в света – Harvard, Cambridge, Massachusetts Institute of Technology (MIT), Yale, Stanford и мн. други.

Моята много близка приятелка с впечатляваща 22-годишна кариера в ОАЕ – Деница Бумбалова, ми препоръча няколко курса, които самата тя е преминала и беше получила и научила много по време на обученията.

Лятото е моето време, през което пиша дисертационни трудове, книги, статии и уча. Това е времето, когато всички университети са във ваканция, бизнесът преминава на режим „почивки в график“, денят е дълъг, нощите са къси и времето някак се удължава.

Изборът ми на програмата Artificial Intelligence: Implications for Business Strategy на MIT е основан на искрен интерес, любопитство и желание за разбиране на приложението на изкуствения интелект в бизнеса и стратегиите за развитие. Определящ фактор беше това, че не се изисква технологично познание, защото такова не притежавам.

Записах се решително – за 10 минути. Курсът е 6-седмичен, скъп, отработен отново и отново, усъвършенстван и много пълен – 380 човека от цял свят само в периода, в който аз го изучавам: 24.06.2020 – 5.08.2020.  Програмата започна със седмица за ориентация (Orientation Week), а аз я превърнах в седмицата на  „Потърси помощ от приятел“. Когато си на прав път, всички сили на вселената помагат. За мен силите на вселената за насоки, съвети, споделен опит, препоръки, бяха Радослав Ризов, Екатерина Маринова, Георги Димитров, Деница Бумбалова, Ирена Петрова, Радостин Вазов и др.

Приключението започна, а с него и физическото разтягане на мозъка ми, челният сблъсък с огромно количество нова терминология, нова информация, знание и познание, подреждане на пъзела „Изкуствен интелект“, такъв, какъвто е сега, защото всичко се променя с невероятна скорост. Нито докторантурата ми, нито доцентурата ми, нито позицията ми на изпълнителен директор, не ми дават покой и актуалност. Единственият начин да се справим с промяната е да я прегърнем, да запазим актуалност, да сме адекватни на времето и пространството и да учим непрестанно.

Повече за всеки модул, следва…

images

 Cблъсъкът на поколенията

„А едно време, ако знаете какво беше…“

Доколко имаме право днес да реферираме към „едно време“ и доколко ние, които познаваме „едно време“, имаме право да търсим уважение към него, е въпрос, който занимава много хора – родители, учители, бизнес и академия, млади и стари. Светът се променя, а с него и поколенията.

Днес в класната стая имаме среща на разнообразие от поколения. Учителите могат да бъдат от поколение Z (млади, току що завършили образованието си) до поколението на бейби бумърите (учители в пред пенсионна възраст). Децата в ученическа възраст са основно представители на поколението Z и поколението Алфа. В такава среда, учителите са тези, които носят отговорността за разбирането и намирането на пресечната точка; тези, които полагат основите на моста между „едно време“ и „днешно време“, които понякога могат да се усещат като две или повече различни вселени.

Наивна генерализация би било рамкирането на всички представители от една поколенческа група в единен типаж. В няколко предишни публикации в рубриката „Модерният учител е в час“, нееднократно беше подчертавана важността на различията и фактът, че всеки човек има негов/ неин модел на света, основан на личните ценности, минало, опит, среда на растеж и съзряване, мислене, убеждения, и др.

За едно поколение се считат всички хора, родени и живеещи по едно и също време, разглеждани колективно.[1] Според друго определение, поколение е определена група, съществуваща в определен момент.[2] Томов влага смисъл в поколение (поколенческа личност) като съвкупност от хора в близка възраст и жизнен етап, които споделят обща история, повлияни от конкретни ценности и идеи, живели в конкретни обществени условия и събития.[3]

В миналото, анализът на поколенията се е свеждал до групирането им в две десетилетия. Днес това не е възможно поради динамиката на живота, бързо променящите се технологии, актуализирането професиите и уменията, и др. Съвремието налага поколенията да бъдат обединени в десет или по-малко години, за да може да се отразят поведенческите модели и вярвания, характеризиращи конкретната генерация. Таблицата по-долу показва валидните за западната култура разделения на поколенията, обособени на база значими културни, политически, икономически и исторически фактори.  

Табл.1. Различните поколения (валидни за западната култура)

Поколение Начало Край Възрастов диапазон
Изгубеното поколение (The Lost Generation) 1890 1915 105 – 130
Междинното поколение (The Interbellum Generation) 1901 1913 107 – 119
Великото поколение (The Greatest Generation) 1910 1924 96 – 110
Тихото поколение (The Silent Generation) 1925 1945 75 – 95
Бейби бумър поколение (Baby Boomer Generation) 1946 1964 56 – 74
Поколение Х (Generation X) 1965 1979 41 – 55
Поколение между Х и Милениали (Xennials*) 1975 1985 35 – 45
Милениали (Поколение Y, следващото поколение) (Millennials Generation Y, Gen Next) 1980 1994 26 – 40
i-Поколение/Поколение Z (iGen/ Gen Z) 1995 2012 8 – 25
Поколение Алфа (Gen Alpha) 2013 2025 1 – 7

*Xennials няма превод на български

В своята публикация „Различия между поколенията и техни проекции върху процеса на учене[4], Пенчева констатира, че общите исторически събития, доминиращи ценности, ролевите модели и споделените норми на поведение, икономическите и културните условия на средата формират специфични черти, които събирателно се разглеждат като поколенческа личност. Тези черти са социални, характерни за болшинството от представителите на съответното поколение, проявяват се основно в групова среда и при взаимодействие с други хора. Тъй като тези характеристики не са строго персонални, интензитетът на проявление на поколенческите характерни черти варира при различните индивиди в рамките на една генерация. Следователно, не е правилно всички хора от една поколенческа група да бъдат поставяни под общ знаменател, но би могло да се твърди, че средата и времето предпоставят за идентични проявления.

От комуникационна гледна точка, как поколенията да съжителстват мирно и да общуват успешно помежду си в образователна, бизнес и социална среда, е предизвикателство, валидно за всички. Интерес на настоящата статия е общуването между поколенията в класната стая. По-конкретно – как учителят – представител на няколко поколения, да „достигне“ до ученикът от поколение Z и Алфа. Да си добър учител, отличен педагог и специалист в областта си на преподаване, вече не е достатъчно. Към „пакетът“ от компетенции и задължителните изисквания към съвременния учител, спадат познанието и умението за разбиране на поколенията, които са и които идват. В своя статия Вяра Гюрова твърди, че поради динамично развиващите се и променящи се свят и живот през новото столетие (и хилядолетие), се налага от най-ранна възраст децата да започват да усвояват много и разнообразни „грамотности” (или по-скоро компетентности или култури) – екологическа, кибернетична, здравна, глобална и интеркултурна, социална и емоционална, медийна, финансова и културологична (последната е свързана с изкуствата, културните произведения, ценности и с творчество).[5] Докато концепцията за едно поколение има различни интерпретации в рамките на научната общност, учените са съгласни, че вярванията, нагласите и спомените от юношеството осигуряват обектив, през който се филтрират преживяванията на възрастните. Значимата роля на учителя в този период от съзряването на ученика, налага изискването за това цялостно ново познание, което носи ползи за всички участници в процеса.

Учителите, представители на бейби бум поколението, са традиционно по-консервативни. Те са започнали да преподават във времена, в които учителската професия е имала съвсем различен имидж, стойност и признание в обществото. Нормите, правилата и структурата на преподаване за тези педагози са основани на традиции и определена ценностна система, които са съвсем различни от това, което е модерно, приложимо и актуално сега.

Учителите от поколение X са склонни да проявяват повече отдаденост на концепцията за учене през целия живот и имат по-добра способност да се адаптират към новите условия. Те са готови да си сътрудничат с другите и да приемат и прилагат съвети от администратори или други учители. Учителите от това поколение отдават много по-голямо значение на щастието в класната стая. С приближаването към съвремието, етичните норми и формалността намаляват. Учителят започва да скъсява дистанцията не само с ученика, но и с администрацията и ръководството. Учителят от поколение Х търси повече възможности за развитие и осъзнава по-силно важността на уменията за адаптация.

Типично за следващото поколение учители – поколение Y, е значително по-големият им комфорт с технологиите. Те често са наричани учителите на утрешния ден. В професионален план те са креативни, иновативни и самоуверени. Обичат да споделят наученото чрез сътрудничество в малки групи. Учителят от това поколение става все повече приятел или ментор за ученика, не само заради по-малката възрастова разлика, а основно заради сходството в ценностната система и в желанието да се направи положителна промяна в класната стая и в света като цяло. Въпреки, че представителите на това поколение срещат нова професионална реалност, те прегръщат промяната.

Като първо основатели, милениалите имат склонност да опитват нови неща. Незабавният достъп и бързите отговори са норма. Конвенционалните граници се размиват като се движат безпроблемно между реални, виртуални и хибридни светове.

Докато по-възрастните учители са склонни да се противопоставят на промяната, по-младите учители се ръководят от това. Поколението на бейби бумърите държат да бъдат монологично слушани, а милениалите търсят двустранно изслушване. Друга значима поколенческа разлика, валидна не само за работата в класна стая, е максимата на поколението бейби бум: „Живея, за да работя”. Милениал представителите работят, за да живеят и не обвързват броя работни часове с ефективността.

Една от най-интересните разлики между поколение Z и предшестващите, е техният праволинеен характер. Нивата на употребата на наркотици, консумацията на алкохол, тютюнопушенето и бременността в юношеска възраст са най-ниските от десетилетия. Поколение Z никога не е трябвало да чака да наеме филм или да научи нещо по дадена тема; всичко се случва онлайн, веднага и това ги характеризира като нетърпеливи. За тях е нормално да не чакат. Пораснали по време на раждането на алгоритмите и социалните мрежи, представителите на това поколение са свикнали с персонализирана емисия от информация, забавления, предложения и искания въз основа на индивидуални предпочитания. За тях е повече от нормално да живеят социалния си живот онлайн. Поколение Z се чувства най-удобно в онлайн средата на социалните медии. За повечето предходни поколения, социалните мрежи са разсейване, докато за поколение Z те са неразделна част от социалното поведение. Предпочитание се отдава на онлайн четенето пред четенето на хартия; на видео съобщенията пред писмените.[6]

Учителят от това поколение лесно намира общ език с учениците си, защото общуването онлайн е норма, преподаването чрез технологии е дори задължително, а скъсената дистанция в и извън класната стая е възприета и от двете страни – учители и ученици.

Най-новото поколение – поколение Алфа, е вече тук, но в момента все още не се усеща голямото му влияние, въпреки приблизително 2,5 милиона, които се раждат в световен мащаб всяка седмица, тъй като те още не са навършили тийнейджърските си години.  Интересни факти са, че те са първото поколение, родено изцяло в рамките на 21 век, имат най-възрастните родители от които и да е други деца преди тях, очаква се да са най-дълго живеещите и най-богатите.  И точно както двете поколения преди тях, това поколение ще израства в един онлайн, изпълнен с електроника и социални мрежи свят.  Очаква се също така да продължат да следват „същото влечение към мултикултурализма и дори по-нататъшното разпадане на половите норми“, според статия от Digiday от октомври 2018г.[7]

Много от тези деца са имали екран в ръцете си преди да могат да говорят и първите им „бавачки“ са били устройствата. За тях боравенето с екран е по-естествено от хартията. Мненията за ползите и вредите вследствие на ранното излагане на устройства са противоречиви и варират от забавяне на речевото и възпрепятстване на социалното развитие до изграждане на умения за координация и усъвършенстване на бързите реакции.[8]

Учебните програми ще трябва да претърпят значителна промяна, за да посрещнат нуждите на поколение Алфа. Поколението Алфа ще търси стойност и ще иска да прави неща, които имат значение. Тези ученици ще имат предприемаческа идентичност и ще трябва да бъдат подкрепени в зараждането на техните идеи.

Очакванията са, че ще търсят оценка на ценността на приноса си и ще искат да избират сами какво и как да учат. Правото на избор има голямо значение за съвременните учащи се.

Поколение Алфа ще иска персонализирано обучение. Учителите ще бъдат фасилитатори, които съвместно с ученика установят учебните цели и разработват план за сътрудничество с учениците, за да постигнат тези цели. Смисълът на „преподаване“ и „учене“ ще се сменят тотално.

Това, което вече се забелязва като наследство и от предходните поколения е важността на съдържанието, но и още по-голямата важност на контекста. Съдържание и знание са все по-достъпни навсякъде, но ключов елемент за поколение Алфа са уменията и какво да правят с наученото. Съвременните учащи искат да знаят ЗАЩО на своята работа, а не само КАКВО. Това кара учениците да се стремят към постигането на автентични цели, които са смислени и ангажиращи за тях самите.

Поколението Алфа ще става все по-цифрово. Те ще се нуждаят от изрични инструкции за работа с другите: социални умения като споделяне, групово мислене, задаване и отговаряне на смислени въпроси, съпричастност и т.н., ще бъдат дефицитни.

Поколение Алфа ще бъде най-грамотното по отношение на технологиите поколение в историята на човечеството. Но самата технология няма значение, а по-важно е това, което тези ученици ще направят с технологията, за да създават ценни продукти, да откриват информация, да си сътрудничат, да дават и получават обратна връзка и да насърчават иновациите. Поколението Алфа няма да се интересува от степени, ранглисти и традиционни практики за класиране. Те няма да се интересуват от авторитарни структури, които съществуват, само защото така е било винаги. Те ще оспорват дългогодишните традиции и ще търсят нови форми да демонстрират не само това, което са научили, но и КАК са го научили. Те няма да се интересуват от стандартизация и сравнение с други, а по-скоро ще искат да бъдат чираци, които търсят овладяване на майсторство чрез разговори, проби и грешки, обратна връзка и цикли на растеж, в които не съществува понятието провал.

За да посрещне и задържи това поколение, училищната среда трябва да стане по-гъвкава и да преразгледа традиционните представи за домашна работа, училищните графици и използването на физическото пространство в училищата.

В заключение може да се каже, че съвременният учител има решаваща роля и значение за образованието на това следващо поколение, ако искаме те да израснат като съвестни и комуникативни глобални граждани. Но самият учител има на първо място отговорността да се подготви, ако иска да бъде учителят на бъдещето.


[1] Oxford Dictionary, https://www.oxfordlearnersdictionaries.com/, достъпно на 26.02.2020

[2] Macmillan Dictionary, https://www.macmillandictionary.com/dictionary/british/generation, достъпно на 26.02.2020

[3] Томов Т. Управление на различията. Поколенията и тяхната мотивация на работното място. Издателски комплекс „Труд и право”, http://www.trudipravo.bg/

[4] Пенчева, Миглена. Различия между поколенията и техни проекции върху процеса на учене. Научни трудове на Русенски университет. 2016, том 55, серия 5.1

[5] Гюрова, В., Защо само педагогическа компетентност не е достатъчна за учителя на 21 век?, ДИПКУ Стара Загора, бр.3/ 2018г.

[6] Preville, P., How to Teach Generation Z in the Classroom, Trends in Higher Education, 2018

[7] Liffreing, I., Forget millennials, Gen Alpha is here (mostly), 2018, www.digiday.com

[8] Vargason, D., Meet Generation Alpha: 3 Things Educators Should Know, 2017, www.nwea.org

Статията е част от авторовата рубриката

на доц. д-р Даниела Илиева „Модерният учител е в час“ за брой 3 на списаниe
Предучилищно & училищно образование (май-юни 2020 г.)

girl-with-paper-smile_23-2147798476

С усмивка на дете

Усмихни се и светът ще се усмихне с теб, разплачи се и ще плачеш сам. Искрената усмивка разкрива, подкрепя, отваря врати и показва голяма част от истинските ни емоции.

Усмихвате ли се в момента? Тренирали ли сте най-добрата си усмивка пред огледалото? Поставяли ли сте усмивка на лицето си в момент, в който душата ви плаче?

От бизнес гледна точка усмивката е тази част от невербалната комуникация, която има най-голяма важност и предимство. Кога да се усмихнем? Колко широка да бъде усмивката? Как ще ни възприемат, ако се усмихваме твърде често или ако сме резервирани?

В предишни статии беше спомената невербалната комуникация в контекста на ръкуването и като част от процеса на хипноза. Невербалната част от комуникацията е между 55% и 68% според различните изследователи, т.е. не е важно какво казваме, а как го казваме, с какви жестове подкрепяме казаното, каква е тоналността на гласа и тембъра.

Езикът на тялото представлява цяла отделна наука. В тази статия ще разгледаме най-забележителните части на лицето – очите и усмивката.

Колкото по-отдалечена е дадена част на тялото от мозъка, толкова по-малко контролираме и мислим за тази част. Лицето е разположено най-близо до мозъка и съответно мислим много повече за това какво изразяваме посредством невербалните жестове и мимики на лицето.

Очите са огледалото на душата.

Колкото повече нещо ни харесва, толкова повече се отварят очите, разширяват се зениците и се повдигат веждите, за да може окото да приеме максимално количество от харесваната информация. А когато нещо не ни харесва присвиваме очи, прихлупваме вежди и дори закриваме с ръка погледа си, за да намалим приемането на нежеланата информация.

Усмивката е знак за щастие, а смехът е най-доброто лекарство.

Всеки родител изпада във възторг, когато новороденото възпроизведе първата си неволна усмивка. По-късно усмивката става основна форма на комуникация между родител и дете.

Широката, истинска и искрена усмивка е придружена от съответни съпътстващи жестове – повдигнати нагоре ъгълчета на устните, грейнали очи и фини бръчици около очите. Обратно – неискрената усмивка води краищата на устните настрани, в посока към ушите и е без емоции в и около очите. Усмивката може да показва зъбите или не, може да бъде свенлива или загадъчна, спонтанен или премислен жест.  Усмивката с отворена челюст е присъща на публичните личности, които искат да завладеят публиката си.

В бизнеса разпознаването на искрената усмивка би могло да бъде полезен инструмент за да се усети настроението и отношението на отсрещната страна.

В своята книга „Какво казва тялото“ Джо Наваро обръща специално внимание на жестовете на лицето и на усмивката. Той изтъква важността на това да се усмихваме искрено, да познаваме собствените си жестове и посланията, които изпращаме чрез тях. Също толкова важно е умението да разчитаме невербалните знаци на човека, с който общуваме, а това е възможно с наблюдение, искрен интерес и развито умение за слушане на скритото послание.

8 причини да се усмихвате:

  1. Усмивката ви прави красиви
  2. Усмивката подобрява имунната система
  3. Усмивката ви прави да изглеждате успели
  4. Усмивката създава позитивно настроение на вас и на околните
  5. Усмивката тренира мускулите на лицето
  6. Усмивката намалява стреса
  7. Усмивката носи щастие
  8. Усмивката е безплатна

Нека през месец юни да се усмихваме с най-искрената и красива усмивка – усмивката на дете!

Статията е публикувана в списание GoBio, юни, 2014 г.

file-20200403-99381-2dro2k

Как да помогнем на децата да преодолеят кризата в общуването след COVID-19

Децата знаят повече, отколкото си мислим. Те често имат собствено мнение, дори и за сегашната ситуация, но още по-често нямат право да го изразят. Поне не пред възрастните. Децата си говорят за карантината и влиянието на вируса, обсъждат, четат различни източници, спорят помежду си, имат свои чатове и групи, наблюдават фоново брифинги и новинарски емисии вече почти два месеца. Нека не забравяме, че за тях изолацията е дори по-дълга от тази на възрастните, заради предхождащите COVID-19 грипни ваканции.

Криза в общуването предстои не само за нас – на работното място и в социалното общуване на живо, но и за децата. Ще отнеме време новите форми на толеранс и различните пластове на комфорт да се преподредят по нов начин. И този нов начин да бъде възприет и удобен, ако не за всички, то поне за по-голямата част от хората.

Има съществена разлика между влиянието на родителския контрол върху децата, които завършват 7-ми и 12-и клас. При първата група родителите са неизменна част от целия процес по кандидатстване на децата си. Те ги придружават на изпитите, чакат с тях в коридорите, срещат се с приятелите им и съответно – с родителите на приятелите им. И точно тук можем да очакваме потенциален конфликт между това доколко различните семейства възприемат стриктното спазване на социалната изолация. Ако едни родители смятат за безопасно ръкуването между децата, то други ще го счетат за безотговорност, и ще забранят на детето си да се ръкува. 18-19-годишните не са толкова зависими от родителите си и повечето са общували с малка или голяма част от приятелите си на живо през изминалите 2 месеца. Но по-малките – 14-15-годишни, са много по-зависими и по-контролирани от родителите си. Възрастта, в която се намират (14-15) е възраст на преход от една към друга фаза от формирането на ценностната им система. Според социолога Морис Меси, периодите на развитие на ценностната система са три.

От раждането до 7-годишна възраст е периодът на отпечатъка (The Imprint Period), в който децата са като гъби, които попиват всичко от околната си среда, но най-вече възприемат за истина това, което научават от родителите.

Вторият период – от 8 до 13-годишна възраст, е периодът на моделирането (The Modeling Period). През него децата копират хората около тях, предимно родителите, но и други обекти, от които заимстват и „учат“ модели, сред които учители, треньори или приятели. Въпреки крехката възраст, подражанието на модели не е сляпо, а по-скоро е като пробване на дреха, за да се види какво е усещането от носенето.

Последният период от формирането на ценностната система е периодът на социализация (The Socialization Period) – от 14 до 21-годишна възраст. Тази възраст е типична с това, че индивидът основно се влияе от връстниците.

И така – на входа на училището тези деца, завършващи 7-ми клас, ще се срещнат след дълга раздяла. На някои ще им бъде абсолютно забранено да се докосват до други деца, защото семейството е възприело и продължава да възприема по-сериозни мерки на социална изолация. Други деца, повлияни от по-лежерен подход на заобикалящата ги среда, ще останат с разтворени ръце за прегръдка или със смутено протегната за поздрав ръка, която ще увисне във въздуха.

Как да се преодолеят тези различия? Как да се преодолее рискът от разстроено дете, което е изненадано от реакцията (или липсата на такава) на най-добрия си приятел/ка? Как да се обясни на децата, че за тях привидно светът хем е същият, хем е съвсем различен по отношение на общуването?

Училищните психолози рядко могат да помогнат, защото всички знаят колко е важно общуването на живо и за психологическа консултация, и за този етап от съзряването на индивида. А сега училищните психолози дори нямат достъп до децата. Отговорът е следният: родителите!

В тази ситуация родителите трябва неуморно да обясняват не само възприетата политика в дома, но и различните сценарии, които могат да се случат навън. Без налагане, без заплахи, а търпеливо, обосновано и мъдро да разясняват и да дават отговори на безбройните „защо“, които съществуват в главите на тези деца. Децата и младежите имат нужда от логични обяснения, а някои родители не считат за нужно „да се обясняват“ и разчитат на заповеди, които ще се спазват.

Много по-лесно биха възприели всичко, което се случва, ако им бъде обяснено с логични аргументи. Например: „Нашето семейство трябва да спазва стриктна дистанция, защото пазим баба и дядо“.

Нека им обясним, че в следващите седмици и месеци ще има неловки ситуации в срещите, че ще има странни моменти в поздравите, че различните хора са с различна чувствителност и че имат право на това.

Нека помним, че точно сега няма кой да разясни на децата случващото се по-добре от техните родители. Нека не ги оставяме сами и неподготвени за един от най-важните аспекти в живота им, а именно социалното общуване на живо.

Източник: www.tialoto.bg

workplace-1245776_1920

Предстои ни комуникационна криза, как да я преодолеем?

Доц. д-р Даниела Илиева за момента на предстоящите срещи


Доц. д-р Даниела Илиева

Cлед отпускането на някои от по-рестриктивните мерки, все повече се приближаваме към момента, в който ще срещнем колеги, приятели, познати и роднини, които не сме виждали отдавна. Ще се видим, ще се поздравим, ще работим в близост, ще се храним заедно, ще общуваме на живо! Но радостта от дългоочакваните срещи на живо може да бъде помрачена. Може да се стигне до лична или колективна комуникационна криза, обида или проблем.

Някои са по-чувствителни към темата COVID-19 и рисковете от пренасяне на вируса и следователно са по-чувствителни към дистанцията, която се спазва или не се спазва. Други са по-спокойни или имат различно възприятие за случващото се, а това ги кара да търсят начина на общуване отпреди пандемията и периода на карантина. Предотвратяването на напрежение в комуникацията или на комуникационна криза, може да се случи само, ако спазим няколко прости модела на поведение, които се опират най-общо на едно качество: разбирането.

За да предотвратим евентуални комуникационни предизвикателства независимо дали на работа или в личния живот, трябва да приемем различния модел на света на другите. Всеки има свой модел, чрез който възприема, обработва и преживява света и случващото се около и в него. В тази ситуация това е валидно повече от всякога и разбирането за това, че има модели, различни от нашия собствен, както и уважението към чуждия модел на света, ще ни помогне да преодолеем различията и да намерим златната среда за новото общуване.

Трябва да приемем и, че различните хора имат различна психическа устойчивост и различна нервна система. Не е сега моментът да превъзпитаваме тези около нас, нито е времето за поучения кое е вярно и кое не, кое е конспирация и кое плод на лични анализи и вярвания. Сред значителния информационен поток на национално и световно ниво, нека приемем, че който каквото е искал да прочете, научи и анализира за ситуацията, вече го е направил. Следователно е изградил мнение на база негово/нейно проучване и желанието ни да запознаем събеседника си с нашето собствено мнение, е ненужно и много вероятно да доведе до комуникационно напрежение. Мненията са толкова, колкото са и хората.

След отпускането на някои от по-рестриктивните мерки, все повече се приближаваме към момента, в който ще срещнем колеги, приятели, познати и роднини, които не сме виждали отдавна. Ще се видим, ще се поздравим, ще работим в близост, ще се храним заедно, ще общуваме на живо!

Но радостта от дългоочакваните срещи на живо може да бъде помрачена. Може да се стигне до лична или колективна комуникационна криза, обида или проблем.


Някои са по-чувствителни към темата COVID-19 и рисковете от пренасяне на вируса и следователно са по-чувствителни към дистанцията, която се спазва или не се спазва. Други са по-спокойни или имат различно възприятие за случващото се, а това ги кара да търсят начина на общуване отпреди пандемията и периода на карантина. Предотвратяването на напрежение в комуникацията или на комуникационна криза, може да се случи само, ако спазим няколко прости модела на поведение, които се опират най-общо на едно качество: разбирането.

За да предотвратим евентуални комуникационни предизвикателства независимо дали на работа или в личния живот, трябва да приемем различния модел на света на другите. Всеки има свой модел, чрез който възприема, обработва и преживява света и случващото се около и в него. В тази ситуация това е валидно повече от всякога и разбирането за това, че има модели, различни от нашия собствен, както и уважението към чуждия модел на света, ще ни помогне да преодолеем различията и да намерим златната среда за новото общуване.

Трябва да приемем и, че различните хора имат различна психическа устойчивост и различна нервна система. Не е сега моментът да превъзпитаваме тези около нас, нито е времето за поучения кое е вярно и кое не, кое е конспирация и кое плод на лични анализи и вярвания. Сред значителния информационен поток на национално и световно ниво, нека приемем, че който каквото е искал да прочете, научи и анализира за ситуацията, вече го е направил. Следователно е изградил мнение на база негово/нейно проучване и желанието ни да запознаем събеседника си с нашето собствено мнение, е ненужно и много вероятно да доведе до комуникационно напрежение. Мненията са толкова, колкото са и хората.

Тепърва вероятно ще има ситуации, в които ще подадем ръка за поздрав и тя ще увисне във въздуха, защото човекът отсреща няма да се чувства комфортно да се ръкува. Или ръката ни ще бъде спонтанно сграбчена, без да имаме време да откажем поздрава. Не би следвало да се обиждаме или да приемаме лично такива ситуации, защото всеки има право да преживява по свой начин ситуацията и света след нея. Независимо от коя страна на общуването сме, личният комфорт е на първо място. Нещо ново, но нищо лично.

Трябва да възприемем и като нормален модел на общуване този, при който първо се питаме дали ще се ръкуваме, преди да кажем името си. По-добре така, отколкото с увиснала във въздуха ръка. Общуване, при което се уговаряме колко още време няма да се видим на живо, защото онлайн общуването може да бъде предпочитано. Или използване на междукултурни поздрави, заимствани от азиатския свят или от Близкия Изток.

Приемете и, че колегите ни в офиса, приятелите ни, близките ни и тези, с които сме общували преди периода на карантина, сега са други хора. Нека се запознаем с тях отново с любопитство, разбиране и толерантност. Нека приемем, че не знаем какво се е случило в техния свят и с техния модел на света през тези 50-60 дни. Нека направим всичко възможно те да останат част от живота ни, независимо от промените.

Връзките, близостта, отношенията, приятелството и общуването ще се случват по нов начин. Може би социалната достанция ще стане правило, може би служебните целувки ще изчезнат, прегръдките ще се разредят, а физическото докосване ще намалее до абсолютен случаен минимум. Но ние, хората, ще си останем социални същества и най-важното за нашето физическо и психическо оцеляване ще си остане емоционалното захранване чрез общуването със себеподобни.

Важно е да запазим позитивизъм и го предадем в общуването си с другите. Ще срещнем много хора, които ще искат да обсъждат негативите, неприятните последици, кризата и всичко, което носи неприятни емоции. Нека не се поддаваме на негативизма. Ключът към успешното общуване винаги е бил и винаги ще бъде да накараме другите да се чувстват добре в нашата компания. Нека ние сме носителите на положителни емоции като задаваме положителен тон на разговорите и внасяме положителен тон в общуването.
По публикацията работи: Екип на Dnes.bg



sm

Стрес мениджмънт

В навечерието на пролетния сезон, типичен с пробуждането на природния свят, но също така и с изчерпване на енергията на човешкия организъм – явление, наречено „пролетна умора“. Освен пролетна умора, всички ние преживяваме някаква форма на стрес. Учителската професия принципно е свързана със стрес, породен от много ученически неизвестни и административни известни.

В настоящата статия ще разгледаме какво представлява стресът, има ли полезен стрес и как да се справим с неполезния. Ще разгледаме някои техники за предотвратяване на симптомите на стрес и други – полезни, за преодоляване на възникнали вследствие на стрес емоции и реакции.

В медицински или биологичен контекст, стресът е физически, психически или емоционален фактор, който причинява телесно или психическо напрежение. Стресът може да бъде външен (от околната среда, психологически или социални ситуации) или вътрешен (болест или медицинска процедура).[1]

Стресът е неспецифична реакция на тялото към всяка промяна в процеса на адаптация, която се създава като стресор и се проявява чрез промени в хормоналните нива. Това е естествената реакция на тялото при сблъскване с непознатата или трудна ситуация. Тази ситуация може да се дължи на различни външни и вътрешни фактори като околна среда (температура, светлина), физиологично заболяване и психично (притеснение, семейни проблеми, лични проблеми и други), които най-общо наричаме стресори. Тялото ни не различава стресорите един от друг, то просто реагира по начина, по който природата му е заложила преди стотици хиляди години.

Типична такава реакция от праисторически времена е fight or flight – бой или бягство (от англ.ез.), която представлява отговор на остра заплаха за оцеляването, белязана от физически промени, включително нервни и ендокринни, които подготвят човек или животно да реагират ответно с битка или да се оттеглят с бягство. Функциите на този отговор/режим са описани за първи път в началото на 1900 г. от американския невролог и физиолог Уолтър Брадфорд Кенън и се крие в нашия лимбичен мозък.

Благодарение именно на лимбичния мозък, оцеляването ни като вид е било възможно. В течение на хилядолетия сме запазили животинското си наследство под формата на регулация на поведението ни, когато се сблъскаме с опасност. Независимо дали става дума за опасността от див звяр, пред която се изправя праисторическия човек от каменната ера, или пък за страха на съвременния презентиращ, изправен на сцената пред публиката. 

Тези важни животоспасяващи вътрешни реакции са подсигурили нашето оцеляване, като изключителната реакция на мозъка в тези ситуации на стрес или заплаха е приела три форми: замръзване, бягствоили битка. Подобно на други животински видове, чийто лимбичен мозък ги е защитавал по този начин, човешките същества, притежаващи тези лимбични реакции, са съумявали да оцелеят и да се размножават, тъй като това поведение вече е било закрепостено в нашата нервна система.[2]    

В праисторически времена еволюцията на нашите животински предшественици довела до създаване на стратегия на лимбичния мозък за компенсиране на силовото надмощие, което са имали над нас хищните ни врагове. Тази стратегия, форма на защита на лимбичната система, е било ,,замръзването” в присъствието на хищника или пред лицето на някаква друга опасност. Движението привлича внимание, следователно заставайки неподвижно при усещане за някаква опасност, лимбичният мозък ефективно е осигурил нашето оцеляване. Повечето животни и хищници реагират на движението. Способността за застиване пред опасността има смисъл, защото много месоядни животни се насочват след движещи се обекти, подбудени от инстинкта ,,преследвай, залавяй и яж”, който е ясно изразен при големите хищници от семейство котки, главните врагове на нашите прадеди.   

Реакцията на замръзване е предадена от примитивния на съвременния човек. Днес ние не сме преследвани от диви хищници, но до ден днешен замръзването или застиването (ступорт) остава нашата първа реакция на защита срещу предполагаеми заплахи или опасност, защото в продължение на пет милиона години лимбичният мозък е подготвил човешките същества да се държат именно по този начин пред лицето на опасността.   

В съвременния живот реакцията замръзване се наблюдава, когато хората са уличени в блъфиране или в кражба, а понякога и когато лъжат. Когато хората чувстват, че ги заплашват или са разкрити, те реагират точно като нашите прародители преди един милион години: просто застиват.  

Когато лимбичната система е в състояние на комфорт, мисловното и психологическото благосъстояние се отразява по невербален начин в показването на задоволство и високо самочувствие. Когато обаче лимбичният мозък преживява дискомфорт, съответният език на тялото се характеризира с поведение, емблематично за стреса и ниското самочувствие. Познанието за тези поведенчески сигнали ни помага да определим какво си мисли съответната личност или пък как да действаме или какво да очакваме, когато общуваме с другите в служебен или социален контекст. Това е от още по-голямо значение в учебна среда, в отношенията между учители и ученици, между колеги, между самите ученици, които са в чувствителна възраст през по-голямата част от учението си от 1ви до 12ти клас.

Лимбичният мозък е като компютър, който получава и съхранява данни от външния свят под формата на набор от негативни събития и приятни преживявания. Тази база данни, съхранена в мозъка, ни дава възможност да се справим житейски в света, в който живеем. Това е механизмът, чрез който се пазим от физическо и емоционално нараняване.  

Това е също и причината да изпитваме реакция на задоволство и предразположеност, или еуфория, когато видим стар приятел, дружелюбно лице или разпознаем приятна миризма от детството ни.[3]

Когато се случи нещо, което се възприема като заплаха, се активират симпатиковите нервни влакна на вегетативната нервна система. Това води до отделяне на определени хормони от ендокринната система. Във физиологичен план основното действие на тези хормони е да инициират бърз, генерализиран отговор. Този отговор може да бъде предизвикан от спад на кръвното налягане или болка, физическо нараняване, рязко емоционално разстройство или намалени нива на кръвната глюкоза (хипогликемия). Режимът „битка или бягство“ се характеризира с повишена сърдечна честота (тахикардия), тревожност, повишено изпотяване, треперене и повишени концентрации на глюкоза в кръвта (поради гликогенолиза или разрушаване на чернодробния гликоген). Тези действия се случват съвместно с други неврални или хормонални реакции на стрес, като увеличаване на секрецията на кортикотропин и кортизол, и се наблюдават при някои хора и животни, засегнати от хроничен стрес, което причинява дългосрочно поддържане на „битка или бягство“ отговор.[4]

Както вече споменахме, някои от симптомите при стрес са физически симптоми:

  • Повишена активност на различните жлези
  • Повишено кръвно налягане и ускорен пулс
  • Повишено изпотяване (особено по дланите)
  • Напрежение в мускулите
  • Гадене, повръщане и диария
  • Главоболие
  • Болки в челюстта, шията и гърба
  • Сухота в устата
  • Студени ръце
  • Промени в дишането

Други симптоми са емоционални и могат да бъдат систематизирани по следния начин:

  • Безпокойство, тревога, вина и нервност
  • Гняв
  • Разочарование
  • Различни настроения
  • Депресия
  • Вариращ апетит
  • Кошмари
  • Нарушение в паметта или забравяне
  • Умора
  • Отегчение

Трета група симптоми на стрес са поведенческите:

  • Раздразнителност, подтиснат гняв
  • Нервно поведение, вредни навици и тикове
  • Повишена неудовлетвореност
  • Затруднена и намалена концентрация
  • Постоянна умора
  • Повече инциденти

Таблицата по-долу илюстрира емоционалните симптоми на стрес, поведенческите промени, до които те водят и соматичните ефекти върху организма.

Таблица 1: Емоционални симптоми на стрес и влиянието им върху организма.

Източник: авторово изображение

Управлението на стреса (stress management) обхваща техники, предназначени да осигурят на хората ефективни механизми за справяне с психологическия стрес, както и програми, предназначени да анализират специфичните стресори, като предприемат съответните правилни действия, за да сведат до минимум нивото на стрес.

Има хора, които се зареждат от определена доза стрес, а има и такива, които не могат без висока степен на напрежение. Независимо със или без стрес, проблеми възникват когато се стигне до burn out синдром или прегаряне. Burn out се определя като физическо или емоционално изтощение или демотивация обикновено в резултат на продължителен стрес или неудовлетвореност.[5]

Не е възможно да премахнем стреса от живота си, тъй като стресовите ситуации са част от ежедневието на почти всички. Динамиката в училищната среда е много често непредвидима, поколенията се сменят и израстват пред очите на преподавателите си и всеки ученик идва със собствения си свят на семейни особености, стрес и напрежение от средата и културата, в които живее, както и от емоционалността, с която преживява всичко. В допълнение, спазването на често непосилни административни срокове или справянето с несвойствени задачи, носят допълнително напрежение и натрупване на стрес. В големите градове трафикът става все по-значителен и дори придвижването от и до работното място, може да бъде източник на ежедневен стрес.

Въпреки всичко това обаче, можем да се научим да реагираме на стреса по положителен начин и да поемем контрол над ситуациите, вместо да позволим на ситуациите да вземат контрол над нас.

Намаляването на хормона кортизол намалява и въздействието на стреса върху организма. Таблицата по-долу представя прости и достъпни за всеки методи и процентът влияние, който имат върху намаляване на кортизола. Колкото и да е странно, слушането на любимата музика (независимо какъв стил е тя), може да допринесе за намаляване на стресовия хормон с до 66%.

Таблица 2: Начини за намаляване на кортизола

Източник: авторово изображение

Досегът с природата е значително подценен. В терапевтичните ми сесии и в работата ми като консултант на корпорации, обръщам специално внимание на силата на природата. Имаме лесен и безплатен достъп до фантастични природни ресурси. Най-простите занимания като разходка в парк, гора или планина, ходене с боси крака по трева или пясък, дихателни упражнения навън, прегръщане на дървета, галене на цветя, посрещане на изгреви и изпращане на залези, са малка част от даровете на природата, които не само, че намаляват стреса, но и носят удоволствие и удовлетворение.

В тази статия бих искала да обърнем внимание също и на медитацията и какво всъщност представлява тя. Тълковните речници определят медитацията като акт на обръщане вниманието само на едно нещо – религиозен акт или друга дейност, като начин да станем спокойни и релаксирани (отпуснати). Много хора си мислят, че да медитират успешно, означава да „изпразнят“ главата си, седейки в поза лотус или напевно артикулирайки „оммм“. Нашият мозък е непрестанно зает със 7 +/- 2 неща, т.е. ние непрестанно имаме повече от няколко мисли в главата си. Така че медитацията е целенасочена осъзната концентрация върху едно нещо. И съвсем нормално е, докато сме избрали да се концентрираме върху музика, тон, мисъл, капчук, падащи листа, или просто върху тишината, в мислите ни да прелита списък за пазаруване. Това е моментът, който отказва много начинаещи в медитацията като практика. В момента, в който се „разсеят“ от избрания фокус и си казват, че не могат да се справят и явно не го правят както трябва. А всъщност е достатъчно самодисциплинирано да насочим вниманието си към избрания обект на концентрация и то за не повече от 15 минути. Мислите ни отново ще скачат от едно на друго, на трето и четвърто. Само трябва да върнем фокуса си върху каквото сме избрали.  Научно е доказано, че най-полезната медитация е не повече от 15 минути на ден. Чрез медитацията даваме шанс на мозъка да си почине и на мислите ни да се подредят. Нека направим аналогия с разхвърлян гардероб, както често изглежда нашият ум. С медитация и медитативни техники, ние успяваме да подредим менталния си гардероб и по този начин да видим по-добре с какво разполагаме, как да го използваме в ежедневието си, как би изглеждало най-добре и как ще ни донесе най-голяма полза, без усилието да го търсим в хаоса.

Така че, моят апел е всеки да опита да медитира по някакъв начин. В интернет пространството има достатъчно насоки, видеа, материали и безплатни уроци, от които може да се почерпи информация.

За тези, които искат да опитат нещо различно, има солна стая. Халотерапията е особен тип стрес „лечение“, което се извършва в среда където въздухът е контролиран и възпроизвежда естествения микроклимат на солна пещера, който се среща в естествените солни пещери. Солта има способността да излъчва отрицателни йони, с което се неутрализира положителния заряд в телата ни. Положителните йони се излъчват от всички електроуреди, с които сме заобиколени, създаващи електросмог. Те се натрупват в организма и така нарушават естествения баланс на йоните. Отрицателните йони на солната стая намаляват стреса, главоболията, депресията и повишават енергията.

Друг модерен експеримент е флотационната капсула[6], която освен, че е възможност за истинска почивка, е всъщност най-близкото състояние, което може да наподоби усещането в майчината утроба. Флотацията е терапия във високотехнологина капсула за безтегловно плаване с цел дълбока почивка, медитация, възстановяване на тялото и изследване на възможностите на съзнанието и ума. Липсата на гравитация в капсулата се постига с насищане на MgSo4 (магнезиев сулфат) в пречистена вода. Престоят в тишина, тъмнина, безтегловност и безвремие (няма индикатори, които да показват колко време е минало и колко остава) наистина носят нови и различни усещания на преживяващия тази терапия.

В заключение можем да потвърдим, чеживеем в един изключително забързан свят с хиляди възможности за развитие и провал. Рецептата за справяне със стреса е ежедневно да полагаме грижи както за външния си вид, така и за душевния мир и спокойствието на ума. За целта трябва да познаваме добре себе си и да знаем кое ни кара да се чувстваме добре и щастливи. Кое ни поддържа в добра психическа и физическа форма. Какво „храни“ духа ни, какво ни зарежда и какво ни разрежда. Да реагираме на негативните ситуации позитивно и дори шеговито, защото хуморът „облича“ ситуациите в друг тоалет и в напрегнати ситуации повдига ни духа.

Светът има нужда от всякакви хора, но най-вече, има нужда от здрави и щастливи хора.


[1] William C. Shiel Jr., MD, FACP, FACR, MedicineNET, достъпено на 2.01.2020

[2] Наваро, Джо. Карлинс, Марвин. Какво казва тялото. София: Изток-Запад, 2011, с. 42

[3] Наваро, Джо. Карлинс, Марвин. Какво казва тялото. София: Изток-Запад, 2011, втора глава с. 37-72.

[4] https://www.britannica.com/science/fight-or-flight-response

[5] Merriam Webster Dictionary, достъпено на 2.01.2020

[6] Произлиза от floating – от англ.ез. свободно плаване

Статията е част от авторовата рубриката

на доц. д-р Даниела Илиева “Модерният учител е в час” за брой 2 на списаниe
Предучилищно & училищно образование (март-април 2020 г.)