Много обичам рождения си ден! За мен този ден е повече от всички други празници – моята Нова година, моето ново начало, моят повод да рефлектирам върху изминалите 12 месеца и да празнувам – успехите, поуките, усмивките, сълзите, себе си и всичко случило се.
Изминалата година беше белязана от промяната – дързостта да се изправя срещу страховете си, да прегърна неизвестното, да се радвам на липсата на план, да изоставя сигурното, удобното и познатото и да се оставя на компаса на вътрешния си глас.
Пуснах стари сценарии, сбогувах се с роли, които вече не ме описват, и се доверих на поканата на Вселената за създаване и преосмисляне. Едни решения идват лесно, други болят, но всяко има своето място в личния ми разказ.
Енергията се преобрази и хората, с които работя, се подредиха в нов ритъм. Промените у дома и в офиса ми показаха, че понякога „ремонт“ не се случва само в помещенията, а и дълбоко в душата. Тялото ми поиска – и му дадох – нова грижа: повече движение, повече сън и уважение към храната, която му поднасям. Типичното ми любопитство ми позволи да навляза по-дълбоко в невронауката и преведох себе си на нов език.
Пуснах дълга връзка с благодарност. А у дома ритъмът се промени: синът ми вече е студент и тръгна по своя път, а ние с дъщеря ми и кучето живеем други утрини. Ритрийтите и тишината между срещите се оказаха истински учители, но може би най-ценният ми урок през тези 12 месеца беше да оставя контрола и да се доверя на невидимата мрежа от синхроничности и знаци – вълшебства, които ме държат в така ценното „тук и сега“.
Поуката? Промяната не идва, когато сме готови, а когато сме честни. Когато страхът от същото стане по-голям от страха от новото. Когато изберем да действаме – малко, смислено, днес.
Какво предстои? Има графици, пътувания, отговорности и онова сладко, особено планиране, което върви рамо до рамо с уроци, домашни и тренировки. Има и огромно поле, което не подлежи на календар – пространството на непознатото, за новите срещи, за неочакваното и за онези малки чудеса, които животът ни подарява, когато сме смели да живеем дълбоко и истински.