„В бизнес етикета винаги казваме: „Няма втори шанс за първо впечатление“. Отговорност и на двете страни е да се подготвят за това първо впечатление. Защото изборът, особено напоследък, невинаги е на работодателя. Има драстично разминаване между търсене и предлагане на подходящи кандидати за различни позиции, а това води до по-голям избор за кандидатите, отколкото за работодателите„, споделя Даниела Илиева, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката „HR Guest„.
Кой е тя?
Даниела Илиева е страстен доцент преподавател, изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“, академичен изследовател, публицистичен блогър, корпоративен обучител, който прави запомнящи се обучения, преплитащи експертиза от невро-лингвистично програмиране, бизнес етикет и протокол, и комуникационни техники и умения.
Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?
Добре е да има структура на интервюиране, която да се следва за всяко интервю. Само така може да се гарантира обективност и еднакъв подход към всеки кандидат. За съжаление, това е практика предимно в големи организации. Моите задължителни въпроси са свързани не само с темата на интервюто и позицията, а и с по-лични аспекти като например къде живее кандидатът, какво е семейното му/й положение, какви са стремежите. Ако нещо от CV-то ми е направило впечатление, дори и да е в графа „неудобни въпроси“, питам. Използвам всички комуникационни техники и инструменти от невро-лингвистично програмиране, както и цялото ми познание за езика на тялото, за да получа максимално количество информация от тази, понякога единствена, среща с даден кандидат. Старая се да слушам и да чувам, да гледам и да виждам, без да създавам усещане за разпит.
Времето е най-ценната валута за всички ни сега. Hезависимо дали ще има продължение или не, старая се да информирам кандидатите и да предоставям необходимата обратна връзка навреме. Разбира се, невинаги всичко е идеално. Важното е да приемаме и неидеални ситуации.
Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според Bас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?
Винаги съветвам и студентите си и хората, които консултирам, да бъдат себе си. Ако „влязат в роля“ още преди интервюто, шансът след това да бъдат себе си не е голям. От облеклото до поведението е добре човек да кореспондира на себе си и на собственото си амплоа.
Друг важен съвет е внимание към социалните медии и присъствието там. Не крия, че разглеждам профилите на кандидати преди интервюто. От гледна точка на психология, може да се извлече немалко информация за даден кандидат от постовете му в социалните мрежи. Много хора биха казали, че това е личният им профил, но самото значение на социална мрежа е обществено достъпна. Имало е случаи, в които кандидат да не бъде повикан на интервю заради неуместни постове в социален профил.
В организацията, която управлявам, имаме практика да предоставяме казус на кандидата, който да бъде решен в рамките на определено време. По време на пандемията, решаването беше онлайн, а сега се случва като последна стъпка от интервюто. Разбира се, уведомяваме кандидатите, че това се очаква от тях, за да са психически подготвени.
Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?
В бизнес етикета винаги казваме: „Няма втори шанс за първо впечатление“. Отговорност и на двете страни е да се подготвят за това първо впечатление. Защото изборът, особено напоследък, невинаги е на работодателя. Има драстично разминаване между търсене и предлагане на подходящи кандидати за различни позиции, а това води до по-голям избор за кандидатите, отколкото за работодателите.
Професионализмът изключва лични усещания и предразсъдъци. Ако някой интервюиращ си позволи лично настроение или моментно състояние да го води в избора на кандидат, има нещо силно сгрешено. Два са водещите ми принципи в такива случаи:
1. Търсим на работата човека, а не на човека работа (основно правило в мениджмънта);
2. Винаги провеждам интервюто в присъствието на още един човек, за да намалим елемента на субективност.
Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат – възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?
Бих искала да кажа, микс от двете – и възнаграждението, и възможностите за развитие. Но всеки човек има различни мотивационни бутони и фактори, които го задвижват. Така че за някои е решаващо възнаграждението, а за други различни неща. И в това няма нищо лошо. Хората са различни и светът има нужда от тези различия.
По отношение на назначенията, отново ще се върна на търсене и предлагане (demand and supply). Понякога се налага да се направят компромиси и да се наеме човек, който не е достатъчно подготвен за позицията, но показва потенциал. Ако обаче има цялостно разминаване и се озовем в ситуацията, в която да търсим на човека (кандидат) работа, тогава и краткосрочно, и дългосрочно, си създаваме голям проблем.
Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?
Винаги търся блясък в очите. „А къде и как го виждате?“ – въпрос, който често ми е задаван. Вижда се, усеща се, улавя се, когато някой гори (без да прегаря) и влага страст и любов в нещата, които прави.
Идеалният кандидат е този, който до голяма степен ще изпълни критериите и изискванията за длъжността, но и този, който ще вложи от себе си тази страст и любов, които споменах. Няма срамни въпроси, има незададени въпроси и неполучени отговори, така че винаги окуражавам хората да питат. Аз самата питам непрестанно и не ме е срам, нито пък изпитвам неудобство.
Впечатляващи качества са обективно себепознание, устойчива ценностна система и желание за учене и научаване.
Повечето конфликти между хората или между даден човек и организация, възникват на ниво ценностна система. Така че много се радвам, когато още в изпитателния срок се окаже, че има баланс, кореспонденция, подобие между ценностната система на новопостъпилия и тази на организацията. Тогава има една особена симбиоза и добра основа за дългосрочност на отношенията.
Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?
От 6 години имаме активно участие в стажантски програми – или нашата ежегодна, или такива, които са релевантни за естеството на работата ни. Имали сме изключително приятни кандидати, които сме канили да станат част от екипа ни. Донякъде е до късмет, но има и голяма доза взаимно доверие и създаване на възможности. Всеизвестен факт е, че стажът във Фондация „Право и Интернет“ включва реална работа по реални проекти. Такъв стаж носи много реален опит, самочувствие и отговорности на стажантите ни. А това се превръща в безценен опит, независимо дали ще останат част от нашия екип или не.
Като университетски преподавател в няколко университета, имам особено положителни впечатления от днешните младежи. Те са различни, с широк спектър от интереси, работят, за да живеят, а не обратното, ценят свободното си време и разбира се, имат различна ценностна система и различно разбиране за света, живота и работата. Поколенческите различия са нещо, което не трябва да ни плаши, а напротив – да търсим разбиране и общото, а не различното; да сме любопитни, гъвкави и отворени към младите хора. Менторството е един начин да скъсим дистанцията между поколенията и да учим едни от други. Защото винаги има какво да научим дори от много по-младите.
Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?
Най-важните стъпки бяха смелите стъпки! Онези, които водят в неясно, тъмно и непознато бъдеще. Аз имам няколко кариерни промени и от позицията на времето осъзнавам, че са били най-доброто, което ми се е случило. Разказвам историята си от тенис корта, през туристическата индустрия, до хибрида между мениджмънт, корпоративни обучения и академична кариера като нещо, което е и забавно, и в помощ на млади хора, които не са намерили пътя си от раз. В последната ми книга – „Управление на личностното развитие“, разглеждам детайлно така необходимото себепознание още от ранна възраст като ключово за избори на образование и кариера, съобразени с личните дадености, таланти и призвания. Онази пресечна точка, която ще доведе до блясъка в очите.
Не бих променила нищо от миналото, а най-важният момент е излизането ми от комфортна зона, който също така наричам „челен сблъсък“ с новото. Когато преминеш и през това, смелостта и удовлетворението стават твои постоянни спътници.
Промениха ли се критериите Bи за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?
Примерите от Фондацията, която управлявам, може би не са общовалидни, защото екипът ни е малък, а и ние се върнахме на работа в офиса още през месец май 2020 г. Не успяхме да загубим връзката, за да се налага да я възстановяваме. Но опитът ми като консултант на различни бизнеси, показва, че нуждата от промяна на много нива е належаща. Каквото работеше преди пандемията, не работи по същия начин сега. Хората се промениха, моделите на работа също, а това изисква адаптация и на бизнесите, и на начините, по които се управляват. И в момента няма рецепта – тепърва ще се обособяват моделите за новото управление на новите хора по новия начин. Това, че търсенето на кадри в момента е по-голямо от предлагането, също допринася за липса на предсказуемост и за належаща необходимост от ситуационна адаптивност.
Кой работен модел предпочита вашата компания – работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?
Екипът ни е от предимно млади хора и повечето предпочитат работа от офиса. Разбира се, има случаи на home office, но те са най-вече, за да си свърши човек нещо, свързано с майстори или други лични дела, които изискват да е в къщи в определен ден или за определен период. Самата аз съм изключително толерантен работодател и проявявам грижа и интерес към личните преживявания на хората от екипа. Защото, когато някой има лични проблеми, болно детенце, или други грижи, той или тя няма нужда от допълнителен стрес и липса на разбиране от организацията или ръководителя. Много е важно да се отбележи, че в този екип всеки се е доказал, поел е и е носил отговорностите си, така че доверието е взаимно така, както и разбирането.
Очаквам още много промени, да. Следя внимателно и световните, и европейските, и балканските тенденции. Освен личен интерес и бизнес подготвеност, тези тенденции са важни за подготовката на нашите студенти за бъдещето им, за личното и кариерно развитие.
Искрено се надявам все повече хора да търсят и намират най-важното познание – познанието за себе си, за откриването на онова пресечно място, на което се срещат нещата, които човекът обича да прави, с нещата, които прави „просто добре“, на таланта със страстта, на личните умения и заложби с личните стремежи.
Източник: www.business.dir.bg
https://business.dir.bg/karieri/kandidat-mozhe-da-ne-bade-povikan-na-intervyu-zaradi-neumestni-postove-v-sotsialen-profil
