Posts tagged: Даниела

Снимка: Shutterstock

Конфликтите са естествена част от човешкото взаимодействие — където има хора, работещи заедно, различните гледни точки, приоритети и комуникационни стилове неизбежно водят до търкания. В дигиталната работна среда тези напрежения се засилват поради дистанцията, технологичните бариери и липсата на невербални сигнали. Като бизнес лидер, разпознаването на конфликтите като нормални и разработването на стратегии за ефективното им разрешаване, може да превърне потенциални проблеми във възможности за растеж и иновации.

Разбиране на уникалността на конфликтите в дигиталните екипи

Конфликтите в дигиталните екипи често произтичат от източници, които не съществуват в традиционните офиси. Неразбирателства поради липсата на личен контакт, различни очаквания за време за отговор и културни различия в дигиталната комуникация могат да предизвикат напрежение. Във виртуалната среда, конфликти, които в офис биха се разрешили с кратък разговор, могат да се влошават, ако останат неадресирани в дигиталните канали.

Три типа конфликти в дигиталните екипи

1. Конфликти около задачи като например разногласия относно цели, процеси или разпределение на ресурси;
2. Личностни конфликти, породени от лична несъвместимост, липса на доверие или различни комуникационни стилове;
3. Процесуални конфликти – спорове за делегиране на задачи, срокове или вземане на решения.

Проучване на Harvard Business Review (2023) показва, че 44% от работещите от вкъщи изпитват неразрешени конфликти поради неясни комуникационни канали, а 31% посочват различията във часовите зони като основен източник на неразбирателства.

Нормализиране на конфликтите като част от дигиталната работна среда

Първата стъпка към ефективно управление на конфликти е приемането им като естествена и потенциално полезна част от работата в екип. Организациите, които нормализират здравословните конфликти, създават среда, където хората се чувстват удобно да водят трудни разговори, вместо да ги избягват.

Установяване на правила за конфликти

Ясните правила за допустимо поведение по време на конфликти са основата за здрави дискусии.

Например:

• Разрешено е да не се съгласявате, но не и да сте груби;
• Фокусирайте се върху проблема, а не върху личността.

Моделиране на конструктивно поведение

Лидерите оказват голямо влияние върху подхода на екипа към конфликтите. Демонстрацията на продуктивно разрешаване на конфликти може да бъде:

• Отделяте време за трудни дискусии по време на срещи;
• Признавате различните гледни точки и ги изследвате открито;
• Показвате признателност за разнообразието от мнения.

Практически комуникационни стратегии за разрешаване на конфликти

• Избор на подходящ комуникационен канал

Сложни или деликатни въпроси изискват видеоразговори, където израженията и тонът на гласа помагат за разбирането. За неутрални въпроси използвайте имейли или съобщения.

• Ясна и точна комуникация

Намалете риска от неразбирателства чрез:

• Използване на прост език без жаргон;
• Конкретни примери и контекст;
• Проверка на разбирането чрез отворени въпроси.

Проактивни стратегии за предотвратяване на конфликти

Дефиниране на очакванията за комуникация

Създайте ясни правила за:

• Използване на платформи (напр. Slack за бързи съобщения, имейл за официални заявки);
• Време за отговор (напр. 24 часа за неспешни имейли);
• Тон и стил на писмена комуникация.

Решаване на активни конфликти в дигитални екипи

Вмешателство навреме

„Адресирайте проблеми веднага, вместо да ги оставяте да се натрупват“, препоръчва Women’s Leadership Today. Ранната интервенция предотвратява ескалация.

Изграждане на доверие и психологическа сигурност

Според д-р Еми Едмъндсън психологическата сигурност е „убеждението, че няма да бъдете наказани за споделяне на идеи или признаване на грешки“. Лидерите могат да я подкрепят чрез:

• Признаване на собствени грешки;
• Покана за обратна връзка;
• Положителни реакции при притеснения на екипа.

Външен медиатор при необходимост

Ако конфликтът е твърде дълбок, външен медиатор може да предложи безпристрастна гледна точка.

В заключение, конфликтите са възможност за растеж

Управлявани правилно, конфликтите в дигиталните екипи могат да доведат до иновации и по-добри взаимоотношения. Нормализирайте конструктивните конфликти, използвайте ясна комуникация и действайте бързо, за да превърнете предизвикателствата в предимства.

Преди няколко години започнах да отбелязвам рождените си дни не само като празник, но и като време за равносметка, размисъл и благодарност. Днес, в деня, в който навършвам 44 години, този подход продължава да бъде моята традиция.

Когато поглеждам назад, виждам не само годините, но и уроците, приятелствата, любовта и предизвикателствата, които ме оформиха и оформят като човек. Всеки рожден ден ми напомня колко е важно да живеем с пълно съзнание и да оценяваме малките неща, които правят живота ни специален – пламъкът на свещ, откраднат миг за съзерцание, светъл човек или осветляващ разговор.

Днес е още по-голяма моята убеденост, че истинското богатство се крие в моментите на радост и любов, в семейните събирания, в топлината на срещите с приятели и в спокойствието, което идва с вътрешния мир. И тогава идва време за празнуване на постигнатото и за поставяне на нови цели – по-умерени, по-висши, пòмои си.

Годината между 43 и 44 беше изпълнена с рекорди – проведох най-много корпоративни и академични обучения, събрах най-много участници, издадох две книги, сдобих се с още една диплома, пропътувах рекордни километри, разширих екипа си във Фондация Право и интернет и спечелихме най-много проекти, сбъднах мечти, случих мечтани дестинации, но най-вече имах най-много време с децата ми (а с тях всяко лято е броено…). Срещнах немалко стойностни хора и обогатих живота си с нови и стари приятелства. За любовта… както татко казваше: „Любов имаш ли, всичко имаш“.

Благодарна съм за всеки ден със здраве и с енергия, с възможност да обичам и да бъда обичана, за всички красиви мигове (често запечатани в снимки), които правят живота толкова ценен. Всеки ден е дар и всеки момент е шанс да бъдем по-добри версии на себе си.

Усещам, че се задава промяна, нови неща, нови хоризонти и вдъхновения. Какви ще бъдат?! Това именно е задачата на Съдбата – да ни изненадва. А за нас остава да вярваме, че всичко се случва точно така, както трябва да се случи, в точния момент, в който трябва да се случи.

Усещам се променена, но и на място, в моя flow и в синхрон с даденостите ми.

Продължавам да мечтая и да се стремя към нови висоти. Вярвам, че най-доброто предстои и че животът ни предлага безкрайни възможности, стига да сме готови да ги приемем с отворено сърце и ум.

На този специален ден, искам да благодаря на всички, които са били и са част от моето пътуване. Нека продължим да създаваме незабравими спомени и да се радваме на всеки миг заедно.

Честит рожден ден на мен и на всички, които празнуват живота всеки ден!

Снимката е от Бегликташ

Повечето пътувания за голяма част от хората са свързани с отсядане в хотел. Дали ще сме на хотел в града, в планината, на море, в България или в чужбина, има някои правила, които е добре да спазваме, за да не бъдем повод за безпокойство на останалите гости и да изкараме престоя си приятно.

От познанието, натрупано през годините на семейния ни хотелиерски бизнес и опита ми на пътуващ по 150 дни в годината човек, съм систематизирала няколко съвета, които ще ви превърнат в приятен и желан гост с цивилизовани обноски.

Check-in & Check-out са най-натоварените периоди за хотелския персонал. Бъдете любезни. Ако не познавам хотела, винаги проверявам стаята преди да се качи багажът ми, защото всички знаем колко е досадно да чакаме дълго на рецепция, да се пренесат всички куфари, децата да въздъхнат облекчено, но да се озовем в грешната стая. Повечето хора ще махнат с ръка с досада и разочарование, но ще останат компромисно в предложената стая. Напускането на хотела може също да бъде турбулентно – дълго чакане, сгрешени сметки, повреда в системите, както и много други забавящи ни неща. Когато знам, че се очаква натоварване, а аз ще бързам, моля сметката ми да се приготви от предната вечер или рано сутринта.

Съседите. Да, и в хотела имаме съседи и е добре да се съобразим с това. Съвсем скоро, отново се възмутих как хората викат, общуват, възпитават децата си, и какво ли още не в 7.30 ч. сутринта в хотелския коридор между вратата на стаята и асансьора. Нито да станеш по пижама да се разправяш, нито да си замълчиш, защото сънят ти (на почивка) е вече прекъснат. Правилото за задължителната тишина важи преди 10:00 ч. сутринта и след 21:00 ч. вечерта. Правилото за уважителната тишина би следвало да е през целия ви престой.

Блок масата. Немалко хотели предлагат закуската, а често и вечерята на блок маса. Храната би трябвало да е подготвена в количества, достатъчни за всички гости, така че битката е безсмислена. Основно правило за всички бюфети е – вземате чиния, слагате си храна без връхче, в количество, което ще изядете, без да се изхвърля, приключвате и оставяте чинията и приборите на масата. Следващият тур за храна е с нова чиния от блок масата. Добре е да използваме приборите, които са оставени пред всеки тип храна, а не с щипката за сирене да си вземаме от краставиците или с тази за риба да си сложим бифтек. За хора, които не ядат месо, смесването на видовете храна или приборите, е равно на престъпление.

Басейни и спа пространства. По тази тема съм писала в блог поста ми Спа етикет. За външния басейн също има правила – уважение към съоръженията и собствеността, уважение към останалите гости и тяхното пространство, съобразяване на тона  и формата. Спомням си, когато децата ми бяха малки, нашето настаняване на басейна приличаше на пренасяне в нов дом. За удобство на мен и бебето, дори си носех сгъваема кошара, която разпъвах и на пясъчни плажове, и край басейни – детето си спеше и играеше в нея, моите ръце бяха свободни, а всички други майки ми завиждаха. Бебешката кошарка заема място по-малко от шезлонг.

Общите пространства са социалната сцена. Фоайето, лоби барът, фитнес залата, ресторантите и други общи помещения са социалната сцена на хотела. На почивка всички ние се забелязваме повече, затова е добре да сме по-внимателни с поведението си и да следваме всички писани и неписани правила.

Комуникацията е ключова. Като експерт по комуникация, няма как да не спомена това ключово умение. Тук правилото е лесно – с учтивост и усмивка можем да постигнем чудеса – от upgrade на стаята, най-хубавата маса за вечеря или други комплименти от хотела.

Разбира се, има още много неща, които могат да се включат като важни. Оставям на вас, читателите, да допълните от вашия личен опит.

Не мога без музика. Не, нямам проблем с тишината (дори имам статия, свързана с тишината https://daniela.bg/да-чуем-тишината/), а просто много обичам и предпочитам музика. Нямам музикални дадености, не свиря на инструмент, не мога да чета ноти, пея правилно, но нямам глас за пеене. А колко много песни знам! Искрено се възхищавам на хора, които имат всичко, което аз нямам. И двете ми деца четат ноти, синът ми е роден талант барабанист, а дъщеря ми ходеше на уроци по пиано и пее много добре – т.е.и двамата могат да четат ноти. Откъде излязоха тези таланти, не знам…

За мен музиката е вдъхновение, мотивация, почивка, настроение, красота, любов, емоция. Има музикални изпълнения, които до такава степен ме разчувстват, че ме разплакват. Има и такива, които ме вкарват в моята зона – онова супер продуктивно място, на което вдигам коефициента на полезно действие двойно и тройно. Когато пътувам, в самолета слушам музика. В хотелските стаи, в офиса, у дома, нямам минута без музика (освен, разбира се, по време на сън) – сутрин за настроение и тонус, вечер за отпускане и смяна на настройката, през деня за фокус и концентрация.

Музиката има множество благоприятни ефекти върху човека, които се проявяват в различни аспекти на физическото и психическото здраве. Ето някои от начините, по които музиката може положително да влияе на човека:

Намалява стреса и напрежението: Слушането на музика може да намали нивата на стрес в тялото, като понижава нивата на кортизола – хормон, свързан със стреса. Това е особено вярно за спокойни и релаксиращи музикални жанрове, но също така е валидно и за любимата ни музика, независимо от стила;

Подобрява настроението: Музиката може да стимулира производството на допамин, хормон на щастието, което помага за подобряване на настроението и усещането за цялостно благосъстояние – тема, на която съм посветила книгата „Управление на личностното развитие“;

Стимулира когнитивните функции: Слушането или практикуването на музика може да подобри паметта, вниманието и способността за решаване на проблеми. Музиката също така е свързана с увеличаване на интелектуалната гъвкавост;

Подобряване на съня: Музиката, особено тази с бавен темп и спокойни мелодии, може да подпомогне заспиването и подобряване на качеството на съня;

Облекчаване на болка: Музиката може да бъде ефективен начин за облекчаване на болка при различни състояния, включително хронична болка и болка след операции, чрез отвличане на вниманието и намаляване на стреса;

Подпомагане на физическото възстановяване: Слушането на музика по време на упражнения може да увеличи физическата издръжливост и мотивацията, като по този начин подобри общото физическо здраве и възстановяване;

Подобряване на социалните връзки и любовни отношения: Музиката често служи като средство за укрепване на социалните връзки и общността, като предлага общи теми за разговор и споделени преживявания, общ ритъм и настроение.

Въпреки че реакциите ни по отношения на музиката може да варират в зависимост от индивидуалните предпочитания и културни различия, общият консенсус е, че музиката има универсално благоприятно въздействие върху човешкото здраве и благополучие.

Като фен на Spotify, споделям някои любими playlists-и и се надявам да ви донесат хубаво настроение:

Feel Good Morning

iRelax Anywhere

Classical Focus

Soft Evening Lounge Mix

Ако за повечето хора празниците Трифон Зарезан и Свети Валентин са за тържествуване на виното и любовта, за мен те са повод за размисъл върху универсалното търсене на любов, връзка, свързаност и изконното желание за „ние“, типични за всички човешки същества.

В нашия безмилостен стремеж към успех и стабилност често се оказваме впримчени в мрежа от безкрайни задачи и ангажименти. Сред суматохата и стреса на съвременния живот, същността на любовта и връзката понякога може да се изплъзне между пръстите ни, изгубена в морето от крайни срокове и отговорности. И все пак любовта е тази, която остава нашето светилище, пристанище на топлина и обич, което ни поддържа през бурите в живота. Всичко е любов, нали? Специални дни като Свети Валентин и Трифон Зарезан стоят като морски фарове и ни напомнят за радостта и удовлетворението, които любовта носи в живота ни. Но как да почетем тези тържества, когато графиците ни се пукат по шевовете?

Днешният забързан свят не оставя много място за пауза. Нашето ежедневие е жонглиране между работа, лични проекти и постоянните известия от телефона. Сред тази вихрушка намирането на време за възпоменание на любовта – независимо дали чрез грандиозни жестове или прости признания – може да се усети по-скоро като допълнително напрежение, отколкото като радостен повод. Натискът да направим тези дни незабравими може да увеличи стреса, карайки ни да се чудим дали е възможно наистина да сме свързани с любимите си хора, до края на живота си.

Денят на Свети Валентин, със своята легендарна история на романтична любов ни кани да изразим най-дълбоките си чувства, често чрез подаръци, думи и време, прекарано заедно. Трифон Зарезан, макар и по-малко известен в световен мащаб, заема специално място в сърцата на българите, прославяйки съкровените традиции на винопроизводството и предвестника на пролетта. И двата дни по своята същност са празници на любовта, радостта и човешката връзка с природата и помежду си. Те ни напомнят за красотата на живота и колко е важно да поспрем за миг (или два), да си позволим пауза, за да се насладим на любовта, която ни заобикаля.

В този пост няма да давам идеи как да празнуваме тези два специални празника, но е важно да се отбележи, че даването на приоритет на качествено време не изисква големи планове. Особено, ако се стремим към това през цялата година, а не само в „специалните дни“. Изразяването на любов по малки начини може да бъде невероятно въздействащо – малки актове на доброта и обич говорят много, предавайки любов насред хаоса на живота.

Откритото общуване относно очакванията и желанията за тези специални дни гарантира, че и двамата партньори се чувстват ценени и разбрани. Става въпрос за намиране на златната среда, където същността на тези празненства се почита, дори и по опростен начин.

Ако все пак избирате да празнувате по най-специален начин, планирането напред е от решаващо значение. Маркирайте календара си, сложете напомняния (reminders) и може би дори делегирайте задачи, за да сте сигурни, че можете да посветите цялото си внимание на празнуването на любовта си без разсейване.

В крайна сметка силата на нашите взаимоотношения не се измерва с величието на нашите празници, а с искреността и обмислеността на нашите действия. Нека Свети Валентин и Трифон Зарезан не ни служат като източник на стрес, а като радостна възможност да потвърдим любовта и признателността си към онези, които осмислят живота ни. Сред суматохата на ежедневието нека помним, че любовта е тази, която ни крепи, любовта, която обогатява душите ни, и любовта, която заслужава да бъде празнувана днес и всеки ден.