dilieva

Даниела Илиева в ТениСтраст: Животът е 10% това, което се случва и 90% реакация на случващото се

Колко важно е умението на професионалните тенисисти да говорят пред медиите? Всички помним как Наоми Осака бе дисквалифицирана на миналогодишния Ролан Гарос, защото отказа да се яви в залата за пресконференции.

От гостуването на доц д-р Даниела Илиева в предаването ТениСтраст ще разберете:

  • Как да отговаряме на провокативни и неудобни въпроси?
  • Комуникацията между треньор-състезател?
  • Защо спортистите имат странни ритуали?
  • Какво е закотвяне?

И още…

Break point
new-kk

Репрезентативни системи – Съвместна рубрика с Genica news

Първото видео от съвместната рубрика с Genica news “Комуникация и Етикет НАвреме и НАмясто” е посветено на темата “Репрезентативни системи”.

  • Продуцент – Атанас Месечков
  • Редактор – Атанас Месечков
  • Оператор – Благой Момчилов
  • Монтаж – Благой Момчилов
  • Партньори – Хотел Sense

image-38

HOW TO BE A LADY- в един мъжки бизнес свят или границата на еманципацията

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър  консултант по Бизнес етикет  и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL  The European School of

Protocol (Брюксел, Белгия). Сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране  (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП  Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по  менторство и коучинг. Профилът й включва богат опит с бизнес етикет и протокол,  бизнес коучинг, бизнес комуникации, мениджмънт на бизнес процеси, междукултурни  комуникации и презентационни умения.

Експерт по Международен туризъм и хотелиерски мениджмънт, има бакалавърска  степен по Бизнес администрация, магистърска степен по Маркетинг, докторска  степен по Икономика (Социално управление) и е добила академичната длъжност  доцент по Мениджмънт на бизнес процеси и бизнес комуникации с основен академичен  труд книга на тема „Mentoring: process, guidelines and programs”(„Менторството:  процес, насоки и програми”).

Преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), в Софийски  университет “Св.Климент Охридски”, в УНСС, в Университета по библиотекознание  и информационни технологии (УНИБИТ) и международния факултет на University of  Sheffield.

Последната й книга, “Комуникация НАвреме и НА място” изследва задълбочено  тенденциите в бизнес общуването, вербалната, невербалната, писмената и  дигиталната комуникация, и разкрива разнообразие от ефективни техники.

Често е канена като гост-лектор за различни академични и бизнес събития. Единствен  трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес  етикет, международен протокол и управление на имиджа. Сред нейните клиенти са  Microsoft, Sitel, Pepsi, TRACE, Novartis, Junior Achievement Bulgaria, Unitcargo, Pipe System  Bulgaria, Български зъболекарски съюз, Сдружение на фамилния бизнес, Института по  публична администрация, големи кантори, както и други частни и правителствени  организации.

***************************************

Да си бизнес дама днес не е лесно. Битките, победите и мениджмънта  на бизнес арената са далеч по-лесни за управление от личния живот  и отношенията с другия пол. Обути в “бизнес панталони” забравяме  да носим дамски поли? Чудим се дали 21-ви век не ни среща с един  криворазбран феминизъм, където балансът между бизнес имидж,

доходи, управление на хора, личен и служебен живот, е непосилен или  често невъзможен дори за съвременната успяла жена.

Светът е пълен с дами, които изключително успешно управляват хора,  процеси и микровселени, но не знаят как да управляват собствения си  свят на отношения. Жени, които на фона на триумфите си в работата,  преживяват провал след провал в личния живот и комуникацията.

Жени, които са неразбрани и неразбиращи къде грешат.

Феминизмът е движение за равноправие на жената, теория за  политическо, икономическо и социално равенство на половете и  организирана дейност за правата и интересите на жените.

Като човек, който управлява 2 организации и преподава в  няколко университета, с 5 формални образования и 7 специални

акредитационни такива, майка, корпоративен обучител, автор,  консултант, НЛП и коучинг трейнър, лицензиран хипнотерапевт,  трейнър по бизнес етикет и международен протокол, както и луд  пътешественик, не определям себе си за феминистка.

Щастлива съм, че имам свободата да правя всичко изброено, защото  някой вече е провел борбите, които са направили това възможно.

Борбата в средата на 19-ти век за равни права, очертала връзката между  феминизъм и социализъм. Борбата в края на 19-ти и началото на 20-ти  век, посветена основно на извоюване на избирателни права. Борбата в средата на 20-ти век, която възражда традицията за равни права на  жените във всяка сфера от живота.

Много е постигнато, но със сигурност има още за какво да се борим.

Общувайки с многообразие от хора – в България и в чужбина, ставайки  свидетел на множество ситуации в бизнес формална и неформална  среда, както и в терапевтичната ми практика, стигам до извода, че има  много объркани жени. И много объркани мъже.

Мъже и жени, които управляват хора, процеси и микровселени, но не  знаят как да управляват собствения си свят на отношения. Мъже и  жени, които на фона на триумфите си в работата, преживяват провал  след провал в личния живот. Мъже и жени, които са неразбрани и  неразбиращи къде грешат.

Светът се промени, правата се изравняват, но според мен същият този  свят стана много по-сложен за отношенията между мъжете и жените.

След всички спечелени борби и битки за равноправие, задавам  си въпроса за какво още ще се борим? Има ли още нещо останало

непреборено? Има ли опасност да се изгубим в борба за нещо, което  имаме? Обявихме състезание, в което няма победители, а само губещи.  Губим, да. Ние, жените, изгубихме, защото станахме пó мъже от мъжете.  Станахме пó пичове от пичовете. Загубихме мекотата и финеса си.

А мъжете продължават да си задават въпроса

„Какво искат жените?“

Нито жените, нито мъжете печелят от такова съревнование.

Когато обучавам делегати по бизнес етикет, най-трудната част е да ги  обуча в модерните правила за общуване между мъжете и жените – тези  правила, които запазват кавалерството, но и зачитат постигнатото от  феминизма. Създала съм си методология, в която разделям етикета на светло и на тъмно, между формална и неформална среда, между  работни и неработни отношения, по време на работа и след работа.

Но колкото и добре да са обучени участниците в комуникационния  процес, се стига до криворазбран феминизъм. Може да се стигне дори  до биполярно разстройство, защото всички трябва да имат поне по 2  режима на функциониране.

В бизнес среда, вероятен кавалерски жест като асистиране със стола  или с палтото, може да получи отговор в 3 действия:

1во действие: жената – обект на жеста, се обръща гневно, обидена, че  феминистките й права са погазени и просъсква „Аз съм еманципирана жена“.

2ро действие: жената – обект на кавалерски жест, използва същия този  жест като повод за флирт и се разтопява в отговор.

3то действие: най-нормалното според мен – жената кима незабележимо  в знак на благодарност и бизнес делата си продължават  без обидени, без флиртове, без погазване на нечии права.

Преборили сме се за правото да работим и сме постигнали равно  заплащане, а понякога и по-високо от това на мъжа във формална  среда, но остава очакването мъжът-кавалер да плати сметката в  неформална.

Доказахме, че жените са по-слабият пол само във физическата си  сила, извоювахме си свобода и право на избор за почти всичко, но  често се чува „Простакът не ми отвори вратата.“

По правило в бизнеса на 21-ви век няма мъже и жени, няма кавалерски  жестове, ние жените не следва да очакваме да ни отварят вратата, да  ни асистират с палтото или със стола, или да ни носят багажа, но все  пак нерядко се улавяме да промълвим макар и само на себе си

„Не останаха мъже на тази земя…“

Това може да се нарече само по един начин – двоен стандарт. Искаме  две различни поведения често от един и същи човек – да уважава  равноправието с жените през деня, да не прилага кавалерство

в никакъв случай, за да не бъде линчуван на база феминизъм,  еманципация или равноправие.

А вечер, ех, на тъмно всичко се променя – нека бъде кавалер, нека  носи, води, плаща. Не е ли това обаче някаква грешка в съотношението  мъже – жени?!

КАКВО ТЪРСИМ  РАВНИ СИЛИ ИЛИ РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ?

Вече всичко е възможно. Дори да си купим бебе. Знаете ли, че има  държава в Европа, където има банки и за двата вида материал, нужен  за бебе. Бъдещата майка трябва само да реши дали да износи сама  бебето си или да наеме сурогатна майка. Всичко може. И още повече ще  може в най-близко бъдеще с напредъка на медицината и технологиите.  Но не е готино. Този живот и този свят е създаден за мирно споделяне.  Достатъчни са войните по света, за да ги водим и в къщи, с партньора.

А що се отнася до нас жените – през деня твърди като скали, а вечер  меки като памук; през деня в борба за равно заплащане за равно  извършен труд, а след работа меки, нежни и готови за кавалерство.

Но ако все пак жената реши да плаща сметки, защото и тя работи и  печели, остава въпросът дали не разглезва мъжа и дали не му осигурява  комфортна зона? Освен, че се доказахме, изглежда, че подчинихме  мъжете и им взехме страха. Сменят памперси, стават през нощта,  помагат в домакинството.

Но нека си признаем – искаме си и си търсим жестовете, вниманието  и подаръците. Имаме нужда от женската енергия, такава каквато  природата я е създала. И от мъжката природа, такава, каквато  природата я е създала. Нямаме нужда от битки, които вече не са  валидни тук и сега. Имаме нужда от нежност, любов, топлина,  взаимност, близост, радост, хубави емоции и смисъл в точно тези  отношения. Имаме нужда от ухажване. Имаме нужда, ако не да сме  слаби, то поне за миг да оставим силата и борбата и да си починем.

Нека си оставим правото да бъдем жени. Нека си оставим правото да  изберем да спрем да си пречим сами. Нека не да им дадем шанс, а да  им оставим възможността да бъдат кавалери. Феминизмът е борба за  жените, а не срещу мъжете. Всъщност ние правим мъжете мъже. Силата  да не бъдеш еманципирана пред партньора. Защото се иска сила да  покажеш слабост.

ДАЛИ МОЖЕМ ДА ДАДЕМ РЕЦЕПТА ДНЕС?

Не. И аз самата още я търся рецептата.

Но знам, че има един може би модерен феминизъм, в който и  мъжете участват.

Независимо колко се развиват технологиите, независимо колко  напредват иновациите, независимо какво решават САЩ и Русия, и  независимо кой е президент на страната ни, ние жените трябва да  запазим нежността си, а мъжете трябва да бъдат кавалери.

Публикувано от genicanews.bg на 27.04.2022

the-power-of-silence

Да чуем тишината

„Мълчанието е източник на голяма сила“.

Лао Дзъ

Какво е за вас тишината?

Отсъствие на шум? Липса на активност? Изолация от устройства? Съзерцание в нищото? Време сам/а?

Времето, прекарано в тишина и мълчание изглежда страховито за някои хора. Други си мечтаят за тези мигове и ги очакват с нетърпение. Оставайки в тишината невинаги знаем какво ще чуем, накъде ще ни понесе вътрешният диалог, какви разговори ще проведем със себе си и до какви мисли и прозрения ще достигнем. Счита се, че човек уважава живота си, когато практикува редовно моменти на тишина и мълчание.

Доколко някой цени тишината, се определя отчасти от профила му на интроверт или екстроверт. Все повече хора откриват ползите и силата на тишината в този все по-шумен и стресиращ свят. Тихите паузи през деня могат да ни помогнат да се „изключим“ от фона, да отпуснем умовете си и да се свържем отново със себе си. Множество експерти от различни области, изучаващи човешкото развитие се обединяват, че всички имаме нуждата да изберем тишината в живота си и да й намерим място в календара си.

Тишината позволява себеотражение (от англ.ез. self-reflection) и мечтаниe, като и двете стимулират множество области на мозъка. По този начин си даваме възможност да успокоим вътрешното си бърборене и да пренасочим вниманието си върху това, което наистина има значение. Освен това насърчава вниманието, осъзнаването и оценяването на настоящия момент.

Твърде многото стимули и шум, които непрекъснато ни атакуват от заобикалящия ни свят, могат да бъдат непосилни за мозъка. Оставяйки телефона и другите дигитални устройства за малко поне, съзнателно избираме да използваме тишината за тихо размишление и подобрение на психичното ни здраве.

Позволяваме на ума да се забави в тишината. Избирайки нещо положително, върху което да насочим вниманието си в моментите на тишина, ни дава възможност да прекъснем порочния цикъл на прекомерно натоварване.

Тишината ни позволява да фокусираме енергията си. Тя ни осигурява яснотата, от която се нуждаем, за да се изправим спокойно пред предизвикателствата и несигурността. Час (или 30 минути) в тишина могат да послужат като време за събиране на мислите, подреждане на умствения гардероб, генериране на креативност и създаване на нова алтернатива.

Виджай Есуран[1] е предприемач, мотивационен лектор, филантроп и автор на бестселъра „В сферата на тишината“[2]. Икономист по образование, той е основател на многомилионен глобален бизнес. В множеството си публични изяви и в книгата си той представя някои от предимствата на тишината:

  • Помага да се избегнете разсейването, а това води до повишена производителност;
  • Позволява на ума да обработва информацията по-добре, а така ще сме по-добре подготвени да разсъждаваме над проблеми;
  • Позволява ни да правим по-решителни избори. Всеки се бори понякога с нерешителност, но тишината ни позволява да мислим по-ясно и по този начин да правим по-решителни избори;
  • Помага за облекчение на стреса и тревожността и синхронизация с целите ни, а това ни позволява да се съсредоточим върху това, което е важно.

Тишината може да ни помогне и здравословно по няколко начина:

  • понижение на кръвното налягане;
  • подобрение на концентрацията и фокуса;
  • създаване на успокояващи мисли;
  • стимулиране развитието на мозъка;
  • намаляване на нивата на кортизол (хормон на стреса);
  • стимулиране на творчеството и креативността;
  • преодоляване на безсънието;
  • насърчаване на полезното внимание.

Как да практикуваме полезна тишина?

Може да си поставим амбициозна цел и да се посветим на 21-дневен цикъл с 30-минутни ежедневни моменти на тишина. И може би това ще стане ежедневие.

Ако обаче тази задача ви се струва непосилна, следните действия или бездействия биха могли да са добро начало:

  • да се насладим на сутрешното си кафе или чай без устройство или четиво;
  • да гледаме през прозореца следващия път, когато сме пътник в колата, вместо да се взираме в телефона си;
  • да се разхождаме сами и да слушаме естествените шумове около нас, вместо музика.

Тишината винаги има какво да ни каже.

„Мълчанието е истински приятел, който никога не предава.

Конфуций


[1] www.vijayeswaran.com

[2] www.amazon.com/gp/product/9719264721/ref=x_gr_e_d_bp_nyt18_sout_bb?ie=UTF8&tag=x_gr_e_d_bp_nyt18_sout_bb-20&linkCode=as2&camp=1789&creative=9325&creativeASIN=9719264721&SubscriptionId=1MGPYB6YW3HWK55XCGG2

IMG_8446

Съвместна рубрика с Genica News – “Комуникация и Етикет НАвреме и НА място”

Доц. д-р Даниела Илева участва в два поредни броя на Genica News. Но плановете не се изчерпват с това. Скоро ще стартира нещо много интересно съвместно с екипа на Genica News – полезна видео рубрика “Комуникация и Етикет НАвреме и НА място”.

Целта на рубриката е да предаде (по)знание за ключовите правила в комуникацията, бизнес комуникацията, етикета и междуличностните отношения в бизнес среда и извън нея.

Записите стартират през идните дни, така че съвсем скоро първите епизоди от рубриката “Комуникация и Етикет НАвреме и НА място” ще бъдат факт!

278012393_520184492968174_6974045619887831517_n

Доц. д-р Даниела Илиева участва във Втората национална конференция за повишаване на квалификацията на учителите

На 19 април 2022 г., доц. д-р Даниела Илиева бе модератор и лектор на Втората национална конференция за повишаване на квалификацията на учителите, организирана от ВУЗФ.

Целта на конференцията е да предложи открита експертна дискусия по въпросите на продължаващата квалификация на учителите и съвременните тенденции в учебното съдържание през погледа на висшето образование. Събитието протече в три последователни панела и бе открито от ректора на ВУЗФ проф. д.ю.н. Борис Велчев и председателя на СБУ д.ик.н. Янка Такева.

Модератор на първия панел бе доц. д-р Илиева, а във втория – посветен на съвременните тенденции в редица изучавани дисциплини и научни направления, взе участие с презентация “Управление на личностното развитие в училищата”.

Фокусът на представянето беше върху:

  • Новото разбиране за човешкия талант
  • Образователната система в България
  • Знание Vs. Себепознание
  • Well-being = Благосъстояние
  • Училището като идеална среда

Конференцията се провежда като част от специалните събития, научни форуми и експертни дискусии, които ВУЗФ провежда през цялата 2022 година, с които се отбелязва 20-та годишнина на бизнес университета.

231982981_5855844967819476_1550761115290928736_n

Повече комуникация – повече бизнес

Познаването на правилата за общуване и поведение в различните бизнес ситуации създава увереност и самочувствие. Когато знаем, че така се прави, не е нужно да се замисляме дали сме облечени по правилния начин, дали поведението ни кореспондира на обстановката и обстоятелствата, дали излъчваме правилните вербални и невербални сигнали.

Модерният етикет не е фанатично следване на правила и норми на поведение, а е умението да накараме събеседника ни да се чувства добре в нашата компания. А това би означавало да пожелае да продължи общуването, което автоматично увеличава и шансовете за правена на бизнес.

В моите обучения по бизнес комуникации и бизнес етикет винаги поставям фокус върху отговорността в комуникацията.  Отговорността да бъдем разбрани по начина, по който желаем. Отговорността да формулираме посланието си на езика на другия, независимо от нашите лични разбирания.  Отговорността и уважението към чуждия модел на света, знаейки, че всеки човек е една различна вселена от минало, личен опит, ценности, преживявания, решения и убеждения.

Ако си представим подготовката за един важен бизнес ден (а кой ден не е важен за бизнеса?) като списък (check list) с най-важните елементи, то той би изглеждал така:

  • Сън

Качеството на съня определя началото на деня. Всеки сам за себе си знае колко часа сън са му необходими, за да нахрани мозъка си с достатъчно кислород, но качеството на съня е също толкова важно, колкото количеството.

  • Храна

Какво ни храни истински? Коя е храната, която ни носи сила и енергия, тонус и вдъхновение? Няма единна рецепта за всички, но има така важното себепознание за това какво ни казва тялото и чуваме ли го.

  • Dress code

Изграждането на личен бизнес имидж е цяло изкуство, съчетаващо уважение към изискванията на бизнес средата или събитието със собствен стил и адекватност на облеклото спрямо личността и посланията, които иска да отправи. Елегантното облекло се подчинява на три правила: според възрастта, според времето и според обстоятелствата.

  • Обноски, поведение и етикет

Познанието за обноски и поведение носи незаменима сила. Наричам обучението, което правя по бизнес етикет “Етикет НАвреме и НА място”, защото етикетът е точно това – как да се държим по всяко време и на всяко място по начин, който да накара събеседниците ни да чувстват добре в нашата компания и да оставим трайна положителна следа.

  • Страст, тонус и любов

Всичко, в което влагаме страст и любов си личи. Не става дума за интимни страсти и любови, а за онази наша вътрешна страст към това, което правим в работата си и любовта, с която го правим. Тогава тонусът ни е различен и се превръщаме в притегателна сила за хора и успехи, но най-вече получаваме удовлетворение и смисъл.

6af842a78bf5f73dee5748db89cedf41-ilieva

Личностно развитие и насърчаване на заложбите на учениците

Доц. д-р Илиева: Ученето не спира цял живот

“Във ВУЗФ опитваме да създадем у студентите идеята, че ученето не спира цял живот. Има все повече възможност за учене през целия живот. Другият начин е да имат отворени сетива, за да виждат възможностите”, каза преподавателят във ВУЗФ доц. д-р Даниела Илиева по време на дискусията на Bulgaria ON AIR “Бъдещето: Образование”.

Специалистът по личностно развитие посочи, че всички системи в образованието ни обръщат много внимание на това детето да се изучи в дадени дисциплини, но рядко се обръща внимание на това да се запознае със себе си.

“Талантите и заложбите, които всеки носи, би било огромна промяна в образователната система, ако започне да развива дадености на всяко едно дете. Това изисква обучение на преподавателите в гимназиален курс и университетска среда”, каза още доц. Илиева пред Bulgaria ON AIR.

Тя изтъкна, че личностното развитие е човек да следва даденостите и заложбите си, да ги развива и да избере. Доц. Илиева отбеляза, че може да взаимстваме от системата на Финландия, където развиват цялостното благосъстояние у децата.

“Обучението е за всички – за децата, за родителите, за учителите, за нас преподавателите, които след това изиграваме важна роля в това младият човек да намери правилния кариерен път и образование. Тук е нашата роля на ментори. Ако от малък следваш душата, сърцето и призванието си, няма да има нужда от толкова много курсове”, каза още доц. Илиева.

Гледайте целия разговор във видеото. 

https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260349-lichnostno-razvitie-i-nasarchavane-na-zalozhbite-na-uchenitsite

bgonair

Доц. д-р Даниела Илиева ще бъде лектор в социалния проект “Бъдещето: Образование” на Bulgaria ON AIR

Експертната дискусия ще се излъчи в ефира на телевизията на 27 март от 17:30 часа

Какви са основните глобални тенденции в света, в който живеем и какви са предизвикателствата за образователната ни система и учебния процес като цяло? Какво означава динамичното технологично развитие за търсенето на знания и умения? Всичко това и още много ще разкрие новото издание на мултиплатформения проект на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Образование“ тази неделя.

Експертната дискусия ще се излъчи на 27 март, от 17:30 часа, в ефира и Facebook страницата на Bulgaria ON AIR. „Бъдещето: Образование“ ще се предава на живо и на сайтовете Bgonair.bg и Dnes.bg. Модератор на специализираното издание ще бъде журналистът на Bulgaria ON AIR и продуцент на публицистичното предаване „Директно“ Калина Донкова.

По време на „Бъдещето: Образование“, Диян Стаматов, бивш зам.-министър на образованието и директор на 119 СОУ, ще коментира актуалното състояние на образователна система в България, средното образование като ключов период за професионалната ориентация на учениците. Той ще разкаже повече за планираните реформи в образователната система от МОН, нивото на подготовка на българските ученици, сравнено с връстниците им по света и интеграцията на украински деца в българската образователна система.

За дигитализацията в образованието и конкурса на А1 „Дигиталното училище на България“ повече ще разкажат експертът „Външни комуникации” в А1 Нина Неделчева – Георгиева, Христина Ананиева, главен учител, и Светла Панайотова, старши учител в 81-во Иновативно Средно училище „Виктор Юго”, София.

Как човек да вземе управлението на личностното си развитие в свои ръце ще разкрие доц. д-р Даниела Илиева от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Тя ще сподели ценни съвети за избягването на препятствията по пътя към постигането на крайната цел на всеки човек и кои са най-често срещаните грешки, които хората допускат в опит да подредят живота си.

В новото издание на специализирания мултиплатформен проект „Бъдещето: Образование“, мениджърът „Производство” в „Елика Процесинг“ ООД Грета Димитрова, ще коментира кои са тясно специализираните професии от бъдещето. В специален разговор експертът ще изрази професионалното си мнение относно необходимостта от такъв тип работни позиции и тяхната сфера на дейност.

Предстои ли развитие на системата на висшето образование в България и кои са професиите на бъдещето? Това ще коментира ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) проф. Миглена Темелкова. Тя ще сподели своите наблюдения относно киберсигурността и мрежовата сигурност.

За финал на експертната дискусия „Бъдещето: Образование“ повече за ролята на образованието във формирането на идентичност ще разкрие дизайнерът Маргарита Асадурова. Тя ще коментира и необходимо ли е учениците да бъдат обучавани как трябва да се обличат.

„Бъдещето: Образование“ се провежда с подкрепата на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП), „Елика Процесинг“ ООД, A1 България и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Медийни партньори на проекта са Investor.bg, Dnes.bg и Manager.bg.

източник: www.investor.bg

istockphoto-115810809-170667a

Когато светът се срива – гледай го наобратно

Sometimes it’s absolutely necessary to look at the world upside down in order to see things right.”

Gia

Всеки един от нас изгражда различен модел на света. Нека си представим модела ни като нещо, което е между двете ни преплетени ръце, в малкото пространство, между дланите и преплетените пръсти. Там са всички наши убеждения, минал опит, формирани ценности, вярвания и всички закодирани мисловни програми. Там някъде се намира и степента ни на тревожност – скалата, по която измерваме реакциите си към дадени събития, обстоятелствата, които ще провокират тревожност, колко силно и колко дълго ще бъдем тревожни. Но най-вече – как и кога ще се се справим с преодоляването на тревожността.

В модела на света са скрити индивидуалните чувствителни точки, личните фитили, които се палят при точно определени обстоятелства и влияят на точно този човек. Както при моделите на света няма правилно и грешно, така и в чувствителността на хората и в моментите, пораждащи тревожност няма правилно и грешно.

Какво поражда тревожност?

Тревожността може да се породи от външни или вътрешни обстоятелства. В момента редица външни обстоятелства тревожат немалко хора и ги карат да живеят с ежеминутно напрежение, тревожни мисли и може би безсънни нощи. Психическата устойчивост и моментното състояние играят ролята на филтри, които ранжират степента на тревожност във всеки един момент.
Covid-19 будеше тревоги цели две години, а за някои хора, дори към днешна дата, тревогите от тази пандемия не са отминали. Военните събития и нестабилната политическа и икономическа обстановка са сериозни поводи за тревожност от последните седмици.

Emilio Morenatti / AP

Разбира се, освен глобални събития, имаме си и нашите микро вселени, в които се случват много други лични тревоги, събития и моменти, които ни изваждат от равновесие, причиняват ни безсънни нощи, образуват ни топки в стомаха и стягат душата ни.

Как да преодолеем тревожността?

Емоционалната интелигентност ни учи, че не е нужно да избягваме и отричаме негативните емоции, а да ги осъзнаем – от къде произлизат, кой точно фитил вътре в нас се пали и защо, къде е първопричината – страхове от миналото или опасения за бъдещето, злощастен минал опит или страх от загуба на нещо, тревожност за себе си или за близките ни, основателна или неоснователна тревожност, истинска или преекспонирана.

Винаги има нещо хубаво и в най-лошото, въпрос на гледна точка е да го открием. Малките деца спират, навеждат се и поглеждат света с главата надолу – със сигурност една различна гледна точка. Единственото хубаво, валидно за всички е, че човек не може да живее непрестанно във висока степен на тревожност. Просто мозъкът ще “изпуши”.
Немалко психолозите биха спорили, че има пациенти, които прекарват целия си живот тревожни, но всеки понякога се отпуска и намира сили и начин да отвори позитивния си поглед. Това са моментите, за които няма рецепта отвън, а за всеки е налична вътре в него.

Задавайте си въпросите: Кога преди съм се чувствал/а по същия начин? Колко време ми отне да се избавя от негативните емоции? Как се справих? С външна помощ или сам/а?

Какво е мястото на комуникацията за справяне с тревожността или дали самата комуникация не я поражда?

Вътрешният диалог – позитивен или негативен, е невероятен източник на тревога или спокойствие. С който и да разговаряме – терапевт, приятел или ментор, никой не може да ни помогне за справяне с вътрешните ни тревоги и страхове, ако не променим вътрешния си диалог. Онзи разговор, който водим със себе си непрестанно и който може да бъде най-полезният диалог, но може да бъде и най-сриващият разговор. Както се казва “Не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре”, аналогично, какво казваме на себе си, колко се издигаме или сриваме. Tози разговор е ключов за справяне с негативните емоции, сред които и тревожността.

Общуването с близки, които знаят основата на проблема ни, е най-лесният начин да “изговорим” нещата, но понякога точно разговорът с непознат, може да ни донесе различната гледна точка, третата алтернатива, за която не сме се сетили.

Какво правя аз, когато ме залеят страхове и ме обземе тревога?

• Захващам се с нещо, в което ще потъна – писане, шиене на гоблени, интересен сериал, работа, документация, подреждане на файлове и други монотонни задачи.
• Слушам любимата си музика, защото е научно доказано, че любимата ни музика, каквато и да е тя, намалява с 66% нивата на един от хормоните на стрес.
• Говоря с приятели.
• Посещавам доверен и изпитан терапевт, не толкова за терапията, а за онази гледна точка, онази мисловна алтернатива, за която не съм се сетила сама.
• Спортувам или се движа – здрав дух в здраво тяло.
• Търся контакт с малки деца или с малки животинки, защото там се намира надеждата и упованието в по-доброто бъдеще.
• И разбира се – гледам света наобратно – като малките деца.