240391693_10159892577726119_241458046114445075_n

Да живееш от (със) сърце

“Слушай сърцето си!”

“Живей със сърцето (не с разума)!”  

Повечето хора, които са чували тези думи си мислят, че става въпрос само за емоциите в човешкия свят. Всъщност сърцето е много повече. То е нашият център и отразява как се чувстваме, кои сме ние и цялостното ни здраве. Ако се грижим за сърцата си, ние се грижим за цялото си същество – физически и емоционално.

Начинът, по който хората и обществото все повече са вкопчени в мозъците си, води до това интелектът и рационалността да са приоритетни пред емоцията и състраданието. Дава се превес на главите пред сърцата и това може би е голяма грешка.

Още през 1976 г. Douglas Hall казва, че живеем във време, когато „пътят към сърцето е заменен с път към върха“. Това е още повече валидно през 2022 г. Обществото иска да слушаме ума. А само сърцето ни казва истината. Животът от сърце ни позволява да бъдем повече, отколкото сме.

Светът е отворен и разнообразен. Той дава право и възможност на всеки от нас да се занимава с това, към което го тласка сърцето (интуицията, подсъзнанието). Dea Lensky счита, че за да бъде щастлив, човек е длъжен да търси хармонията. Богатството е начин на мислене и включва освен умението за материален просперитет, особено важен за всички времена, също и чувство за хармония със себе си, с поривите на сърцето, за да се постигне спокойствие, добра самооценка, приятно обкръжение, здраве, здравословен живот и духовно израстване.

В този забързан свят, в който времето е най-ценната валута, и в който основният поглед е насочен предимно навън към света, често не остава време за поглед навътре. Да живеем от сърце означава да живеем, слушайки това, което ни кара да се чувстваме добре, жизнени, енергизирани, балансирани, подмладени и здрави, както физически, така и емоционално. Това означава да се обграждаме с хора, които подхранват душите ни, изграждат ни и ни карат да искаме да бъдем най-добрите.

Живот от (със) сърце също така означава хранителен режим, който ни дава това, от което се нуждаем като хранителни вещества и енергия, но не и това, което ни забавя и успива. Означава упражнения, които помагат на нашите артерии да останат гъвкави и силни и карат сърцето ни да доставя кислород ефективно до телата ни.

Кардиолозите твърдят, че също така трябва да отделим време, за да обмислим как подхождаме към света около нас. Депресията, безпокойството, песимизмът, гневът, враждебността и неудовлетвореността от работата и живота играят роля в развитието на сърдечни заболявания. Негативността зад тези емоции води до освобождаване на хормони на стреса, които предизвикват възпаление, високо кръвно налягане и евентуално сърдечни заболявания.

Хората са склонни да забравят как стресът и негативните емоции влияят пряко на физическото тяло.

Умът ни може да диктува посоката на сърцата ни, за добро или за лошо. Нашите мисли, начинът, по който възприемаме обстоятелствата около нас и ги управляваме, всъщност могат да доведат до отделянето на хормони, които да влияят негативно и разрушително или положително и здравословно. Проучвания показват, че оптимистично настроените хора имат 50% по-нисък риск от преживяване на инфаркт. Животът със здравословно сърце включва и самообучение как да стоим далеч от негативни мисли и да управляваме стреса.

Управлението на стреса може да звучи като неясна препоръка за начин на живот. Какво означава това – медитация, дълбоко дишане, как просто да спрем да се тревожим, да се паникьосваме или да се чувстваме тъжни?

Управлението на стреса е всичко, което ни позволява да се съсредоточим върху дишането си и да забавим дъха си, да намалим сърдечната си честота, да понижим кръвното си налягане и да позволим на мислите си да се съсредоточат върху това, което можем да направим, къде намираме сила и как можем да си помогнем и да се грижим за себе си.

Можем да управляваме стреса чрез йога, медитация, фокусирано внимание, упражнения или просто отделяне на няколко минути, за да прекарваме тихо време със себе си всеки ден. Моят съвет към делегатите, които обучавам винаги е бил да намерят своя път. Това е ключова част от живота със сърце.

Животът от сърце означава също достатъчно сън, достатъчно секс и емоционално удовлетворяващ физически контакт с другите – всички тези елементи освобождават хормони, повишаващи настроението, намаляват възпалителните процеси и засилват имунната система. А това води до взаимоотношения, които са удовлетворяващи и подкрепящи. Живот от сърце означава да имаме цел в живота, независимо дали е кариера, хоби или мисия.

Да живеем от сърце започва с това да знаем какво ни прави тъжни или щастливи, какво позволява на духа ни да процъфтява, какво ни възбужда и какво ни кара да се чувстваме обичани. Да живеем от сърце е стимулиращо на всяко ниво. Ако всички ние наистина живеехме от място на цялост и сърдечно здраве, светът може би щеше да се промени към по-добро.

Сърцето се облагодетелства от бавно ходене, дълбоко дишане, леко тичане, аеробика, плуване или поход в планината. За разгръщане на сърцето можем да се съсредоточим върху забавления, върху детето в нас и време, прекарано с деца или игриви хора.

Когато живеем със сърцето си, животът е различен. Има мир и лекота, докато вървим напред, защото имаме дълбоко вътрешно съзнание, че всичко е наред. Ние сме спокойни, реагираме от позиция на любов и живеем в баланс. Когато живеем от сърце, животът ни се променя.

Как да заживеем със сърцето?

Древните египетски йероглифи винаги изобразявали хората с гръдния кош напред и лицата, обърнати в профил. Тази странна композиция не е знак за примитивността на египетските художници, а поетично утвърждаване на превъзходството на човешкото сърце пред ума.[1]

Така че на първо място можем да започнем да ходим изправени и със сърцето напред. Няма как да живеем със сърцето, ако вървим ежедневно с главата си напред.

Трябва да замълчим, за да чуем собствената си автентичност. Трябва да знаем какво ни прави щастливи, какви са нашите силни и слаби страни. Като сме честни със себе си относно това кои сме, можем да започнем да чуваме какво ни казва сърцето ни.

Книгата ми “Управление на личностното развитие” е написана върху тезата, че само личност, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личност, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота. Или още казано – личност, която живее със сърцето си.

Сърцето не се управлява от логиката, а от нашите емоции. Усещането, което имаме, е нашата душа, която ни говори. Това ни дава да разберем, че решението е вярно за нас, защото го чувстваме правилно. Сърцето ни се основава на интуиццията, никога не лъже и винаги има най-добри намерения, за разлика от егото.

Когато почувстваме нещо, нека пуснем егоичния глас и да се вслушаме в душата. Тогава сърцето се отваря и ние живеем с искрена любов и свобода. Това отваряне е смел акт, тъй като означава, че излагаме автентичното си аз на показ пред света.

Брандън Бейс казва Собственото ни сърце никога не лъже. Попитайте кое е правилното действие за този момент? Следвайте най-дълбоката си истина.” 

За себе си знам, че пътувайки през годините, най-щастливите срещи, най-важните събития, най-трудните предизвикателства и най-вдъхновяващите триумфи се оказват тези, които сме преживели със сърцето си, които са преобърнали душата ни и са ни доближили до онази личност, която е отредено да бъдем.


[1] Gahl Sasson, Cosmic Navigator, 2008

love

Истинската любов иска време

Съвсем скоро прочетох в една книга, че любовта не е емоция. Любовта е връзка. Всъщност, чувствата са реакцията към качеството и дълбочината на тази връзка.

(“Love is not an emotion. Love is the connection. Your feelings are a reaction to the quality of that connection.”)

Тази мисъл много ми допадна и я усетих като силно валидна за себе си.

Дали сте избрали 14-ти февруари за тържество на любовта или сте от хората, които празнуват целогодишно, винаги е приятно да се поговори за любов.

Един импулс, два пресечени погледа, няколко потрепвания и ето че нещо се случва. Любовта се основава на връзка и свързаност, а за да се получи връзка и свързаност, трябва време. Дали ще има шанс от едно трепване да се развие нещо специално, зависи от времето. Не само от обстоятелствата, които моментът във времето предоставя (или не), не само да измине време във времето, а качествено инвестирано и осмислено време заедно.

Мислители и философи твърдят, че истинската любов е безусловната любов. Но след време на безусловно отдаване и при продължителна липса на реципрочност, нещо се пропуква. Вселената е създала Закон за реципрочността и това не е неслучайно. Има си правила за даване (винаги с дясна ръка) и за получаване (винаги с лява ръка), за да продължи да циркулира енергията за всички. Любовта трудно се побира в шепи, но концепцията е ясна.

Често оставаме във връзки с нарушена реципрочност, само за да не останем сами. Мотиватор за “заедно” (или “поне не съм сам/а) е нуждата от принадлежност, типична за всички човешки същества. В мотивационната си пирамида Маслоу поставя на трето място нуждата от принадлежност. Сексът и общуването с друг човек на физическо ниво, са мотивационни елементи още на първото ниво на пирамидата.

Нуждата от утвърждаване и нуждата от принадлежност си остават двигатели през целия ни живот. Принадлежността е в някой, в чиито очи да се огледаме и да се видим по-добри, по-красиви, по-завършени и нечии. Принадлежността е да се декларираме с всички форми на “НИЕ” – нашият дом, нашата връзка, нашите планове, нашата програма.

Успешните отношения попадат в изследванията за успешното общуване. Често се създават проблеми от комуникационна гледна точка, които възникват, защото вярваме наивно, че партньорът ни има пророчески способности и че може да чете мислите ни. Въпросът тук е не дали да си кажем мислите, напреженията и нещата от главата, а как да си кажем.

Конфликти и разминаване могат да възникнат на различни нива. За тези, които са присъствали на мои обучения, знаят колко често споменавам примери за конфликти между силно визуален (предпочита да възприема света чрез зрението) и силно аудиален (предпочита да възприема света чрез слуха) партньор, например. Единият очаква любовта да му се показва, а на другият да му се казва. Визуалните и кинестетични (предпочитащи да възприемат и обработват света чрез вкус, обоняние и допир) партньори пък, могат да намерят за невъзможно да съчетаят сетивните си очаквания и предпочитания. Общуването и изказването на мисли, чувства, емоции и преживявания, е от ключово значение за продължение на отношенията.

В търсене на половинката може да мине цял един живот. Щастливци са тези, намерили истинската си половинка, която не се усеща като такава, без която не можем, а такава, без която не искаме. Ние човеците не сме някакви половин същества, които се разхождат нецели в търсене на цялостност чрез друг човек. Ние сме си перфектно цели, но имаме нужда от красивото огледало, в което ни оглежда споделената любов.

Любовта трябва да ни прави по-красиви, да разхубавява душата и да разкрасява тялото ни, да надгражда личността ни и да ни одухотворява към по-добрата ни версия. Защото другото няма смисъл.

Позволявам си да изброя продуктите, необходими за целогодишна рецепта за любовен сладкиш:

  • Щипка тръпка
  • Лъжица проблясък
  • 200 г искрен интерес и внимание
  • 500 г диалог навреме и на място
  • 150 г слушане и чуване
  • 150 г гледане и виждане
  • 500 г деликатно търпение
  • 1 кг обич
  • 1 кг любов
  • Време за втасване

Пече се докато видим и усетим реципрочност!

Best-Christmas-Wishes-to-Write-in-Christmas-Cards

Силата на (по)желанията

Декември е месецът, който затопля душите ни, въпреки студеното време.

Декември е месецът на желанията и пожеланията. Дори когато отдавна не вярваме в Дядо Коледа, на всички ни се иска наистина да има приказка и магията да се посипе върху нас.

Може би това е възможно. Преди години, в статията “Поискай и ще ти се даде” разгледахме силата на думата “искам”, как Вселената “чува” буквално и колко е важно да бъдем точни в (по)желанията си.

Обличането на мечтите в добре формулирани желания е изкуство, което всеки може да овладее, защото Вселената наистина чува и иска да ни чуе.

Изхождайки от концепцията за неограниченост, цитирана от множество популярни автори като Джо Витале (“Абсолютната неограниченост”), Ронда Бърн (“Тайната”), Уейн Дайър (“Вие сте това, което мислите”, “Сбъднати желания”), единственото, което ни спира да получим желаните резултати, са само нашите собствени ограничения. Дори Мери Попинс казва, че всичко е възможно, дори невъзможното.

След време на изпитания, имаме нужда от време за мечтания. А коледните празниците са точното време да изберем вярата и силата на възнамеряването, за да дадем шанс на Вселената да ни поднесе всички желани от нас неща.

Как?

  1. Избираме момент, в който сме в прекрасно настроение.
  2. Усамотяваме се – без хора, шум, телевизия, интернет и други разсейващи фактори около нас.
  3. Вглъбяваме се и си задаваме следния въпрос: Какво липсва в живота ми, което сега силно искам?
  4. Според законите на Вселената, какво искаме и от какво имаме нужда, трябва да съвпадат.
  5. Формулираме желанията си в положителна форма, все едно, че вече са се случили, смело, дръзко и без ограничения, без влиянието на минал опит, лични убеждения, че нещо е невъзможно, без прокрадващи се мисли, поставящи ни в ограниченията на собствения ни ум.

Примери:

  • Аз съм…
  • Аз искам…
  • Аз получавам…
  • Аз изживявам…
  • Аз притежавам…

6.Поставяме срок на желанията.

7. Написваме формулираните желания. Самият акт на написване води до още по-добра формулировка и по-голяма ангажираност.

8. “Пускаме” желанията си с абсолютната вяра, че най-доброто предстои и го заслужаваме.

Аз вярвам. Използвам силата на новолунието всеки месец, за да формулирам желанията си. В повечето случаи това, което всъщност помага най-много, не е нито новолунието, нито Коледа, нито нещо специално, а целенасоченото мислене какво искаме и ясното формулиране на желанията в положителна форма.

Пожелавам ви силна вяра най-вече във вашата собствена неограниченост, сбъднати мечти и магични празници!