Posts tagged: Илиева

„Sometimes it’s absolutely necessary to look at the world upside down in order to see things right.“

–Gia

Всеки един от нас изгражда различен модел на света. Нека си представим модела ни като нещо, което е между двете ни преплетени ръце, в малкото пространство, между дланите и преплетените пръсти. Там са всички наши убеждения, минал опит, формирани ценности, вярвания и всички закодирани мисловни програми. Там някъде се намира и степента ни на тревожност – скалата, по която измерваме реакциите си към дадени събития, обстоятелствата, които ще провокират тревожност, колко силно и колко дълго ще бъдем тревожни. Но най-вече – как и кога ще се се справим с преодоляването на тревожността.

В модела на света са скрити индивидуалните чувствителни точки, личните фитили, които се палят при точно определени обстоятелства и влияят на точно този човек. Както при моделите на света няма правилно и грешно, така и в чувствителността на хората и в моментите, пораждащи тревожност няма правилно и грешно.

Какво поражда тревожност?

Тревожността може да се породи от външни или вътрешни обстоятелства. В момента редица външни обстоятелства тревожат немалко хора и ги карат да живеят с ежеминутно напрежение, тревожни мисли и може би безсънни нощи. Психическата устойчивост и моментното състояние играят ролята на филтри, които ранжират степента на тревожност във всеки един момент.
Covid-19 будеше тревоги цели две години, а за някои хора, дори към днешна дата, тревогите от тази пандемия не са отминали. Военните събития и нестабилната политическа и икономическа обстановка са сериозни поводи за тревожност от последните седмици.

Разбира се, освен глобални събития, имаме си и нашите микро вселени, в които се случват много други лични тревоги, събития и моменти, които ни изваждат от равновесие, причиняват ни безсънни нощи, образуват ни топки в стомаха и стягат душата ни.

Как да преодолеем тревожността?

Емоционалната интелигентност ни учи, че не е нужно да избягваме и отричаме негативните емоции, а да ги осъзнаем – от къде произлизат, кой точно фитил вътре в нас се пали и защо, къде е първопричината – страхове от миналото или опасения за бъдещето, злощастен минал опит или страх от загуба на нещо, тревожност за себе си или за близките ни, основателна или неоснователна тревожност, истинска или преекспонирана.

Винаги има нещо хубаво и в най-лошото, въпрос на гледна точка е да го открием. Малките деца спират, навеждат се и поглеждат света с главата надолу – със сигурност една различна гледна точка. Единственото хубаво, валидно за всички е, че човек не може да живее непрестанно във висока степен на тревожност. Просто мозъкът ще “изпуши”.
Немалко психолозите биха спорили, че има пациенти, които прекарват целия си живот тревожни, но всеки понякога се отпуска и намира сили и начин да отвори позитивния си поглед. Това са моментите, за които няма рецепта отвън, а за всеки е налична вътре в него.

Задавайте си въпросите: Кога преди съм се чувствал/а по същия начин? Колко време ми отне да се избавя от негативните емоции? Как се справих? С външна помощ или сам/а?

Какво е мястото на комуникацията за справяне с тревожността или дали самата комуникация не я поражда?

Вътрешният диалог – позитивен или негативен, е невероятен източник на тревога или спокойствие. С който и да разговаряме – терапевт, приятел или ментор, никой не може да ни помогне за справяне с вътрешните ни тревоги и страхове, ако не променим вътрешния си диалог. Онзи разговор, който водим със себе си непрестанно и който може да бъде най-полезният диалог, но може да бъде и най-сриващият разговор. Както се казва “Не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре”, аналогично, какво казваме на себе си, колко се издигаме или сриваме. Tози разговор е ключов за справяне с негативните емоции, сред които и тревожността.

Общуването с близки, които знаят основата на проблема ни, е най-лесният начин да “изговорим” нещата, но понякога точно разговорът с непознат, може да ни донесе различната гледна точка, третата алтернатива, за която не сме се сетили.

Какво правя аз, когато ме залеят страхове и ме обземе тревога?

• Захващам се с нещо, в което ще потъна – писане, шиене на гоблени, интересен сериал, работа, документация, подреждане на файлове и други монотонни задачи.
• Слушам любимата си музика, защото е научно доказано, че любимата ни музика, каквато и да е тя, намалява с 66% нивата на един от хормоните на стрес.
• Говоря с приятели.
• Посещавам доверен и изпитан терапевт, не толкова за терапията, а за онази гледна точка, онази мисловна алтернатива, за която не съм се сетила сама.
• Спортувам или се движа – здрав дух в здраво тяло.
• Търся контакт с малки деца или с малки животинки, защото там се намира надеждата и упованието в по-доброто бъдеще.
• И разбира се – гледам света наобратно – като малките деца.

Съвсем скоро прочетох в една книга, че любовта не е емоция. Любовта е връзка. Всъщност, чувствата са реакцията към качеството и дълбочината на тази връзка.

(“Love is not an emotion. Love is the connection. Your feelings are a reaction to the quality of that connection.”)

Тази мисъл много ми допадна и я усетих като силно валидна за себе си.

Дали сте избрали 14-ти февруари за тържество на любовта или сте от хората, които празнуват целогодишно, винаги е приятно да се поговори за любов.

Един импулс, два пресечени погледа, няколко потрепвания и ето че нещо се случва. Любовта се основава на връзка и свързаност, а за да се получи връзка и свързаност, трябва време. Дали ще има шанс от едно трепване да се развие нещо специално, зависи от времето. Не само от обстоятелствата, които моментът във времето предоставя (или не), не само да измине време във времето, а качествено инвестирано и осмислено време заедно.

Мислители и философи твърдят, че истинската любов е безусловната любов. Но след време на безусловно отдаване и при продължителна липса на реципрочност, нещо се пропуква. Вселената е създала Закон за реципрочността и това не е неслучайно. Има си правила за даване (винаги с дясна ръка) и за получаване (винаги с лява ръка), за да продължи да циркулира енергията за всички. Любовта трудно се побира в шепи, но концепцията е ясна.

Често оставаме във връзки с нарушена реципрочност, само за да не останем сами. Мотиватор за “заедно” (или “поне не съм сам/а) е нуждата от принадлежност, типична за всички човешки същества. В мотивационната си пирамида Маслоу поставя на трето място нуждата от принадлежност. Сексът и общуването с друг човек на физическо ниво, са мотивационни елементи още на първото ниво на пирамидата.

Нуждата от утвърждаване и нуждата от принадлежност си остават двигатели през целия ни живот. Принадлежността е в някой, в чиито очи да се огледаме и да се видим по-добри, по-красиви, по-завършени и нечии. Принадлежността е да се декларираме с всички форми на “НИЕ” – нашият дом, нашата връзка, нашите планове, нашата програма.

Успешните отношения попадат в изследванията за успешното общуване. Често се създават проблеми от комуникационна гледна точка, които възникват, защото вярваме наивно, че партньорът ни има пророчески способности и че може да чете мислите ни. Въпросът тук е не дали да си кажем мислите, напреженията и нещата от главата, а как да си кажем.

Конфликти и разминаване могат да възникнат на различни нива. За тези, които са присъствали на мои обучения, знаят колко често споменавам примери за конфликти между силно визуален (предпочита да възприема света чрез зрението) и силно аудиален (предпочита да възприема света чрез слуха) партньор, например. Единият очаква любовта да му се показва, а на другият да му се казва. Визуалните и кинестетични (предпочитащи да възприемат и обработват света чрез вкус, обоняние и допир) партньори пък, могат да намерят за невъзможно да съчетаят сетивните си очаквания и предпочитания. Общуването и изказването на мисли, чувства, емоции и преживявания, е от ключово значение за продължение на отношенията.

В търсене на половинката може да мине цял един живот. Щастливци са тези, намерили истинската си половинка, която не се усеща като такава, без която не можем, а такава, без която не искаме. Ние човеците не сме някакви половин същества, които се разхождат нецели в търсене на цялостност чрез друг човек. Ние сме си перфектно цели, но имаме нужда от красивото огледало, в което ни оглежда споделената любов.

Любовта трябва да ни прави по-красиви, да разхубавява душата и да разкрасява тялото ни, да надгражда личността ни и да ни одухотворява към по-добрата ни версия. Защото другото няма смисъл.

Позволявам си да изброя продуктите, необходими за целогодишна рецепта за любовен сладкиш:

• Щипка тръпка
• Лъжица проблясък
• 200 г искрен интерес и внимание
• 500 г диалог навреме и на място
• 150 г слушане и чуване
• 150 г гледане и виждане
• 500 г деликатно търпение
• 1 кг обич
• 1 кг любов
• Време за втасване

Пече се докато видим и усетим реципрочност!

През последните няколко дни ме е сполетяла музата за научно писане. Колкото и чаровно да звучи тази част от работата на “нАучните работници” – доктори, доценти и професори, колкото и впечатляващи трудове да произлизат от тази муза, в края на всеки ден, посветен на писане, тялото страда. Творил си ментално, но си изморен физически. Обаждат се разни части от тялото, напомняйки, че седенето не е любимата им поза.

Ежедневно, дори ежечасно, си напомням какво ми казва моята терапевтка, а именно:

“Правилното седене е на двете бузи на дупето! Ние имаме седалище, за да седим на него, а не на долната част на кръста, свлечени в стола”!

Много пъти ми се е карала през годините, когато съм стигала до нея с болки тук и там, травми и възпаления.

Много от нас прекарват по-голямата част от деня седейки, а немалка част от работните пози са свързани със седене на бюро по цял ден. Начинът, по който седим обаче, разкрива много за личността ни.

В книгата ми “Комуникация НАвреме и НА място” имам цяла глава, посветена на езика на тялото. Позата на седене може да ни донесе здраве и дълголетие в живота, сила и влияние в бизнеса.

Ето как:

С двата крака на земята

Ако седим правилно в стола, гърбът ни трябва да е изправен, а кръстът ни да образува лека чупка, защото сме с открит гръден кош и шия, седнали на седалището. За жените е по-лесно, ако са седнали по-напред на седалката на стола. Мъжете имат повече свобода, защото нямат неудобството на полата. И двата пола ще постигнат психологическо предимство, ако седят подредени в правилната поза, с достойнство и във владение на собственото си тяло.

С две ръце по равно

Независимо дали боравим с дясна или с лява ръка по рождение, добре е редовно да се упражняваме и да използваме равномерно и недоминиращата ръка. Това не само тренира двете половини на мозъка ни, но и ни създава навици за симетрия на позата. Хората, които боравят с дясна ръка, могат лесно да бъдат разпознати по типичното усукване на тялото. Същото е валидно и за тези, на които лявата ръка е доминираща.

Със симетрия във всичко

Освен упражняването за боравене и с двете ръце, добре е да се стремим към цялостна симетрия. В природата симетричните форми са най-привлекателни. Поза на седене, която е симетрична, освен, че гарантира по-добро здраве във времето, допринася и с красота, а красотата е симетрия.

С мисъл за бъдещето

Как седим днес, ще ни се отплати след време. И ако след време искаме да сме здрави, в кондиция, красиви и във владение на собственото си тяло, нека днес се изправим в стола и от стола, и да се погрижим за утрешното си Аз.

Life is a journey and travel is to live twice. Omar Khayyam

Съвсем скоро, в едно интервю, ме попитаха, ако животът ми беше книга, какво заглавие щеше да носи. Мисля мигновено, без всякакво колебание отговорих –  “Живот на път”!

Пътешественикът е пътешественик по душа. Pажда се такъв и няма сила на земята, която да спре нуждата от движение, от смяна и промяна, от търсене и потапяне в нови светове, култури и преживявания. Има ли желание, има и начини, казват хората. За много от познатите ми, такива неспирни пътешественици, Съдбата сякаш реди, помага и подрежда по всякакъв начин обстоятелства и трасета, графици и програми, за да се случи движението.

Спомням си, когато трябваше да избирам какво да уча и как ще се развивам професионално, след годините по тенис кортове и състезания, основен мотив беше възможността да пътувам. Вече бях закърмена с вечно стегнат багаж, постоянни пътувания от град на град и от хотел на хотел. Спирайки с тениса, не исках пътуванията да спират. Ученето на специалност “Международен туризъм”, не е директен полет за където и да било, но отново някак съдбовно, и тогава, и сега, всичко се намества, така че половин година съм на път. Служебно, лично, образователно, задължително, пожелателно, избирателно, или в различни комбинации – пътят е мой. Коли, влакове, самолети – средството е без значение, стига дестинацията да се приближава.

Физическото пътешествие, свързано с релокация от едно място на друго за кратко или по-дълго време, е само едната част от пътешествията.

“Живот на път” като заглавие на житейската книга за мен означава и онова друго пътешествие – пътешествието към себе си. Всички знаем за 7-те посоки на света – изток, запад, север, юг, нагоре, надолу и навътре към себе си.

Преживявайки всичко, което пътят ни поднася, откриваме частица от себе си – във всеки миг. Оглеждаме се в различни от обичайните ни огледала. Виждаме света от различна гледна точка. Откриваме и се откриваме. Най-важното обаче, е какво правим с тези открития. Дали ги осмисляме и възприемаме, дали осъзнаваме, че сме имали нужда точно от тях, точно по този начин, е въпрос на личен избор. И личен път.

Пътят калява, дисциплинира и променя. Пътят изгражда характер и разгражда стереотипи. Пътят дори лекува.

Спътниците, които сме избрали, са важен елемент от преживяването. И адът може да бъде рай, и раят ад, зависи с кой си. Но както Конфуций е казал, където и да отидем, нека отиваме с цялото си сърце.

Пожелавам ви пътешествие на духа, движение на тялото и дестинация “желана промяна” през 2022 г.!

Какви подаръци да изберем за гости и гостуващи, как да сме сигурни, че ще уцелим вкусовете и предпочитанията и че подаръкът ни ще се хареса?

Добрите умения за комуникация ни позволяват да “чуем” какво харесва някой, ако слушаме внимателно и да “видим” какво обича, ако гледаме с внимание. Пълноценното качествено общуване ни предоставя много информация, стига активно да използваме дадените ни сетива.

Понякога се случва да ни поканят на гости и хора, които не познаваме достатъчно добре или общуването ни е съвсем отскоро. Етикетът все пак изисква да поднесем подарък.

Ето няколко изпитани идеи, които винаги са актуални и се харесват от всички.

Кошница със сезонни или екзотични плодове

Изключително добре приет подарък е кошницата със сезонни или екзотични плодове, вместо такава с лакомства. Малка или пищна, тя е здравословна, цветна и красива. Рисковете от обработената захар са преодолени, а нашите домакини винаги ще намерят място за плодове на трапезата си.

Коледна играчка или декорация

Традиционно през декември, гости и домакини разменят коледни неща. Ако изберем да поднесем ръчно изработена, красиво декорирана, различна коледна играчка, ще зарадваме малки и големи, a подаръкът ни вероятно ще остави спомен и за идните години, заставайки на елхата. Защо не и от български производител като ВИДЕНОВ.

Коледна декорация с лампички ми е много любим подарък, защото всеки обича топлината на коледните светлини и блясъка, който те придават. Намирам ги във „ФЛОРА КОМЕРС“ или  Гурме Хаус.

Кошница със специални печива

Друг приятен подарък е кошница със здравословни печива. През последните години усещаме силното влияние на здравословното хранене. Има достатъчно приятни пекарни, които предлагат безглутенови, диабетични, пълнозърнести, специални и уникални сладки и солени продукти и бихме могли да изненадаме нашите домакини или приятели със селекция от любимите ни продукти. Още по-добре е, ако положим допълнителни усилия и аранжираме селекция от няколко пекарни. Траен, вкусен и впечатляващ спомен в един подарък, който аз подбирам в Iole Alternative и Ananda Bakery.

Свещи

Ароматните свещи са прекрасен подарък не само за коледните и новогодишни празници, а целогодишно. Старая се винаги вкъщи да имам поне два комплекта (по 3 броя) от любимите ми ароматни свещи и ролка бляскава панделка, за да съм подготвена за спешна реакция. Немалко хора са се влюбили в моите любими и впоследствие са ме питали къде могат да ги намерят. Две са моите места: IKEA, Gourmet House

Книга или специално издание

Книга, която наскоро сте прочели и Ви е впечатлила, специално издание или книга с автограф на автора, доставят удоволствие на интелектуалци и обичащи написаното на хартия. Моят последен избор.

Бях много приятно изненадана да разбера, че книгата ми “Комуникация НАвреме и НА място” е планиран подарък от и за доста хора.

Каквото и да изберете, каквото и да поднесете, нека бъде с любов и внимание, заредено с блясъка на празничния дух!

Щастливо подаряване!

Декември е месецът, който затопля душите ни, въпреки студеното време.

Декември е месецът на желанията и пожеланията. Дори когато отдавна не вярваме в Дядо Коледа, на всички ни се иска наистина да има приказка и магията да се посипе върху нас.

Може би това е възможно. Преди години, в статията “Поискай и ще ти се даде” разгледахме силата на думата “искам”, как Вселената “чува” буквално и колко е важно да бъдем точни в (по)желанията си.

Обличането на мечтите в добре формулирани желания е изкуство, което всеки може да овладее, защото Вселената наистина чува и иска да ни чуе.

Изхождайки от концепцията за неограниченост, цитирана от множество популярни автори като Джо Витале (“Абсолютната неограниченост”), Ронда Бърн (“Тайната”), Уейн Дайър (“Вие сте това, което мислите”, “Сбъднати желания”), единственото, което ни спира да получим желаните резултати, са само нашите собствени ограничения. Дори Мери Попинс казва, че всичко е възможно, дори невъзможното.

След време на изпитания, имаме нужда от време за мечтания. А коледните празниците са точното време да изберем вярата и силата на възнамеряването, за да дадем шанс на Вселената да ни поднесе всички желани от нас неща.

Как?

1. Избираме момент, в който сме в прекрасно настроение.
2. Усамотяваме се – без хора, шум, телевизия, интернет и други разсейващи фактори около нас.
3. Вглъбяваме се и си задаваме следния въпрос: Какво липсва в живота ми, което сега силно искам?
4. Според законите на Вселената, какво искаме и от какво имаме нужда, трябва да съвпадат.
5. Формулираме желанията си в положителна форма, все едно, че вече са се случили, смело, дръзко и без ограничения, без влиянието на минал опит, лични убеждения, че нещо е невъзможно, без прокрадващи се мисли, поставящи ни в ограниченията на собствения ни ум.

Примери:

• Аз съм…
• Аз искам…
• Аз получавам…
• Аз изживявам…
• Аз притежавам…

6.Поставяме срок на желанията.

7. Написваме формулираните желания. Самият акт на написване води до още по-добра формулировка и по-голяма ангажираност.

8. “Пускаме” желанията си с абсолютната вяра, че най-доброто предстои и го заслужаваме.

Аз вярвам. Използвам силата на новолунието всеки месец, за да формулирам желанията си. В повечето случаи това, което всъщност помага най-много, не е нито новолунието, нито Коледа, нито нещо специално, а целенасоченото мислене какво искаме и ясното формулиране на желанията в положителна форма.

Пожелавам ви силна вяра най-вече във вашата собствена неограниченост, сбъднати мечти и магични празници!