IMG_9499

Сметката, равносметката и моите най-искрени пожелания към вас

Една приключенска и изпълнена със събития година е към своя край и ми е трудно как точно да я класифицирам. Свръхдоза опит? Ударна доза мъдрост? Време за пореден голям растеж на немалка възраст?
Може би всички тези неща. Със сигурност не съм същият човек, който бях в началото на 2023 година. Докато размишлявам върху всички нови измерения на себе си, които открих, отделям време за рефлектиране и друг вид осъзнаване.

В края на година всички броим и сверяваме – дали пожеланото в началото на годината се е случило и как, постигнали ли сме набелязаните за годината цели, какво сме получили и случили, какво е останало недовършено. Във всички пожелания, обаче Вселената винаги успява да ни изненада с шеговита нотка. Понякога получаваме пожелания пакет в съвсем друга форма или така изненадващо “опакован”, че се чудим от къде да започнем “разопаковането”.

Понякога завява такъв силен вятър на промяна, че се чудим къде и кога точно сме си пожелали точно този ураган. Щастлива съм, че и тази година бях на моя път. И в пряк, и в преносен смисъл. И тази година отново осъзнах силата на решенията, които съм взела преди 15 години, а именно да следвам отреденото ми, онова, което ми е дадено да свърша в този живот на тази земя, синхронизирано с талантите и даденостите ми и водещо ме към моето цялостно удовлетворение.
Често обвързвам рождената ми дата 15 септември с призванието ми да преподавам, обучавам, да съм пред публика и по този начин да променям животи и да оставям следа. В публиката – от студенти, до млади и зрели хора, дошли от близо и далеч, за да се учим взаимно, намирам силна енергия и смисъл.

И понеже броим. Неизбежно…
През 2023 година застанах на живо за обучения пред 3022 човека. Моите онлайн постове и изяви във Facebook и LinkedIn достигнаха до над 330 000 човека, за което мога само да благодаря!
Увеличих с много познанствата ми и задълбочих още повече дългогодишните приятелства. Убедих се отново, че няма по-ценно от безценните приятели. Няма по-стойностно от проникновени разговори с близки хора за живота, вселената, смъртта, ежедневието и мечтите. Бях вярна на пътешественика в себе си и пропътувах 151 542 км, посетих 82 града и 19 държави. Бях 162 дни на път. Пътешествията ме образоват и обогатяват, лекуват и зареждат. Тази година бях по света много повече от обикновено и опознах не само нови култури, но и нови измерения на себе си.

Невероятна е дълбочината на човешката душа! Носих си куфарите с физически багаж, но с мен пътуваше и тежката тъга от загубата на част от моята душа – татко. Моят човек на тази земя, моят soul mate, онзи душевен и емоционален клик, който не ти се дава с много хора в един живот. Но… такъв е животът. Радости и тъга се редуват, както в природата бури и дъги, колелото се върти, дните се превръщат в години, само да сме здрави казваме. Броя изблагодаря за дните, в които съм била здрава, силна и енергична, за да случа всичко изброено. Потупвам себе си по рамото и си казвам, че годината беше чудесна, смислена, осъзнато преживяна и пълна, пълна.

Какво предстои и какво пожелавам за Новата 2024 година?
Да сме здрави, разбира се! Аз, вие, семействата, близките и обичните ни!
Да са смислени дните ни и спокойни нощите.
Да е мир по света и любов в дома.

В личен план ще продължавам да нося с достойнство 3-те работни шапки – едната като изпълнителен директор на Фондация “Право и Интернет”, другата като университетски професор във ВУЗФ, и третата – като лектор и обучител. Някъде там е и планът за публикуване на още 2 книги, както и всички постове в блога и профилите в социалните мрежи. Радвам се, че имам свободата и платформата да споделям, но още повече се радвам, че има кой да чете. Благодаря ви! Вие давате смисъл на усилията!

На себе си и на всички родители пожелавам повече пълноценно време с децата, защото те са нашите най-големи учители.
На пътешествениците пожелавам пътешествия до нови и до любими дестинации.
Но нека помним, че най-важната дестинация е нашата душа. И тя е смисълът на цялото ни пътешествие на тази земя в този живот.

Щастливи празници, изпълнени с топлина, уют, хармония, обич и разбирателство!

woman-writing-name-on-christmas-present-free-photo-2210x1473

Какво да не подаряваме тази Коледа

Не само месец декември е време за подаръци, но точно през този месец отвсякъде ни залива информация за оферти, предложения, идеи какво да подарим на близките си, според техните интереси, възраст, хобита, знания и др. критерии. Аз обаче ще обърна внимание на топ 5 на най-неподходящи подаръци:

Фигурки (или декоративни елементи без функция)
Както обичам да казвам, това е още нещо, на което да му бърша праха. Символиката, която ние ще вложим в избора на такъв подарък, рядко ще съвпадне със символиката на възприемане от страна на получателя, така че нека спестим това неудобство на човека.

Парфюм
Освен, ако не познаваме любимия парфюм на човека, на който ще подаряваме, рискуваме много да сгрешим. Често се „влюбваме“ в даден аромат, но на нашата кожа не стои по същия начин. Трудно е сами да избираме парфюмите си и често
отнема години на някой да открие „своя“ парфюм, затова бих препоръчала избягването на този рисков подарък.

Кухненски уреди
Един малък кошмар е да получим красиво опакована кутия и от вътре да извадим нов модел миксер или тостер. Мисля, че само по филмите някой би се зарадвал искрено на подобна „изненада“.

Дреха
Дрехите като подарък са неподходящи, защото рядко уцелваме собствения си размер, а какво остава за друг човек. Рискуваме да накараме човека да се почувства неудобно, ако сме подарили по-малък размер дреха, и го затрудняваме безкрайно, ако дрехата е по-голяма. Опцията за връщане винаги съществува, но разкарването до магазина отнема време и за много хора е неприятна емоция.

Абонамент за нещо
Само, ако получателят изрично е поискал абонамент за нещо, само тогава този подарък има смисъл. Но не следва да обременяваме някой с нашите най-скорошни интереси или страсти, нито пък да задължаваме с продължаваща финансова
инвестиция.

Нека помним, че най-хубавите подаръци са тези, помислени от душа, подарени от сърце и поднесени с добрина и обич.

даниn

Приключенията на проф. Даниела Илиева на 3 континента

Рожден ден на 4 000 метра, 12 дъги за един ден, плаж, населен с кучета и какво ли още не.

От 9-годишна тя не спира да пътува, първо покрай кариерата ѝ на тенисист, а после покрай хилядите ѝ ангажименти в работата.

Проф. Даниела Илиева е гост в „Преди обед“.

Вижте гостуването ѝ във видеото.

https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/prikljuchenijata-na-prof-daniela-ilieva-na-3-kontinenta.html#
dani-212

ФОРУМ 100 на креативните мениджъри – второ издание I 2 декември 2023 г.

ФОРУМ 100 на креативните мениджъри – второ издание
2 декември 2023 г., събота, 18.00 ч.
София, Панорамна зала на х-л „Маринела”

100 лидери на дентални практики и на компании извън денталния бранш, разпределени в групи от 10 души, ще обсъждат на 10 маси общо 5 избрани теми в областта на мениджмънта.
Всяка група има ментор/и и след дискусия ще изведе решение/консенсус по темата, върху която работи и той ще бъде представен на аудиторията.
Идеята на работната среща е, след като решенията по различните теми бъдат огласени, всеки да извлече за себе си онова, което е нужно за денталната му практика.

ТЕМИТЕ
• Професионална защита и документооборот
• Европейски проекти – възможности за развитие
• Психология на продажбите
• Финансово управление на денталната практика
• Дигитален маркетинг и пациентска лоялност


Всяка маса е с водещи ментори с висока експертиза. Проф. д-р Даниела Илиева ще бъде ментор на тема „Дигитален маркетинг и пациентска лоялност“.

404439941_365204819359855_3639690140188342810_n

Езикът на тялото – 70% от комуникацията | 7.12. 2023 г.

Дата на провеждане:  7.12.2023 г.

Място на провеждане: гр. София, ул.“Вихрен“ № 10

(в бизнес сградата на „Риск инженеринг“ АД)

Продължителност на обучението: 18.30 ч. – 20.30 ч.

Езикът на тялото е мощен и всеобхватен начин за комуникация, който често се подценява. Според изследванията, до 70% от информацията, която обменяме с другите, се предава чрез невербални сигнали и жестове. Това означава, че разбирането и умението да се използва езикът на тялото може да бъде от критично значение за успешната комуникация в различни сфери на живота, включително бизнес, междуличностни отношения, лично развитие и дори лични връзки и отношения.

В това обучение ще бъдете въведени в увлекателния свят на езика на тялото, като ще изследваме значението на жестовете, изразите на лицето, пространствената комуникация и много други аспекти. Ще научите как да разчитате сигналите, които изпращате и получавате, и как да ги използвате за по-ефективно взаимодействие с околните. Важно е да се подчертае, че научените умения не само ще ви помогнат да станете по-успешни в комуникацията, но също така ще ви осигурят по-голямо самосъзнание и възможност да разбирате по-добре другите хора в различни ситуации.

Програмата включва:

  • Въведение в езика на тялото
  • Разчитане на невербални сигнали и жестове
  • Пространствената комуникация и значение на пространствените сигнали и дистанцията между хората
  • Гласът и тонът на говорене и влиянието върху смисъла на изказването
  • Разбиране на емоциите и чувствата, изразявани през тялото

Цена:    150 лева за участник

Цена при регистрация  до   04.12.2023 – 135 лева

При закупуване на предстоящите две обучения  на проф. Даниела Илиева – „Езикът  на тялото – 70% от комукикацията“ и „Комуникационни техники- успешни преговори“ – пакетната цена за двете събития е 250 лева или по 125 лева за всяко обучение. В този случай е необходимо да заплатите таксата по банков път.

ВЗЕМИ БИЛЕТ

При възнакли въпроси  не се колебайте да се свържете с организаторите: 

0892 36 83 12 или contact@lea-academy.eu

212n

Най-големите успехи са емоционално значимите

Успехът е отговорност. Отговорността на желания, мечти, решения и последствията от тях. Какво сме избрали като стремеж, мечта или символ на успех, винаги си има цена. Важното е вложено и получено да са в благоприятно съотношение.

Как успехът ще повлияе на някого зависи до голяма степен колко мъдър е човек. Най-голямото престъпление е да остаряваме без да помъдряваме. Култивираното, мъдро его, ще понесе успеха с достойнство, ще извлече ползи, ще допринесе за благото на околните, ще получава, но и ще раздава. Некултивираното его ще се възгордее, ще „си повярва“, ще иска още и още – без наслада от постигнатото, без благодарност и без осъзнатост, че в живота всичко е обмен на получаване и даване.

Успехът е баланс и това, може би, е най-доброто му влияние върху човек.

В навечерието на 11-я рожден ден на дъщеря ми, си спомням каква мечта ми беше тя, през какво преминах, за да постигна този значим успех за мен и колко смисъл и какво удовлетворение ми донесе появата й, както и всеки ден от тези почти 11 години, през които сме заедно. Имам, разбира се, и много други успехи, които ми носят усещане за постижения, удовлетворения, сбъднати желания и радост от живота, но най-големите успехи са винаги много повече емоционално значими, отколкото материално.

Обичам да казвам „Готино е да си важен, но по-важно е да си готин“ и се старая непрестанно да следвам това мото. Ако успехът е важен, нека останем все пак и готини.

di-lc

ВИДЕО: Тайните на ефективната комуникация в бизнеса и отвъд

Един вдъхновяващ разговор с аудиторията на Leader Class Bulgaria, за който много благодаря! Ако сте регистриран потребител в платформата, можете да видите записа, а ако не сте – имате тази възможност от ТУК.

В рамките на онлайн сесията “Тайните на ефективната комуникация в бизнеса и отвъд”, споделих как правилно да използваме езика на тялото и думите, за да постигаме успех, какъв етикет трябва да следваме за различни видове мероприятия, как да печелим бизнес партньорства, използвайки силата на думите, отговорих на десетки въпроси от аудиторията на платформата и бях изключително горда, че организаторите са избрали именно мен за първата жена – гост, в този формат.

ВИДЕО

Screenshot 2023-09-17 205707

LeaderClass с проф. Даниела Илиева: Тайните на ефективната комуникация в бизнеса и отвъд

Дата:  21 септември, 2023 г.

Час: 18:30 ч.

За LeaderClass

LeaderClass е уникална за България образователна платформа, която представлява своеобразен каталог на уроците на успеха.

Една съкровищница от истории, уроци, провали, спомени и обрати, представени в тематични видео уроци, водени от най-успешните Лидери в съответната област – бизнес, финанси, кино, спорт, шоубизнес, музика, маркетинг, право, медицина и много други.

Освен лекции под формата на ексклузивно видео съдържание, LeaderClass предоставя и възможността на всеки един свой потребител да се срещне на живо с лидера и да зададе своите въпроси в рамките на специално организирани за целта събития – на живо или онлайн.

За онлайн сесията

Безплатните онлайн сесии са нов формат за LeaderClass, който позволява на всеки да се докосне до някои от най-успешните и вдъхновяващи личности на България. Форматът е с дължина час и тридесет минути, включващ тридесет минути встъпителна част, и един час, в който гостът отговаря на въпроси на гледащите на живо.

В рамките на онлайн сесията “Тайните на ефективната комуникация в бизнеса и отвъд”, проф. д-р Даниела Илиева ще сподели как да използваме езика на тялото и думите, за да постигаме успех, какъв етикет да следваме за различни видове мероприятия, както и как да печелим бизнес партньорства, използвайки силата на думите.

Не пропускайте възможността да получите отговор в реално време на своите въпроси и да получите ценни съвети, предоставени от проф. д-р Даниела Илиева.

ЗАПИШИ СЕ СЕГА

43

What a year!

По традиция всяка година около рождения ми ден пиша. Получава се нещо като една своеобразна изповедалня, един анализ и рефлектиране върху каква бях преди година и в какво се превръщам след всичко случило се.

Годината между 42 и 43 беше година на полюси – с успешни върхове и емоционални дъна, със смърт и прераждане, с осъзнаване и разтърсване, с големи радости и дълбока скръб. Прекрачих прага на един друг портал на мъдростта. Започнах да виждам всичко по един много по-различен начин. И да не го виждам също, защото зрението ми се влоши. Борбата с двата излишни килограма е вече безсмислена, но борбата за поддържане на младостта ме направи доста по-близка с дерматолога ми.

Станах още по-близка и с децата ми. Да си млад родител (защото на 43 се усещам все още много млада) с големи деца, които са повече от самостоятелни за възрастта си, е безценно. Още по-безценни са дискусиите ни, времето прекарано заедно, споделените пътувания, преплитането на световете ни и взаимното учене. Всеки ден.

Изминалата година ме превърна в университетски професор, но се сдобих и с още една диплома – от университета за душата.

Пропътувах няколко континента, но най-дългото пътешествие се оказа онова в дебрите на душевността ми – от най-високите върхове на постиженията, до горчивата сол на мъртвото море. Все по-често мисля за душата, за смисъла на живота, за договора, който всеки от нас е подписал, идвайки на тази земя, в този живот, за тази Съдба. Мисля и за следата, която оставяме.

На 43 изразът “нищо не е на всяка цена” придобива още по-дълбок смисъл. На 43 ценя по различен начин всеки, който топли сърцето ми. И всеки, който е до мен, когато имам нужда, независимо какво му коства.

Налудничавите емоции, типични за младостта, но може би повече за незрелостта, стихват от онези си екстремални степени и дават място на умерена оценка на всички малки радости и точни мигове, които да запечатам завинаги в книгата на сърцето и в албума на душата. Все по-малко неща ме изненадват, но когато се случи изненада, я оценявам подобаващо.

През тази изминала година се убедих, че щастието НЕ обича тишината. Щастието иска да бъде споделено и изживяно. Достатъчна е тишината на тъгата. Дори любовите придобиха различен смисъл – на осъзнато приемане и на тиха благодарност, защото никой няма утре-то обещано. И защото “имал ли си любов, всичко си имал” … Така казваше татко.

Загубата на татко те прави много сам. И същевременно осъзнат за това колко не си сам – колко много приятели (от истинските), колко много близки (от искрените) и познати (от добрите), колко много роднини (и близки, и далечни) всъщност са до теб. Колко значими са семейството, силата на кръвната връзка и дългогодишните приятелства. Преглъщам сълзите или ги изплаквам, но знам, че има много, готови да поплачат с мен и да споделят тъгата.

В навечерието на 43 си подарих време – време за душата – време с децата, време за разходки в гората и за разходки по пясъка, време за ушиване на един символичен гоблен, време за мисли, пътувания, спомени, снимки, изгреви и залези. Енергията на децата и енергията на гората много си приличат по това, че те оставят зареден и обновен. В техния свят няма тъга или негативни емоции за дълго. Всичко минава и заминава само след няколко мига. Защото от позицията на младостта, минутите и часовете се измерват с друг часовник.

43 е един символичен път на преображение. Сбор 7. Седем е числото, което Питагор асоциира с мъдростта, с трансформацията, с връзката с духовното и мистичното.  Седем са се считали планетите от слънчевата система, седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата. Според Свещеното писание седем е съвършеното число. То управлява времето и пространството. В Египет седем е символ на вечния живот, числото на бог Озирис. В Християнството седем е символ на сътворението. Седем е олицетворение на висшия смисъл на нещата, на духовното преобразяване и медитация.

Пожелавам си да се доближавам все повече до този висш смисъл на нещата, да се преобразявам в по-добрата ми версия и да помъдрявам.

Уча се всеки ден на търпение – най-вече към себе си.

Уча се на толерантност, разбиране и приемане на всеки, с който Съдбата ме среща, такъв какъвто е – с неговите си уроци и с тези, на които взаимно ще се учим.

Припомням си да се моля за здраве и да благодаря за всичката любов, с която животът ме среща и награждава.

Обещавам си да продължавам да се раздавам.

Напомням си да се усмихвам.

Попивам всяка гледка, цвят и красота.

И продължавам да вярвам в магията и чудесата на света.

367748661_733808128755789_8269119226559414150_n

Спортът – моят ад и моят рай

Мисля, че смело мога да кажа, че съм закърмена със спорт. Още на 6-годишна възраст ме записаха на тенис на корт – малко на шега, с основна цел да не ставам пълничка и да се движа. Пак на шега, следващите 14 години минаха по тенис кортовете из страната и чужбина, по тренировки, състезания и както се казва – цял един живот в програма.

Онзи цитат на популярния автор от Шри Ланка – Thisuri Wanniarachchi, която дори не е била професионален тенис състезател, е показателен за някои от уроците, на които тенисът те учи за цял живот: “Tennis taught me to take chances, to take life as it comes. To hit every ball that comes to me no matter how hard it looks, to give it my best shot.”

Аз и тенисът бяхме в love-hate (любов и омраза) връзка. Имаше дни на върха, имаше моменти на такава неприязън, че едва хващах ракетата. Със сигурност много други спортисти, избрали за професия даден спорт през определена част от живота си, могат да се припознаят и знаят какво имам предвид. На моите 20 всичко приключи. Здравословни проблеми, емоционални причини и няколко операции сложиха край на тази връзка.

Днес, 23 години по-късно, нещо трябва да се спортува. И то редовно. А предвид възрастта ми и старите ми травми – по възможност с любов, посветеност, с усмивка, бавно и дълго. Земното притегляне се оказва много силно и дърпа надолу всичко, което не му противодейства.

Преподавам Мениджмънт и винаги казвам на студентите “Нищо не можете да управлявате, ако не можете да управлявате собственото си тяло. Няма как да управляваш хора и процеси, ако не можеш да управляваш себе си.” Тялото иска движение и потене, мускулите искат тренировка, ставите искат смазване, а травмите… колкото и да е странно, и те искат раздвижване. Многото пътувания не са извинителна бележка, а повод за още повече дисциплина. Травми всички имаме – има лекари за всичко.

Отговорността към болката и собственото здраве също е важна. Има много хора, които попадат в ролята на „жертва“ на болежките си и се обездвижват тотално. А всеки физиотерапевт, всеки опитен спортист и всеки остаряващ осъзнато знае, че обездвижването е най-големият провокатор на болка от стари травми, а също и чест причинител на нови. Всички лекари, при които съм ходила на консултации за моите износени коленни стави казват едно и също – движение, движение, движение. Имам си аптечка за спешни случаи, но най-добрите лекарства си остават разходките в гората и редовният пилатес.

Изкушенията за вкуса и апетита са много и навсякъде – нова държава, нова култура, “хайде и това да опитам, че може да не дойда пак”, “ох, днес ми е едно такова мързеливо”, “дали да не остане за утре”, “нали кантарът е ок” – са някои от честите “пазарлъци”, които водим със себе си. Немалко апликации са в помощ на мързеливите или недостатъчно дисциплинираните – напомнят с аларми, приканват към 10, 20 или повече дневни предизвикателства, напомнят за пиенето на вода, броят калории и какво ли не.Но аз знам – извиненията са вътре в мен, мотивацията също. За да се мотивирам визуализирам моето силно, здраво и красиво „аз“, вдъхновявам се да бъда пример за децата ми и за хората около мен.

Но най-вече запазвам фокус върху най-важното – аз да владея тялото ми, а не то мен. Бъркам в дълбокото, в тенис миналото и вадя воля, мотивация, сила, вдъхновение, амбиция и се движа – йога, пилатес, дълги hiking преходи, разтягане, плажни разходки, плажен тенис, нещо. Обличам клина, вадя постелката, включвам Asana Rebel, Spotify, BetterMe или YouTube и извинения няма. Болките са по-малко, силата и енергията са повече. Ставам, сядам и се движа пъргаво и уверено. Разбира се, има дни, в които просто не се получава. Има други, в които нямам толкова време или сили, колкото ми се иска. Но се вглеждам в тези, през които успявам. И си благодаря. И то, тялото ми, също ми благодари.