Професор Илиева, представете се пред нашите читатели и разкажете за Вашата кариера
Приемам кариерното си развитие като бягане на дълъг спринт, в който от спортист се превърнах в много неща и днес не бих могла да се определя само като едно от тях. Прекарах дълги години на тенис корта, а след това реших, че ще направя пълна промяна и се посветих на академично образование в чужбина. Станах експерт по Международен туризъм и мениджмънт, придобих бакалавърска степен по Бизнес администрация и магистърска степен по Маркетинг. Докато учех магистратурата, работех в семейния бизнес на родителите ми и така трупах първите години на трудов стаж, извън тенис корта.
Един ден Съдбата почука на вратата и ме призова към академичните среди. Само за 10 години преминах през различните академични нива – от доктор през 2015 г., през доцент – 2016 г., до професор през тази, 2022 г. Мисля, че университетската зала и преподаването са това, което ми е било предопределено още от дете, когато “обучавах” куклите и плюшените си играчки. До момента съм преподавала в 5 университета, но основният ми университет, моето място за развитие, е ВУЗФ – Висшето училище по застраховане и финанси. Там намирам себе си най-много, защото имам безкрайна свобода за творчество и изява. Срещите с младото поколение всяка година са срещи с будни и умни хора, от които самата аз уча много.
Смятам, че съм от рядката порода хора, които съчетават добре бизнес и академична кариера. От 2015 г. управлявам една от най-успешните в Европа организации – Фондация “Право и Интернет”, а над 10 години правя корпоративни обучения по бизнес комуникации, бизнес етикет, презентационни умения, невербална комуникация и вербална манипулация, НЛП и коучинг. Работя с най-големите компании в България, а най-хубавото е, че когато приключим даден обучителен проект, се “разделяме” с много добри емоции, трайно познание и искрена обратна връзка.
С какво се занимавате в момента?
Точно преди месец започна новата академична година и графикът ми се подреди по нов начин. Работата ми като професор във ВУЗФ изисква да съм пред аудиторията в определени дни. Но освен лекции, ние осигуряваме на студентите интересни гост лектори и посещения в различни компании, с цел преподаване на теорията през практиката.
Управлението на Фондацията е свързано с ежедневно управление на хора и процеси, както и множество организационни въпроси и служебни пътувания. Тъй като аз самата не съм нито юрист, нито IT, ученето за мен е ежедневно. Но пък това е един от начините да съм и максимално полезна на студентите.
Корпоративните обучения са голямата ми страст. Те ме държат много близо до цялостната бизнес среда в България и в чужбина. Ангажиментът да обуча дадена група делегати от банковия сектор, например, изисква да вникна не само в процесите, терминологията и проблемите в екипа на точно тази банка, но и да поднеса темите по запомнящ се начин.
Разбира се, не спирам да пиша – академично и публицистично в блога ми www.daniela.bg. Понякога точно чрез писането и предхождащото го проучване успявам да докосна най-много хора и да помогна на себе си и на другите да научим нещо ново.
Но животът не е само работа и балансът е важен преди да го загубим. Имам хобита, които активно практикувам – шия гоблени, практикувам пилатес, танцувам народни танци, обожавам да готвя и да посрещам гости. Пътуванията са моя страст, а потапянето в различни култури ме обогатява невероятно.
Кои са личните Ви и професионални успехи?
Личен успех са двете ми деца – трудно износени, проблемно родени, но към момента страхотни 16-годишен младеж и 10-годишна девойка. Считам за успех също, че с тях имаме страхотни отношения и разбирателство. Лични успехи са всички малки и големи предизвикателства, с които всеки се сблъсква ежедневно – от поддържането на тонус, фигура и мотивация за редовен спорт и здравословно хранене, до постигането на бизнес или професионална цел. Наистина най-важното е човек да се превръща в по-добрата версия на себе си и да се чувства удовлетворен от това. Научих се да се радвам на многообразието в живота ми и да се гордея с това.
Вече не търся самоопределяне с един профил или като “експерт по само това”. Светът е толкова шарен и предлага изобилие от възможности за професионално и личностно развитие и усъвършенстване. Разбира се, не бива да се превръщаме в специалисти по всичко, нито в разпилени, незадълбочени личности без собствен почерк и професионализъм. Но смятам, че е хубаво осъзнато да грабим с пълни шепи от възможностите на XXI век, за да бъдем цветни и щастливи.
Нещата, които Ви мотивират?
Мотивира ме усещането за развитие и за движение – към по-добрата ми версия, към ново познание, към по-добро разбиране на света около мен, но и на вътрешния ми свят.
Мотивирам се още повече, когато даден проект, семестър, задача, завършат удовлетворяващо и с усещането, че нещата са се получили много добре. Самокритичността ми понякога ми изиграва лоша шега и не ми позволява да се насладя на някои мигове, свързани с успех, но и от това се уча – да интегрирам обратната връзка от себе си с по-малко критика.
Най-добрата мотивация е, когато се запалят очите, когато се изпълнят с блясък, само говорейки за нещо. Тогава вложената страст служи като гориво и нещата се случват с лекота. Когато сме в синхрон с даденостите и талантите ни, когато сме се запознали със себе си в училищна и университетска възраст, вероятността да изберем образование, а впоследствие и професия, които ни правят щастливи, е много по-голяма. Постигането на благосъстояние (well-being) във всяка област от живота, за който пиша в последната ми книга “Управление на личностното развитие”, е възможно само, ако се познаваме добре. На това уча и децата ми – да използват даденото им време, за да се запознаят с най-важния човек на първо място – със себе си.
Какви чанти имате и защо предпочитате точно тях?
Чантата е аксесоар с особен статут за дамите. Като повечето жени, аз също имам много чанти. За бизнес дните предпочитам едноцветни, защото се съчетават по-лесно. Но още по-важно е бизнес чантите да са с форма, защото бизнес етикетът го изисква – когато оставяме чантата си на стол или на пода до себе си, тя трябва да остава така, както сме я оставили, а не да се свлича, разкривайки съдържанието вътре. Стремя се чантите ми да са дискретни по отношение на марки и брандове, отново, защото в бизнес средата парадиране и натрапчивост не се толерират, още по-малко висящи аксесоари, ключодържатели или други орнаменти, издаващи звук. Допустимо е да “украсим” чантата с мини шал или фишу, но е добре да познаваме актуалните тенденции и дали това съчетание е подходящо за сезона. Модерни и стилни отвън, модерни и стилни отвътре.
За пътувания предпочитам леки, но обемни дамски чанти, често многоцветни. Излизат добре на снимки, служат вярно и не товарят раменете. Пътните ми чанти и куфари са друг важен елемент от аксесоарите ми. За тях отново предпочитам едноцветни и от лек материал. С чувство за хумор си признавам, че винаги пътувам с много багаж и винаги си обещавам, че ще преосмисля този мой подход, но до момента не ми се получава.
Винаги съветвам дамите, които обучавам, да следват правилото “малка жена – голяма чанта, голяма жена – малка чанта”. Избраната чанта може да ни смали, но може и да ни уедри без да искаме. Разбира се, има правила на етикета, които ни задължават на вечерни и коктейлни събития да сме с малка чанта, но тези правила ги представям много задълбочено на обученията, които правя. Подходящата чанта прави цялостната визия завършена и красива.
Какви са бъдещите Ви планове в личен и професионален план?
Обещах си да заложа повече време за повече време в бъдещите планове. Времето е най-ценната валута и често нямаме нужда от нищо друго, освен от време – време да помислим, време да помечтаем, време да поскучаем и време да чуем онзи вътрешен глас, който ни показва пътя напред – какво ще е следващото, което ще разпали блясък в очите, вълнение в душата и любов в сърцето. Защото както всичко друго, и работата, и развитието изискват да вложим любов.
