summer-motivation-featured-1024x491

Как да запазим работната мотивация през летния сезон

По-дълги дни, по-слънчево време – как да запазим работната мотивация през летния сезон

Дълги дни и къси нощи, слънчево време, пълен събитиен календар, изкушения и задължения – типичен юни.

Как да се справим с всичко това, особено когато сезонът на отпуските наближава? Мотивацията е това, което ни кара да се движим напред, по пътя, който сме избрали, към целите, които сме си поставили. Това изречение е важно, защото съдържа цялата отговорност на всеки един от нас – не само изборите, които правим, а и отговорността, която произлиза от тях.

Гледайки календара ми, наистина месец юни е изключително натоварен – семестърът в университета приключва, срещите по проекти и служебните пътувания се сгъстяват, преди юли и август да ни изпратят по почивки и ваканции, немалко компании искат обучения точно през юни, а програмата на децата прави всичко още по-натоварено – концерти, церемонии, посрещане, изпращане, лагери и съчетания.

През годините съм изградила една “система за справяне”, която включва следните елементи:

  • Слагам всичко в календара на момента, в който възникне. Иначе съществува риск да забравя и да “потъне”;
  • Планирам, оглеждам седмичния график, но се старая да живея “ден за ден”. Иначе се напрягам от многото неща, а времето и опитът са доказали, че и най-натоварените дни някак се разтоварват, а и най-спокойните дни могат да станат свръх натоварени;
  • Преценявам поканите, които получавам. Да, много ми се иска на всичко да отида, нявсякъде да откликна, всяка конференция и парти да посетя, но осъзнавам, че енергията, с която разполагам, не е безкрайна и имам нужда от recharge – у дома, с децата и куче Ралф, чрез готварство, градинарство, филм, книги, на терасата със залеза, или просто в почивка и достатъчно сън. Дори и децата ми знаят, че ако мама не е добре, никой и нищо не е добре;
  • Приоритизирам – от най-важното до най-маловажното. Тържествата на децата са нещото, което няма как да се повтори, така че винаги са с приоритет, но… случва се предварително поет ангажимент да затрудни участието ми в нещо толкова важно. Така например, поет преди 4 месеца ангажимент за 4-часово обучение, ще попречи да присъствам на тържеството по случай завършването на 4-ти клас на дъщеря ми. Училището обяви твърде късно точния час, а аз не мога да бъда на две места едновременно, независимо старанието и желанието ми;
  • Търся и моля за помощ. Роднини, колеги, приятели – когато за каквото се налага. Например майка ми и сестра ми ще присъстват на пропуснатото тържество, а аз ще се справя с каквото трябва. На дъщеря ми (10.5г.) обяснявам честно и коректно цялата ситуация, както и цената на професионализма. Разбира се, ситуацията е изключение, затова и следващото ми правило: Не се самобичувам. Правя каквото трябва и каквото мога, стараейки се да го направя по най-добрия възможен начин и гледам позитивно на всяка ситуация;
  • Доверявам се на личната ми статистика. А тя е, че по един или друг начин, винаги се справям;
  • Приемам осъзнато изборите си. Нося отговорността за решенията ми, намирам смисъл и съм щастлива с всичко, което правя. Миг на неудовлетворение би трябвало да е сигнал за необходимост от промяна.

В заключение няколко думи за размисъл: избор, отговорност, щастие, баланс, удовлетворение, смисъл, радост, миг, благосъстояние.