Проф. Илиева, на първо място бихме искали да благодарим за възможността Ви да се включите във второто издание на Sales Club Conference 2023. По време на нашата първа среща се заговорихме за поведенческите модели и промените, които се забелязват между поколенията. Какви са Вашите впечатления от гледна точка на преподавател и то в пет различни университета, в които се наблюдават различия и между представителите на едно и също поколение? Реално, това са представителите на поколение Z, за което се твърди, че са креативни и предприемчиви, преследват мечтите си, търсят щастието си.
Благодаря ви и аз за възможността да бъда част от вашето събитие, което с всяка изминала година става все по-значимо за българската бизнес среда.
Много често ме питат “Какви са младите хора, как са студентите?”. Факт е, че всяка “реколта” студенти, както ги наричам, са различни, по своему уникални и със своите си особености. Днес все повече наблюдаваме промяна в отношението към работата като част от ежедневието – не живеят, за да работят, каквито бяха и сме немалка част от поколенията преди тях. Имам предвид, че основен фокус много по-често е личното щастие и удовлетворение, личното усещане за смисъл, личното време, отколкото това младият човек да се посвети и да отдаде времето си на организацията, на фирмата или на работодателя. Независимо от възнаграждението, бонусите, доверието или други, вторични ползи. Разбира се, парите са важни, но не са най-важното.
Наблюдаваме доста амбициозни млади хора, но нетърпението или по-скоро липсата на търпение и постоянство често не позволяват на амбициите да се реализират. Искат всичко бързо и сега, даже веднага. Понякога току що завършили студенти, подхождат с такова завидно самочувствие, че дори можем да се поучим от тях. Динамиката стана голяма, социалните мрежи и различни медии постоянно ни заливат с всякакви примери за успех, но както знаем – нищо не е каквото изглежда.
От другата страна на бариерата са работодателите, които твърдят, че с представителите на всяко следващо поколение се работи по-трудно. Какви са причините? Защо?
Една от причините за разминаване между очакванията и реалността и в двете страни – работодатели и служители, са именно поколенческите различия. Историята е важна, защото всички ние трябва да помним какво се случваше в страната ни, когато днешните завършващи и излизащи на трудовия пазар, са се родили – бурните времена около 2000-та година. И не можем да се сърдим защо са едни или други, а да си спомним каква беше образователната и социалната система. Какво правеха родителите, какъв беше животът, кой и как се грижеше за тези бебета и деца и каква ценностна система е формирана у тях. Разбира се, не можем да сложим всички под един знаменател, но определено има поколенчески особености и сблъсък между ценностите на поколенията.
Лично аз смятам, че всички ние можем да се учим едни от други – всяко следващо поколение е все “по-чевръсто” и “на ти” с технологиите. А животът за всички ни без технологии е немислим. Всички имат какво да вземат от и да дадат едни на други. Важно са приемането и разбирането, историческата справка и свикване с динамиката и промените, присъщи на днешното общество и живот.
Дебне ли ни кадрова криза? Можем ли да очакваме някаква промяна във взаимоотношенията между потенциалните работодатели и новото поколение професионалисти? Тази промяна дава ли заявка за старт или не сме узрели като общество?
Ние СМЕ в кадрова криза. Пандемията, home office режимът, а сега наместването на пластовете към най-вече хибриден модел на работа, снеха немалка част от старата форма на контрол от страна на работодателя. Има хора интроверти, експерти в различни области, които и преди пандемията са работели отлично от разстояние. Но сега промяната е много повече социална, замисляща всички ни за по-важните неща в живота, за баланса между личен и професионален живот, както и затова какво ще пропуснем, ако посветим още няколко часа на работа вместо на…. и тук можем да изброим цялата палитра от разнообразни изкушения, които средата предлага.
Освен преподавател, сте и още много други неща, които обаче имат едно общо направление, което ги обединява – комуникацията. Автор сте на редица книги, но една от тях приковава вниманието ни – „Комуникация НАвреме и НА място”. Като мениджър, преподавател, автор и професионален трейнър, на Вас ви се налага комуникация на ежедневна база с различни хора, от различни таргет групи, с различни цели и развитие. Какво е общото между тях? Как комуникират тези различни поколения, с различни цели и виждания? Имате ли наблюдения какви са разликите в моделите на поведение?
Темата за успешното общуване, навреме и на място, ми е освен любима, също и основен фокус на изследване. Комуникацията диша и се променя. Както всяка среща с наш приятел или познат, всъщност е среща с променен човек, защото всичко се променя и ние се променяме непрестанно, така и комуникацията никога не е една и съща. Следователно, няма рецепта. Има любопитство, уважение към различията, искрен интерес към другия и неговия модел на света, приемане, че всеки е уникален и има различни ценности, формирали се в младостта му.
Като преподавател се стремя да създам тези нагласи у студентите ми. Като майка правя всичко възможно да възпитам децата си в тези убеждения. Като мениджър, колега и приятел, действам и реагирам, следвайки този модел. Хора сме, имаме емоции и “наследствени” преживявания. Но само чрез разговори и диалог можем да стигнем до златната среда на ценното общуване.
Можем ли да твърдим, че приликите или разликите между поведенческите модели на комуникация на различните, да ги наречем с една обща дума – „поколения“, са част от ключа на успеха им? Какви са спецификите на бизнес етикета в тези модели? Изобщо различни ли са едни от други?
Във всяка класна стая, във всяка лекционна зала, във всеки екип и колектив има всякакви хора и така трябва да бъде, за да се постигне успех. Да, дадено поколение има определени характеристики, но както казах и по-горе, не е добре да слагаме всички под един знаменател. Етикетът също диша и се променя, олекотява се и се деформализира. Но това е много повече повлияно от пост пандемичния период и от “смаляването” на света посредством технологичния напредък, отколкото на влиянието на дадено поколение. В сферата на етикета има разнобой между по-възрастните хора, които държат на определени обноски и поведение, и по-младите, по-лежерни и слабо формализирани отношения на младите хора. Но така е било винаги, и така ще бъде може би занапред.
На всеки участник в нашия блог, а и в събитието ни, задаваме този последен ключов въпрос. Sales Club Conference се зароди като място и време за взаимопомощ между предприемачи. Какво би било Вашето ключово послание за 2023-та към бизнеса?
Толерантност към различните модели на света. Дипломация в отношенията. Любов към работата. Любопитство в общуването. Защото всеки ден е ново знание за този толкова необятен свят.
