Life is a journey and travel is to live twice. Omar Khayyam
Съвсем скоро, в едно интервю, ме попитаха, ако животът ми беше книга, какво заглавие щеше да носи. Мисля мигновено, без всякакво колебание отговорих – “Живот на път”!
Пътешественикът е пътешественик по душа. Pажда се такъв и няма сила на земята, която да спре нуждата от движение, от смяна и промяна, от търсене и потапяне в нови светове, култури и преживявания. Има ли желание, има и начини, казват хората. За много от познатите ми, такива неспирни пътешественици, Съдбата сякаш реди, помага и подрежда по всякакъв начин обстоятелства и трасета, графици и програми, за да се случи движението.
Спомням си, когато трябваше да избирам какво да уча и как ще се развивам професионално, след годините по тенис кортове и състезания, основен мотив беше възможността да пътувам. Вече бях закърмена с вечно стегнат багаж, постоянни пътувания от град на град и от хотел на хотел. Спирайки с тениса, не исках пътуванията да спират. Ученето на специалност “Международен туризъм”, не е директен полет за където и да било, но отново някак съдбовно, и тогава, и сега, всичко се намества, така че половин година съм на път. Служебно, лично, образователно, задължително, пожелателно, избирателно, или в различни комбинации – пътят е мой. Коли, влакове, самолети – средството е без значение, стига дестинацията да се приближава.
Физическото пътешествие, свързано с релокация от едно място на друго за кратко или по-дълго време, е само едната част от пътешествията.
“Живот на път” като заглавие на житейската книга за мен означава и онова друго пътешествие – пътешествието към себе си. Всички знаем за 7-те посоки на света – изток, запад, север, юг, нагоре, надолу и навътре към себе си.
Преживявайки всичко, което пътят ни поднася, откриваме частица от себе си – във всеки миг. Оглеждаме се в различни от обичайните ни огледала. Виждаме света от различна гледна точка. Откриваме и се откриваме. Най-важното обаче, е какво правим с тези открития. Дали ги осмисляме и възприемаме, дали осъзнаваме, че сме имали нужда точно от тях, точно по този начин, е въпрос на личен избор. И личен път.
Пътят калява, дисциплинира и променя. Пътят изгражда характер и разгражда стереотипи. Пътят дори лекува.
Спътниците, които сме избрали, са важен елемент от преживяването. И адът може да бъде рай, и раят ад, зависи с кой си. Но както Конфуций е казал, където и да отидем, нека отиваме с цялото си сърце.
Пожелавам ви пътешествие на духа, движение на тялото и дестинация “желана промяна” през 2022 г.!
