image0

Мозъкът също има нужда от лято

Публицистични

Как почивката, играта и излизането от автопилот възстановяват вниманието ни

Фотографията е една от моите страсти – и да снимам и да се снимам. Има снимки, на които скачам, на други играя плажен тенис, танцувам, смея се или просто се усмихвам срещу слънцето. Харесвам тези снимки не само защото са красив спомен от лятото, а защото разпознавам в тях нещо, за което с годините ставам все по-благодарна – умението да бъда на 100% в момента.

Да се забавлявам като дете, без да се питам дали ми отива на годините, титлите или дали изглеждам достатъчно сериозно. Да се смея с онази широка усмивка, която не е предназначена за камерата. Да играя, да скачам, да танцувам. Да си позволя няколко часа (а защо не и дни) безметежност, без да ме преследва досадно усещане за вина, че междувременно би трябвало да върша нещо „по-полезно“. И да попивам слънчева енергия с удоволствие

На пръв поглед всичко това няма много общо с концентрацията.

Но всъщност има.

През активната част от годината сме свикнали да мислим за концентрацията почти като за мускул, който трябва непрекъснато да стягаме. Още малко дисциплина, още малко воля, още половин час пред компютъра, още един имейл, още една задача. Когато започнем да се разсейваме, обикновено решаваме, че трябва да се мобилизираме повече.

Мозъкът обаче не функционира безкрайно в режим „мобилизация“. Вниманието се изморява. Когнитивният ресурс се изчерпва. А когато към работните задачи добавим постоянните нотификации, чатове, новини, социални мрежи и десетките малки решения, които вземаме всеки ден, започва да става по-разбираемо защо понякога в средата на деня гледаме един абзац и осъзнаваме, че сме го прочели три пъти.

Пиша за това и в „Информационни калории: защо имаме нужда от информационна диета“. Съвременният проблем вече рядко е липсата на информация. По-често е липсата на свободно внимание. Не сме длъжни да „изяждаме“ всичко, което алгоритмите, медиите и собствените ни устройства сервират през деня.

И тук лятото може да бъде много добър учител.

Преди години в статията си „Mindfulness“ писах за живота на автопилот – онова ежедневно състояние, в което правим няколко неща едновременно, мислим за следващото, докато още сме в настоящото, и постепенно преставаме да присъстваме истински в собствения си ден. По-късно, в „Почивате ли си в почивните дни?“, стигнах до моята лична стратегия: да изключвам автопилота, а когато мога – изобщо да не го включвам.

Днес бих добавила още нещо: целогодишният автопилот просто вече не е модерен.

Не защото mindfulness е модна дума, а защото започваме да разбираме цената на постоянното превключване на вниманието. Можем физически да сме на едно място и ментално да обикаляме още пет. Можем да сме на плажа и да водим служебен разговор в главата си. Можем да вечеряме с хора, които обичаме, докато половината ни внимание е в телефона. Можем дори да почиваме толкова старателно, че да превърнем и почивката в проект за изпълнение.

Нервната система не се впечатлява от това, че сме сменили офиса с шезлонг, ако вътрешно продължаваме да работим на същите обороти.

Именно затова истинското „тук и сега“ не е сантиментална идея. То е начин периодично да освобождаваме вниманието от непрестанното дърпане в различни посоки.

И науката все по-интересно потвърждава това.

Изследване, публикувано в Scientific Reports през 2024 г., сравнява 40-минутна разходка сред природата с разходка в градска среда. При участниците, били сред природата, учените отчитат подобрение в невронен показател, свързан с изпълнителния контрол на вниманието – способността на мозъка да следи собственото си представяне, да регистрира грешка и да коригира поведението. Не означава, че всяка разходка в гората автоматично ще ни превърне в машини за концентрация. Означава, че средата, в която оставяме мозъка да почива, има значение.

Подобна логика стои и зад резултатите от изследване във Frontiers in Psychology от 2025 г., при което студентите с по-чести кратки паузи успяват да поддържат по-добро представяне във времето. Понякога десет минути прекъсване не са загуба на продуктивност, а инвестиция в следващите петдесет.

Лятото естествено ни предлага точно такива прекъсвания – повече движение, повече време навън, море, планина, спорт, разходки, срещи, смях. И слънце. Данните за циркадните ритми също стават все по-категорични за ролята на естествената светлина, особено сутрин, за синхронизирането на биологичния часовник, качеството на съня и дневната бодрост. А концентрацията след добър сън и концентрацията след хронично недоспиване просто не са едно и също състояние на мозъка.

Затова не подценявам онези на пръв поглед „несериозни“ моменти, в които играя плажен тенис, скачам за снимка или се смея до сълзи. Те не са противоположност на продуктивната ми версия. Те са част от начина, по който я поддържам.

И тук вероятно е един от най-важните уроци, които научих с възрастта: да не изпитвам вина, когато ми е хубаво.

На хората с висока степен отговорност и натовареност им е особено трудно. Винаги има още нещо, което може да бъде свършено. Имейл, който чака. Идея, която може да се развие. Текст/ имейл, който може да се напише. Проблем, който може да се реши. Стратегия, която да се развие. Ако чакаме всичко да приключи, преди да си позволим спокойствие, вероятно ще чакаме много дълго.

Затова безметежността понякога трябва да бъде избрана нарочно.

Да седнеш и да гледаш морето, без след петата минута да посегнеш към телефона. Да изиграеш плажен тенис, без да измерваш колко калории си изгорил и без часовник наоколо. Да разговаряш дълго (и с дълбочина). Да вървиш бос без грижа за педикюра. Да хванеш гората и цял ден само да отброяваш вдишванията си. Да се смееш. Да танцуваш. Да погледаш няколкото минути залез, вместо да отговаряш на съобщение точно в този момент.

Това не е отказ от амбиция. Това е грижа за инструмента, с който реализираме амбициите си.

В работата и изследванията ми в областта на невронауката много често се връщам към темата за енергията като управляем ресурс. Когато мозъкът е претоварен, първи започват да страдат качеството на решенията, комуникацията, самоконтролът и способността да задържаме вниманието там, където сме решили да бъде. Затова концентрацията не се подобрява само с техники за концентрация. Тя се подобрява и с качествен сън, движение, разумни паузи, ограничаване на информационния шум, природа, удоволствие и достатъчно моменти, в които нервната система не е под команда. И малко мързел за разкош.

Може би затова след истинска почивка понякога една идея идва за десет минути, а преди това сме я мъчили с часове.

Мозъкът също има нужда от лято.

Не непременно от самолетен билет или три седмици отпуск, а от периодично усещане, че не всичко е задача. Че можем да бъдем любопитни, спонтанни, игриви, спокойни. Че светът около нас заслужава да бъде забелязан, а не просто прекосен на път към следващия ангажимент.

И ако трябва да избера една тренировка за концентрация това лято, тя няма да бъде приложение с таймер. Ще бъде да присъствам по-често там, където вече съм.

Защото колкото по-рядко оставяме живота да минава на автопилот, толкова повече внимание остава за нещата, за които действително си струва да бъдем напълно будни.

12

Профилиране за 60 секунди

АктуалноПублицистични

60 секунди до доверие: как да говорим на езика на човека срещу нас

Профилиране без етикети, присъствие без театър и комуникация, която действително достига до другия.

Различният цвят на косата ми вероятно ще бъде забелязан преди заглавието на книгата, която държа на снимката. Това не е признание за суета, а един от простите закони на човешката комуникация: видимото достига до нас преди обяснението.

Преди да сме произнесли първото изречение, човекът срещу нас вече е получил послание. Начинът, по който влизаме в помещението, погледът, позата, дрехите, бижутата, изражението. Дали присъстваме спокойно, или носим със себе си напрежение и тежка енергия. След това идва гласът – тембър, скорост, сила, паузи. Едва тогава идват думите и (най-често) единственият физически контакт в бизнеса – ръкуването.

Всичко това е огромно количество информация, която ни “говори” и ни помага да профилираме човека срещу нас. Респективно – да бъдем профилирани.

Изследванията върху първите впечатления показват, че правим спонтанни оценки за хората за части от секундата. Понякога са полезни, понякога са несправедливи, а често са просто опит на мозъка бързо да намали несигурността. Затова първите 60 секунди не са време, в което да „докажем“ кои сме. Те са възможност да дадем достатъчно последователни сигнали, за да не бъдем прочетени прибързано и погрешно. 

Доверието не се печели, когато говорим най-много, а когато говорим езика на другия.

Не използвам теста, за да поставям хората в рамки

В много мои обучения правим теста за определяне на предпочитаната репрезентативна система https://daniela.bg/free-tests/. След това тълкуваме резултатите, търсим силните и по-слабо използваните канали и наблюдаваме как те влияят върху общуването, ученето, вземането на решения, управлението и отношенията. Създаваме едно комуникационно предимство, което се превръща в богатство и конкурентно предимство

Някои хора предпочитат да виждат информацията. Други имат нужда да я чуят и обсъдят. Трети разбират чрез преживяване, действие и усещане. Четвърти търсят логиката, последователността, системата и вътрешното обяснение. VAK тестът на сайта ми определя визуалната, аудиалната, кинестетичната и аудио-дигиталната система. 

Всички използваме всички тези канали. Не сме „само визуални“ или „само аудиални“. Имаме предпочитания, навици и дефицити, които се променят според контекста, професията, житейския период и човека срещу нас.

Тестът не е рамка, а възможност да излезем от собствената си. Той е огледало на моментното ни състояние и върху какво имаме да работим, за да се превърнем в комуникационни хамелеони.

Какво означава да „профилираме“ човек за по-малко от минута

Думата „профилиране“ може да предизвика неудобство и това е разбираемо. Но нека го възприемем като съзнателно наблюдение и комуникационна интелигентност.

Как се презентира човекът? Какви думи използва? Какъв е захватът му/й на ръкуване? Говори ли бързо или прави често паузи? Търси ли визуална картина на крайния резултат, възможност да обсъди идеята говорейки, конкретно преживяване или ясна логическа последователност?

Един сигнал не е профил, но е индикация. Повтарящите се сигнали, разгледани в контекст, могат да ни ориентират. Човекът срещу нас не е длъжен да ни превежда. Добрият комуникатор поема отговорността за превода.

В „Комуникация НАвреме и НА място“ пиша за отговорността първо да разберем себе си и едва след това да се учим да разбираме другите. Не е достатъчно да сме казали правилното. Важно е какво действително е достигнало до другия човек. Да говорим блестящо на грешния език е просто елегантен комуникационен провал.

Комуникационният хамелеон не губи своята идентичност. Той разширява диапазона си.

Едно нещо, което променя първата минута

В първите 60 секунди обикновено правя три неща: наблюдавам с очите си, наблюдавам със слуха си, наблюдавам с интуицията си. Активирам всичките ми сетива. Сканирам и профилирам, за да мога бързо да превключа на този режим на сетивата, чрез който ще заговоря езика на другия.

Безплатният VAK тест може да бъде началото за вас. Не за да откриете окончателно „какви сте“, а за да разберете кой е автоматичният ви комуникационен език, кои канали използвате по-рядко и какво пропускате, когато очаквате всички останали да възприемат света като вас. 

В следващия важен разговор опитайте да прекарате първата минута в забелязване на езика, който другият вече използва.

60 секунди не са достатъчни, за да опознаем един човек.

Но са достатъчни, за да покажем, че имаме намерение да го разберем.