В сезона на кандидатстудентската кампания: Как да изберем подходящото образование
Като преподавател с 15-годишна практика, всяка година виждам млади хора, които не вървят по пътя на щастието. Една мисъл гласи, че щастието е сутрин да бързаш за работа, вечер за вкъщи и да ти е пълно и на двете места.
Изборът на образование и кариера са решаващи за тази “пълнота” и са обект на изследване в последната ми книга – “Управление на личностното развитие”, която ще излезе от печат много скоро. Ако искаме да постигнем т. нар. well-being – състояние на благосъстояние (тази толкова хубава дума) в различните области от живота, се изисква едно единствено нещо – себепознание.
Себепознанието не е нещо, което се случва еднократно, а ежедневен, ежеминутен процес. Разбира се, този процес не приключва никога, но има ключова възраст, в която, ако опознаем себе си, ще имаме много по-големи шансове за избор на правилното образование, а оттам и правилната кариера.
Ценностната система на всеки индивид се формира до 21-годишна възраст. След навършване на 14 години се счита, че човек вече е в състояние да анализира себе си обективно и да осъзнава силните и слабите си страни.
Образователната система в повечето държави, включително и в България, не е способства за най-важното познание – познанието за себе си, за откриването на онова пресечно място, на което се срещат нещата, които човекът обича да прави, с нещата, които прави „просто добре“, на таланта със страстта, на личните умения и заложби с личните стремежи.
Потенциалът на всеки индивид се проявява по различен начин, а откриването и развитието му е важно както за неговото благосъстояние и жизнен успех, така и изобщо за ефективността и здравето на всички социални организации и системи. Натрупват се знания, теории и практики по предмети и дисциплини, но рядко се достига до съществено познание за ключовите характеристики и таланти на личността: кое е това, което носи вдъхновение и разпалва вътрешната мотивация, кое храни физиката и психиката на точно този индивид с полезни елементи, кое е това, което осигурява неговото развитие и прогрес в краткосрочен и дългосрочен порядък.
Затова и сега, в разгара на кандидатстудентските кампании, бих посъветвала младите хора, поставени пред образователен и кариерен избор да помислят над най-важните въпроси, а именно:
- Кой съм аз?
- Кога съм аз?
- Кое ме прави щастлив и ме вдъхновява?
- Кое разпалва блясък в очите ми и пламък в душата ми?
- Кое е това, което не ми омръзва?
- Кое е това, което съм обичал/а да правя като дете и за което винаги съм намирал/а време и място?
Полепналите амбиции на други хора не са индикатор за това кои са талантите и даденостите на даден човек. Съвременното общество и култура разглеждат процеса на личностно развитие като се фокусират предимно върху кариерните и личностните успехи, но рядко се разглежда цялостното благосъстояние, удовлетворението и комплексното добруване на индивида като измерители на личностното развитие.
В този забързан свят, в който времето е най-ценната валута и в който основният поглед е насочен предимно навън към света, често не остава време за поглед навътре. А само личност, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личност, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота.