Невролингвистичното програмиране (НЛП) до голяма степен се основава на познанието за лингвистиката, структурата на езика и търсенето на скритото послание, с цел асистиране на клиента по пътя към неговата промяна. НЛП терапевтите са обучени да търсят и да разбират дълбокия слой на езиковото представяне.
На дълбокото ниво на мисълта ние имаме ясно знание затова, за което искаме да комуникираме с отсрещната страна. Това се нарича дълбока структура на езика и работи на подсъзнателно ниво. За да бъдем ефективни в устната или писмената си комуникация, ние несъзнателно изтриваме, обобщаваме или изкривяваме вътрешните си мисли на базата на убежденията и ценностите ни, спомените, решенията (ограничаващи), стратегиите ни, това, което искаме да чуем, и т.н. В резултат какво е казано или какво е изразено чрез езика на тялото или чрез писмената реч (повърхностна структура на езика), е само една малка част от дълбокото ниво на мисълта и може да бъде двусмислено, объркващо и да доведе до недоразумения.
За да използваме езика ефективно, е необходимо да сме сигурни, че казваме това, което имаме предвид и че разбираме възможно най-ясно това, което другите имат предвид.
За да използваме езика ефективно, е необходимо да сме сигурни, че казваме това, което имаме предвид и че разбираме възможно най-ясно това, което другите имат предвид. Когато приемем еднa от основните презумции на НЛП, а именно: „Смисълът на съобщението е в отговора, който получаваме“, ние поемаме 100% отговорност за нашата комуникация. Не може да не комуникираме. Езикът е неизменна част от ежедневието ни, която възприемаме за даденост, езикът е комуникационно средство и като такова, думите означават това, което хората избират да означават. Придаваме на думите си определено значение и очакваме да бъдат разбрани с това значение. Да поемем отговорност означава да структурираме съобщението си по начин, който отсрещната страна ще разбере и ще ни покаже, че сме разбрани, получавайки очаквания отговор или обратна връзка. Много по-лесно е да приемем, че другата страна не ни разбира, не ни слуша, не е на нашата „вълна“, отколкото да поемем отговорност за изпращането на комуникационното съобщение, което да е на „вълната“ на другия. Поемането на тази отговорност е още гъвкавост на поведението и гъвкавост на комуникацията.
Овладяването на майсторството на езика и осмислянето на изразните средства могат да ни превърнат в „агенти на промяната“, съдействайки и на околните да разкрият скритите си ресурси.
Термините „повърхностен слой“ и „дълбок слой“ се отнасят до различите нива, до които информацията достига в езиковата система. Когато станем свидетели на дадена ситуация, ние й придаваме езиково значение, като я „обрисуваме“ в съзнанието си със значението и смисъла, които те имат за нас, т.е. нашата вътрешна репрезентация. Но на повърхностно ниво ние изразяваме наблюдението си за ситуацията с по-кратка версия – думи, отразяващи нашия смисъл на наблюдението.
Думите, които не казваме, са скрити в дълбоките слоеве на езиковата и мисловната ни система, филтрирани от нашия опит, минало, ценностна система, моментно състояние, и други, преди да излязат на повърхността под формата на думи и изречения.
Според американския лингвист, философ и когнитивен изследовател Ноам Чомски поведението и съдържанието на речта са само върха на един айсберг от лингвистична компетентност, а скритото под повърхността не е задължително част от езика.
За да бъдем ефективни в комуникацията си, е необходимо да развием искрено любопитство за това, което казват хората, с които комуникираме, да задаваме уточняващи за дълбоката структура – за думите, които не се казват и посланието, което те евентуално носят. След като имаме тази яснота, ние сме в по-добра позиция и в личната, и в бизнес комуникацията, както и във всяка форма на общуване.
Ако приемем, че във въпроса се крие отговорът, то правилният въпрос е този, който ще ни даде правилните отговори. Как да построим правилен въпрос и да достигнем до яснота и дълбочина в езика?
Предлагам ви три основни въпроса и тяхната сила при откриването на скритите послания:
Как?
Този въпрос е основата за решаване на проблеми и синтезиране.„Как?“ е любимият въпрос на изследователите, въпросът за вдъхновение и търсене на решение. „Как?“ е любимият въпрос в НЛП, защото помага да се разкрие стратегията за правене на нещата и тяхното насочване към разрешение на проблем или казус.
Кой?
Този въпрос изисква внимателно вземане на решения, мотивирано от избор въз основа на изрични и ясно заявени критерии и доказателства. „Кой?“ е най-важният от всички въпроси, тъй като определя кои ще станем.
Защо?
Този въпрос изисква анализ на причинно-следствената връзка и връзката между променливите. Задавайки този въпрос, това води до решаване на проблеми (чрез въпроса „Как?“) или до вземането на решения (където „Кой?“ е най-добрият въпрос). От НЛП гледна точка това е един от най-непродуктивните въпроси, защото води до причини, извинения и отлагане.
Въпросите, които задаваме на другите и на себе си, до голяма степен се определят от качеството на нашите взаимоотношения, ефективността на нашите решения, точността на оценката ни и спектъра на нашата креативност. Овладявайки умението за задаване на ефективни въпроси, ние изграждаме по-ползотворни и дълготрайни взаимоотношения, създаваме по-голяма стойност на
комуникацията за другите и за себе си
Бъдете креативни и любопитни комуникатори!