Дойде и този момент. Изборът на университет за сина ми Николай (набор 2006). Преди години си спестихме кандидатгимназиалната истерия като избрахме гимназия с прием още през есента на VII клас и имахме спокойствие и яснота. А избраната гимназия пък предостави на Ники много добра платформа за най-важното познание – това за себе си. Имам един спокоен тийнейджър, който има време за всичко – за учене, за състезания по дебати, за спорт, за помощ вкъщи, за ски с мен и за пътувания – на духа и на тялото.
В книгата ми „Управление на личностното развитие“ пиша за това, че само личност, която познава себе си, своите таланти и своите силни страни, личност, която живее и работи в синхрон със заложбите и дарованията си, може да постигне благосъстояние, успех и удовлетворение в различните области на живота.
Предвид, че младият човек прекарва толкова много време от живота си в училище или в университета, образователната система трябва да способства именно за това най-важното познание – познанието за себе си, за откриването на онова пресечно място, на което се срещат нещата, които човекът обича да прави, с нещата, които прави „просто добре“, на таланта със страстта, на личните умения и заложби с личните стремежи. Потенциалът на всеки индивид се проявява по различен начин, а откриването и развитието му е важно както за неговото благосъстояние и жизнен успех, така и изобщо за ефективността и здравето на всички социални организации и системи. На фона на трупащи се знания, теории и практики по предмети и дисциплини, рядко се достига до съществено познание за ключовите характеристики и таланти на личността: кое е това, което носи вдъхновение и разпалва вътрешната мотивация, кое храни физиката и психиката на точно този индивид с полезни елементи, кое е това, което осигурява развитие и прогрес в краткосрочен и дългосрочен порядък.
Щастлива майка съм, защото Ники е доста наясно какво НЕ ИСКА и от там пък си изясни КАКВО точно ИСКА. Ясно и категорично заяви, че не иска да учи в чужбина, защото не намира смисъл да изгражда контакти в държава, в която не планира да работи и живее. Да, светът вече е малък и всички ние работим с безброй националности, характери и култури. Наясно е, че не е роден за програмист или физик, но пък има невероятен поглед върху голямата картина, предприемаческо мислене, супер комбинативен мозък и услужлива памет. И остана категоричен, че първи избор е България и Американският университет в Благоевград. През последната година бях нащрек за евентуална промяна. Отчитайки, че човекът на новото време сменя средно 7-12 работни позиции и 5-8 професии в живота си, а какво остава за младежа в XII клас. Разбира се, имаме няколко „резервни“ варианта, но за него те са компромисни. Благословени са родителите, чиито деца са така наясно още от X клас.
Ученето в университет предоставя на младите хора множество възможности, но и редица проблеми. Наред с академичното обучение, студентите трябва да се научат да управляват ежедневния си живот, което често включва приспособяване към нов град или държава, развиване на нови взаимоотношения и приятелства, управление на нови отговорности като финанси и бюджети, избор на специализация и кариерна ориентация. Образованието се превръща в нещо повече от набор от изолирани семестри; то се превръща в непрекъснато пътуване и учене през целия живот, като очакванията се простират във всички аспекти на това пътуване, а ролята на преподавателите е ключова – от образование, до създаване на възпитаници, чрез подкрепа и менторство, с грижа за благополучие и пълноценно включване в общността.
За много младежи този период се оказва разумен преход с напътствията и помощта на семейството и приятелите. От друга страна, възможно е някои студенти да нямат такава подкрепа и те често се възползват от подкрепата на университета, за да повишат себепознанието си, увереността си, да развият устойчивост и умения за справяне, да изберат правилната кариера, съобразена с техните амбиции, заложби и таланти.
Какво ще стане – не знаем. Има план, има действия, има информация, а информацията е сила. Това, което знам е, че моята роля като родител е да напътствам и подкрепям, да съветвам и да проучвам, но и да се вслушвам в неговия вътрешен глас (защото той знае по-добре от мен), да го оставя да направи собствените си избори, за които той самият ще носи отговорност. И да обичам. Майките са за това.