Денят на детето се празнува от 1925 г. с решение на Световната конференция за благосъстояние на децата, проведена същата година в Женева, Швейцария.
С всяка изминала година запазването на правата на децата става все по-трудно, но тази статия е за правото да си дете и за търсенето на детето в самите нас.
Много проблеми, от всякакво естество, се „лекуват“ чрез детето в нас, чрез търсенето на онова невинно и безгрижно щастие, което сме изпитвали търкаляйки се по земята, смеейки се на „глупости“, правейки щуротии и може би мажейки се със сладолед или шоколад. Изкуство е да запазим детето в себе си, да притежаваме тази безценна жизнерадост и спонтанност, да сме тук и сега, в мига, на мига.
Почти няма възрастен, който да не си мечтае да бъде отново дете – да се радва на безгрижие, да няма отговорности, да преживява дните си в игри и забавления. Щастливи са тези, които успяват да запазят детето в себе си дори и като възрастни. Щастлива съм аз, когато моите или деца от обкръжението, ми позволят да се докосна до техния свят. Едно безценно преживяване, което навява спомени, носи радости, резонира с различните периоди на моето детство, кара ме да рефлектирам върху какво беше, какво е, и какво би могло да бъде.
Продължавам да се изумявам на услужливо късата им памет и естествения стремеж на децата да се фокусират върху конкретни детайли и ситуации, докато възрастните все мислим абстрактно и търсим разбиране чрез абстрактни понятия и идеи.
Впечатлявам се от детското въображение и креативност, от способността да мислят извън обичайните рамки и да създават нови идеи без ограничения.
Децата имат привилегията да живеят в настоящия момент и да се наслаждават на него. Ние, възрастните, често затрупани от стрес и отговорности, пропускаме мига, момента и насладата от живота.
Присъщата детска искреност и откровеност в комуникацията с другите, естествено води до по-добра връзка и разбирателство. Карат се, сдобряват се и игрите (делата) продължават.
И не на последно място – децата ни показват как да се забавляваме и да се насладим на живота без прекомерна сериозност. Само ако намерим време за игра и радост в своя собствен живот…
С позитивизъм и вяра, с оптимизъм, идеализъм и може би доза наивитет, ще пожелая на всички ни да почетем празника на детето като почетем детето в себе си!